№ 400
гр. Пазарджик , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200613 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ГАБЕР ПЛАСТХИМ“ ЕООД, ЕЖ *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Септември, „Стопански двор“, представлявано от управителя Л..
П. Г., чрез адв. Х.М., против Наказателно постановление № 40/16.11.2020г. издадено от
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - гр. Пазарджик, с което на
дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1400 лева на
основание чл. 134, ал.1, т.2 от ЗУО .
С жалбата се заявява процесуално-правна и материално-правна незаконосъобразност на
атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, чрез своя процесуален представител,
поддържа жалбата и искането в нея а отмяна на НП по подробно развити съображения и
ангажирани доказателства.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, изразява преди пренията
становище за законосъобразност на обжалваното НП.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение,
1
ръководейки се от закона, установи:
На 28.05.2020г. инспектори от РИОСВ Пазарджик – свидетелките П. и К. извършили
проверка на обект, находящ се в област Пазарджик, общ. Септември, гр. Септември,
Стопански двор, местност „Адата“, стопанисван от дружеството-жалбоподател „Габер
Пластхим“ЕООД“.
При обход на обекта свидетелките установили в края на откритата част на площадката
на обекта, вдясно, в груб строеж на площ от около 300 кв.м. съхранявани около 4т отпадъци
от пластмаса - касетки и кофи в насипно състояние, 1 (един) метален палет пълен с
пластмасови капаци от кофи, 8(осем) бр. биг - бегове пълни с пластмасови закачалки.
При тези възприятия приели, че дружеството извършва нерегламентирано третиране
на неопасни отпадъци, съгласно §1, т.44 от ДР ЗУО, представляващо оползотворяване на
отпадъци (§1, т.13 от ДР на ЗУО), изразяващо се в съхраняване на гореописаните отпадъци,
дейност с код R13 от Приложение №2 към §1, т.13 от ДР на ЗУО.
При съответните справки установили, че дружеството не притежава документ по чл.35
от ЗУО за извършване на дейности по третиране на отпадъци, включително за съхраняване на
отпадъци. Затова и св. П. съставила против него процесния акт за нарушение по чл. 134, ал.1,
т.2 от ЗУО.
Актът е надлежно предявен и е връчен препис, а въз основа на него е издадено
процесното НП.
То се атакува с доводи относно неговата процесуална и материално-правна изправност.
Установена е, на първо място, материална и териториална компетентност на органите ,
постановили АУАН и НП, предвид предоставените със ЗУО правомощия на директора на
РИОСВ по чл. 157, ал.4 вр. Ал.2 вр. Чл. 136, ал.2 т.4 ЗУО и делегираните от директора на
експертите на осн. Чл. 157, ал.2 ЗУО и по заповед РД 08-17/28.01.19 – л. 28 по делото.
Актът е съставен в присъствието на свидетели на самото съставяне.
Констативният и санкционният акт са издадени от компетентни органи в рамките на
предоставената им материална и териториална компетентност; спазени са процедурите по
съставяне, предявяване, връчване ; актовете имат съдържание, което съответства на
поставените изисквания с чл. 42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Възраженията в обратния смисъл са
напълно неоснователни.
Не е вярно, че в съставения АУАН липсва пълно и точно описание на констатираното
нарушение, по време и място на неговото извършване. Видно от описателната част на двата
административни акта е ,че съвсем ясно в тях са посочени дата и място на извършване на
нарушението, което е констатирано към момента на неговото извършване , доколкото се
2
състои, според описанието – в съхраняване посочените отпадъци, което съставлява третиране
по смисъла на посочената дефинитивна норма като дейност по оползотворяването им, за
което дружеството не притежава съответното разрешение за дейност с отпадъци. Отпадъците
също са класифицирани чрез посочване на съответния код съгласно посоченото приложение
към ДР на ЗУО.
Става съвсем ясно от описанието, че административно-наказателното обвинение е за
вмененото нарушение към момента на неговото извършване, съвпадащ с този на неговото
установяване. В този смисъл несъстоятелни са оплакванията за процесуална порочност на
акта и НП поради неизпълнение на разпоредбите на чл. 42, т. 3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
относно датата и мястото на извършване на нарушението.
При достатъчно ясното и детайлно описание на нарушението и обстоятелствата по
неговото извършване като фактическа констатация в АУАН и НП се сочат и правните изводи
относно това каква дейност с отпадъци съставлява процесното съхранение, като е посочена и
относимата дефинитивна норма.
При така ясно изложените фактически и правни изводи –ясно е възприета една от
формите на изпълнителното деяние по чл.134 ал.1 т.2 от ЗУО- нерегламентирано третиране на
опасни отпадъци, като конкретно е посочена и дейността , чрез нейното класифициране по
Приложение 1 към ДР на ЗУО. Поради това напълно несъстоятелни са доводите в писмената
защита на процесуалния представител на дружеството за липса на „точно, ясно и безспорно
онази конкретна забрана, с която дружеството не се е съобразило, в какво точно се е изразило
противоправното поведение на дружеството и под коя от хипотезите на изпълнителното
деяние попада то“.
Описаното от административните органи нарушение е получило и своята съответна
правна квалификация – по чл. 134, ал.1, т.2 от ЗУО, като ясно е посочено каква форма на
нерегламентирано третиране е възприета по наличните фактически данни – оползотворяване
по смисъла на §.1,т.44 от ДР ЗУО. Нормата на чл. 134, ал.1, т.2 от ЗУО е санкционна, но тя
съдържа и състава на нарушението и поради това с посочването и е гарантирано в
предвидения от закона обем правото на защита на нарушителя.
Предвид горното, двата административни акта са процесуално изправни и гарантират
възможността да реализиране на правото на защита, а и съдебния контрол върху
санкционния.
По същество- фактите, които изпълват състава на нарушението, са доказани от
детайлните и убедителни показания на свидетелите П. и К., чиито възприятия са отразени и в
протокола от проверката, отразяващ еднозначни на тези в акта и НП констатации. В
противовес на тези доказателствени средства са ангажираните от дружеството- жалбоподател
– показания на свидетелите Б., Б., Д. , обясненията на управителя на дружеството –
жалбоподател и представените от дружеството писмени доказателства ( фактури, протоколи
3
за предаване на пластмаса). Формираната от тези средства защитна теза представя част от
установените на място вещи не като отпадък, а като реално ползвани по предназначение:
кофите – за бране на ябълки и сливи на есен , а касетките, открити на място от
проверяващите- за съхранение и транспортиране. С тази цел кофите и касетките били
подарени на дружеството ( Из обясненията на управителя „Защо да ги купувам, като ми ги
подаряват?“). За доказване на това обстоятелство са представени няколко приемо-
предавателни протокола – л. 47 и сл. С този на л. 47 са предадени от Агрогруп ООД 1273 бр.
отпадна пластмаса – бракувани касетки ; с този на л. 48- 1217 бр. отпадна пластмаса –
бракувани касетки. Самото наименование в документа сочи, че вещите не са бали годни да се
ползват по предназначение. С фактурата на л. 49 са продадени на дружеството-жалбоподател
от друго дружество кофи – 1020 кг. , като в наименованието те също са определени като
„отпадъчна пластмаса“ . Всички протоколи и фактурата са от 2018-2019г. С протоколите на
л. 50 и 51 са предадени 509+2894 бр. отпадна пластмаса – бракувани касетки от дружеството-
жалбоподател на дружество със същия управител и собственик ( Г.) за „отремонтиране“.
Няма доказателства обаче дали и колко са били „ремонтирани“ касетките и как точно е
извършено това ремонтиране, когато те са пластмасови . Освен това - с протоколите са
предадени само касетки, но не и кофи.
Става ясно именно от ангажираните от дружеството гласни доказателствени средства (
показанията на Б. и Д.), че ползваните при беритбата кофи и касетки били счупени и дори се
налагало привързването им с „лико/сезал“. Тук на първо място следва да се сподели , че тези
твърдения са депозирани единствено да обслужат защитата теза. Те са напълно житейски
неправдоподобни. Абсурдно е да се твърди, че съдове, ползвани за бране, съхранение и
пренасяне на ябълки и сливи са били привързвани с някаква връв, тъй като нарушението на
целостта им ще създава опасност от повреждане на плодовете и това ще прави
нецелесъобразно ползването им. Още повече, че тези съдове са били ползвани, както се
твърди, за пренасяне на плодовете, тоест е следвало да бъдат достатъчно здрави и
издръжливи.
Освен, че коментираните твърдения на Б. и Д., са житейски нелогични, те изхождат от
лица, които имат приятелски отношения с представителя на дружеството и това предопределя
интереса им към изхода на делото – в полза на дружеството.
Стои и въпросът, ако касетките и кофите действително се ползват, макар и с наличните
им дефекти, за бране, съхранение и пренасяне на плодове, защо на 02.06.20г. ( две седмици
след проверката) е сключен договор с „Екоинвест ЕООД“ ( на л. 13) за гранулирането им .
Кантарните бележки за предаване на касетките и кофите между двете дружества съдържат
ясно количества и те са в пъти повече от възприетите на място 4 тона ( на л. 24- 19 тона + на
л. 25-9 тона и т.н.).
Горното обсъждане обоснова извода, че твърденията на управителя и свидетелите Б. и
Д. не следва да служат за основа за формиране на фактически изводи.
4
Като такава, предвид тяхната убедителност и съответствие с писмените доказателства,
послужиха показанията на свидетелите П. и К.. Те установиха наличните на място и към
момента на проверката вещи, чието количество, предвид начина на тяхното съхранение, е
било обективно невъзможно за определяне. Възприетото количество от 4 тона е след разговор
с Г.. При безспорните данни за действително голямо количество ( самото дружество
представя доказателства, съдържащи данни относно количествата) , конкретната му величина
има отношение по-скоро към размера на санкцията. Кофите и касетките били „натрупани“ на
куп , но ясно се виждало, че били изпочупени.
Установен бил наличен метален палет с пластмасови капаци от кофи и били преброени
на място 8 биг-бега с пластмасови закачалки. За последните е налично само твърдение във
възражението на дружеството против КП от извършената проверка ( виж на л. 43) , според
което от страна на дружеството –жалбоподател „били произведени и доставени на друго
дружество кашони и след разтоварването им били натоварени 3 биг-бега закачалки, но тъй
като не бил установен шофьора, те били след проверката раздадени на персонала“. От
показанията на К. и П. наличните на място закачалки са били в осем, а не в три бега-бега и
това количество прави напълно необяснимо и невярно твърдението във възражението за
„раздаване на персонала“ , което не е и доказателствено обезпечено. Освен това – както
става ясно от кантарна бележка на л. 26 , съставена по повод договора между дружеството-
жалбоподател и Екоинвест ЕООД за гранулиране ( л.13, който също така е само досежно
кофи и касетки) са били предадени според ръкописно дописаното и „закачалки – 100 кг“ ,
въпреки, че в бележката фигурират с печатен текст „каси – 15440 кг.). И тук възниква
въпросът - ако дружеството ( както се твърди във възражението му против КП) е
организирало раздаването на закачалките, кои предава за гранулиране или освен
„раздадените“ има и още , което пък поставя въпросът от къде са пристигнали и отново ли е
възникнало странното недоразумение да се натоварят след доставка на кашони?!
Горното обсъждане установи, че тезата на дружеството, касаеща
отделните пластмасови изделия , които са установени на място е защитна и не
почива на убедителни и годни да я установят доказателства. Установените на
място пластмасови: касетки и кофи ,капаци от кофи, закачалки са „предмети,
от който притежателят е бил длъжен да се освободи“ и поради това
правилно са били квалифицирани, с оглед дефиницията по т. 17 на §1 от ДР
ЗУО, като отпадък. Още повече, той сам е признал това чрез сключения
договор с ЕКОИНВЕСТ ЕООД, въз основа на който са предадени с
приложените кантарни бележки над 40 тона пластмасови кофи, касетки и
закачалки
Няма спор и правилно е било възприето от административните органи, че отпадъците
са неопасни, предвид дефиницията по т.12, §1 от ДР ЗУО и доколкото те не притежават едно
5
или повече опасни свойства по приложение 3.
Правилно, предвид установените горе фактически положения и дефинициите по т. 13 и
т.44 на Ц§1 на ДР на ЗУО и изброяването в Приложение 2 към §1,т.13 на ДР на Закона, е
прието, че се касае до дейност с код R13 - нерегламентирано третиране на неопасни
отпадъци, представляващо оползотворяване на отпадъци (§1, т.13 от ДР на ЗУО),
изразяващо се в съхраняване на гореописаните отпадъци.
Няма спор и е установено по делото, че дружеството към датата на нарушението не е
притежавало разрешение за дейност с отпадъци, като издаденото такова по отношение на него
07/ДО/249-00/10.11.11г. е с било със срок на действие до 13.07.15г. ( виж на л. 74).
Следователно, извършваната дейност по третиране на отпадъци е била нерегламентирана ,
което обективно изпълва състава на вмененото нарушение по чл. 134, ал.1т.2 ЗУО.
Съдържащата състава на нарушението норма е всъщност санкционна и предвижда
минимален размер на имуществената санкция 1400 лева, колкото е и наложено на
дружеството, въпреки наличните големи количества на нерегламентирано третираните
пластмасови отпадъци.
Предвид горното НП е законосъобразно и следва да се потвърди.
Разноски не са сторени и не се претендират.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият
районен съд :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 40/16.11.2020г.
издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите -
гр. Пазарджик, с което на „ГАБЕР ПЛАСТХИМ“ ЕООД, ЕЖ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Септември, „Стопански двор“,
представлявано от управителя Л.. П. Г., е наложена имуществена санкция в
размер на 1400 лева на основание чл. 134, ал.1, т.2 от ЗУО .
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
6
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7