№ 1042
гр. Варна, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110204127 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от АТ. СП. АТ. от гр.Добрич срещу Наказателно
постановление № 21-0819-000859/05.04.2021г. на началник група към ОД на
МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето били
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното наказателно
постановление. Счита за незаконосъобразен и съставения АУАН. Оспорва
приетата в НП фактическа обстановка, както и констатациите за наличие на
нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв.М. от ВАК, който поддържа жалбата.
Привежда допълнителни аргументи за липса на субективна страна на състава
на нарушението, като сочи, че жалбоподателят не е бил уведомен за
прекратяването на регистрацията на автомобила.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
1
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и моли да бъдат
присъдени такива в минимален размер.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Жалбоподателят бил управител и едноличен
собственик на капитала на „Н и К-2011“ ЕООД. Дружеството притежавало
товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег.№ ТХ 4093 АР. По отношение
автомобила към 13.12.2020г. не била налична активна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. На 18.12.2020г. от
Гаранционен фонд-София до собственика на автомобила било изпратено
уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ, в което се посочвало, че следва в 14-
дневен срок да сключи съответен застрахователен договор, както и че при
несключване на такъв ще бъдат информирани компетентните органи на МВР
с оглед предприемане на мерки по дерегистрация на автомобила.
Уведомлението било изпратено като обикновена пратка чрез „Български
пощи“ АД. До изтичането на 14-дневния срок не бил сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което на
25.01.2021г. от Гаранционен фонд по електронен път била подадена
информация до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна и на
26.01.2021г. регистрацията на автомобила била прекратена служебно, на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Дружеството-собственик обаче не било
уведомено за това обстоятелство по съответния ред. Поради това на
01.02.2021г. А. управлявал автомобила по улиците на гр.Варна. Около 00,04ч.,
по булевард „Васил Левски“, в близост до пътен възел с бул.“Княз Борис I“,
движейки се в посока към к.к.“Златни пясъци“ той бил спрян за проверка от
служители при ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, които
установили, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Била
образувана Преписка №2564/21г. по описа на ВРП с оглед евентуално
осъществено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НПК. С постановление
на ВРП от 10.03.2021г. било отказано образуването на досъдебно
производство, тъй като било счетено, че съставът на престъплението не е
осъществен от субективна страна. Делото било изпратено на наказващия
орган за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
лицето, като на 05.04.2021г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на А.А. била наложена глоба в размер на 200,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП. Междувременно, незабавно след
установяване на нарушението бил сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, като още на същата дата-
2
01.02.2021г. регистрацията му била възстановена служебно.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Д. ИВ.
Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетеля Д. следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Същият се явява непредубеден и
незаинтересуван от изхода на делото, тъй като не се е намирал в някакви
особени отношения с жалбоподателя и не извличат ползи от твърденията си,
при което показанията му следва да бъдат счетени за обективни и правдиви.
Твърденията на свидетеля кореспондират и на приложените по делото
писмени доказателства. Сред последните с най-съществено значение са
приложените писма от Гаранционен фонд, справки за собствеността и
регистрацията на процесния автомобил, обяснение на жалбоподателя и др.
За изясняването на фактическата обстановка допринася и приобщеното
копие на Постановление за отказ от образуване на наказателното
производство от 10.03.2021г. на ВРП, ценено в качеството му на писмено
доказателство, в което са отразени фактическите констатации на прокурора
по случая, формирани след извършени съответни действия по разследването.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: По силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2,
т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на
вътрешните работи регистрацията представлява административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели
с регистрационен номер. Същевременно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на
ЗДвП дефинира понятието „Водач“ като лице, което управлява пътно
превозно средство. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от
страна на жалбоподателя, че на процесната дата същият е управлявал
процесния товарен автомобил, при което е имал качеството „водач“ на
3
моторното превозно средство. Не е спорно и обстоятелството, че автомобилът
се е движел по път, отворен за обществено ползване. В качеството си на водач
на товарен автомобил, управляван по път, отворен за за обществено ползване,
жалбоподателят е бил задължен да управлява само моторно превозно
средство, което е надлежно регистрирано. Като е управлявал автомобил,
чиято регистрация е била прекратена служебно, тъй като не е имал сключен
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, жалбоподателят
несъмнено е осъществил от обективна страна състава на нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът обаче счита за основателни възраженията, изложени от
процесуалния представител на жалбоподателя, че деянието не е осъществено
виновно. Няма данни дружеството-собственик да е било известено за
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.18б,
ал.2 от Наредбата. До собственика е било изпратено уведомление от
Гаранционен фонд за изтичането на валидността на сключената застраховка,
но няма данни същото да е получено от дружеството. Дори и уведомлението
да е получено, това не е равнозначно на уведомяване, че регистрацията на
превозното средство е вече прекратена, както и за датата, на която това е
сторено. В постановлението на ВРП изрично се приема, че А. не е знаел, че
превозното средство е с прекратена регистрация. Автомобилът също така е
бил с поставени регистрационни табели, при което жалбоподателят не е имал
причина да предположи, че регистрацията на превозното средство е
прекратена. Автомобилът освен това е собственост на търговско дружество, а
не на жалбоподателя. Макар и да е управител на дружеството,
жалбоподателят е заявил пред св.Д., че със сключването на застрахователни
договори на автомобилите е натоварен счетоводител, като няма конкретни
основания това му твърдение да не бъде кредитирано. При това положение
съдът приема за недоказано осъществяването на нарушението от субективна
страна. В тази насока е и практиката на ВАдмС по сходни случаи- в Решение
№ 655 от 9.06.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 546/2020 г. се приема
изрично, че след като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че
собственикът е уведомен за служебно прекратената регистрацията на
автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП. Посочва се също, че след като регистрационните табели на автомобила
са били на предназначените за това места, (както е и в случая-видно от
4
показанията на св. Д.), на водача не може да му се вмени вина, била тя
умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил състава на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП. В аналогичен смисъл са и Решение № 910 от 13.07.2020 г. на
АдмС - Варна по к. а. н. д. № 393/2020 г. (в което се изтъква, че липсата на
субективната страна за извършване на нарушението е констатирана и в
Постановлението на РП-Варна, заради което е отказано образуване на
наказателно производство за деянието), а също и Решение № 2476 от
17.12.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2126/2019 г. (в което се обръща
внимание, че преди издаване на НП е следвало да бъде проверено спазена ли е
процедурата по уведомяване на собственика за дерегистрацията на МПС,
съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което ако е било направено е щяло да бъде
установено, че собственикът не е уведомен за служебно прекратената
регистрацията на автомобила му и да се формира извод за липсата на
субективна страна за извършване на нарушението). Изложените в цитираните
съдебни актове становища се споделят изцяло и от настоящия състав. След
като дружеството-собственик не е било уведомено за служебно прекратената
регистрация на превозното средство и жалбоподателят не е имал достъп по
друг начин до тази информация, не би могло да се счете за доказано
наличието на виновно поведение за осъществяване на административното
нарушение
Действително, по начало на административно наказване подлежат и
непредпазливите деяния. За да е налице непредпазливост под формата на
небрежност е необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди
общественоопасния резултат. Както беше посочено по-горе, установената
съдебна практика приема, че неуведомяването на собственика за служебното
прекратяване на регистрацията и наличието на съответни регистрационни
табели на автомобила изключват не само умисъла, но и непредпазливостта.
Дори и да се приеме обаче, че като управител на дружество, притежаващо
определено моторно превозно средство, жалбоподателят е бил длъжен да
установи дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди да
започне да го управлява, съдът намира, че случаят би следвало да бъде счетен
за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като очевидно не се отличава
с аналогична тежест с нарушенията от този вид, извършени умишлено, при
ясно съзнание за липсата на регистрация на автомобила. За автомобила е бил
сключен необходимият договор за застраховка „Гражданска отговорност“
незабавно след констатирането на нарушението, в резултат на което още на
датата на установяване на нарушението е била възстановена и неговата
регистрация. При това положение съдът намира, че процесният случай
дотолкова се отличава от обичайните случаи на управление на
5
нерегистрирано МПС, че се налага единствено възможния извод за
маловажност на нарушението. Наложените наказания глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца очевидно не
съответстват на тежестта на извършеното и не могат да бъдат счетени за
справедливи- обстоятелство, което би представлявало самостоятелно
основание за отмяната на обжалваното наказателно постановление поради
неприлагането на чл.28 от ЗАНН и в случай на преценка, че е налице
административно нарушение, извършено по непредпазливост.
Предвид липсата на осъществен състав на административно нарушение
съдът не дължи проверка за законосъобразността на
административнонаказателното производство с оглед съответствието му с
процесуалните изисквания.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова
следва да бъде отменено изцяло поради липса на осъществен състав на
административно нарушение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателя съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на А.А. следва да
се присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално
представителство, заплатени в брой, видно от представения договор за правна
защита и съдействие. Разноските са в минималния размер, определен по реда
на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва
да бъдат присъдени в пълен размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 21-0819-
000859/05.04.2021г. на началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна
полиция“-Варна, с което на АТ. СП. АТ. от гр.Добрич, с ЕГН:**********, са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на АТ. СП. АТ. от гр.Добрич,
с ЕГН:********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
6
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7