РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 26.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 8231
по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД твърди, че на 10.03.2014г. П.В.Б. е сключил с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД договор за потребителски кредит № PLUS- 10627179 за
сумата 1200 лева.
Сумата била
предоставена на кредитополучателя, който обаче не изпълнил задължението си да
върне кредита. На 10.01.2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД прехвърлило на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД вземането си по договора за кредит с П.В.Б.. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД упълномощило „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД да съобщи
на длъжника за прехвърлянето на вземането, но длъжника не бил открит.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу
П.В.Б., която била връчена при условията на чл. 47 от ГПК, поради което в
настоящото производство се иска да бъде установено вземането на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД.
Ответникът не
е открит и му е назначен особен представител, който оспорва иска. Прави
възражение за погасяване на дълга по давност.
Материалноправното
основание на вземането е по договор за цесия с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
На
10.03.2014г. П.В.Б. е сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за
потребителски кредит № PLUS- 10627179 за сумата 1200 лева (л.6-7).
Кредитът следвало да бъде погасен на 15 месечни погасителни вноски в размер на
135,64 лева, като падежът на последната вноска бил на 19.06.2015г. В договорът
за кредит е удостоверено, че към момента на подписването му кредитополучателят
е получил сумата.
На 10.01.2017г.
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са сключили
договор за продажба на вземания (л.8-13) по силата на който второто
дружество прехвърлило на първото правата си по договори за кредит, като „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е упълномощило (л.18) „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД да уведоми от негово име длъжниците за извършените цесии.
Към договора за прехвърляне на
задължения има съставено приложение (л.15-17), в което са
индивидуализирани конкретните дългове, които се прехвърлят, и в което приложение
е посочен и договора с ответника под № 4799, като е посочено, че се прехвърля
425,79 лева главница и 56,88 лева неустойка за забава. Длъжникът е уведомен за
прехвърлянето на задължението (л.19).
На
24.08.2018г. „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД се снабдява със заповед за изпълнение
срещу П.В.Б. за сумата 425,79 лева и 183,15 лева законна лихва за периода от
19.04.2014г. до 07.08.2018г.
Исковете са частично
основателни.
Ответникът е
получил от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата от 1200 лева и при липса на
доказателства за пълно връщане на дълга то следва да се приеме, че е останал
задължен за исковата сума от 425,79 лева. Вземането е прехвърлено на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД.
Вземането за законна лихва до предявяване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение съществува само частично.
Съгласно чл. 99 ал.2 от Закона за задълженията и договорите:
„Прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното.“
В случая обаче
е уговорено противното. Видно от приложението към договора за цесия „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД прехвърля главница в размер на 425,79 лева, като в
колоната за лихви има поставено тире („-„), от което може да се заключи, че изтекли лихви по договора между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и П.В.Б. не са прехвърлени на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД. „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД има право на законна лихва върху
вземането си за периода на забавата, която обаче се дължи от датата на
прехвърляне на вземането, така както е договорена в параграф 5 от договора за
цесия, а именно- 10.01.2017г. Това право
възниква пряко от чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, не е било
прехвърлено с договора за цесия, а е правна последица от този договор. Размерът
на законната лихва върху главницата от 425,79 лева за периода 10.01.2017г. до
07.08.2018г. е 70,02 лева и в този размер вземането за законна лихва
съществува, а над него не.
Предвид
изложеното вземането на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД срещу П.В.Б. съществува в
размер на 425,79 лева главница и 70,02 лева законна лихва за периода
10.01.2017г. до 07.08.2018г.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
В заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение за сума в общ размер 608,94 лева, а размерът в който е уважен искът е 495,81 лева. Предвид частичната основателност на
претенцията направените разноски в заповедното производство от 75 лева
следва да се присъдят съразмерно на уважената част от иска в размер на 61,07 лева. От направените разноски в настоящото
производство в размер на 525 лева на ищеца следва да се присъдят съобразно
изхода на делото 427,46 лева. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува
вземането на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Хенрих Ибсен” № 15, ет.7 срещу П.В.Б., ЕГН **********, с адрес *** за заплащане на
следните суми:
-
425,79 лева главница със
законната лихва от 23.08.2017г. до окончателното изплащане;
-
70,02 лева законна лихва
за периода 10.01.2017г. до 07.08.2018г, като отхвърля
иска за съществуване на вземането за законна лихва над уважения размер и
извън посочения период,
които вземания произтичат от договор за
потребителски кредит № PLUS- 10627179 сключен на 10.03.2014г. между П.В.Б., ЕГН ********** и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, и са
били прехвърлени по договор за цесия от
10.01.2017г. на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД и за които вземания е била издадена заповед за изпълнение
по ч.г.д. № 5890/2018г. на РРС.
ОСЪЖДА П.В.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрих Ибсен” № 15, ет.7
разноски по ч.г.д. № 5890/2018г. на РРС в размер на 61,07 лева, както и разноски по настоящото
дело в размер на 427,46 лева.
Решението може
да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: /п/