№ 762
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20221100509946 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Н. М., срещу решение №
*********/06.04.2022 г., постановено по гр. д. № 16299/2021 г. на СРС, ІІІ ГО,
83 състав, в частта му, с която са отхвърлени исковете й за месечна издръжка
на детето Д.Б. Д. М. за минало време за периода 01.10.2020 г.-23.03.2021 г. и в
частта, в която исковете за издръжка и за издръжка за минало време са
отхвърлени в разликата над 200 лв., до пълните им предявени размер от 500
лв. Счита, че решението в обжалваните му части е необосновано и
немотивирано, като излага съображенията си. Моли решението в тези му
части да бъде отменено, като съдът постанови друго, с което да присъди
издръжка в размер на 500 лв., считано от 01.10.2020 г. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът Д. П. М., в законоустановения срок с отговора на въззивната
жалба моли съда да я остави без уважение, като неоснователна. Претендира
присъждане на разноски по представен списък.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Представя списък
на разноските.
1
За съдебно заседание по делото, въззиваемата страна, редовно
уведомена, не се явява и не изпраща представител.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в
обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за
установено следното:
С решение № *********/06.04.2022 г., постановено по гр. д. №
16299/2021 г., СРС, ІІІ ГО, 83 състав е прекратил с развод гражданския брак
между С. Н. М. и Д. П. М., като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина и
на двамата съпрузи, предоставил е упражняването на родителските права
спрямо детето Д.Б. Д. М. на майката, при която детето ще живее, определил е
режим на лични отношения на бащата с детето. С решението съдът е осъдил
бащата да заплаща за детето Д.Б. Д. М., чрез неговата майка и законен
представител С. Н. М. месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от
23.03.2021 г., ведно със законната лихва за забава, като е отхвърлил исковете
до пълния предявен размер от 500 лв. и за времето от 01.10.2020 г., като
неоснователни. С решението съдът е постановил жената да продължи да носи
брачното си фамилно име и е осъдил страните да заплатят на СРС такси за
прекратяване на брака от по 25 лв., а мъжът е осъден да заплати по сметка на
СРС държавна такса за определената издръжка в размер на 288 лв.
Въззивницата навежда доводи, че първостепенния съд правилно е
приел, че ответника не оспорва датата на фактическата раздяла. По делото са
събрани безспорни доказателства, че тя е от 01.10.2020 г. и че от тази дата
бащата не е давал средства за издръжката на детето. Въпреки тези
констатации СРС е отхвърлил иска за издръжка за минало време, като
неоснователен. Тези доводи настоящата инстанция счита за основателни.
Ответникът, в първоинстанционното производство, не оспорва
обстоятелството, че страните са във фактическа раздяла, за която не сочи да е
настъпила на дата, различна от твърдяната от ищцата.
Пред районния съд е разпитана свидетелката Д. Н., с показанията на
която, макар и преценени през призмата на чл. 172 ГПК (поради близката й
2
родствени връзка с ищцата), се установява, че страните са разделени от
16.05.2020 г. и, че ответника след раздялата не се интересува от детето.
Ответника не ангажира доказателства за плащана издръжка за детето след
раздялата на родителите. Поради изложеното, издръжката за минало време е
дължима от 01.10.2020 г., решението в тази му част е неправилно и следва да
бъде отменено и съдът да постанови друго в посочения по-горе смисъл.
Съгласно т. 5 от Постановление №5/16.11.1970 г. по гр. д. № 5/70 г., ВС,
Пленум възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът следва
да се съобрази с две кумулативни изисквания- с нуждите на детето и
възможностите на задължения родител.
Размера на месечната издръжка следва да е съобразен с възрастта на
детето, което не е новородено и освен обичайните нужди за задоволяване на
физиологичните му потребности, има и културни нужди, които също следва
да бъдат задоволени- с оглед правилното му развитие, поради което не следва
да се присъжда минималната издръжка за дете, предвидена в чл. 142, ал. 2 от
СК.
Не се ангажираха писмени доказателства бащата да реализира доходи и
техния размер.
„Декларираните“ възможности на бащата касаят период, отдалечен във
времето. Притежавания от въззиваемия апартамент е със запазено право на
безвъзмездно ползване на бащата на ответника и не може да бъде източник на
доходи.
Като се ръководи от законните критерии, настоящата инстанция счита,
че за издръжката на детето Д.Б. Д. М. са необходими месечно общо около 420
лв.- съобразявайки и изискването да се осигурят с издръжката условия на
живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. От тази
сума, съобразно факта, че непосредствените грижи се полагат от майката,
съотношението на материалните възможности на двамата родители (месечен
доход на майката в размер на 1800 лв., заявен пред социалната служба),
бащата следва да поеме от издръжката за детето му сума в размер на 200 лв.
месечно. Останалата сума от необходимата издръжка следва да се поеме от
майката, която също следва да участва с парични средства в издръжката на
3
детето си, въпреки полаганите преки грижи за него.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в частта му
относно размера на определената издръжка, следва да потвърдено.
Поради частичното уважаване на въззивната жалба, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК задълженото за издръжка лице дължи заплащане по сметка
на СГС държавна такса в размер на 50 лв.
Никоя от страните няма право на разноски в настоящото производство,
поради общата вина за разстройството на брака и поради частичното
уважаване на въззивната жалба.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № *********/06.04.2022 г., постановено по гр. д.
№ 16299/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, в частта му, с която Д. П. М. е
осъден да заплаща месечна издръжка за детето Д.Б. Д. М., считано от
23.03.2021 г., като вместо това ПОСТАНОВИ:
Месечната издръжка се дължи от 01.10.2020 г.
В останалата му обжалвана част- ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО.
ОСЪЖДА Д. П. М., ЕГН**********, да заплати по сметка на СГС
сумата от 50 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на
разноски по делото, като неоснователни.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4