Определение по дело №748/2022 на Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 285

гр. Велико Търново, 28.06.2023 г.

 

Административен съд – гр. Велико Търново, VII-ми  адм.състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 748/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл.144 от АПК.

Образувано е по молба на дружеството „Зърнени храни  - В. Търново“ЕООД, съдържаща се в пункт V-ти на ЧЖ, насочена срещу прекратително определение № 30/20.02.2023г., постановено по настоящото. ВАС след приключване на касационното производство с Определение № 5656/31.05.2023г. по АД № 4484/2023г. я изпраща на АСВТ по компетентност – за разглеждане като искане с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК.

  В молбата се излагат доводи, че съдът не е следвало да присъжда разноски от 2 000,00лв. в полза на ЗС- „Планик“ ООД, т.к. те са заплатени от дружеството за двама адвокати. Тъй като следва да се заплати възнаграждение само за един адвокат, то молителят иска съдът  да измени определението си като присъди на ЗС само 1 000,00лв. за о.с.з. на 26.01.2023г.

След размяна на молбата, ПП на ЗС, с вх. № 3055/15.06.2023г., ангажират становище  за нейната неоснователност. Настояват, че от приложените платежни документи е видно, че сумата от 2 хиляди лева е възнаграждение за един адвокат, като остатъкът от 870,00лв. е за представителство пред ВАС и ДТ за КЖ. Изтъква се, че възнаграждението в размер на 2 х. лв. е под минималното при действащата понастоящем редакция на Наредба №1/2004г., изчислено върху материалния интерес, който определят като сумата от 65 908,84лв. – подобренията на досегашния наемател. Молят съда да остави без уважение искането за намаляване на присъдените разноски на ЗС.

С вх. № 3146/21.06.2023г. ПП на жалбоподателя допълва тезата си като изтъква, че от ДПЗС не било видно, че възнаграждението е за един адвокат. Освен това сочи, че към датата на съставяне и плащане по този договор/19.01.2022г./ не е било образувано АД № 748/2022г., поради което това АВ не е свързано с това дело. В заключение обръща вниманието на съда върху обстоятелството, че в Решението по АД № 552/2021г. на АСВТ е прието по повод присъждане на разноските, че по делото не  е налице материален интерес.

В отговор на посоченото становище от името на ЗС-„Планик“ООД  с вх. № 3177/21.06.2023г. изпращат уточнение, че в ДПЗС е допусната техническа грешка като е посочена дата 19.01.2022г., вместо 2023г. ДПЗС е от кочан и е с № 21483. В подкрепа на тезата си прилага копия от ДПЗС с предходен номер и последващ такъв, от които е видно, че са сключени съответно на дати: 18.01.2023г. - № 21482 и на 24.01.2023г. - № 21484. Моли съда, ако не приеме за достатъчни представените доказателства да насрочи делото в о.с.з.

Съдът като съобрази данните по делото и приложимия закон, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Делото е образувано по жалба на дружеството „Зърнени храни - Велико Търново“ ЕООД, с ЕИК ********* срещу  Решение № 659/29.07.2021г. на Общински съвет Велико Търново, с предмет: отдаване под наем на част от имот публична общинска собственост. При първоначалното разглеждане на спора пред АСВТ е образувано АД № 552/2021г. Постановеното Решение № 95/01.04.2022г. е отменено от ВАС с Решение № 10880/29.11.2022г., постановено по АД № 4846/2022г. и делото е върнато на първата инстанция за ново разглеждане. Делото пред АСВТ е образувано под № 748/2022г.

С Определение № 30/20.02.2023г., постановено по АД № 748/2022г. на АСВТ жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Освен това е осъдено търговско дружество „Зърнени храни-В. Търново“ЕООД да заплати на заинтересованата страна -  дружеството „ПЛАНИК“ООД Велико Търново с ЕИК ********* сумата  2 870,00лв., представляваща разноски по делото за настоящата и касационната инстанция.

 Постановено определение е съобщено на молителя, който в срока за обжалване е подал ЧКЖ и е поискал изменение  на Определението, в частта за разноските, присъдени на ЗС.

На основание чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, редът по чл.248 от ГПК е приложим съответно и за определенията. Нормативният акт/чл.248 от ГПК/ е непълен, тъй като урежда процедурата приложима за решенията, но не урежда въпроса за определенията на съда. Доколкото обаче е налице сходство между произнасянето на съда относно разноските и в двете форми на съдебния акт по едни и същи правила, то е налице основание за приложение на разпоредбата на чл.248 от ГПК по аналогия.  В тази връзка съдът намира, че Молбата за допълване на Определението в частта за разноските е допустима. Подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от страна, представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Разгледана по същество Молбата по чл.248 от ГПК е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Дружеството „Планик“ООД е подало КЖ до ВАС, на основание чл.210, ал.2 от АПК. ВАС отменя първоначално постановеното решение на АСВТ и дава указания дружеството да се конституира като заинтересована страна. Пред касационната инстанция са направени разноски за ДТ-370лв. и 500лв. за АВ. За тях не се възразява като размери  основание. При новото разглеждане на делото пред АСВТ дружеството се представлява от двама адвокати. Представен е списък на разноските, който за тази инстанция включва само АВ в размер на 2 000лв. Същите са заплатени в брой, съгласно разписката в ДПЗС № 21483 от 19.01.2023г./вж. л.74/. Съдът въз основа на представените доказателства приема, че посочването на годината 2022г. в ДПЗС е техническа грешка, т.к. в договора е посочено изрично, че се сключва за защита  по АД № 748/2022г. на АСВТ, което е образувано на 01.12.2022г. Същият договор е сключен върху бланка  от кочан, чиято поредност също потвърждава момента на сключването му. От същия договор е видно, че представляващият  дружеството, конституирано като ЗС в процеса е упълномощил адвокат К.Г. от ВТАК и възнаграждението касае само нея. Тоест, не се оправдава фактически твърдението, че договореното АВ от 2 хиляди лева е за двама адвокати.  Макар действително съгласно приложеното на л.58 пълномощно да са упълномощени *** Г. и *** К. да представляват дружеството заедно и поотделно, като и двете са участвали в процеса. Но в ДПЗС е посочено категорично, че възнаграждението се следва на *** Г., на която е платено, съгласно разписката в него, която е върху бланка от кочан, т.е. това е отчетна форма и за данъчни цели. Поради това съдът приема за неоснователно възражението на защитата на жалбоподателя, че това е възнаграждение за двама адвокати.

Непоследователен на предходни свои изявления, *** М. понастоящем заема позиция, че делото не е с материален интерес. Съдът сподели това негово виждане. Сумата за подобренията, направени от предходния наемател от 65 908,84лв. не е свързана с предмета на делото и не представлява материален интерес, съобразно който да се изчисли АВ. В тази връзка заплатеното от ЗС АВ за един адвокат може да се определи като прекомерно. Но своевременно възражение за прекомерност не  е направено по делото, видно от протокол от о.с.з., проведено на 26.01.2023г. Същото е преклудирано и не може да се упражни по повод молба за изменение на разноските, с аргумент, че АВ е за двама адвокати. Разглеждането му понастоящем е процесуално недопустимо.  Възражението за прекомерно заплатено възнаграждение за един адвокат може да бъде направен до приключване на устните състезания, когато приключва спорът по същество, защото искането за разноските следва разглеждането на спора по същество. До този момент страните могат да направят своите искания и възражения.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, съдът в посочения състав:

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ поисканото от дружеството „Зърнени храни  - В. Търново“ЕООД изменение на Определение № 30/20.02.2023г., постановено по адм. дело № 748/2022 г. по описа на АСВТ, в частта за разноските, като АВ, присъдено на ЗС от 2 хиляди лева се намали наполовина.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото да се изпрати на страните.

 

 

                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: