ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Варна, 23.11.2018г.
Варненски
окръжен съд в закрито съдебно заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА СВЕТЛАНА Ц.
като разгледа докладваното от съдията Бажлекова в. гр.
дело № 2489/18г., намира следното: Настоящото производство е образувано по
въззивната жалба на Я.М.Б., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Г.Г.
*** срещу решение № 3552/30.07.18г., постановено по гр.д. № 17353/17г. по описа
на ВРС, с което е допуснато да се извърши делба на недвижими имоти: апартамент
№ 8, находящ се в гр.Варна, район Приморски, вилна зона, ул."Първа"
№131, ет.2, с площ от 123,14 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение №8
в сутерена на сградата с площ от 3,41 кв.м., както и 6,1147 % ид.ч. от правото
на строеж и общите части на сградата; паркомясто №2, представляващо
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2564.954.2.20, в сграда №2, изградена
в ПИ 10135.2564.954, ведно с 0,6824 % от общите части на сградата и правото на
строеж; апартамент №3, находящ се в гр.Варна, ул."Иван Вазов" №13,
ет.1, с площ от 68,58 кв.м.; апартамент № 10, находящ се в гр.Варна,
ул."Двадесет и седми юли", №21, с площ от 75,50 кв.м., ведно с
прилежащото му избено помещение №8а с площ от 4 кв.м. и 12,23% ид.части от
общите части на сградата и правото на строеж върху дворно място, цялото с площ
от 315 кв.м., съставляващо парцел V-1 , в кв.15 по плана на 8-ми
район на гр.Варна; подземен гараж №3, намиращ се в избен жилищен етаж на същата
сграда, с площ от 15 кв.м.; къща с идентификатор 10135.1505.189.1, разположена
в ПИ № 10135.1505.189, находящ се в гр.Варна, ул."Цар Асен",№22,
състояща се от избен етаж с площ от 82 кв.м., първи жилищен етаж с плащ от 85
кв.м., втори жилищен етаж с площ от 90,40 кв.м., ведно с дворните подобрения
при квоти Ч
ид.ч. за Я.М.Б.
и Ч ид.ч. за Й.Ц.Б.; отхвърлен е
иска за делба на дворно място ПИ № 10135.1505.18 9 и въззивника е осъден да
заплати държавна такса в размер на 25лв.
Счита се, че решението е недопустимо, евентуално
неправилно и незаконосъобразно и се претендира същото да се обезсили, като се
прекрати производството по делото, в условие на евентуалност да бъде отменено и
се прекрати производството по делото поради оттегляне на исковата молба и липса
на представително власт на процесуалните представители на
въззиваемата. Отправено е и
искане за спиране
на производството по делото поради липса на представителна власт на
процесуалните представители на въззиваемата и поради това, че е налице друго
висящо дело пред Районен съд - Арлингтън на щат „Вирджиния" САЩ, със същия
предмет, основание, искане и страни, като настоящото. Претендира присъждане на разноските
по делото.
Въззивникът излага, че на
12.06.2018г. е депозирал пред ВРС молба за спиране на производството по делото,
на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, като е представил копие от решение от
21.05.2018г. по дело на Районен съд- Арлингтън на щат „Вирджиния", САЩ за
делба на имущество, придобито в СИО, което дело е заведено на 27.04.2017г. от Й.Б..
Предмет на посоченото решение са и имотите на страните по делото в България.
Преди първото по делото заседание въззивникът с изрична молба е заявил
оттегляне на иска за делба. Молбата за оттегляне на иска е оставена без
уважение с определение на ВРС, постановено в съдебно заседание. Жалбоподателят
твърди, че определението е постановено в нарушение на процесуалните правила.
Излага се, че в представеното по делото пълномощно, подписано от Й.Б. не е
посочено изрично, че упълномощените от нея процесуални представители могат да
дават становище за продължаване на производството и да изразяват становище по
молбата на въззивника за оттегляне на исковата молба.
С въззинтата жалба е направено
искане за спиране на въззвното производство по настоящото дело, поради това, че
в различни съдилища има висящи две дела между същите страни и за същото искане
на същото основание - чл.229, ал.1,т.4
ГПК.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната
жалба, с който последната е оспорена като неоснователна и се претендира
потвърждаване на обжалваното решение. Изразено е становище за неоснователност
на направеното искане за спиране на производството по делото.
Въззивният съд намира
настоящото производство за допустимо, а отправеното искане за спиране на
производството за неоснованелно. От данните по първоинстанционното дело, както
и от представените с въззивната жалба писмени документи, не се установява да е
налице някоя от предпоставките, посочени в разпоредбата на чл.229, ал.1 ГПК.
Представените с въззивната жалба оценителен доклад и
експертна оценка, не представляват допустими по смисъла на ГПК доказателства,
поради което и не следва да се приемат по делото.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Я.М.Б. за спиране на производството по настоящото дело на основание чл.229,
ал.1,т.4 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за приемане като доказателства по делото оценителен доклад и експертна оценка,
приложени към въззивната жалба.
Насрочва делото за
разглеждане в в с.з. на 29.01.19г. от Ю.ООч., за която дата и час да се
призоват страните чрез процесуалните им представители .