РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 09.01.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на десети
декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Е.П.,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№
441 по описа за 2014 година на Червенобрежки Районен съд на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.310, ал.1, т.6 ГПК вр. чл.143, ал.2 СК /БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО/
В РС – Червен бряг чрез адв. Т. Т.
от ПлАК е постъпила искова молба от П.Г.А., с ЕГН ********** *** 4, с адрес за призоваване: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. “Екзарх
Йосиф” 2 в качеството му на баща и законен представител на Рикардо Паисиев Г.,
с ЕГН ********** и Антъни Паисиев Г., с ЕГН ********** против Р.Р.М., с ЕГН **********
***, с която твърди, че ответницата е майка на децата. Твърди, че от м. март
2013 г. с ответницата са разделени, не живеят заедно и не поддържат никакви
контакти помежду си.Твърди, че децата са ученици съответно в пети и седми клас
и са записани за учебната 2013-2014 г. в ОУ “Алеко Константинов” гр. Червен
бряг, където са редовни и прилежни ученици. Твърди, че майката не се интересува
от децата и не са получавали от нея никаква помощ за училище или каквато и да
била друга такава. Твърди, че от тогава до сега сам осигурява средства за прехрана
и дрехи на децата, както и учебни помагала за училище. Твърди, че не работи, но търси работа, за да
издържа семейството си. Твърди, че изпитва материални затруднения, като счита
че от липсата на средства страдат децата. Моли съда да постанови решение, с
която на основание чл. 133 от СК и чл.
142, чл.143 и чл. 149 от СК се иска от съда да постанови решение с което да му
бъдат предоставени упражняването на родителските права върху родените от
съвместното им съжителство деца, да осъди ответницата да заплаща за бъдеще
време ежемесечна издръжка за децата, чрез техния баща, считано от датата на
подаване на исковата молба – 18.06.2014г. до настъпване на основания за нейното
прекратяване или изменение в размер на по 120 лв., както и издръжка за минало
време от 18.06.2013 г. до 18.06.2014 г. – датата на завеждане на исковата
молба, в размер на по 120 лв. месечно или общо по 1440 лв. за всяко от децата. Моли да и бъдат заплатени
направените по делото съдебно – деловодни разноски, а именно: държавна такса и
възнаграждение за адвокат.
ИЩЕЦА – редовно призована, в съдебно
заседание се явява лично и с адвокат Т. Т. от ПлАК, който от името на доверителката
си поддържа изцяло предявеният иск. Позовава се на писмени и гласни
доказателства.
ОТВЕТНИЦАТА – редовно призована не се явява
лично в съдебно заседание и не взема становище по иска.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение
съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени следните фактически
обстоятелства:
Не се спори по делото, а се
установява от представени 2 бр. у-е за раждане, че ответницата Р.Р.М., с ЕГН **********
е майка на децата Рикардо Паисиев Г., с ЕГН ********** и Антъни Паисиев Г., с
ЕГН **********.
Безспорно е, а се установява и от
удостоверение № 125 от 28.05.2014 г. издадено от ОУ “Алеко Константинов” гр.
Червен бряг, че детето Рикардо Паисиев Г., с ЕГН ********** е записано като
ученик в V-ти клас, за учебната 2013/2014 г. и е записано в книгата за
подлежащи на задължително обучение деца до 16 – годишна възраст на стр.11, № 30.
Безспорно е, а се установява и от
удостоверение издадено от ОУ “Алеко Константинов” гр. Червен бряг, че Антъни
Паисиев Г., с ЕГН ********** е записано като ученик в VІІ-и клас, за учебната
2013/2014 г. и е записано в книгата за подлежащи на задължително обучение деца
до 16 – годишна възраст на стр.19, № 25.
По делото не са приложени
доказателства за месечните доходите реализирани от ответницата.
Така обсъдените доказателства
обуславят правният интерес от водене на иска и активната и пасивната
легитимация на страните в процеса.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА ПО
чл.143, ал.2 от СК:
Претендира се месечна издръжка за
бъдеще време от 18.06.2014г. до
настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване в размер на по 120 лв. за всяко от децата.
Всеки родител дължи издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали е трудоспособни и дали може да се
издържа от имуществото си.
Съгласно чл. 142, ал. 1 и 2 от СК, размерът
на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие свои деца, се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя да
дава такава, но не може да бъде по-малък от една четвърт от минималната работна
заплата. Размерът на минималната месечна работна заплата за страната е
определен в размер на 340 лв. от 01.09.2011 г., следователно минималният
размер на месечната издръжка на едно дете е 85 лв.
По делото не се събраха
доказателства за доходите реализирани от ответника. Но имайки предвид
обстоятелството, че същият е в трудоспособна възраст и при повече активност от
негова страна би могъл да реализира доходи, с които да осигури средства за
издръжката на малолетните си деца, съдът прие, че може да реализира месечен доход
в размер на минималната работна заплата за страната, която към момента на
постановяване на решението е в размер на 340 лв.
По делото е изготвен и приет от
съда социален доклад от Отдел “Закрила на детето” при ДСП Червен бряг, според
който – “Предвид факта, че бащата на децата Рикардо Паисиев Г., с ЕГН **********
и Антъни Паисиев Г., с ЕГН ********** се грижи за отглеждането и възпитанието им
и имайки предвид икономическата обстановка в страна смятат за основателен иска
за присъждана на издръжка за децата й в претендирания размер.”
В същото време от представените
по делото доказателства се установява, че децата, за които се иска присъждане
на издръжка от майката са записани като ученици за учебната 2013/2014 г. и са е записано в книгата за
подлежащи на задължително обучение деца до 16 – годишна възраст на стр.11, № 30
и възраст на стр.19, № 25, с оглед на което са във възраст за която се изискват специални грижи за
физическото и интелектуално израстване, като съдът отчита и рязко променената
пазарна конюнктура и значителното поскъпване на живота.
С оглед нуждите на децата и
възможностите на родителя да дава издръжка, съдът счита че искът е основателен
до размер от по 100 лв., за децата. За разликата до претендираният
размер от 120 лв. иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Така определената издръжка по чл.
143 от СК се дължи за периода от 18.06.2014 г. до настъпване на причини за
изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла или просрочена вноска.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА ПО чл.
149 СК
Съгласно чл. 149 от СК издръжка
за минало време може да се търси най-много за една година назад до завеждане на
иска.
В производството по този текст
доказателствената тежест пада върху ответника. Ищецът не е длъжен да доказва
нуждата от издръжка за претендирания период за минало време. Ако ответникът
твърди, че такава нужда не е съществувала или, че пък доброволно е доставял
издръжка той следва да докаже тези обстоятелства.
Ищеца твърди, че с майката на
децата живеят разделени от м.март 2013 г., че той сам отглежда децата си.
Майката не отрича
обстоятелството, че с ищеца живеят във фактическа раздяла повече от година и
половина. С оглед разпоредбата на чл. 149 от СК съдът намира, че правно
релевантният факт за начало на фактическа раздяла между страните и съответно
задължение за предоставяне на издръжка от 18.06.2013 г.
При така установените фактически
обстоятелства съдът приема, че за процесният период – 18.06.2013 г. до датата на подаване на
исковата молба – 18.06.2014 г. ищеца е
отглеждал сам малолетните Рикардо Паисиев Г., с ЕГН ********** и Антъни Паисиев
Г., с ЕГН **********, като през този период, същите са имали нужда от издръжка
и от двамата родители. Такава издръжка е била осигурявана единствено от бащата.
Ответницата не представи доказателства, че през процесния период е осигурявала
някаква издръжката на децата си. Същата, като тяхна майка им е дължала издръжка
за периода от 18.06.2013 г. до 18.06.2014 г. Изводите на съда, обосновали преценката относно размера на дължимата
занапред издръжка, са меродавни и при определяне на размера на издръжката за
минало време – от 18.06.2013 г. до 18.06.2014 г. до предявяване на иска този размер е 1200 лв.
При тези доводи съдът приема, че
искът по чл. 149 от СК за периода от 18.06.2013 г. до 18.06.2014 г. е основателен и доказан в размер от 1200 лв., за всяко от децата. За
разликата до претендираният размер от 1440 лв. иска следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на
делото, ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на РС –Червен
бряг държавна такса за разглеждане на делото върху присъдената издръжка в
размер на 384 лв. и
направените от ищцата разноски по делото в размер на 165 лв.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК,
следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената
издръжка.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху родените от съвместното
съжителство деца: Рикардо
Паисиев Г., с ЕГН ********** и Антъни Паисиев Г., с ЕГН ********** на бащата П.Г.А., с ЕГН **********, като ПОСТАНОВЯВА
местоживеенето на децата да бъде
при бащата П.Г.А., с ЕГН ********** на адрес:***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти на децата Рикардо
Паисиев Г., с ЕГН ********** и Антъни Паисиев Г., с ЕГН ********** с майката Р.Р.М., с ЕГН ********** ***, всяка първа и трета
неделя от месеца от 08:00 ч. до 18:00 ч. по местоживеене на децата, както и да
ги взима при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК
– Р.Р.М., с ЕГН ********** ***, да заплати на П.Г.А., с ЕГН ********** *** 4, в качеството му на баща
и законен представител на Рикардо Паисиев Г., с ЕГН ********** и Антъни Паисиев Г., с ЕГН ********** месечна издръжка за минало време, за
периода от
18.06.2013 г. до 18.06.2014 г. – датата на завеждане на исковата молба в размер на по 1200 лв. за всяко едно от децата,
общо в размер на 2400 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 18.06.2014 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 от СК
– Р.Р.М., с ЕГН ********** ***, да
заплаща за децата
Рикардо Паисиев Г.,
с ЕГН ********** и Антъни Паисиев Г., с ЕГН ********** издръжка за бъдеще
време, считано 18.06.2014г. в размер на по 100 /сто/ лв. месечно, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска, до настъпване на
причини за нейното изменяване или прекратяване, чрез П.Г.А., с ЕГН ********** ***,
в качеството му на баща и законен представител, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до 120 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.Р.М., с ЕГН ********** ***, да заплати на П.Г.А., с ЕГН ********** *** направените
разноски по делото в размер на 165,00 лв./сто шестдесет и пет лева/
ОСЪЖДА Р.Р.М., с ЕГН ********** ***, да
заплати държавна такса по сметка на Червенобрежки районен съд върху уваженият
размер на иска по чл. 149 и чл. 143 от СК в размер на 384 лв.
ПОСТАНОВЯВА,
на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта му относно присъдените издръжки.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от получаване на съобщение, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: