О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
………. /23.07.2018г.
Варненският
административен съд, VІІ състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет
и трети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ : Ирена Обретенова
като разгледа адм. д. № 1964/2018г. по описа на АС-Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.159, т.4 от АПК.
Образувано е по жалба на Х.Б.Ц. ***, к.к.“Св.Св. Константин и Елена“, ул. „Първа“ № 82, хотел „Света Елена“ против Заповед № 2293/20.06.2018г. на кмета на Община Варна, с която на основание чл.195, ал.6 и чл.196, ал.3 и ал.6 от ЗУТ е разпоредено премахване на самостоятелни обекти за сметка на собствениците им, а именно: Обект № 1 с площ 59,07 кв.м., обект № 2 и обект № 3 с обща площ 140,23 кв.м., обект № 4 с площ 97,82 кв.м., обект № 5 с площ 443 кв.м., обект № 6 и обект № 7 с обща площ 189,67кв.м., обект №8 с площ 51,30кв.м., обект № 10 с площ 213,98 кв.м. и обект № 12 с площ 11,55кв.м., намиращи се в подлез с идентификатор 10135.2563.248.1. В заповедта е посочено, че обект № 1 е собственост на наследниците на Д. И. Д.: С. П. Д., И. Д. Ч. и П. Д. Д., обект № 2 и обект № 3 – на Д. И. Н., обект № 4, обект № 10 и обект № 12 – на Б. Х. Х., обект № 5 – на „Галеон“ООД с ЕИК *********, обект № 6 и обект № 7 – на В. В. Д. и М. И. Р., а обект № 8 – на ТПК „Мултиарт“ с ЕИК *********. Със заповедта е разпоредено премахването да се извърши в срок от 15 работни дни от нейното връчване, като посочените собственици на обекти, между които и „Галеон“ ООД следва да предприемат действия по изпълнение за своя сметка. На основание чл.60, ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение, като същевременно в диспозитива на заповедта е посочено, че съгласно чл.217, ал.1, т.9 ЗУТ жалбата до съда не спира изпълнението на заповедта.
Жалбоподателят твърди, че е собственик на търговски обект № 5 с площ 443 кв.м., който е закупил с нотариален акт № 162 от 24.09.1999г. и експлоатира от 19 години. Претендира съдът да отмени изцяло обжалваната заповед.
С Разпореждане № 10766/10.07.2018г., Съдът е оставил производството по делото без движение и е дал възможност на жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщението да посочи обжалваната част от заповедта и да обоснове правния си интерес от обжалване. Съдът изрично е указал на жалбоподателя неблагоприятните последици от неизпълнение на указанието – прекратяване на производството по делото. В тази връзка с молба с вх.№ 13376/23.07.2018г., жалбоподателят е посочил, че обжалва заповедта и допуснатото от административния орган по реда на чл.60 АПК предварително изпълнение /възприето от съда като искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, предвид основанието за нейното издаване като подлежащ на предварително изпълнение акт/.
Съдът след като се запозна с материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
С оспорената заповед на основание чл.195, ал.6 и чл.196, ал.3 и ал.6 от ЗУТ е разпоредено премахване на описаните в нея търговски обекти, собственост на посочените лица. На л.6 от делото е представен цитирания в жалбата нотариален акт № 162/24.09.1999г. на нотариус Борис Василев, акт № 27/1999г. на СВ-Варна, съгласно който „Галеон“ООД е закупило търговски обект № 5 – бар-ресторант в гр.Варна, кв.Чайка в пешеходния подлез на бул. „Васил Лески“ със застроена площ 443 кв.м. Съгласно представена справка за лицето „Галеон“ООД от СВ-Варна /л.183 от делото/, няма отбелязани сделки на разпореждане с имота /вписана е единствено ипотека и възбрана/ към датата на нейното изготвяне – 31.12.2017г.
Според теорията и съдебната практика, допустимостта на оспорването изисква наличието на пряк, личен и непосредствен интерес за оспорващия по смисъла на чл.147, ал.1 във връзка с чл.15, ал.1 АПК.
Правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за възникване
и упражняване на процесуалното право на жалба в административното производство
е основан на прякото и непосредствено въздействие на атакувания административен
акт в правната сфера на съответния субект
- негов адресат. Интересът следва
да е личен - оспорващият има право
на жалба само в защита на своите
субективни права, свободи и законни интереси, а не на други лица.
В конкретния случай жалбоподателят не разполага с правен интерес да обжалва заповедта. Х.Ц. не е собственик, нито носител на ограничено вещно право върху някой от разпоредените за премахване обекти. Със заповедта не му се възлагат каквито и да е задължения, тъй като той не е неин адресат. В подадената жалба до съда, жалбоподателят сочи, че е собственик на обект № 5 с площ 443 кв.м., съгласно нотариален акт № 162 от 4.09.1999г. на нотариус Борис Василев, но видно от съдържанието на акта, собственик на имота е „Галеон“ ООД - отразен като такъв и в обжалваната заповед за същия обект. „Галеон“ ООД и жалбоподателят Х.Б.Ц. са различни лица, различни правни субекти, поради което е недопустимо Ц. в лично качество /а не като представител на „Галеон“ ООД/ да защитава правата на „Галеон“ ООД. Никъде в жалбата и в уточняващата молба не се сочи, че жалб. Х.Б.Ц. действа от името на друго лице, поради което безусловно следва да се приеме, че упражнява собствените си права. Въпреки предоставената му възможност от съда, жалбоподателят не е обосновал правен интерес от оспорване на акта. При отсъствие на интерес, подадената жалба от Х.Б.Ц. се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство по нея – да бъде прекратено.
По отношение на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, Съдът намира следното:
Заповедта е издадена на основание чл.195, ал.6 и чл.196, ал.1 и ал.3 от ЗУТ, а съгласно чл.217, ал.1, т.9 от ЗУТ, жалбата пред съда срещу актове, издадени на посочените основания не спира тяхното изпълнение. Това означава, че предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона /а не с разпореждане по чл.60 АПК/. При тези данни спиране на изпълнението може да бъде допуснато от съда, съгласно чл.217, ал.2 ЗУТ при условията на чл.166, ал.4, вр. с ал.2 АПК, едно от които е висящност на производството по оспорване на административния акт пред съда. Тъй като в случая с оставяне на жалбата срещу заповедта без разглеждане се елиминира горното условие, искането за спиране на предварителното изпълнение на акта се явява също недопустимо. Отделно от това, основанията, изложени по-горе за липса на правен интерес за обжалване на заповедта обуславят и липса на правен интерес за искането за спиране на предварителното й изпълнение – не може да се признае правен интерес за искане за спиране на предварителното изпълнение на административен акт, след като неговият подател не разполага с интерес да оспори самия акт.
Водим от горното, Съдът и на основание чл. 159, т.4 АПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х.Б.Ц. с ЕГН **********,***, к.к. “Св. св. Константин и Елена“, ул. „Първа“ № 82, хотел „Света Елена“ против Заповед № 2293/20.06.2018г. на кмета на Община Варна и искането на същото лице за спиране на предварителното й изпълнение.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм.д.№1964/2018г.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението пред ВАС.
СЪДИЯ:……………………………