№ 1547
гр. София , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
Секретар:Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20201001002470 по описа за 2020 година
С решение от 17.02.2020 г. , постановено по т. дело № 146/17 г. Окръжен съд
Благоевград е осъдил В. К. Г. , ЕГН **********, от гр. ***, ул. "***" № 25, ет. 2 и М. Н. Б. ,
ЕГН **********, от гр. ***, ул. "***" № 25, ет. 2 да
заплатят солидарно на "Райфайзенбанк /България/" ЕАД, ЕИК ***, представлявано от А. В.
А. и М. Т.
П., следните парични суми, дължими на основание договор за банков
кредит от 22.03.2007 г., анекс № 1 от 15.09.2009 г. и анекс № 2 от 10.12.2009 г.
към същия, а именно: главница в размер на 105 696,93 лева /сто и пет хиляди шестстотин
деветдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/, включваща както падежиралите от
15.11.2012 г. до 15.10.2017 г. вноски, така и останалите, които са превърнати в предсрочно
изискуеми, заедно със законната лихва, считано от 03.11.2017 г. до погасяването на това
задължение, възнаградителна лихва в размер на 23 326,74 лева /двадесет и три хиляди
триста двадесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/, дължаща се за
периода 15.11.2014 г. - 02.11.2017 г., заедно със законната лихва, считано от
03.11.2017 г. до погасяването на това задължение, наказателна лихва в размер на 9 558,69
лева /девет хиляди петстотин петдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки/, дължаща
се за периода 03.11.2014 г. - 02.11.2017 г., заедно със законната лихва, считано от 03.11.2017
г. до погасяването на това задължение. Отхвърлил е иска за главницата за разликата над
1
106 696, 93 лева до претенидраните 111 029,53 лева. Осъдил е ответниците да заплатят на
ищеца направените по делото разноски в размер на 6 207,72 лева , съразмерно с уважената
част от исковете, както и ищеца да заплати на ответниците направените по делото разноски
в размер на 22,23 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Недоволна от така постановеното решение е останала ответницата в
първоинстанционното производство В. К. Г. , която го обжалва в срок в осъдителната част
с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивницата излага, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че сумите, събрани от банката по изп.дело №
47/14 г. на ЧСИ Г.Ц. са й възстановени по изп.дело № 8247/17 г. на ЧСИ М. Б., но същият
не е съобразил същественото за спора обстоятелство кога е осъществено възстановяването -
на 02.11.2017 г. С оглед на горното твърди, че за периода 15.11.2014 г. – 01.11.2017 г.
сумата, подлежаща на възстановяване е била неоснователно задържана по сметките на
банката, поради което същата следва да бъде приспадната от размера на задължението по
настоящата дело. Излага, че в нарушение на закона банката неоснователно е отнасяла
внесените от нея суми по изп.дело № 47/2014г. на ЧСИ Г.Ц. за погасяване на такси,
разноски и адвокатски възнаграждения, като незаконосъобразно е начислявала и лихва
върху лихва, тъй като е следвало да отнесе всички събрани по изпълнителното дело суми
само и единствено за погасяване на незаплатените месечни вноски. Инвокира оплакване, че
изобщо съдът не е обсъдил останалите възражения, релевирани от нея в отговора на
исковата молба. Сочи, съдът не е се съобразил с влезлите в закона сила решения по т.дело №
197/13 г. на Окръжен съд - Благоевград, в които е установено , че към датата на предявяване
на исковата молба по настоящото дело кредитът е редовен и по същия не е налице
просрочие, както и че по силата на същото решение са обявени за нищожни договорни
клаузи, по силата на които банката неправомерно е завишавала месечните вноски. Твърди,
че съдът не е съобразил и заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което е установило, че сумата, събрана по изпълнително дело № 47/2014г. на
ЧСИ Г.Ц. в размер на 89 410 лева – главница и разноски се е намирала по сметките на
банката в периода до 06.11.2017 г., но същата неправилно не е отнесена за погасяване на
главницата по задължението.Излага, че ако банката беше отнесла коректно сумите за
погасяване на задължението, претенцията за заплащане на договорна лихва следва да бъде
уважена в значително намелен размер - единствено за периода 02.11.2014 г. – 02.11.2017 г.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск.
Недоволен от постановеното решение в отхвърлителната част е останал ищецът в
първоинстанционното производство „Райфайзенбанк България“ ЕАД, който го обжалва в
срок в същата част с насрещна въззивна жалба. Въззивникът навежда доводи за
необоснованост на извода на съда за наличието на предпоставки за извършване на
прихващане със сумата, присъдена в полза на ответниците за разноски по гр.дело № 197/13
г. на ОС – Благоевград. Излага, че липсва сума, с която да бъде извършено прихващане , тъй
като видно от доказателствата по делото сума в размер на дължимите разноски е преведена
по сметка на ответниците. Сочи, че размерът на задълженията на двамата ответници към
2
банката е определен законосъобразно , което се установява и от заключението на
изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните. Поддържа
че връщането на сумите по сметка на ответниците е осъществено след датата на обявяване
на цялото задължение по договора за банков кредит за предсрочно изискуемо, което
обосновава извода за липса на условия за извършване на прихващането. В съотношение на
евентуалност навежда твърдение, че прихващането следва да бъде осъществено при
спазване правилата на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД , поради което евентуално дължимите от банката
суми за разноски следва да бъдат прихванати не от дължимата главница, а от договорната
лихва. Моли съда да отмени решението в обжалвана част и да уважи иска в пълния предявен
размер.
Въззиваемият М. Н. Б. не изразява становище по въззивните жалби.
Всяка от страните изразява становище за неоснователност на жалбата на насрещната
страна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба ,
предявена от "Райфайзенбанк /България/" ЕАД срещу В. К. Г. , ЕГН ********** и М. Н. Б. ,
ЕГН **********, и двамата от гр. *** за заплащане при условията на солидарност на сумата
105 696, 93 лева, представляваща незаплатена главница по договор за банков кредит
22.03.2007 г., анекс № 1 от 15.09.2009 г. и анекс № 2 от 10.12.2009 г. към същия, включваща
както падежиралите от 15.11.2012 г. до 15.10.2017 г. вноски, така и останалите, които са
превърнати в предсрочно изискуеми, възнаградителна лихва в размер на 23 326,74 лева ,
дължима за периода 15.11.2014 г. - 02.11.2017 г., наказателна лихва в размер на 9 558,69
лева , дължима за периода 03.11.2014 г. - 02.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението. Ищецът претендира и заплащане на направените по делото разноски.
Между страните по делото не се спори, че по силата на договор за банков кредит от
22.03.2007 г. ищецът "Райфайзенбанк /България/" ЕАД , в качеството си на кредитодател е
предоставил на В. К. Г. и М. Н. Б. – кредитополучатели банков кредит в размер на 143 620
лева за закупуване на недвижим следния имот - втори жилищен етаж със застроена площ от
135 кв.м. находящ се в триетажна жилищна сграда в гр. ***, УПИ III пл. № 3014 по плана на
седми микрорайон VII на гр. ***, ведно със съответните ид.части от дворното място.
Съгласно клаузата на чл. 2.1 от договора кредитът следва бъде усвоен не по-късно от
24.04.2007 г., както и да бъде погасен изцяло в срок до 25.03.2022 г. По силата на клаузата
на чл. 3.1 от договора за ползването на кредита е уговорена лихва в размер, който варира
съобразно периода на погасяване на задължението, което следва да бъде погасявано
съобразно уговореното в чл. 4.2 от договора - първите дванадесет месеца на дванадесет
3
анюитетни месечни вноски в размер на 891,51 лева , а останалата част от задължението - на
168 месечни анюитетни вноски с падежи и размери, определени конкретно в погасителен
план, представляващ неразделна част от договора.
С анекс № 1 към договора, подписан на 15.09.2009 г. страните са се споразумели, че
остатъчната сума по кредита, в размер на 128 530,22 лева ще бъде заплатена както следва –
една изравнителна вноска с падеж 05.10.2009 г. в размер на 1990,71 лева и сто и петдесет
месечни вноски в размер на по 1 590,81 лева с падеж всяко пето число на месеца, дължими
смитано от 05.11.2009 г. до 05.04.2022 г. По силата на анекс № 2 към договора, подписан на
10.12.2009 г. страните са се съгласили, че сумата на дължимите следващи три лихвени
плащания в размер на 3 566 лева ще бъде заплатена на три равни вноски, заедно с
погасителните вноски, дължими за периода 15.12.2012 – 15.02.2013 г., като всички останали
вноски и падежи по установения погасителен план остават непроменени - чл. 2 от анекс №
2/10.12.2009 г.
От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно –
счетоводна експертиза, което настоящата инстанция кредитира като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че по силата заявка от
04.04.2007 г. на ответницата В. Б., / сега с променено фамилно име - Г./ за усвояване на
разрешения й кредит, сумата по процесния договор, в размер на 143 620 лева е преведена
по банковата й сметка на датата на поддаване на заявката. Ответницата не оспорва
обстоятелството, че цялата сумата по договора за банков кредит е усвоена изцяло.
С оглед на горната фактическа установеност основното спорно обстоятелство пред
настоящата инстанция какъв е размерът на задължението на двамата ответници по
отделните пера, предвид доводите на ищеца за предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора, поради неизпълнение на задължението за заплащане на месечните
вноски по същия, дължими за периода 15.11.2012 г. – 15.10.2017 г. , като предсрочната
изискуемост е обявена на дължниците с факта на връчване на препис от исковата молба , и
предвид възражението на ответницата за нищожност клаузата за договорна лихва,
прогласена с влязло в законна сила решение по гр.дело № 1018/15 г. на ОС Благоевград,
както и за приспадане от общия размер на задължението на претендираната договорна
лихва в размер на 23 326,74 лева , тъй като сумата от 89 410 лева , събрана от ответницата
принудително по изп.дело № 47/2014г. на ЧСИ Г.Ц. се е намирала по сметка на банката в
периода 15.11.2014 г. – 02.11.2017 г., като същата й е била възстановена едва края на месец
ноември 2017 г. по изп.дело № 8247/17 г. на ЧСИ М. Б.. Спорно е и обстоятелството следва
ли сумата за разноски, присъдена в полза на ответниците по гр.дело № 197/13 г. на РС
Благоевград да бъде приспаданата от общия размер на претендираната главница, предвид
доводите във въззивната жалба на ищеца, че същата е заплатена на ответниците.
Видно от заключението на вещото лице, към датата на предявяване на исковата молба
в съда - 03.11.2017 г. ответниците са били в забава по отношение заплащането на главница
4
по падежирали месечни вноски в общ размер на 46 151,74 лева, като размерът на
предсрочно изискуемата главница по непогасения остатък, формиран от непадежиралите
главници възлиза на 64 877,79 лева. Така общият размер на задължението за заплащане на
главницата по договора възлиза на размер на 111 029,53 лева. Съобразно същото
заключение ответниците са в забава по отношение плащането на начислената
възнаградителна лихва в размер на 23 326,74 лева, както и на наказателна лихва в размер на
9 558,69 лева. От заключението се установява, че претендираната възнаградителна лихва е
начислена единствено върху сумата от 46 151,74 лева - т.е единствено върху сбора от
падежиралите главници за периода 05.11.2014 г. – 03.11.2017 г. / т.е върху падежиралите и
незаплатени главници, изискуеми единствено до датата на предявяване на исковата молба/.
Върху същата сума и за същия период е начислена и претендираната наказателна лихва. По
делото не са ангажирани доказателства за заплащане на горните суми, т.е за погасяване на
задължението чрез плащане.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на ответницата за
недължимост на вземанията, поради несъобразяване на решението с влязлото в закона сила
съдебно решение по гр.дело № 1018/15 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е отменено
решение по т.дело № 140/14 г.на РС – Благоевград . Вярно е, че решението е постановено
между напълно идентични страни, поради което същото се явява задължително за страните в
настоящото производство и за всички съдилища. Видно от решението обаче , със същото са
обявени за нищожни, поради тяхната неравноправност по смисъла на Закона за защита на
потребителите клаузата на чл. 3.3 от процесния договор за банков кредит, предвиждаща
възможност банката за променя едностранно процента на уговорената възнаградителна
лихва, както и клаузата на чл. 3.7 от договора – регламентираща правото на банката да
въвежда едностранно допълнителни такси и комисионни по договора. Претенцията на
ищеца за заплащане на възнаградителна лихва обаче не е основана на нито една по
горепосочените клаузи. Вън от горното , възражението на ответницата е неконкретизирано –
същата не е навела твърдение коя конкретна сума, предмет на предявения иск се основава на
обявените за нищожни договорни клаузи, и за какъв период е начислена съобразно
условията на тези клаузи. Дори и да се приеме, че възражението обхваща изцяло заявената
претенция за заплащане на договорна лихва, ответницата не е навела твърдение за периода и
размера на изчисляване на същата едностранно по усмотрение на банката, съгласно
прогласената за нищожна клауза на чл. 3.3 от договора.
Настоящата инстанция намира доводите на въззивницата за неправилно отнасяне от
страна на банката на осъществените от нея плащания изп.дело № 47/14 г. на ЧСИ №702 Г.
Ц., за погасяване на лихви и разноски, а не на главницата, както и че внесената от нея сума
следва да бъде приспадната от общия размер на задълженията по настоящото дело , за
изцяло ирелевантни за правния спор. Видно от изслушаното допълнително заключение на
вещото лице, в периода 04.03.2014 г. – 09.06.2014 г. в хода на посоченото принудително
изпълнение от ответницата е удържана сума в размер на 89 410 лева, която е преведена на
банката на пет вноски . От заключението се установява, че банката е отнасяла получените
5
плащания за погасяване на вземанията си спрямо ответницата за главница, договорна лихва,
такси, разноски и банкови такси. В отговора на исковата молба обаче е налице признание от
ответницата, поддържано и във въззивната жалба, че за всички суми, заплатени от нея по
изп.дело № 47/14 г. на ЧСИ №702 Г.Ц. , същата се е снабдила с обратен изпълнителен лист
23.10.2017 г. по гр.дело № 197/13 г. на РС - Благоевград, както и че заплатената от нея сума
в общ размер на 89 410 лева й е върната изяло на 23.11.2017 г., в рамките на образуваното
изп.дело № 8274/2017 г. на ЧСИ М. Б.. С оглед на горното начина на осчетоводяване на
получените от банката плащания и начина на отнасянето им за погасяване на конкретни
задължения на ответницата от страна на банката се явяват ирелевантни за спора. Горното
следва от обстоятелството, че сумата е върната обратно на ответницата - т.е същата е
напуснала патримониума на банката , поради което се явява непогасена. Обстоятелството,
че фактическото постъпване на сумата обратно в патримониума на ответницата е
осъществено на 23.11.2017 г.- след датата на предявяване на исковата молба по настоящото
дело не може да промени горните изводи, тъй като завеждането на иска е осъществено след
влизане в сила на решението по гр.дело №197/13 г. на РС Благоевград, поради което
претенцията по настоящото дело се основава на факти и обстоятелства, възникнали след
тази дата. Вън от горното, съобразно разпоредбата на чл. 253 от ГПК съдът е длъжен да
съобрази всички факти и обстоятелства, релевантни за спорното право, които са настъпили
към датата на приключване на устните състезания, поради което дори и да се приеме, че към
датата на предявяване на исковата молба банката е отнесла неправилно получените по
изпълнителното дело плащания и ответницата не е имала просрочени задължения по
договора за банков кредит, изводът за липса на незаплатени месечни вноски понастоящем е
невъзможен. С факта на получаване по силата на обратния изпълнителен лист на
заплатените в полза на банката суми ответницата отново е изпаднала в забава по отношение
на месечните вноски, дължими за периода, посочен в исковата молба, доколкото липсата на
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за банков кредит, установена с
влязлото в законна сила решение по гр.дело № 197/13 г. на РС Благоевград не обосновава
липса на изискуемост на вече падежиралите и назаплатени месечни вноски , съобразно
погасителния план. Предвид липсата на доказателства за тяхното заплащане, съдът намира
предявения иск за основателен по отношение на пълния размер на всяка една от отделните
претенции, заявени в исковата молба.
Настоящата инстанция намира да основателни доводите в насрещната въззивната
жалба на ищеца за незаконосъобразност на прихващането, извършено от
първоинстанционния съд със сума в размер на 4 981,10 лева, представляваща разноските,
които банката е осъдена да заплати в полза на ответницата по гр.дело №197/13 г. на РС -
Благоевград , водено между същите страни. В процеса липсва валидно наведено и прието за
съвместно разглеждане възражение за прихващане с горната сума, нито валидно изявление
за осъществено извънсъдебно прихващане със същата. В отговора на исковата молба не е
наведено подобно възражение, а в допълнителния отговор на исковата молба ответницата е
посочила, че въпросът за заплащането на присъдените й разноски по предходно воденето
6
дело между страните е останал неизяснен в производството. По тази причина липсва
основание за прихващане на горните суми. С оглед на изложеното претенцията на ищеца за
заплащане на главницата се явява основателна в пълния предявен размер.
Поради частично съвпадение на фактическите и правни констатации на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в осъдителната част, и
отменено в отхвърлителната част , като предявеният иск за заплащане на главницата следва
да бъде уважен в пълния заявен размер.
В останалата необжалвана осъдителна част спрямо ответника М. Н. Б. решението е
влязло в законна сила.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца
направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на още
238,88 лева .
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 17.02.2020 г. , постановено по т.дело № 146/17 г. на Окръжен
съд Благоевград в частта, в която е отхвърлен иска, предявен от „Райфайзенбанк
/България/" ЕАД, ЕИК ***, представлявано от А. В. А. и М. Т. П. срещу В. К. Г. , ЕГН
**********, от гр. ***, ул. "***" № 25, ет. 2 и М. Н. Б. , ЕГН **********, от гр. ***, ул.
"***" № 25, ет. 2 за заплащане при условията на солидарност на сума в размер на разликата
над 106 696, 93 лева до претендираните 111 029,53 лева, представляваща незаплатена
главница дължими на основание договор за банков кредит от 22.03.2007 г., анекс № 1 от
15.09.2009 г. и анекс № 2 от 10.12.2009 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. К. Г. , ЕГН **********, от гр. ***, ул. "***" № 25, ет. 2 и М. Н. Б. , ЕГН
**********, от гр. ***, ул. "***" № 25, ет. 2 да заплатят при условията на солидарност на
Райфайзенбанк /България/" ЕАД, ЕИК ***, представлявано от А. В. А. и М. Т.
П., сумата 4 332,60 лева, представляваща незаплатена главница дължими наоснование
договор за банков кредит от 22.03.2007 г., анекс № 1 от 15.09.2009 г. и анекс № 2 от
10.12.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2017 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
В останалата необжалвана част – по отношение на ответника М. Н. Б. решението е
7
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА В. К. Г. , ЕГН **********, от гр. ***, ул. "***" № 25, ет. 2 и М. Н. Б. , ЕГН
**********, от гр. ***, ул. "***" № 25, ет. 2 да заплатят при условията на солидарност на
Райфайзенбанк /България/" ЕАД, ЕИК ***, представлявано от А. В. А. и М. Т.
П. направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на още
238,88 лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8