Решение по дело №2767/2022 на Административен съд - Варна

Образувано е по касационна жалба ТД Митница – Варна, чрез юрисконсулт К., против Решение № 67/7.06.2022 г. на Районен съд – Девня, постановено по АНД 20213120200176/2021 г. по описа на РС – Девня, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 45/16.06.2021 г., издадено от с.д. директор на ТД Митница – Варна, с което за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10749.59 лева на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ на „Астра биоплант“ ЕООД.

Касаторът твърди, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Съдът не е изпълнил задължението си да провери законосъобразността на обжалваното НП на всички основания и не е анализирал събраните доказателства, поради което акта е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила. ДРС е отменил НП като се е позовал на твърденията на в.л. по допуснатата СХЕ. Неправилно е прието, че от заключението може да се направи безспорен извод, за наличието на животински мазнини в изследваните проби. Въззивният съд приел, че пробите от стоките са взети неправилно, поради което констатациите на митническите органи за невярно деклариране от страна на дружеството приел за недоказано. Съдът се е произнесъл без да изясни всички обстоятелства от значение за правилното определяне на вида на стоката. Налице е неизяснена фактическа обстановка относно релевантни за спора обстоятелства. Пренебрегвайки противоречието между СХЕ и всички събрани доказателства ДРС е допуснал съществено процесуално нарушение. Изводът на въззивния съд за вида на процесната стока – „негодна за консумация смес не само от растителни мазнини и масла, с техническо предназначение“ се основава единствено на хипотетично становище на в.л. Вземането на проби от процесната стока е извършено съгласно разпоредбите на чл. 46, чл. 48, чл.58, чл. 189-190 от Регламент /ЕС/ 952/2013, както и при спазване на разпоредбите на чл. 240-242 от регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, за което са съставени и подписани протокол за извършена проверка от 12.10.2018 г. и протокол за вземане на проба от 12.10.2018 г., акт за отбиране на проба от 12.10.201 г. от контейнери, всеки от които съдържащ флекс танк със стока – мазнина, декларирана като отработено масло от растителен произход за технически цели. Посочения от в.л. метод БДС ЕN ISO 5555 не е относим към митническия контрол, а е приложим при вземане на проби от храни. За стоки които се характеризират като отпадъци, приложимия регламент за взимане на проби е БДС Еn 14899, съответно СЕN/ТR 15310. Отделно от това за целите на митническия контрол е прието „Ръководство за вземане на проби от стоки за зелите на митническия контрол“, утвърдено със заповед от 7.08.2003 г. от Директора на Агенция Митници. ДРС не е взел предвид, че пробовземането е извършено от сертифициран сървейор „Карго Сървей и Софтуер“, изготвен е протокол, който удостоверява фактите обективирани в него и е доказателство за компетентно пробовземане. Стоката е превозена в флекси-контейнери за транспортиране на наливни масла, като е неприложимо вземането на проба от различни нива. Протоколите са подписани от наказаното лице без възражения. Тези удостоверяващи документи не са били оспорени. Съгласно чл. 190 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 урежда въпросите свързани с частичната проверка и вземане на проби от стоки, съгласно който резултатите от частична проверка или от анализа или изследването на пробите са валидни за цялото количество, обхванати от тази декларация. Въпреки това, деклараторът може да поиска допълнителна проверка и вземане на проби, ако счита, че резултатите не са валидни за останалата част от стоките. Идентичността на стоката по митническа декларация за режим „допускане за свободно обращение“ с МRN от 12.10.2018 г., от която е взета проба и стоките по МRN от 6.01.2021 г. се установява и от придружаващите документи. Износител е „IRON AND STEEL DMCC“ и получател „Астра Биоплант“ ЕООД, декларатор е „Лоджистик груп“ ООД, с описание на стоката „отработено масло от растителен произход за технически цели“, декларирания код по ТАРИК е **********, а производител „IRON AND STEEL DMCC“, т.е. те са идентични. По тази причина е направен извод, че резултатите от МЛЕ от 2.02.2021 г. са валидни за стоката по МRN от 6.01.2021 г. Касаторът поддържа, че от събраните доказателства е установено, че дружеството е декларирало режим „допускане за свободно обращение“ на стока „отработено масло от растителен произход за технически цели“, деклариран код по ТАРИК **********, със ставка на митото по отношение на трети страни – 2,00%, бруто тегло 109 120 кг. държава на произход ОАЕ, на обща фактурна стойност 97 758 USD. От получената МЛЕ от 2.02.2021 г. и становище на дирекция „МДМ“ е установено, че анализираните проби представляват тъмнокафява маслообразна течност с отделена по стените светлобежова фина утайка и мирис, характерен за употребявана мазнина неприятен аромат. На база МЛЕ и придружаващите документи стоките са охарактеризират като смеси само от растителни мазнини и масла. Въз основа на изпитани шест показателя е прието, че пробите са негодни за консумация смеси от използвани растителни мазнини от термична обработка на храни, без наличие на животински масла и техни фракции. На осн. правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид Общите разпоредби към Обяснителни бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки за позиция 1518 , стоките с определените с МЛЕ характеристики попадат в обхвата на код 1518 009990, със ставка на мито по отношение на трети страни 7.7%. Спорния въпрос е относно естеството на внасяната стока и съответното и тарифно класиране. На база МЛЕ е прието, че стоките са негодни за консумация смеси от използвани растителни мазнини от термична обработка на храни, без наличие на животински масла и техни фракции. В ДЦМЛ са приложени всички възможни методи за идентификация и количествено характеризиране на процесната проба. При представяне на заключението в.л. по делото не е представило научен отговор. Счита, че няма спор относно това, че стоките представляват негодни за консумация смеси, поради което не следва да се кредитира заключението на в.л. По изложените доводи моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се потвърди НП, в евентуалност моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ДРС.

Депозирана е частна жалба против определение № 75 от 16.06.2022 г., постановено по АНД 20213120200176/2021 г. по описа на РС – Девня, с което е осъдена ТД Митница - Варна да заплати на „Астра биоплант“ ЕООД сумата от 1500 лв. разноски по делото. С определение № 2479/24.08.2022 г., постановено по КНАХД № 1958/2022 г. състав на АС – Варна е прекратил производството по делото и е върнал делото на ДРС за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК, по направеното искане в частна жалба вх. № 12736/2022 г. от ТД Митница -Варна искане за изменение на решение № 67/2022 г. в частта за разноските. С определение №126/28.09.2022 г., постановено АНД 20213120200176/2021 г. по описа на ДРС е оставено без уважение искането на ТД Митница Варна за изменение на определението, с което са осъдени да заплатят сторените по делото разноски в размер на 1500 лв. Депозирана е частна жалба против определението, в която се поддържа, че ДРС се е произнесъл повторно по отношение на разноските. Митница Варна е възразила за прекомерност на адвокатското възнаграждение и определения депозит, но това не е взето предвид от възззивния съд. Претендира, че адвокатското възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото, което обстоятелство налага намаляване на дължимото възнаграждение, с оглед сложността му.

В с.з. процесуалния представител на касатора поддържа депозираните жалби. Моли за отмяна на решението и определението на ДРС и потвърждаване на процесното НП.

Ответната страна – „Астра биоплант“ ЕООД не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и пледира за неговото оставяне в сила.

Касационната жалба и частната касационна жалба са подадени в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което се явяват процесуално допустими.

Производството ред ДРС е образувано по жалба на “Астра биоплант” ЕООД, против НП №45 от 16.06.2021г., издадено от с.д директор на ТД Северна морска в Агенция ”Митници“, с което на „Астра биоплант“ ЕООД за нарушение по чл. 234 ал.1 т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 10 749.59 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания. ДРС приел следната фактическа обстановка на 29.12.2020г. на пристанище „Варна Запад” пристигнали 5 контейнера, натоварени с общо 109 120.00 кг. бруто тегло „отработено масло от растителен произход за технически цели“ с получател Астра биоплант“ ЕООД. На 06.01.2021г. за стоката вложена в контейнерите е подадена митническа декларация за режим „допускане за свободно обращение“ №21BG002002042720R0 с получател „Астра биоплант“ ЕООД. Стоката вложена в контейнерите е описана като „отработено масло от растителен произход за технически цели“ била декларирана с код по ТАРИК ********** , произход ОАЕ и ставка на митото 2.00%.За стоката били начислени държавни вземания в размер на 3143.15 лв. мито и 32 407.81 лв. ДДС по отношение на трети страни. Приложени са и следните документи: коносамент, фактура за данъчни цели, опаковъчен лист, сертификат за анализ, здравен сертификат, сертификат за произход, фактура за транспортни разходи и декларация за данните. Въз основа на възникнали съмнения дали декларираната ставка на митото отговаря на тази за декларираната стока била извършена проверка, като в ЦМЛ били изпратени за изследване иззети проби от друг аналогичен според Митницата внос от същата фирма, осъществен през 2018г. На база изпитани 6 показателя, ЦМЛ изготвила заключение , че стоката представлява негодна за консумация смес от използвани растителни мазнини от термична обработка на храни. Било прието, че изследваните проби от стока със установените характеристики отговарят за стока по отношение на която е приложим ТАРИК код ********** със ставка на митото по отношение на трети страни 7.7%. След проверка и анализ на всички събрани в хода на АНП доказателства , на „Астра биоплант” ЕООД бил съставен АУАН за извършването на нарушение по чл. 234 ал.1 т.1 ЗМ – митническа измама , за това , че декларирало стока „отработено масло от растителен произход за технически цели“ с тегло бруто 109 120.00 кг., код по ТАРИК ********** , с произход ОАЕ със ставка на митото 2.00%. и държавни вземания в размер на 3143.15 мито и 32 407.81 ДДС вместо с код по ТАРИК ********** със ставка на митото 7.7% в следствие на което е избегнало частично заплащане на публични държавни вземани в размер общо 10 749.59 лв. мито и ДДС. Акта бил връчен на управителя на дружеството. Били депозирани възражения. АНО приел възраженията за неоснователни и издал НП.

ДРС приел, че НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ – Директора на ТД „Митници“ – Варна, оправомощен със Заповед № ЗАМ-657/32-156173/18.05.2021 г. на Директора на Агенция „Митници“. Приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ЗАНН. Относно материалната законосъобразност на акта ДРС приел, че ответника е преценил, че процесната стока следва да се обложи с по-високо мито и ДДС, тъй като дружеството е определило грешно ТАРИК кода на стоката. Митницата се е позовала на заключение изготвено от ЦМЛ. Въззивния съд преценил, че не може да се направи извод за идентичност на стоките по МРС от 12.10.2018 г . и процесната, като се е позовал на приетото в хода на съдебното производство заключение на в.л., че процесът на създаване на продукта и неговото движение прави невъзможно да се събира и доставя използвано олио за готвене с един и същи състав. Преценил е, че състава на процесните мазнини не е стандартизиран продукт и обичайно е с различен състав. Приел, е че внесената стока е обща суровина, използвана за производство на биогорива. Това са масла и мазнини, които са били използвани за готвене или пържене в хранително-вкусовата промишленост. Те са смеси от масла и мазнини от различни кухни - остатък, негоден за консумация, получен след кулинарната обработка на различни по вид продукти - растителни и животински. Както разнородността на хранителните продукти, така многобройността на прави невъзможно да се събира и доставя мазнина с един и същ състав. По отношение на съдържанието и качеството е прието, че не е стандартизиран продукт и обичайно е с различен състав. Продуктът е нехомогенен и във всяка отделна транспортна единица. Т.к. стоката е олио за готвене, събирано от различни източници, не може да се гарантира, че съставът на суровина от 2018 г. ще е идентичен на състава на суровина, внесена през 2021 г., макар и изпращачът да е един и същ. ДРС приел, че производството пред АНО не е било обезпечено с годни доказателства, които да установят действителния състав и на стоката, от която са били взети проби. Кредитирал заключението по назначената СТЕ, като направил извод, че пробите от изследваната от ЦМЛ стока от 2018 г. не са били правилно взети и не може въз основа на техен анализ да се направи извод за действителните характеристики на внесения продукт, тъй като при вземането на проби не са били спазени техническите правила по приложимите за случая БДС. Позовал се е на т.6.1. от Ръководството за вземане на проби митническите органи могат да поискат пробите да се вземат от определено от декларатора лице, но под техен контрол. Позовал се е на показания депозирани от свидетел, че по принцип тази стока трябва да се разтовари, да се хомонегизира, да се загрее и така да се вземе пробата, както и че продуктът е отработено растително масло и идва най-вероятно от Азия, като остатъци от масло за фритюрници и най-лошата част е отдолу, не може да се претендира, че пробите взети от крана на флекси - танка, без хомогенизация могат да дадат обективни данни за пълния състав на продукта. Посочил е, че ЦМЛ са идентифицирали мастни киселини, които противно на посоченото в МЛЕ присъстват и в животинските масла и мазнини. Позовавайки се на СТЕ е приел, че от резултатите от МЛЕ не може да се заключи категорично , че от стоката отсъстват животински мазнини. По изложените проби ДРС е отменил НП.

Разгледана по същество, жалбата против решението е основателна.

Към момента на провеждането на открити съдебни заседания 27.01.2022 г., 3.02.2022 г. и 18.04.2022 г. и към момента на постановяване на въззивното решение е действаща разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели.

Съгласно посочената норма, като ответник по делото следва да се конституира и призове наказващият орган. В разглеждания случай съдебното производство пред ДРС е проведено с участието на Агенция Митници - гр. Варна, като учреждение, чийто орган е издал наказателното постановление, а не наказващия орган – Директорът на ТД Северна морска,/ към настоящия момент е променено и наименованието - Териториална дирекция Митница - Варна/. По делото са проведени открити съдебни заседания след влизането в сила на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в настоящата редакция. При това положение е следвало ДРС служебно да конституира в хода на производството и да призове като надлежен ответник по делото Директора на ТД Митница - Варна.

Съдът следи служебно за правилното конституиране на страните, като съдебен акт постановен в съдебно производство, развило се между ненадлежни страни, е недопустим и следва да бъде обезсилен. При новото разглеждане на делото въззивният съд трябва да конституира надлежно страните в производството при съобразяване разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в редакцията й в сила от 23.12.2021 г. и ТП № 3 от 28.04.2023 г. по ТД № 5/2022 на ВАС и ВКС.

Настоящия съдебен състав споделя доводите на касатора, че в хода на въззивното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Спорът не е изяснен от фактическа страна. ДРС не е обсъдил и преценил в съвкупност събраните по делото доказателства, не е изяснил релевантните по спора факти и приложимото право, което е довело до невярно установяване на фактическата обстановка по случая и необоснованост на извода за недоказаност на административното нарушение. В случая по делото е приложена МЛЕ, по която е извършено изследване на идентични стоки, внесени от същото дружество, от друга страна в хода на съдебното производство е приета СХЕ, изготвена по писмени данни. Въззивния съд е кредитирал приетото по делото заключение по назначената СХЕ, макар и същото да е оспорено. ДРС е задължил АНО да представи доказателства за методологията за изследване, за сертифициране и калибриране, за използваните уреди и акредитация на ЦМЛ относно използваното изследване. С молба от 23.11.2021 г. са представени изисканите доказателства, но същите не са обсъдени от ДРС. ДРС е следвало да подложи на преценка посочените в процесната МЛЕ методи за изследване, което не е сторил. Необосновано ДРС е приел компрометиране на пробите, като се е позовал отново на оспореното заключение по приетата СХЕ. В проведено с.з. на 18.04.2022 г. е направено искане за назначаване на тройна експертиза. ДРС е приел, че искането макар и допустимо, назначаването на тройна експертиза не би довело до различни изводи.

Предвид гореизложеното касираното решение следва да се обезсили и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на ДРС. При новото разглеждане на делото въззивния съд следва да конституира надлежен ответник, съгласно изискванията на чл. 61, ал.1 от ЗАНН. Да извърши анализ на всички събрани доказателства, свързани с обективните характеристики на стоката, методите за тяхното изследване и класирането й за митнически цели. След изследване на тези въпроси и прилагайки Общите правила за класиране на стоките, респ. правилата за тълкуване на позициите и подпозициите към КН съгласно ОБКН и ОБХС, ДРС следва да отговори на въпроса в коя позиция следва да се класира процесната стока, както е декларирана при вноса, или в позицията която са приели митническите органи.

По частната касационна жалба, съдът прецени следното:

С оглед резултата от касационното обжалване следва да бъде отменено определение № 75/16.06.2022 г., с което е допълнено решението в частта за разноските, като ТД Митница - Варна е осъдена да заплати на „Астра Биоплант“ ЕООД сумата от 1500 лв., както и определение № 126/28.09.2022 г., с което е оставено без уважение искането на ТД Митница - Варна за изменение на определение № 75/16.06.2022 г. При новото разглеждане съдът, с оглед изхода от спора следва да се произнесе по въпроса за разноските.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 67/7.06.2022 г. на Районен съд – Девня, постановено по АНД 20213120200176/2021 г. по описа на ДРС.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОТМЕНЯ определение № 75 от 16.06.2022 г., и определение №126/28.09.2022 г., постановени по АНД 20213120200176/2021 г. по описа на ДРС.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: