РЕШЕНИЕ
№ 13690
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110141976 по описа за 2023 година
Предявени са от „С..“ АД, с ЕИК .., срещу Ю. А. А., с ЕГН **********,
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца
спрямо ответника за сумата от 2 844.00 лева, представляваща задължения за
потребена вода за периода от 28.07.2017 г. до 28.07.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.07.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на сумата
от 251.89 лева за периода 28.08.2017 г. до 07.07.2021 г. за които суми в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.01.2022 г. по
ч.гр.д. № 73838/2022 г. по описа на СРС, 76 с-в. Претендира разноски от
заповедното и исковото производствo.
Ищецът твърди, че между страните е налице валидно облигационно
отношение, в което ответникът имал качеството потребител на ВиК услуги –
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, които
били доставяне за обект, находящ се на адрес в гр. София, ... Сочи, че за обекта
е открит клиентски номер ********** и договорна сметка **********.
Посочва, че за процесния период са издавани ежемесечни фактури за
1
потребление на ВиК услуги.
Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника (за
погасяване на задълженията), ищецът в настоящото производство е предявил
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и в негова
полза е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 73838/2021 г. по описа на
СРС, 76 с-в от дата 05.01.2022 г, за сумата от 2 844.00 лева, представляваща
задължения за потребена вода за периода от 28.07.2017 г. до 28.07.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 251.89 лева за периода 28.08.2017 г. до 07.07.2021 г., както и
за сумите от 61.92 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника Ю. А. А. е постъпил
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове както по
основание, така и по размер. Сочи, че не е налице облигационно отношение
между нея и ищеца, по силата на което да възниква задължение за процесното
задължение. Твърди, че не е собственик на имот, за който са доставяни услуги
за процесната стойност. Оспорва да е запозната с общите условия на
дружеството ищец, като навежда твърдения, че същите не са приети по
установения ред и нямат обвързваща сила. Сочи, че не са описани подробно
обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца. Оспорва
основателността на исковата молба като посочва, че не е доставяно описаното
количество вода. Твърди, че не е възможно да е отчетено от сертифициран
уред такова количество вода. Сочи, че сумата е произволно определена.
Оспорва размера на предявените суми за главница, както и предявените суми
за лихва. Претендира разноски.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответниците, намира за установено
следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника Ю. А. А., в полза на
ищеца на 05.01.2022 г. по ч.гр.д.№73838/2021 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 с-в.
е издадена заповед за изпълнение за негови задължения за доставена и
потребена вода в периода от 28.07.2017 г. до 28.07.2021 г.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на правоотношение с
2
потребителя Ю. А. А. по договора за предоставяне на услуги по доставяне на
вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, по
силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължението за
плащане на уговорената цена в посочения в исковата молба размер.
При установяване на горните предпоставки ответницата следва да
докаже погасяване на задължението си.
За периода, за който ищецът претендира, че ответникът му дължи
стойността на потребени ВиК услуги, режимът на ползване на ВиК системи е
регламентиран от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор „С..” АД”. В тях е предвидено, че за да бъде обвързано едно
лице от договор за получаване на услугите водоснабдяване и/или канализация
(ВиК) при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на тези услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и
К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от „Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С..” АД”,
потребителите на ВиК услуги са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
В настоящия случай по делото не са представени никакви доказателства,
от които да се установява по безспорен начин, че ответникът е собственик или
носител на вещно право на ползване върху водоснабдения недвижим имот,
което обуславя неоснователност на предявените искове за цена за
предоставяне услуги по доставяне на вода, отвеждане на отпадъчни води и
пречистване на отпадъчни води и обезщетение за забавеното им плащане.
По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че така
предявения иск следва да се отхвърли като недоказан, а като законна
последица следва де се отхвърли и акцесорната претенция за установяване на
вземане за мораторна лихва.
3
По разноските
При този изход на делото с оглед искането на пълномощника на
ответника – адв. Р.Л.Д., осъществената защита и изхода на делото, съдът, на
основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, определя възнаграждението на
пълномощника в размер на 300.00 лв., което възлага в тежест на ищеца.
Дължимите по заповедното производство разноски на ответника са в
размер на 175.00 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С..” АД, ЕИК .. със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ...., срещу Ю. А. А., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, .., адв. Р.Д., искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от
ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 844.00
лева, представляваща задължения за потребена вода за периода от 28.07.2017
г. до 28.07.2021 г., ведно със законната лихва от 07.07.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на сумата от 251.89 лева
за периода 28.08.2017 г. до 07.07.2021 г., за които суми в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.01.2022 г. по ч.гр.д. №
73838/2022 г. по описа на СРС, 76 с-в., като неоснователни.
ОСЪЖДА „„С..” АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.
София, ...., да заплати на адв. Р.Л.Д., сумата от 300.00 лв. – възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за първоинстанционното разглеждане на делото, и сумата
от 175.00 лв. – разноски за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4