Решение по адм. дело №1786/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК във връзка чл. 10 ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на Т. Л., гражданин на Република Украйна, притежаваща карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, издадена на 04.09.2025 година от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), [ЛНЧ], чрез адвокат Д. О., от Адвокатска колегия – [населено място] със съдебен адрес – [населено място], [улица], вх. „А“, ет. 1, ап. 1, против заповед № ЗСПД/Д-А-П/3887/15.09.2025 година на директора на дирекция „Социално подпомагане” – Поморие (ДСП).

С оспорения акт на жалбоподателя е отказано отпускане на еднократна месечна помощ за едно дете – еднократна помощ за ученици, записани в осми клас.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на отказа.

Заявява, че по силата на чл. 39 ал. 1 т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) има право на социално подпомагане, като чужд гражданин с предоставена временна закрила. Твърди се, че оспорената заповед е в противоречие и с Конвенцията на ООН за правата на детето. Иска отмяна на заповедта.

В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа жалбата. Иска отмяна на заповедта. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, редовно призован, не се представлява. Депозира становище, с което оспорва жалбата. Представя административната преписка. Иска жалбата да бъде отхвърлена.

Жалбата - предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна приема следното.

Съгласно регистрационната карта на чужденец с предоставена временна закрила, жалбоподателят е гражданин на Република Украйна и се придружава от едно дете над 14 – годишна възраст - О. Д., родена на [дата]година.

Със заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-А-П/3887/11.09.2025 година до директора на ДСП Т. Л. е поискала отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по от ЗСПД, за детето О. Д. с [ЛНЧ], гражданин на Република Украйна, записана като ученичка за учебната 2025/2026 година в осми клас. Със заявлението е декларирано, че жалбоподателят е гражданин на Република Украйна, както и че е майка на О. Д.. Към заявлението е приложила удостоверение с изх. № РД-18-1593/10.09.2025 година, издадено от директора на СУ „Епископ Константин Преславски“ в уверение на това, че Дегтяренко е записана като ученичка за учебната 2025/2026 година.

След запознаване със съдържанието на заявлението-декларация и приложените към него писмени доказателства, социален работник към ДСП е отразил върху служебно попълващата се част на заявлението, че семейството на госпожа Листопад не попада в кръга на лицата, посочени в чл. 3 т. 5 от ЗСПД във връзка с чл. 10б от ЗСПД, тъй като право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такава помощ е предвидено в друг закон или международен договор по който РБ е страна.

След проведен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа, директорът на ДСП е издал оспорената заповед, с която е отказал исканата еднократна помощ, с мотиви: „На основание чл. 3 т. 5 от ЗСПД – членовете на семейството са граждани на Украйна. Няма сключена спогодба между Република България и Украйна за заплащане на семейни помощи за деца“. Т.е. семейството на г-жа Листопад не попада в кръга от лица посочени в чл. 3 т. 5 от закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), във връзка с чл. 10б от ЗСПД, тъй като право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Заповедта е връчена на Листопад на 19.09.2025 година и е обжалвана от нея на 26.09.2025 година.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган – чл. 10 ал. 4 от ЗСПД, в установената форма, при спазване на съответните процесуалните правила в административното производство, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

С разпоредбата на чл. 51 ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане.

А разпоредбата на чл. 26 ал. 2 от КРБ предвижда, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които КРБ и законите изискват българско гражданство.

Кръгът от лицата с право на семейни помощи за деца е очертан с нормата на чл. 3 от ЗСПД, като по отношение на семействата на чужди граждани е въведено с т. 5 на същата норма изискване да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната, както и получаването на такива помощи да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Така предвиденото ограничение не съответства на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, посочени в Директива 2001/55/ЕО. Според нормата на чл. 13 § 2 на същата, държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Предвидените с директивата минимални стандарти са въведени с §1а от ПЗР на ЗУБ, а с разпоредбата на чл. 39 ал. 1 т. 4 от същия закон изрично е предвидено правото на социално подпомагане на чужденците с предоставена временна закрила. Доколкото семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане следва да се приеме, че по отношение на лицата - чужди граждани с предоставена закрила по реда на ЗУБ не следва да се прилага ограничението на чл. 3 т. 5 от ЗСПД.

С нормата на чл. 10б от ЗСПД е предвидено отпускане на еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година на семействата, чиито деца са записани в осми клас на училище, при условие, че децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството.

Д. О. Д. е записано в осми клас за учебната 2025/2026 година, живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда Закона за закрила на детето. На членовете от семейството е предоставена временна закрила по реда на ЗУБ, видно от приложената регистрационна карта на чужденец. При тези данни следва да се приеме, че са налице установените в чл. 10б от ЗСПД материалноправни предпоставки за отпускане на поисканата еднократна помощ за покриване част от разходите на семейството в началото на учебната година.

Заповедта следва да бъде отменена, а административната преписка да бъде върната за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение.

В хода на производството жалбоподателят е представляван от адвокат Д. О. от Адвокатска колегия – [населено място] в хипотезата на чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата. Представен е договор за правна помощ и съдействие. Съгласно посочената разпоредба, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. По делото е представена декларация, за семейно и имотно състояние, подписана от Т. Л., според която същата не получава доходи от трудови възнаграждения, от свободни професии, от наеми и хонорари и други, не притежава недвижимо имущество. Единственият доход е като социален асистент и притежава автомобил от 2008 година. В този смисъл основанието за оказване на безплатна помощ е доказано. Разпоредбата чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая предмет на делото е отказ за отпускане на еднократна помощ за деца по чл. 10б от ЗСПД. Ето защо и на основание чл. 38 ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в полза на адвокат О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

По изложените съображения, на основание чл.172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-А-П/3887/15.09.2025 година на директора на дирекция „Социално подпомагане” – Поморие.

ВРЪЩА преписката на директора на дирекция “Социално подпомагане” - Поморие за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - София да заплати на адвокат Д. О., АК - Бургас, сума в размер на 400 (четиристотин), разноски по делото.

Решението е окончателно.