Р Е Ш Е Н И Е
гр. Радомир, 07.09.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен
съд, в закрито заседание на седми септември през две хиляди и петнадесета
година в състав:
Районен съдия: Т.Т.
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 563 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.247, ал.1 и чл.250, ал.1 от ГПК.
Образувано е по молба с рег. № 2251 при РРС от 07.05.2014 г. от Л.Б.Д., с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 38 от 09.04.2015 г., постановено по гр.д. № 563 по описа на РРС за 2013 г., тъй като съдът е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на същото, като е посочил че ищецът Л.Б.Д. следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 329.92 лева, а тази, която страната следва да заплати е в размер на 279.92 лева. На основание чл.248, ал.1 от ГПК страната е поискала от съда на основание чл.248, ал.1 от ГПК допълни постановеното по делото решение в частта му за разноските, като ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 1454.00 лева, представляваща направени по делото разноски.
В изпълнение на разпоредбите на чл.247, ал.2 и чл.250, ал.2 от ГПК, съдът е уведомил насрещната страна за постъпилата молба, като и е предоставил възможност в едноседмичен срок да представи отговор, но в така указания срок отговор на молбата не е постъпил по делото.
Съдът е намерил, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което е приел, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на решението не следва да се разглежда в открито съдебно заседание с призоваване на страните и по аргумент за противното от чл.250, ал.2, изр.2 от ГПК, я разгледа в закрито заседание, в което, след като обсъди молбата поотделно и в съвкупност с данните по делото, намери за установено следното:
От
събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Производството е за делба, във ІІ-ра фаза, по извършването на делбата.
С решение № 38 от 09.04.2015 г., постановено по делото съдът е изнесъл на публична продан процесния имот при пазарна оценка от 13996.00 лева, като получената от проданта цена се раздели между съделителите, както следва: за ищеца ½ ид.ч. и за ответницата ½ ид.ч. С така постановеното решение РРС е отхвърлил претенцията на Л.Б.Д. против Р.Б.Я. да му заплати сумата от 180.00 лева, представляваща половината от платена сума от 360.00 лева по фактура № ********** от 12.11.2012 г. за геодезическо заснемане на допуснатия до делба недвижим имот и е осъдил страните да заплатят по сметка на РРС дължимите държавни такси.
В мотивите на решението, съдът е посочил изрично, че на основание чл.355, чл.71 от ГПК и чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела, която държавна такса е изчислил за всяка една от страните. Съделителите по делото имат равностойни делбени квоти – по ½ ид.ч., поради което съдът е определил размера на държавните такси от по 279.92 лева, за всяка една от страните. Във втората фаза на делбата, ищеца Л.Д. е предявил претенция по сметките, по която също дължи държавна такса. Държавната такса върху предявената от съделителя претенция по сметките съдът е определил в размер на 50.00 лева, като изрично в мотивите на решението е посочил, че се дължи. В постановения съдебен акт съдът не се е произнесъл по направеното от ищеца искане за присъждане на разноски.
Относно
процесуалната допустимост на искането:
Молбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна-ищеца Л.Д., който има законното право на това. Молбата е в срока по чл.247, ал.1 и чл.250 от ГПК, поради което е и процесуално допустима съдът следва да се произнесе по нея.
От
правна страна:
По реда на чл. 247 от ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението. Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната воля на съда и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на решението и изразяването на волята.
Видно от мотивите на решението, Л.Д. следва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела си, която е в размер на 279.92 лева. Ищецът дължи и държавна такса в размер на 50.00 лева, определена по реда на чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху предявената от него претенция по сметките, което е изрично посочено в мотивите на решението. С оглед на това общо дължимата държавна такса, която ищеца Л.Д. следва да заплати по сметка на РРС е в общ размер на 329.92 лева, която е осъден да заплати в диспозитива на решението. От горното е видно, че не е налице разминаване между формираната воля на съда изразена в мотивите на решението и неговия диспозитив, поради което не е налице и допусната в решението очевидна фактическа грешка, като молбата в тази и част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С молбата е направено искане за изменение на решението по реда чл.248, ал.1 от ГПК, като съдът допълни постановеното по делото решение в частта му за разноските и ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 1454.00 лева, представляваща направени по делото разноски, подробно посочени в молбата. Тъй като при постановяване на решението съдът не се е произнесъл по направеното от страната искане, то не са налице основания за изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК, а за допълване на решението по чл.250 от ГПК.
На допълване по реда на чл.250 от ГПК подлежат непълните решения, с които не се обхваща целия спорен предмет, който е бил заявен с исковата молба. За да е непълно едно решение следва да липсва формирана воля на съда. В настоящия случай, съдът не се е произнесъл по направеното от страната искане за присъждане на разноски, поради което подлежи на допълване.
Съгласно чл. 355 ГПК разноските в делбеното производство се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им. В последното по делото заседание ищецът е представил списък на разноските, поради което съдът следва да се съобрази именно с посочените в него разноски, които страната претендира. Посочените разноски, които ищецът претендира с молбата, по повод на която е образувано производство по реда на чл.247 и чл.250 от ГПК, не може да се приеме, като списък на разноските, тъй като една страна част от сочените в молбата разноски не са претендирани с представения по делото списък на разноските, а от друга страна, тази молба е депозирана след приключване на устните състезания. В този смисъл е и т.11 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
При това положение, с оглед представения от ищеца списък на разноските в последното по делото съдебно заседание и въз основа на наличните по делото доказателства за извършени такива, в който смисъл е и т.1 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, и като взе предвид делбените квоти на съделителите, на основание чл.355 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 514.50 лева, представляваща направени от него разноски в хода на делото, за платени държавни такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица.
Настоящото съдебно решение, следва да се връчи по надлежния ред на всяка от страните по делото.
То може да се обжалва от всяка от страните в общия двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните по правилата на чл.247, ал.4, чл.250, ал.3 във вр. с чл.258 - 259, ал.1 от ГПК, чрез Районен съд гр. Радомир пред Окръжен съд гр. Перник.
Воден от горното и на основание чл.250, ал.3 от ГПК съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца Л.Б.Д. с ЕГН ********** *** за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 38 от 09.04.2015 г., постановено по гр.д. № 563 по описа на РРС за 2013 г., като неоснователно.
ДОПЪЛВА диспозитива на решение № 38 от 09.04.2015 г., постановено по гр.д. № 563 по описа на РРС за 2015 г., като:
ОСЪЖДА Р.Б.Я. с ЕГН ********** ***, п.к.1505 да заплати на Л.Б.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 514.50 (петстотин и четиринадесет лева и петдесет стотинки) лева, представляваща направени от него разноски в хода на делото.
НАСТОЯЩЕТО РЕШЕНИЕ да се счита
неразделна част от решение № 38 от
09.04.2015 г., постановено по гр.д. № 563 по описа на РРС за 2013 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./