О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер 260278 09.03.2021 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,
На девети март, две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: ________________
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев
Търговско дело №500 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е по исковата молба с правно основание чл.422 от ГПК от Централна кооперативна банка / Ц К Б / АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София против „Мирър инвестмънт“ООД, ЕИК *********, представлявано от Иван Ненчев и Ваня Желева със седалище и адрес на управление – гр.Бургас , кв.Лозово ул.Елин връх №23, И.Ж.Н. от гр. Б., В.В.Ж. и Г.В.Ж. двамата от гр. Б.. Ищецът претендира установяване вземането на банката в размер на 420 000 лв. по договор за кредит. Сочи се , че на 31.07.2008 г. с кредитополучателя „Мирър инвестмънт“ ООД е сключен договор за кредит овърдрафт. Ответникът Г.Ж. е поръчителствал за изпълнение задълженията по договора за кредит – на основание договор за поръчителство от 31.07.2008 г. Освен това ответниците И.Н., В.Ж. и Г.Ж. са поръчителствали пред банката за изпълнение на задълженията по договора за кредит като са авалирали запис на заповед , издаден от Мирър инвестмънт ООД в полза на банката на 18.08.2008 г. за сумата от 420 000 лв. / съобразно установената практика записът на заповед е издаден за размера на главницата от 400 000 лв. плюс приблизителния размер на договорните лихви за 6 месеца , които приблизително са около 20 000 лв./ Кредитът е усвоен на 31.07.2008 г. Длъжникът и поръчителят по договора за кредит са изпаднали в просрочие на 30.11.2010 г.. С писма от 28.11.2010 г. са отправени покани със съобщения за дължимите суми по просрочието и е даден седмодневен срок за доброволно изплащане на просрочените суми.Указано е , че при неизпълнение банката ще обяви целия размер на кредита за предсрочно изискуем. Кредитополучателят е получил писмото на 30.11.2011 г. Изпълнение не е последвало.
При това положение банката е отправила заявление по чл.417 от ГПК пред Районния съд. Издадена й е била заповед за изпълнение от 21.12.2011 г. по частно гр.д.№11776/2011 г. срещу длъжника „Мирър инвестмънт“ООД и поръчителя Г.Ж.. За дължимите суми в полза на банката е бил издаден изпълнителен лист на 29.12.2011 г.
Впоследствие на авалистите е бил предявен и записа на заповед за плащане – на 22.12.2011 г. и на 23.11.2011 г. Предявяването е било извършено с нотариална покана. Банката се е снабдила срещу авалистите И.Н. , В.Ж. и Г.Ж. със Заповед за изпълнение №1088/24.02.2012 г. за главницата по записа – 420 000 лв. ведно с лихвите и разноските. Въз основа на заповедта съдът е издал на ЦКБ изпълнителен лист от 28.02.2012 г.
Въз основа на първия изпълнителен лист е било образувано изп.д.№52/2012 г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов.По другия изпълнителен лист от 28.02.2012 г. е било образувано изп.д.№307/2012 г. на ЧСИ Бакалов. На 19.03.2012 г. заповедта за изпълнение на БРС е била връчена на длъжника и поръчителя от ЧСИ.
Впоследствие изп.д.№52/2012 г. е било изпратено на други ЧСИ по местоизпълнение съобразно местонахождението на недвижимите имоти. След проведени 17 публични продани недвижим имот на „Мирър инвестмънт“ ООД е бил възложен на купувач с постановление за възлагане от 04.04.2018 г. на ЧСИ Добромир Даскалов. С това от дълга са били погасени присъдени лихви в размер на 68760.76 лв. , разноски в размер на 53 873.01 лв. и законни лихви – 184 312.38 лв.
След проданта делото отново е било върнато на ЧСИ Бакалов , но под нов номер. ЧСИ Бакалов е отправил наново ПДИ до длъжниците като им е съобщил актуалния размер на дълга. Към поканите е приложил Заповед за изпълнение на парично задължение от 24.02.2012 г. , издадена по частно гр.д.№1715/2012 г. на РС – Бургас. Длъжниците са депозирали възражения по чл.414 от ГПК. Възраженията на длъжниците са приети от БРС с разпореждане №17561/20.08.2019 г., спрял е принудителното изпълнение срещу тях и е указал на взискателя да предяви иск по чл.415 от ГПК за установяване на вземането с правно основание чл.422 от ГПК , по който повод е заведен и настоящия иск по дело №500/2020 г. от ищеца „ЦКБ“.
По делото е приложено копие от изп.д.№307/2012 г. на ЧСИ Бакалов – от л.152 и сл. по делото. Установява се / от л.204 нататък/ че и на четиримата длъжници по делото са били изпратени призовки за доброволно изпълнение , към които са били приложени преписи от подлежащия на изпълнение акт и / заповед за изпълнение. След посещенията на адреса на „Мирър инвестмънт“ ООД на адреса на управление на дружеството според Търговския регистър – непроменен от пререгистрацията на дружеството от 28.01.2008 г. до момента. След двукратно посещение, при което адресатът не е намерен на третото посещение – на 12.05.2012 г. на вратата на имота , намиращ се на въпросния адрес е залепено уведомление – че в двуседмичен срок от 12.05.2012 г. адресатът следва да се яви в кантората на ЧСИ, за да получи ПДИ ведно с приложените книжа. В този двуседмичен срок представител на дружеството не се е явил. При това положение ПДИ се счита за връчена с изтичане на 14 – дневния срок – 26.05.2012 г. От тази дата е започнал да тече и 14 – дневния срок за депозиране на възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение , който срок е изтекъл на 09.06.2012 г. В този срок не се установява възражение да е било подадено от страна на този длъжник. Аналогично е изпълнено връчването на В.Ж. - на известния адрес на вратата на имота е залепено уведомление на 15.06.2012 г. За нея 14 – дневния срок за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение е изтекъл на 13.06.2012 г. като възражение от страна на В.Ж. не е било подадено. Уведомлението за Г.Ж. е залепено на 12.05.2012 г. също след двукратно посещение на адреса, при което адресатът също не е бил намерен и съответния 14 – дневен срок за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение е изтекъл на 09.06.2012 г. като възражение и от страна на Г.Ж. не е постъпило. На адреса на И.Н. уведомлението е било залепено на вратата на имота също на 12.05.2012 г. 14 – дневния срок за подаване на възражение от негова страна е изтекъл на 09.06.2012 г. като и от него не е било депозирано възражение по чл.414 от ГПК.
Констатира се също от изп.д.№307 , че от страна на длъжника В.Ж. е била подадена писмена молба на 14.11.2014 г. , с която е било направено искане за получаване на копия на всички документи , находящи се по изпълнителното дело в т.ч. и процесната заповед за изпълнение. При това не е било оспорена редовността на извършеното връчване на ПДИ и приложената към нея заповед за изпълнение , нито е оспорена редовността на последвалите процесуални действия.
Впоследствие изп.д.№307 е било прекратено. Въз основа на изтеглените изп. лист и заповед за изпълнение по искане на взискателя „ЦКБ“ е било образувано изп.д.№228/2019 г. като по това дело ЧСИ Бакалов е предприел ново връчване на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№1715/2012 г. Едва тогава длъжниците са се възползвали от разпоредбата на чл.414 от ГПК и са депозирали възражения против заповедта. С разпореждане №17561 от 20.08.2019 г. РС – Бургас е приел възраженията за редовни и е указал по чл.415 от ГПК на „ЦКБ“ че следва да предяви иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение №1088 от 24.02.2012 г., издадена по ч.гр.д.№1715/2012 г. , което понастоящем не се пази и е унищожено.
За безспорно установено от фактическа страна по делото съдът намира , че ищецът – кредитор въз основа на записа на заповед в негова полза е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1088 от 24.02.2012 г./ находяща се – копие на л.40 по делото/ , издадена по частно гр.д.№1715/2012 г. по описа на РС – Бургас , което не се пази и е унищожено. В полза на кредитора е издаден също така изпълнителен лист от 28.02.2012 г./ находящ се на л.41 по делото/. Също така безспорно въз основа на този изпълнителен лист по искане на „ЦКБ“ е образувано изпълнителното дело с №307 по описа на ЧСИ Бакалов за 2012 г. Въз основа на гореизложеното и видно от приложените по делото копия от изпратените на длъжниците призовки за доброволно изпълнение / от л.204 по делото нататък/ се установява надлежно изпълнение на законовата процедура по чл.47 ал.1 / в редакцията , действаща към 2012 г./ от ГПК чрез залепване на уведомленията. В рамките на процедурата по връчване ЧСИ е приел, че ПДИ са редовно връчени. Също така безспорно се установява , че в законоустановените срокове възражения по чл.414 от ГПК от длъжниците не са постъпили. По тези обстоятелства не се спори.
Спорно е обаче след като веднъж на длъжниците е била дадена възможност за упражняване на правото по депозиране на възражение по чл.414 от ГПК и това право не е упражнено като впоследствие е пристъпено към принудително изпълнение, възможно ли е след период от време по същата заповед за изпълнение да бъде дадена нова възможност за упражняване на правото по чл.414 от ГПК. В процесния случай е неясно защо ЧСИ след като по въпросната заповед е осъществил принудителни действия след дадената възможност през 2012 г. за възражения по чл.414 от ГПК след това – през 2019 г. макар и в рамките на изпълнително дело под друг номер е дал отново възможност за упражняване на правото по чл.414 от ГПК. Такава възможност не е законово регламентирана и е недопустима. След като на длъжниците по заповед за изпълнение на парично задължение е била дадена възможност за депозиране на възражение по чл.414 от ГПК и те не са упражнили това право законодателят предвиждайки възможност за по-нататъшно осъществяване на принудителни действия с цел събиране на вземанията е приел , че това вземане, по повод , което е издадена заповедта е безспорно и изпълняемо / без да се развива исковото производство по чл.422 от ГПК от страна на кредитора/. Повторно изпълнение на процедурата по депозиране на възражение по чл.414 от ГПК е недопустимо , то не поражда правно действие. Логиката на законодателя е при възражения от страна на длъжника то да бъде упражнено в съответен срок, след което ищецът – кредитор да предяви иск за установяване на вземането си. При липса на такова възражение се пристъпва към действия по принудително изпълнение. Повторна процедура по възразяване по чл.414 от ГПК би поставила под въпрос правната сигурност и редовността на евентуално извършени действия по изпълнителното производство , каквито има и в настоящия случай по изп.д.№307/2012. Депозираните повторно възражения по чл.414 от ГПК от страна на длъжниците не пораждат действия, те не са редовно предявени , същите са неправилно възприети от РС – Бургас за своевременно подадени вероятно поради липса на достатъчно доказателства.
Що се отнася до поисканата от страна на „ЦКБ“ отмяна на разпореждане №17561/ находящо се на л.73 по делото/, по която РС се е произнесъл че преценката за своевременно или несвоевременно подаване на възраженията по чл.414 от ГПК следва да се извърши в хода на исковата производство по чл.422 от ГПК пред окръжния съд настоящият съдебен състав намира същото за незаконосъобразно с оглед на гореизложеното като внася дисбаланс в правния стабилитет създавайки възможност за преразглеждане въпроса за съществуването на вземането по реда на чл.422 от ГПК, въпреки извършването на действия по принудителното изпълнение по изпълнителния лист , издаден въз основа на процесната заповед за изпълнение от 24.02.2012 г.. Поради това следва да бъде уважено направеното искане за отмяна на същото от страна на „ЦКБ“.
С оглед на гореизложеното липсва правен интерес от водене на иска по чл.422 от ГПК от страна на ищеца „ЦКБ“ , тъй като липсват възражения по чл.414 от ГПК, депозирани от длъжниците в надлежния срок.Заповед за изпълнение №1088 от 24.02.2012 г. , издадена по частно гр.д.№1715/2012 г. е в сила и подлежи на изпълнение след изтичане на сроковете за депозиране на възражения – до 13.06.2012 г. и не съществува правна възможност на длъжниците да бъде давана нова възможност и срок по чл.414 от ГПК за ново възражение. Исковата молба следва поради това да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено.
По гореизложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на „Централна кооперативна банка“ АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София против „Мирър инвестмънт“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Иван Ненчев и Ваня Желева със седалище и адрес на управление – гр.Бургас, кв.Лозово ул.Елин връх №23, И.Ж.Н. от гр. Б., В.В.Ж. и Г.В.Ж. двамата от гр. Б., кв.Л. ул.Е. в. №** с правно основание чл.422 от ГПК , с която ищецът претендира установяване вземане на банката в размер на 420 000 лв. по договор за кредит поради липса на правен интерес за ищеца.
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско д.№500/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОТМЕНЯ Разпореждане №17561 от 20.08.2019 г. на РС – Бургас / находящо се на л.73 по делото/.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: