Ì Î Ò È Â È
ÊÚÌ
ÏÐÈÑÚÄÀ ÏÎ
ÍÎХÄ N2517/12ãîä. ïî
îïèñà íà РРС-първи наказателен
състав
Русенска районна прокуратура
обвинила:
Подс.Й.Х.Д.,***
в това, че:
На 08/09.06.2012г., в гр.Русе, в условията на опасен
рецидив, се съвкупил с лице от женски пол – Л.В.И.,***, на 24г., като я
принудил към това със сила и заплашване – престъпление по чл.152, ал.3, т.5,
вр. ал.1, т.2 от
НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли Съда да признае подсъдимия за
виновен, като му наложи предвиденото за това престъпление наказание.
Подсъдимия изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, по смисъла на чл.371, ал.1, т.2 от НПК.
Съдът, след като съобрази, че самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства,
същите са събрани при условията и по реда на НПК, приема за установени фактите,
изложени в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият
Й.Х.Д., ЕГН **********, е роден на *** год. в гр. Русе, с основно
образование, неженен, не работи, осъждан.
На
08.06.2012 г. около полунощ, след като със свои приятели празнувала рожден ден
на Кея до р.Дунав, свид.Л.И. си тръгнала сама. Движела се пеш към дома си,
намиращ се в гр.Русе, ж.к. "Чародейка", бл. 213, вх. 1. И. ***,
преминала покрай хотел „Бистра и Галина" и продължила по ул."Муткурова".
Преминала по ул."Панайот Хитов" в посока Кооперативен пазар, пресякла
кръстовището и продължила по ул."Шипка". По същото време, в района на
Кооперативен пазар стоял подс.Й.Д.. Когато свид.И. пресякла кръстовище,
подсъдимият я видял и решил да я последва. И. го забелязала и ускорила хода си,
тъй като мястото било тъмно и нямало други хора. Подсъдимият също ускорил ход,
като се движел на около пет метра след нея. И. минала покрай рибния магазин на
ул.”Шипка”, след което се отклонила по тясна пътека, водеща към бул.
"България". В началото на пътеката се обърнала назад и видяла подс.Д.
зад себе си. Спряла и му дала възможност да я подмине. Когато подсъдимият се
изравнил с И. тя му казала да мине напред, но той я хванал за двете ръце с
едната си ръка, а с другата я стиснал за врата и започнал да я души. Така успял
да я свали на земята. Свид.И. се опитала да се освободи като започнала да рита Д..
Успяла да освободи едната си ръка и с нея одраскала подсъдимия по лицето.
Въпреки това обвиняемият не я изпуснал и продължил да я държи. Тя го питала
какво иска от нея, а подсъдимия само й казал: „Ще правиш каквото ти кажа, защото
ще те убия и излежа, чуваш ли, имам нож." При което притиснал към ръката й
неговата ръка, в която държал нож. След това изправил И. и я задърпал настрани
от пътеката към по-гъстите храсти. Натискал я за врата, за да не може да се
изправи и я водел напред. Намиращия се в ръката му нож, Д. притискал към тялото
на И., така че да може да усеща острието му. Попитал я има ли черен дроб и след
като свидетелката му казала, че всички хора имат, направил кръгообразно
движение с ножа, сякаш й го отстранява. Подсъдимия казал на И. да спре да се
съпротивлява, като я заплашил, че в противен случай ще й извади черния дроб и
ще го изяде. След това извадил дреха от раницата на И., покрил й главата и я
накарал да легне по гръб на земята. Събул й панталона и бикините, след което
събул и своя панталон. Легнал върху нея и с еректиралия си полов член проникнал
във влагалището й. Започнал да се движи напред-назад и я попитал дали иска да
еякулира в нея, за да „роди изродче като него". Свид.И. го помолила да
спре, но Д. достигнал полово удовлетворение, като еякулирал на земята до нея.
След това я изправил, накарал я да се обуе и казал, че ще я поведе по пътеката
с вързани очи и там ще се разделят. Докато била със дрехата на главата, подсъдимия
тикнал една банкнота от двадесет лева в ръката на И., тъй като свидетелката
установила, че шала, който бил на кръста й го няма. Обвиняемият и казал да
заминава нагоре по пътеката към бул."България" и тръгнал в обратната
посока. Когато се уверила, че го няма И. хвърлила парите и се прибрала в дома
си. Била разстроена и плачела. Разказала
за инцидента на сестра си – свид.И. И. и описала подробно нападателя си, а
сестра й го нарисувала. На следващия Свид.Л.И., заедно със сестра си отишла във
Второ РУП-Русе където подала жалба.
Проверката по случая била възложена на свид.Д. Т., свид.Н.
В. и Г. А. –полицейски служители във Второ РУП-Русе.
В хода на оперативно-издирвателните мероприятия, по
даденото от И. описание на извършителя на престъплението, полицейските
служители извършили проверка на криминално проявени лица. При посещение на дома
на подс.Д., същият след като видял полицаите се опитал да се укрие, но бил
задържан. В снетите му обяснения, Д. отрекъл да е извършител на престъплението.
В
хода на образуваното досъдебното производство било извършено разпознаване на
лица, при което свид.Л.И. категорично разпознала подс.Й.Д., като извършител на
деянието.
Бил
извършен оглед на местопроизшествието, посочено от свид.И., в хода на който
били открити ластика й за коса и шала.
Била
назначена съдебно-медицинска експертиза на пострадалата, от заключението на
която става ясно, че свид.И. е получила кръвонасядания по дясната мишница,
охлузвания на лицето, кръвонасядания по шията и лигавиците на устните,
одрасквания по дясната мишница. Вещото лице дало заключение, че описаните
увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени при инцидента на 08/09.06.2012г.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза на подс.Д. били установени
охлузвания по лицето, шията и гърдите, разкъсвания в областта на лигавицата на
долната устна, които увреждания отговаряли по давност да са получени до преди
не повече от 48 часа от прегледа. Прегледа на подс.Д. бил извършен на
10.06.2012г.
От
назначената биологична експертиза, било установено, че зацапването по
панталона, с който била обута И. към момента на деянието, е кръв, сходна по
системата АВО с кръвната група на подс.Й.Д..
От
заключението на назначената комплексна психологично-психиатрична експертиза е
видно, че свид. И. не страда от психично заболяване, способна е правилно да
възприема фактите имащи значение по делото и да дава достоверни показания за
тях. Не била установена склонност у И. да преиначава и видоизменя своите
възприятия и преживявания.
Авторството на подсъдимия Д. в извършването на деянието и
начина му на извършване Съдът намира за безспорно установени. В тази насока са
признаването изцяло от негова страна на фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, в хода на съдебното следствие. Същите са подкрепени и
от събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Л.И.,
И. И., Д. Т., Н.В., Д.Д. и Д.Н. както и от приложените по делото
писмени доказателства и доказателствени средства – заключенията на
назначените съдебномедицински, биологична, техническа и комплексна
психологично-психиатрична експертизи, протокола за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбума към него, протоколите за доброволно
предаване, протокол за вземане на образци за сравнително изследване, протокол
за разпознаване на лица, справка за съдимост, декларация
за семейно и имотно състояние, автобиография.
Така,
с оглед събраните доказателства и въз основа на така установената и неоспорена
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимият Й.Х.Д.
осъществил състава на престъплението по чл.152,
ал.3, т.5, вр. ал.1, т.2 от НК, тъй като на 08/09.06.2012г., в гр.Русе, в условията на опасен рецидив, се съвкупил
с лице от женски пол – Л.В.И.,***, на 24г., като я принудил към това със сила и
заплашване.
Налице са всички
елементи от обективна страна на състава на
престъплението:
Безспорно
е установено, че около полунощ на 08 срещу 09.06.2012г., подс.Д. се съвкупил с
лице от женски пол – свид.Л.В.И.. Тези действия се изразявали в осъществяване на полов акт,
чрез вкарване на еректиралия полов член от страна на подсъдимия във влагалището
на свид.И. и извършване на движения напред и назад.
За да осъществи съвкуплението, подсъдимия предприел
действия за сломяване на съпротивата на пострадалата, чрез използване на
физическа сила и заплахи. Насилствени действия се изразявали в хващане и
стискане за двете й ръце, дърпане, стискане на врата й с ръка, до степен
събаряне на земята. Заплахите били осъществени както с думи, така и с действия. Подсъдимият
казал на пострадалата: „Ще правиш каквото ти кажа, защото ще те убия и излежа,
чуваш ли, имам нож.", а след това й казал да спре да се съпротивлява, като
в противен случай ще й извади черния дроб и ще го изяде. Явна и ясно разбираема
заплаха се съдържала и в действията на подсъдимия, изразяващи се в притискане
към ръката й на неговата ръка, в която държал нож и допиране до тялото й
острието на ножа. Самото съвкупление подсъдимия извършил, след като бил
улеснен от това, че волята и съпротивата на пострадалата била вече сломена от
него самия, чрез приложените по отношение на нея насилие и заплахи. В
конкретния случая пострадалата изпитвала страх от подсъдимия, несъмнено
физически по-силен от нея, като резултат от действията му, както и от тъмнината
и мястото, на което е била отведена от последния.
Деянието подс.Д. осъществил в условията на опасен рецидив,
по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК, тъй като с отделни присъди, съответно
по НОХД №785/2003г. по описа на РС гр.Русе, по НОХД № 1803/2008г. по описа на
РС гр.Русе и по НОХД №2928/2009г. по описа на РС гр.Русе. /последните две
групирани с присъдата по НОХД №2928/2009г./, бил осъден на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, а изпълнението на наказанието по
никое от тях не било отложено по реда на чл.66 от НК. Не били изтекли и пет
години от тяхното изтърпяване.
От субективна
страна подс.Й.Д. действал при пряк умисъл. Същия съзнавал, че извършва
действия за съвкупяване с пострадалата. Съзнавал, че пострадалата не е съгласна
да участва в тези действия и пряко целял чрез упражненото насилие и заплахи да
въздейства върху психиката и физиката й по такъв начин, че да сломи съпротивата
и нежеланието й.
Поради
изложеното дотук, Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и
субективната страна на състава на престъплението по по чл.152, ал.3, т.5, вр. ал.1, т.2 от НК, поради което подсъдимия Й.Х.Д.
следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и му бъде
наложено наказание.
При индивидуализацията на наказанието, Съдът отчита като смекчаващи
отговорността обстоятелства относително ниския интензитет на упражненото от
подсъдимия насилие върху пострадалата, както и изразеното от него съжаление за
деянието.
Съдът намира, че признанието
на подс.Д., като задължителен елемент за провеждане на производството по гл.27
от НПК, не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като не съставлява елемент на цялостно, обективно проявено
при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното
разкриване на престъплението и неговия извършител.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства Съдът приема наличието на множество предишни
осъждания, извън тези определящи квалификацията опасен рецидив, както и това,
че подсъдимия е упражнил двете форми на въздействие върху пострадалата –
заплахи и насилие. Предвид това, Съдът приема, че е налице баланс между
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на
наказание в средния размер на предвиденото в закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 9
години. Съобразявайки, съгласно чл.373, ал.2 от НПК задължителното прилагане на
чл.58а, ал.1 от НК, Съдът намалява така определеното наказание с една трета,
като налага на подс.Й.Д. наказание “Лишаване от свобода” в размер на 6 години.
Определеното наказание
Съдът намира за справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по
чл.36 от НК.
Това
наказание, следва да бъде изтърпяно при
строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип, съобр. чл.61, т.2, вр.
чл.60, ал.1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
На основание чл.59, ал.1 от НК,
от така наложеното наказание, следва да се приспадне срока, през който
подсъдимия е бил задържан по настоящото дело.
Подсъдимият следва да заплати направените по делото
разноски в хода на досъдебното производство, в размер на 300.00лв.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: