РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. П., 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря МАЯ ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201640 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. Г. Р., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Т. Б.“ №
**, чрез пълномощника адв. С.Н. от АК- П., против Електронен фиш Серия К №
4683662 издаден от ОД на МВР- П., с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182
ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 (петдесет) лева.
Подадената жалба е бланкетна. Впоследствие е представено допълнително
изложение, в което са изложени съображения за допуснати нарушения на процесуалния
закон, поради което издаденият ЕФ се явява незаконосъобразен и се иска неговата
отмяна, излагайки и съображения в тази насока. Претендират се разноски в полза на
пълномощника на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закон за адвокатурата за предоставената
безплатна правна помощ.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Не се явява
и процесуалният му представител, също редовно призован. По делото не е представено
допълнително становище по съществото на спора.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР- П., редовно
призована чрез директора, не се явява представител. По делото е представено писмено
становище по същество, в което са изложени аргументи за законосъобразност на
издадения ЕФ, чието потвърждаване се иска. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на АНО и
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната
страна.
1
Районният съд провери основателността на жалбата и взе предвид изложеното в
същата и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени
средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 08.04.2021 г., в 16,48 часа, в
обл. П., на път І-8 км 197+660, в посока към гр. П., при въведено с пътен знак В26
ограничение на скоростта от 50 км/ч, е управлявал лек автомобил „Ш.К.“ с рег.№ ****,
като се е движил с 65 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано
техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb.
Системата отчела движение със скорост именно от 65 км/час, т.е. превишение на
скоростта от 15 км/час, но от това превишение са били извадени 3 км/ч, каквато е
възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на
движение със скорост под 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се
формирало превишението на скоростта от 12 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен лично на
санкционираното лице на 18.10.2021 г., видно от Справка за нарушител/водач, раздел
Фишове т.2. Срещу ЕФ е подадена жалба от надлежно упълномощен от
санкционираното лице адвокат директно в съда по пощата на 25.10.2021 г., видно от
пощенското клеймо на плика, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване
на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства- фотоси от
АТСС и снимка на разположението на уреда, които са абсолютно непротиворечиви.
Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице,
нито визираните в допълнението към жалбата, нито други такива при извършената от
съда служебна проверка.
ЕФ е издаден в законоустановения срок, в рамките на материалната и
териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на
изискванията на чл. 189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, разписваща задължителните реквизити,
които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на
вътрешните работи образец. Казано с други думи атакуваният ЕФ съдържа данни за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, посоката на движение,
вид, марка, модел и регистрационен номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
в това число е посочено ограничението на скоростта и по какъв начин е въведено,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. В ЕФ е посочено и констатираното превишение на
скоростта, като разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по
данните от снимките от АТСС и възприетата като установена в ЕФ се отдава на
редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от минус 3
км/час, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби
2
на ЗДвП- чл.21 ал.2 и ал.1 от ЗДвП, съответстващи на словесното описание на
нарушението.
Съдът не споделя възражението направено в допълнението към въззивната
жалба за допуснато СПН, тъй като в случая била приложима разпоредбата на чл.39 ал.4
от ЗАНН, тъй като наложената глоба била над обжалваемия минимум по ч39 ал.2 от
ЗДвП.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, какъвто е настоящия случай,
тогава се издава електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Следва да се каже и това, че при заснемането с мобилна радарна система,
какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира, т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато става дума за
стационарна система, участието на контролния орган е изключено изцяло. В този
смисъл не може посочените дейности на контролния орган относно поставянето на
началото и края на работния процес на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в
работата на същото. В този смисъл, съгласно промените в разпоредбата на чл.189 ал.4
от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с
мобилни камери, може да се издава електронен фиш. Поради тази причина в случая е
неприложима забраната на чл.39 ал.4 от ЗАНН.
По същество съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от
страна на жалбоподателя по чл.182 ал.2 т.2 във вр. с чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на Т.Р. е ангажирана, като
собственик на МПС- л.а. „Ш.К.“ с рег. № ****, движението на който е било засечено с
процесното АТСС и то с превишение на ограничената с пътен знак В26 скорост от 50
км/час в извън населено място, т.е. на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП. За това че Р. е
собственик на цитирания л.а. се установява и от приетата по делото Справка за
собственост и регистрация на ПС от ЦБ- КАТ. Този факт не се оспорва и от
санкционираното лице в депозираната жалба.
По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в
14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на
които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от узнаването за издадения ЕФ,
не са предприети от страна на жалбоподателя, а той директно е обжалвал фиша пред
съда. Декларация не е била подадена от него и с жалбата. Поради това правилно е бил
санкциониран, в качеството му на управляващ МПС. В случаите на засичане на
нарушение за скорост с АТСС се санкционира собственика на МПС, ако е ФЛ,
съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, респ. законовият представител на ЮЛ,
ако такова е собственик на ПС (чл. 182 ал.2 от ЗДвП).
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в
3
лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Посоченото в ЕФ място на нарушението съответства на отразеното място за
контрол и в Протокола за използване на АТСС, и на данните от снимките изготвени от
АТСС. Освен това видно от снимката на разположението на уреда, е че АТСС се
намира точно на главен път І-8- съответния км от пътя, като това място съответства и
на GPS- координатите визирани на снимките от АТСС. Самата видео-система за
контрол, съгласно техническите си характеристики, разполага с GPS- приемник, с
който с точност се определят географските координати на констатираното нарушение
и предоставя възможност тези координати да се установи на коя част от пътя
съответстват. В случая в ЕФ е посочено мястото съответстващо на географските
координати отразени от АТСС.
Нарушението, както се посочи и по-горе е установено и заснето с мобилна
радарна система ARH САМ S1 № 11743bb вписана под № 5126 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в
списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г., видно
от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване издадено от Български
институт по метрология. От същото, както и от Протокол за проверка на АТСС се
установява, че процесната мобилна система, с която е констатирано и заснето
процесното нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към
датата на констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка. С
оглед на това посочената мобилна автоматизирана система представлява стационарно
АТСС по смисъла на §6 т.65 бук. „б“ от ЗДвП.
Използването на АТСС става по определен ред и условия, съгласно Наредба №
8121з-532 от 12.05.2014 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи на
основание чл.165 ал.3 от ЗДвП.
В настоящия случай при използването на АТСС са били спазени изискванията
на Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Изготвен е Протокол за използване на АТСС
съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата. Видно от същия е, че съдържа всички необходими
реквизити по Наредбата, а именно посочено е мястото на контрол и посоката на
движение на контролираните МПС, какво е ограничението на скоростта и че същото е
въведено с пътен знак, разстоянието от пътния знак, с който е въведено ограничението
до АТСС, режим на измерване, посока на задействане, начало и край на работния
работа на АТСС, броя на регистрираните нарушения, като протоколът е изготвен и
подписан от служителя при Сектор ПП- оператор на системата, проверен от
съответния ПИ и регистриран. Спазена е и разпоредбата на чл.10 ал.3 от Наредбата,
като към протокола е приложена снимка на разположението на АТСС, от която е
видно, че е заснето и разположението на АТСС, като уредът е заснет непосредствено
преди започването на работния му режим и съответства на данните от протокола за
използване на АТСС.
По-нататък съдът намира, че от моментните фотоснимки, придружаващи ЕФ,
имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от
ЗДвП, може да се заключи, че снимките, заснети от техническото средство, с което е
било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с
техническите изисквания (виж Ръководство за работа със СПУКС).
Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са
4
били приближаващите се автомобили (така както е отразено и в Протокол за
използване на АТСС и снимки от АТСС). Отчетената скорост е на заснетия автомобил,
а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила,
движещ се в платното за движение в посока към гр. П., на път І-8, в посочения в ЕФ и
Протокола за използване на АТСС километър от пътя, а видно от снимките точно там
се движи процесния автомобил (виж снимки от АТСС към ЕФ). От снимките не се
установява в момента на засичане по пътя освен процесното ПС да се движат други
ПС. Още повече, че системата от процесния вид измерва скоростта на движещи се
МПС в автоматичен режим и принципът на работа е основан на лазерния модул, който
може да произведе стойност на базата на излъчен лъч, отразен от преминаващи
превозни средства. Лазерният импулс се отразява от МПС и се връща към системата,
като за всички заснети МПС, които са индексирани с превишена скорост има
съхранени данни в локална база, които могат да се възпроизвеждат с възможност за
предаване на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал.
Тоест, от установения принцип на работа на АТСС става ясно, че тя не допуска
съмнение относно това за кой автомобил е регистрираната отчетената скорост.
Видно от протокола за използване на АТСС знак В26 въвеждащ ограничението
на скоростта е разположен на разстояние от 200 метра от позиционираната АТСС, а
видно от снимките е, че движението на процесното МПС засечено и заснето на
разстояние от 101 метра при засичана скорост на приближаващи се МПС. В този
смисъл няма спор, че въведеното ограничение важи за обхвата на контрол.
Процесното техническото средство, както се посочи и по-горе, е одобрен тип
средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е
било технически изправно.
В случая с оглед на приложимата посочена по-горе наредба, редът за засичане
скоростта на МПС и производството за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя са спазени.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е
заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл.189
ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата,
регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. на министъра на вътрешните
работи.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен
състав на нарушение по чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за
водачите при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да
превишават установената с пътен знак скорост, в случая е имало ограничение на
скоростта до 50 км/ч, въведено с пътен знак В26. При установяване на скоростта на
движение е отчетен толеранс от минус 3 км/час от измерената скорост, което е в
рамките на техническата грешка допустима за техническото средство за измерване,
поради това посочената на снимковия материал, отчетената скорост на движение на
МПС от 65 км/час, съответства на описаната в ЕФ скорост от 62 км/час.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане на
предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер, съответен на стойността
на превишението на скоростта. Поради твърдо определения в закона размер на
глобата, а именно 50 лева за превишение над от 11 до 20 км/час, т.е. размер на глобата
е твърдо фиксиран и съдът няма правомощия и възможност да го коригира.
5
Предвид изхода на делото, потвърждаване, а не отмяна на ЕФ, искането на
процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноски за заплатен
адвокатски хонорар, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143 от АПК, следва
да се остави без уважение.
Пак с оглед изхода на делото, основателна е претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В процеса въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт,
надлежно упълномощен от директора на ОДМВР- П. да представлява дирекцията-
структурното звено на МВР, издало обжалвания ЕФ. Искането е направено
своевременно в хода на съдебното производство, преди обявяване на делото за
решаване. На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР- П.. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН,
възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона
за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение
на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева.
Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание без разпит на
свидетели, а само с приемане на писмени доказателства, в което обаче не участваше
процесуалния представител на АНО, като единствено от същия е представено
аргументирано писмено становище. Поради това и съдът счита, че следва да присъди
минималния предвиден в наредбата размер на юрисконсултското възнаграждение, а
именно 80 лева
По изложените до тук съображения Районен съд П. в настоящия състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4683662 издаден от ОД на
МВР- П., с който на Т. Г. Р., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Т. Б.“ № 21, на
основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 във
вр. с ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева, като
законосъобразен.
ОСЪЖДА Т. Г. Р., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Т. Б.“ № 21, ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. П., представлявана от директор,
разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в негова
полза, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6