№ 286
гр. Разград, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330101864 по описа за 2024 година
Депозирана е искова молба от А. И. А. с ЕГН **********, с поС.ен адрес
с.Д., Община Разград, ул. „****** срещу С. И. Д. с ЕГН **********, с поС.ен
адрес: село Д., ул. „*******, община Разград, област Разград и Н. А. Д., с ЕГН
**********, с поС.ен адрес: село Д., ул. „*******, община Разград, област
Разград, с която моли съда да признае за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот, с
административен адрес: село Д., улица „******, община Разград, област
Разград - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, урегулиран с площ 633 квадратни метра,
неурегулиран с площ 611 квадратни метра, за който по одобрения със
Заповеди № 25/1969 г. и № 1247/2007 г. план на село Д., община Разград,
област Разград, е отреден парцел XI-100 в квартал 151. Ищецът се легитимира
като собственик на описания имот по наследство и изтекла в негова полза
придобивна давност. Сочи, че имота притежава по наследство от баба си - З.
С. И. / З. С. И./, починала на ****** г., която го е получила от своя брат Б. С.
Ю.. След нейната смърт в имота живяли родителите на ищеца - майка З. А. И.,
баща И. А. И. и сестра му Ш. И. Х. През 1991 след пожар, жилищната сграда е
погинала. Ищецът изчистил остатъците от изгорялата сграда и започнал да
обработва имота с изричното съгласие на сестра му Ш. И. Х.и брат му Зевджет
И. А., които категорично настоявали имотът да остане за ищеца. Обработвал
имота до края на 2023 година, от която година спрял, поради физическа
невъзможност да го обработва. Твърди, че е владял имота за себе си явно и
никой не се е противопоставял на владението му. Лятото на 2024 година узнал,
че собствениците на съседния имот и ответници по иска са се сдобили с
нотариален акт за собственост и са завладели имота, като се снабдили с
Нотариален акт за собственост на недвижим имот №******** година на
Нотариус Р. И. с рег.№ 378 на НК, вписан в Служба по Вписванията при
Районен Съд Разград под вх.рег.№ 1610 от 23.04.2024 година, акт № 1, том: 5,
дело № 813/2024 година по обстоятелствена проверка. От тогава ответниците
не допускат ищеца до имота, което е породило правен интерес от завеждане на
1
настоящия иск.
Ищецът оспорва признатата от нотариуса придобивна давност в полза на
ответниците, като отрича те да са владели имота. Моли да бъдат осъдени да
отстъпят собствеността и предадат владението върху имота, като в резултат
бъде обезсилен издадения констативен нотариален акт. Иска допускане на
гласни доказателства - двама свидетели при довеждане. Прилага
Удостоверение за наследници с изх.№ 340 от 12.08.2024 г. на Кметство с.Д.;
Извлечение от личен картон от 29.07.2024 г. на Кметство с.Д.; Удостоверение
за наследници с изх.№ 342 от 12.08.2024 г. на Кметство с.Д.; Извлечения 2 бр.
от разписен лист към плана на с.Д. от 07.08.2024 г.; Нотариален акт за
собственост на недвижим имот №******** година на Нотариус Р. И. с рег.№
378 на НК, вписан в Служба по Вписванията при Районен Съд Разград под вх.
рег. № 1610/23.04.2024 г.
В срока по чл.131 ГПК ответниците С. И. Д. и Н. А. Д., чрез
процесуалния си представител, изразяват становище за недопустимост на
исковата претенция, неоснователност и недоказаност на същата. Оспорват
изцяло фактическа обстановка, представена от ищеца - твърдят, че имотът е
бил пустеещ, не са установили собственици, въпреки опитите си в тази насока,
както и че никой, освен тях, не е стопанисвал, обработвал или владял имота от
2005 г. насам. Сочат още, че е налице изтекла придобивна давност в тяхна
полза, коректно установена и от нотариуса. Оспорват твърдението, че имота е
бил собственост на Б. С. Ю., тъй като разписният лист и записванията по него
не са придобивен способ.
Оспорват съдържанието на 1 и 2 страница от Разписен лист и Личен
регистрационен картон на З. С. И., като молят да бъде задължен ишеца на осн.
чл. 183 ал.1 от ГПК да представи в оригинал /заверен препис от община
Разград/ целите страница 1 и 2 от Разписния лист и Личния регистрационен
картон на З. Исуфова, касаещ записванията относно процесния имот, като в
противен случай те бъдат изключен от доказателствата по делото.
Оспорват твърдението в исковата молба, че бабата на ищеца е наследник на Б.
С. Ю., идентичността на имената, както и че ищецът, брат му и сестра му са
имали право на собственост върху процесния имот както към 1991г., така и
ищецът впоследствие.
В условията на евентуалност, ако съдът приме, че ищецът е станал
собственик в някакъв момент, смятат, че е загубил собствеността си, след като
те са я придобили.
В съдебно заседание ищецът поддържа изцяло предявения иск, съответно
ответниците считат същия за неоснователен, като излагат съображения,
идентични с изложените в представения отговор. Молят предявения иск с
правно основание чл.108 от ЗС да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски. В представени по делото писмени бележки
страните излагат конкретни мотиви.
Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот №******** година
на Нотариус Р. И. с рег. № 378 на НК, вписан в Служба по Вписванията при
Районен Съд Разград под вх. рег. № 1610 от 23.04.2024 година ответниците С.
И. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес: село Д., ул. „*******, община Разград,
област Разград, лична карта № ******, изд. на ****** г. от МВР Разград, и Н.
2
А. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес: село Д., ул. „*******, община Разград,
област Разград, лична карта № ******** г. от МВР Разград, са признати за
СОБСТВЕНИЦИ по давностно владение в условията на СИО на следния
недвижим имот, с административен адрес: село Д., улица „******
/четиринадесет/, община Разград, област Разград: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
урегулиран с площ 633 /шестстотин тридесет и три/ квадратни метра,
неурегулиран с площ 611 /шестстотин и единадесет/ квадратни метра, за който
по одобрения със Заповеди № 25/1969 г. и № 1247/2007 г. план на село Д.,
община Разград, област Разград, е отреден парцел XI-100 /единадесет римско,
сто арабско/ в квартал 151 /сто петдесет и едно/, при граници: улица, парцели
Х-98, ХП-101 и XIII-103. Издаването на посочения нотариален акт е
постановено на 23.04.2024 г., след извършена от нотариус Р. И.
обстоятелствена проверка, при която чрез показанията на свидетелите Н. М.
Х., ЕГН:**********, Д. Е. А., ЕГН:********** и А. Г. А. с ЕГН:********** се
установява изтекъл в полза на ответниците придобивен давностен срок по
смисъла на чл. 79 ЗС.
В разписен лист към плана на с. Д. /лист 56 от делото/ като собственик на
УПИ XI-100 в кв. 151 е вписан Б. С. Ю..
Представеният заверен препис от личен регистрационен картон на З. С. И.
/лист 57/ съдържа данни за единен граждански номер на същата – **********
и дата на смъртта – ******г.
Представено е Удостоверение за наследници на З. С. И. и нейната дъщеря
– З. А. И..
В проведено на 23.01.2025г. о.с.з. относно изтичане на този срок
свидетелстват също и А. В. А., ЕГН ********** и Д. М. И., ЕГН **********.
Ищецът А. И. А. оспорва този срок да е изтекъл, предвид това че от 1991г.
до 2023г. той лично е владял и обработвал имота, като сеел различни полски
култури в него. Свидетелите Р. З. Р., ЕГН ********** и А. О. С., ЕГН
********** подкрепят така изложеното от ищеца, както и че притежава имота
по наследство от баба си З. С. И. / З. С. И./. Баба му починала 1991 година при
пожар в процесния имот, който изгорил напълно жилищната сграда и всички
се преместили от там – майката на ищеца З. А. И., баща му И. А. И. и сестра
му Ш. И. Х.
Предвид изложеното съдът намира от правна страна следното:
За уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е
необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три
предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на
ищеца, на второ - този имот да се владее от ответниците, и на трето - да се
владее от тях без основание. С оглед правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
положителните предпоставки, а на ответниците - че владеят на правно
основание. В настоящия казус безспорен е фактът на владението върху
процесния обект, а именно, че същото към момента се осъществява от
ответната страна.
Спорният момент в настоящото производство е относно обстоятелствата
кой е собственик на имота и на какво правно основание.
Ищецът се легитимира като собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, за който по
плана на село Д., община Разград, област Разград, е отреден парцел XI-100 по
наследствено правоприемство от баба му З. С. И. / З. С. И./, която имала имота
от своя брат Б. С. Ю. и осъществено давностно владение за времето от 1991
година до края на 2023 година. Възражението на ответната страна са както по
3
отношение на придобиването на имота от ищеца по наследство, така и по
давност.
Представеният заверен препис от личен регистрационен картон на З. С.
И. /лист 57/ съдържа данни за единен граждански номер на същата –
********** и дата на смъртта – ******г., които индивидуализиращи данни
съдът намира за достатъчни да удостоверят идентичността на лице с различни
имена - З. С. И. и З. С. А. са едно и също лице, с едно и също ЕГН, дата на
смърт и деца, и в този смисъл категорично опровергава възраженията на
ответника в тази насока.
З. С. И. е починала през 1991 г., като видно от представеното
Удостоверение за наследници, е оставила за свои наследници трите си деца –
З., Н. и И.. Ищецът се легитимира като наследник на З. А. И. /дъщеря на З. С.
И./.
Съдът намира за безспорно доказано, че към датата на смъртта на Зина,
същата е живяла в процесния имот, в който към него момент е съществувала
жилищна сграда. В подкрепа са свидетелските показания /лист 62/ на Р. Р. –
непосредствен съсед на имота. Потвърждава, че след пожар, от който
погинала жилищната сграда, е починала баба З., помни и брат й – дядо Б., от
когото бабата имала имота. Свидетелят А. С. също удостоверява
собствеността на имота към 1991г., който факт не се спори и от ответниците.
С оглед заявените претенции от ищеца и въведените оспорвания на
ответника, съдът намира за необходимо да конкретизира спорният период на
владение. Ищецът твърди, че от 1991г. до края на 2023г. е обработвал и владял
имота. Ответниците в отговора на исковата молба твърдят, че към датата на
снабдяване с акт за собственост по обстоятелствена проверка /НА
№********г./ не са били налице основанията да бъдат признати за
собственици и на процесното дворно място – по техни данни, нотариусът е
заявил, че следва да владеят необезпокоявано и явно до началото на 2024г. От
тук следва, че в темпорално отношение спорът се свежда до това кой е владял
имота от началото на 2014г.
За периода от 1991г. до 2014г. безспорно се установи собственост,
придобита въз основа на наследствено правоприемство за придобитите от
ищеца на това основание ид.ч. и изтекла в негова полза придобивна давност,
чрез осъществено владение /явно и неоспорено/ на процесния имот в полза на
ищеца А. А..
Въпросът, предмет на доказване, е дали владението на ищеца е отнето и е
установено такова от ответниците, считано от 2014г. до 2024г.
Възраженията на ответната страна са както по отношение на придобиването
на имота от ищеца по наследство, така и по давност.
С оглед наведените от А. И. А. твърдения, че е осъществявал ЛИЧНО
владение върху процесния имот в продължение на 32 години, който период
надхвърля законово установените за придобиването му по давност, съдът
счита, че не е нужно да разглежда в детайли, съображенията на ответната
страна, отнасящи се до придобиването на имота от ищеца по наследство. Този
извод е формиран и с оглед Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, с което е прието, че владението върху
имота след изтичане на законния срок за придобиването му по давност се
превръща автоматично в право на собственост, с правомощията и начина на
предявяването и защитата й. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно
владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период
4
от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1
ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на
чл. 79, ал. 2 ЗС. Обективният елемент на владението - упражняването на
фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент
определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение.
Законът /чл. 69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта.
Именно затова, за да се трансформира фактическото съС.ие на упражнявана
фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в
самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за
своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.
Съгласно чл. 84 ЗС правилата на чл. 113, 115, 116, 117 и 120 ЗЗД за
погасителната давност се прилагат съответно за придобивната давност.
Според чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Необходимо е
заинтересованата страна да се позове на нея пред органа, сезиран за защита на
субективното право, за да прояви тя погасителния си ефект. Съответното
приложение на тази разпоредба при придобивната давност не включва
позоваването като елемент от състава й. То е необходимо при спор за
собственост с цел яснота за титуляра й, чрез констатирането й за имота, но не
и за самото придобиване на правото на собственост по давност.
Конкретния казус съдържа данни за наличие на предвидените в
посоченото тълкувателно решение предпоставки осъществяваното от ищеца
владение да се превърне в право на собственост, а именно депозиран иск за
собственост и твърдение за владение на спорния имот продължило много
повече от минимално изискуемите 10 години. Доколкото ответната страна
също твърдят, че са осъществявали недобросъвестно владение, следва да се
изследват събраните в хода на делото свидетелски показания, установяващи
факта на владеене на процесния имот. Доколкото същите са противоречиви,
съдът е длъжен да вземе предвид начина, по който свидетелите са узнали тези
факти, както и способността и желанието на свидетелите вярно да ги
възприемат и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Следва да
се вземе предвид и заинтересоваността на свидетеля и обстоятелството, че тя
може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на
неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в
показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за
някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на
тези показания и в каква степен.
Ищецът се ползва от показанията на свидетелите Р. З. Р. и А. О. С..
Първият от тях през 2005 г. е продал бащината си къща /неформално, с писмен
договор/, находяща се в с. Д., ул. ****** на ответниците С. и Н.. За съседния
имот, представляващ парцел XI-100, твърди, че ищецът го е наследил от баба
си З. С. И., че до 2005г. и след това е виждал същия да обработва имота, без да
е категоричен за последните 3 години, защото вече не бил добре със здравето
и не е ходил до там. Свидетелят конкретизира как А. е работил земята за
периода до 2005г. – „зеленчуци, люцерна имаше по едно време“. След 2005г.,
когато продал имота си, продължава да живее в селото, а непосредствени
впечатления има по отношение обратботката на спорния имот има, понеже в
непосредствена близост живеят много от роднините му – на същата ии улица,
на номер 6, 8 и 10 живеят негови братовчеди и баба му и дядо му.
Свидетелят А. О. С., живущ на адрес: с. Д., ул. ******* също твърди, че
А. е наследил спорния имот от баба Зейнеб - майка на майка му и, че го работи
от години - до началото на миналата година, също така посочва в какво се
5
състои обработката – отглеждани били дини, пъпеши, царевица. Твърди, че
„до началото на миналата година“ мястото е обработвано от ищеца.
Свидетелства, че последните 11-12 г. А. е отглеждал различни култури.
По отношение осъщественото от ответниците С. И. Д. и Н. А. Д. владение на
имот, находящ се в с. Д., ул. ****** свидетелстват Н. М. Х., Д. Е. А., А. Г. А.,
А. В. А. и Д. М. И.. С представените писмени бележки процесуалният
представител на ищеца развива съображения чии показания, дадени в полза на
ответника не следва да се кредитират – по отношение на дадените от Д. А.
счита, че същият е в положение на зависимост от С. Д., тъй като последният
му намирал или давал работа срещу възнаграждение. Макар в с.з. самият Д. А.
да потвърждава, че „работи на частно при С.“, съдът прецени, че показанията
му следва да бъдат кредитирани като достоверни и обективни, тъй като
съдържат не само факти, изгодни за ответника, каквито биха били при
съобразяване с формирана у него конкретна предварителна нагласа. Дословно
предадените показания на Д. А. са, че със С. това празно място го чистили
отдавна, точното време конкретизира като 2024 г., имало храсти, трева,
големи камъни, С. повикал голяма машина и с нея чистили, свидетелят
помагал с ръчната работа. Добавя, че и друг път по-рано го чистили, няма
данни кога е бил този друг път. Всеки от посочените от ответниците свидетели
последователно и непротиворечиво е посочил, че от 2-3 години С. и Н. пускат
във въпросното място отглежданите от тях кокошки и пауни, че там са
направили колибки и вързали кучета си, сочат, че е направена ограда, като
само в показанията на св. А. А. се съдържат конкретни данни, че е направена
преди 4-5 г. Останалите действия на ответниците по отношение на имота
съгласно показанията на призованите от тях свидетели са, че те са поддържали
имота, почиствали имота, чистили трева и храсталаци, като всеки от тях без
Н. Х. и А. А. не посочва и колко точно назад във времето са почнали тези
действия на „поддържане на имота“.
Анализът на събраните по делото доказателства дава основание на съда
да формулира извод, че през периода 2014 г.-2024 г. анимусът - намерението за
своене, на ответниците С. И. Д. и Н. А. Д. не е бил афиширан по несъмнен
начин. Никой от свидетелите не излага твърдения за действия от страна на
ответниците с продължителност 10 години, с които по недвусмислен начин да
са демонстрирали намерението си да владеят имота изцяло за себе си, нито се
представят доказателства такива действия да са доведени до знанието на
ищеца. Действията, доказващи намерение за своене, трябва да показват по
явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на собствениците по
закон, да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. В този
смисъл е и поС.ната и непротиворечива съдебна практика.
Доколкото владението не може да се упражнява тайно, а субективният
елемент в случая липсва, то от тази скритост на владението упражняващото
фактическа власт лице не може да черпи права, докато този, на когото правата
се противопоставят, не може да се защити, поради това и промяната в
намерението не може да остане скрита, а трябва да намери външна изява в
предприемането на конкретни действия, които да бъдат насочени спрямо
собственика и да доказват несъмнено, че се отричат неговите права.
Държателят трябва да докаже не само, че е упражнявал фактическа власт
върху имота, но и че е променил намерението си и е започнал да го свои.
Промяната в намерението и преобръщането на държането във владение -
interversio possessions не трябва да остане скрита, а трябва да намери външна
изява в предприемане на конкретни действия.
6
Владението не може да бъде съмнително, а то е такова винаги, когато не
може да се определи със сигурност дали владелецът упражнява фактическата
власт или дали има намерение да държи имота като свой. От показанията на
всички свидетели може да се направи извод, че данни за категорични
действия, с които ищецът е отблъскван от процесния имот, могат да се датират
най-рано от преди 5 години до датата на съставяне на Нотариален акт за
собственост на недвижим имот №******** година на Нотариус Р. И. –
ответниците са ограничили достъпа на трети лица до имота, като са го
оградили с ограда откъм улицата, където не е имало ограда до момента. По
отношение на останалите действия по почистване на имота от трева и храсти –
същите са от такова естество, че могат и да не бъдат установени от
собственика на имота, ако посещенията му до същия не са чести. С оглед
непосредствената близост на процесния имот до обитавания и притежаван от
ответниците, действията по почистване не могат несъмнено да се отнесат като
манифестирано владение, доколкото същите биха могли да целят запазване и
поддържане и на собствения на ответниците имот, предотвратяване
разпространението на плевели, насекоми и влечуги, като изявление в тази
насока прави и лично ответника С. Д. в последното по делото с.з.
От друга страна, призованите от ищеца свидетели непротиворечиво и
последователно определят началната дата, от която А. А. владее процесния
имот – от 1991г., когато след смъртта на баба му З. С. И. / З. С. И./ и погиване
на построената в имота къща в следствие на избухналия в нея пожар,
семейството на ищеца се премества на друг адрес, като са категорични, че го е
владял поне до 2021-22 година.
Оспорването на констативен нотариален акт /КНА/ по обстоятелствена
проверка не е допустимо на самостоятелно основание. При обективно
съединяване с иск за собственост, е допустимо оспорване на КНА по чл. 537,
ал. 2 ГПК, а съгласно ТР № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г.,
ОСГК е винаги последица на постановяване на съдебно решение, с което се
признават права на трети лица. С оглед изхода от делото, издаденият
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №********
година на Нотариус Р. И. с рег.№ 378 на НК, вписан в Служба по Вписванията
при Районен Съд Разград под вх.рег.№ 1610 от 23.04.2024 година, следва да
бъде отменен.
При така установените по делото факти, съдът счита предявените искове
за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответниците са направените от ищците разноски по делото в общ размер на
1706,00 лева, от които 1500,00 лева заплатен адвокатски хонорар, 50,00 лева д.
т. за образуване на делото, 10,00 лева - съдебно удостоверение, 10,00 лева д. т.
за вписване на исковата молба, 15,00 лева за издаване на данъчна оценка на
имота и 25,00 лева такса за издаване на скица на имота, 6,00 лева такса препис
от разписен лист и 90 лева депозит за призоваване на свидетели.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. И. Д. с ЕГН
**********, поС.ен адрес: село Д., ул. „*******, община Разград, област
Разград и Н. А. Д. с ЕГН **********, с поС.ен адрес: село Д., ул. „*******,
7
община Разград, област Разград, че А. И. А. с ЕГН **********, с поС.ен адрес
с.Д., Община Разград, ул. „****** е собственик на недвижим имот с
административен адрес: село Д., улица „****** /четиринадесет/, община
Разград, област Разград, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, урегулиран с
площ 633 /шестстотин тридесет и три/ квадратни метра, неурегулиран с площ
611 /шестстотин и единадесет/ квадратни метра, за който по одобрения със
Заповеди № 25/1969 г. и № 1247/2007 г. план на село Д., община Разград,
област Разград, е отреден парцел XI-100 /единадесет римско, сто арабско/ в
квартал 151 /сто петдесет и едно/, при граници: улица, парцели Х-98, ХII-101
и ХIII-103, въз основа на осъществено давностно владение.
ОСЪЖДА С. И. Д. с ЕГН ********** и Н. А. Д. с ЕГН ********** ДА
ПРЕДАДАТ на А. И. А. с ЕГН ********** ВЛАДЕНИЕТО на недвижим
имот с административен адрес: село Д., улица „******, община Разград,
област Разград, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, урегулиран с площ 633
кв. м., неурегулиран с площ 611 квадратни метра, за който е отреден парцел
XI-100 в квартал 151, при граници: улица, парцели Х-98, ХII-101 и ХIII-103.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен Нотариален
акт за собственост на недвижим имот №******** година на Нотариус Р. И. с
рег.№ 378 на НК, вписан в Служба по Вписванията при Районен Съд Разград
под вх.рег.№ 1610 от 23.04.2024 г.
ОСЪЖДА С. И. Д. с ЕГН ********** и Н. А. Д. с ЕГН ********** да
заплатят на А. И. А. с ЕГН ********** сумата от 1706,00 лева /хиляда
седемстотин и шест лева/, разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебно решение, същото следва да бъде
отбелязано към вписаната искова молба в 6-месечен срок в Имотен регистър
към Агенция по вписванията – гр. Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8