№ 3526
гр. С, 01.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110138259 по описа за 2024 година
Предявени са искове от Я. Д. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С З, ул. „А
Т“ № 20, вх. Б, ет. 3, ап. 38, срещу Държавен фонд „Земеделие“, Булстат:
******, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Ц Б III“ № 136, по чл.
439 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника поради
погасяване по давност сумата от 13 152,53 лв., от които:
888,30 лв. – главница, ведно със законна лихва от 19.08.2003 г. и 199,81
лв. – мораторна лихва по изпълнителен лист от 17.11.2003 г. по гр.д. №
6587/2003 г. на СРС;
3498,60 лв. – главница, ведно със законна лихва от 19.08.2003 г. и 872,50
лв. – мораторна лихва по изпълнителен лист от 17.11.2003 г. по гр.д. №
6588/2003 г. на СРС;
1860 лв. – главница, ведно със законна лихва от 19.08.2003 г. и 422,16 лв.
– мораторна лихва по изпълнителен лист от 04.11.2003 г. по гр.д. №
6596/2003 г. на СРС;
4340 лв. – главница, ведно със законна лихва от 04.08.2003 г. и 1071,16
лв. – мораторна лихва по изпълнителен лист от 14.11.2003 г. по гр.д. №
6477/2003 г. на СРС, които вземания са предмет на изп. д. № 313/2019 г.
на ЧСИ И С.
Ищецът твърди, че на 24.07.2023 г. срещу него като длъжник по
процесното изпълнително дело били присъединени процесните изпълнителни
листове с взискател ответника по молба на НАП. Твърди, че към същата дата
процесните задължения били погасени по давност. Въз основа на същите
листове първоначално било образувано и.д. № 2175/2006г. на ДСИ при РС – С
З с последно валидно изпълнителни действие на 29.10.2010 г., което било
перимирано на 30.10.2012 г., като ДСИ прогласил последното обстоятелство
1
на 06.03.2014 г., към която дата не е изтекла общата 5- годишна погасителна
давност. Въз основа на листовете било образувано изп.д. № 212/2014 г. на ЧСИ
А П с последно валидно изпълнително действие на 25.03.2015 г. и перимиране
на 26.03.2017 г., прогласено на 10.02.2020 г. Горепосочената давност изтекла за
периода от последното изпълнително действие на 25.03.2015 г. до
присъединяването на процесните задължения по процесното изпълнителни
дело.
В срока по чл. 131 ГПК Държавен фонд „Земеделие“ оспорва иска като
неоснователен, като сочи, че извършените до присъединяването изпълнителни
действия ползват присъединилия се взискател НАП-ЦУ съгласно чл. 457, ал. 2
ГПК относно процесните изпълнителни листове. Така наложените запори на
МПС и на банкови сметки през 2019 г., както и вписана възбрана върху имот
на ищеца са действия, предприети във връзка със събирането на вземанията от
ищеца, които прекъсват теченето на 5-годишната давност. Прави искане за
приобщаване на съответно изпълнително дело и иска привличане като трето
лице-помагач на НАП-ЦУ.
Третото лице-помагач Национална агенция за приходите не взема
становище по спора.
Първоначално исковете на Я. Т. по чл. 439 ГПК са предявени пред
Окръжен съд – С З, който с оглед цената на исковете с Определение от
20.02.2024 г. по гр.д.№ 117/2024 г. прекратил производството по тях и
изпратил делото по подсъдност на Районен съд – С З, който с оглед
възражение на ответника по чл. 105 ГПК Определение от 23.05.2024 г. по гр.д.
№ 1204/2024 г. прекратил производството по исковете и изпратил делото по
местна подсъдност на настоящия сезиран съд.
Софийски районен съд, като съобрази доводите от страните и
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори между страните, че въз основа на съответни несъдебни
изпълнителни основания в полза на ответника са издадени изпълнителни
листове за процесните задължения освен за мораторната лихва за разликата
над 1 071 лв. до пълния предявен размер от 1 071,16 лв., тъй като от
изпълнителен лист от 14.11.2003 г. по гр.д.№ 6477/2003 г. на СРС се
установява, че присъдената сума за мораторна лихва е в размер на 1 071 лв., а
не 1 071,16 лв., чиято недължимост е претендирана с исковата молба..
В приетото по делото Определение от 19.09.2003 г. по гр.д.№ 6596/2003
г. на СРС по чл. 242 ГПК (отм.) е посочено, че изпълнителното основание е по
чл. 27, ал. 2 ЗПЗП (обн. ДВ, бр. 58 от 22.05.1998 г.), тоест за вземания с
титуляр ответникът, възникнали по реда на същия закон. Това положение се
приема и по отношение на останалите изпълнителни основания, доколкото
всичките четири определения относно процесните задължения са издадени
въз основа на извлечения от сметки по реда на чл. 237, б. „в“ ГПК (отм.),
чиято разпоредба предвижда, че извлеченията от сметки на държавни
2
учреждения подлежат на принудително изпълнение. Въз основа на тези
извлечения Държавен фонд „Земеделие“ може да се снабди с изпълнителен
лист за вземанията му по реда на ЗПЗП от физическите и юридическите лица
съгласно чл. 27, ал. 2 ЗПЗП (обн. ДВ, бр. 58 от 22.05.1998 г.), какъвто
настоящият случая е.
Съгласно чл. 162, ал. 4 ДОПК частни са държавните и общинските
вземания извън тези по ал. 2 и се събират по общия гражданскопроцесуален
ред съгласно чл. 163, ал. 4 ДОПК. Редът за събиране на вземането определя и
компетентния съд, който следва да се произнесе по исковата молба за
установяване несъществуването на оспорено вземане от този вид (арг. от
Определение № 46 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14/2021 г., 5-членен с-
в; Определение № 52 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 38/2020г., 5-членен с-
в; Определение № 39 от 02.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 23/2020г.;
Определение № 87 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 45/2019 г., 5-членен с-
в; Определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018г.;
Определение № 63 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 47/2017 г.).
С чл. 3, ал. 7, т. 5 Закона за Националната агенция за приходите и чл.27,
ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на
Националната агенция по приходите е възложено да събира вземанията на
Държавен фонд „Земеделие“, за които има издаден изпълнителен лист по реда
на чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители,
които законът изрично определя като частни държавни вземания. Същите
вземания няма характер на публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2
ДОПК. Частните държавни вземания се събират по реда на ГПК, поради което
за тях е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД
(чл. 269 АПК и Определение № 727 от 1.11.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1829/2019 г., III г. о.; Определение № 534 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №
465/2019 г., IV г. о.; Определение № 538 от 17.06.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2367/2016 г., III г. о.; Определение № 533 от 19.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д. №
460/2009 г., I т. о.).
Поради това гражданският съд е компетентен да разгледа предявения
иск за процесните частни държавни вземания, за които е приложима
предвидената в гражданския закон погасителна давност, като възлагането им
за събиране от трето лице като Национална агенция по приходите, което не е
техен титуляр, не променя качеството на ответника като техен кредитор,
явяващ се материално легитимиран да отговаря по предявените искове.
За основателността на исковете ищеца следва да докаже, че в полза на
ответника срещу ищеца са издадени изпълнителни листове за процесните
суми, въз основа на който е образувано процесното дело, вземанията по които
са присъединени за събиране по съответно изпълнително дело по молба на
НАП, а в тежест на ответника – обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване на давността.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на
3
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално
право обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а
защитата може да се основава единствено на обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено
изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се формира
силата му на пресъдено нещо. Тъй като производството по така предявените
искове се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният
интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с
изпълнителна сила. Ето защо по предявения отрицателен установителен иск
по реда на чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден в
полза на ответника срещу него изпълнителен лист за процесното вземане, въз
основа на който са образувано процесните изпълнителни дела, а в тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давностния срок.
С оглед действалата по отменения ГПК /1952 г./ законодателна уредба за
издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително
основание определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с
изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. С определението на
съда по чл. 242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на
заявеното от молителя основание, напр. извлечение от сметка на държавно
учреждение, каквото представлява ответникът съгласно чл. 11, ал. 5 ЗПЗП,
поради което характерът на задължението не се променя. Вземането на
кредитора произтича от несъдебното изпълнително основание.
Съществуването на вземането би могло да се оспорва, както досежно
действителността на основанието, така и относно погасяването му /чл. 250,
чл. 252, чл. 254 ГПК - отм./, но доказателства в тази насока по делото липсват
освен оспорването в настоящото производство на правото на принудително
изпълнение на процесните вземания. Правните последици на акта по чл. 242
ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия
процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с
давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство,
като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение (Решение №
438 от 3.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1639/2023 г., III г. о.; Решение № 45 от
19.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2020 г., IV г. о.; Решение № 45 от
30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о.; Решение № 42 от
26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г. IV г. о.; Решение № 94 от
27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009г., I т. о.).
Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане
на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. "в" ЗЗД и не
прекъсва давността за вземането, въпреки че по делото липсват и
доказателства за подаване на молби по чл. 242 ГПК. Производството за
4
издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително
основание по ГПК от 1952 г. (отм.) не е част от исковия процес, а негова
алтернатива. С него не се започва принудително изпълнение, а негов предмет
е съществуването на правото на принудително изпълнение, като с крайния акт
се признава или отрича това право. Едва след като правото на принудително
изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът
може да започне принудителното изпълнение. Съгласно чл. 323, ал. 1 ГПК
(отм.) принудителното изпълнение започва по молба на кредитора въз основа
на представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение (т. 14
от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК; Решение № 43
от 13.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3941/2021 г., I г. о.; Решение № 45 от
30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о.; Решение № 118 от
12.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 2288/2018 г., II т. о.).
Петгодишната и тригодишната погасителна давност по чл. 110 ЗД и
чл.111, б. „в“ ЗЗД съответно за процесните главници и мораторни лихви е
започнала да тече не от датата на подаване на молбите за издаване на
изпълнителни листове за процесните вземания, посочена в същите листове с
оглед присъждането на законни лихви върху главниците (по делото липсват
други доказателства за конкретна дата на подаване на същите молби), а от
датата на издаване на разпореждането за уважаване на молбата за издаване на
изпълнителен лист на несъдебното изпълнително основание, обективирано в
определенията по реда на чл. 242 от отменения ГПК, от който момент
кредиторът е могъл да започне принудителното изпълнение на процесните
задължения (Определение № 2 от 7.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 691/2009 г., II
т. о.; Решение № 151 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6023/2007 г., III г. о.;
арг. от Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г.
о.), както следва:
за вземанията по гр.д.№ 6587/2003 г. на СРС – на 20.10.2003 г.;
за вземанията по гр.д. № 6588/2003 г. на СРС – на 20.10.2003 г.;
за вземанията по гр.д. № 6596/2003 г. на СРС – 19.09.2003 г.;
за вземанията по гр.д. № 6477/2003 г. на СРС – на 18.09.2003 г.
Според писмо от 02.08.2024 г. на ДСИ при РС-С З изп.д.№ 2175/2006 г.
на ДСИ – С З, на което се позовава ищецът, е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, предадено в архив и унищожено, поради което липсва
конкретна доказателствена опора за фактически и съответно правни изводи
относно същото изпълнително дело.
С молба от 25.07.2014 г. третото лице-помагач е поискало да бъде
образувано изпълнително дело срещу ищеца за процесните задължения с
конкретно посочени изпълнителни действия, като е приложило процесните
изпълнителни листове. Върху същите листове е отбелязано, че по изп.д.№
2175/2006 г. на ДСИ-С З са връчени покани за доброволно изпълнение на
процесните задължения на 24.07.2006 г., която дата се счита за най-ранната
дата, на която е образувано изп.д.№ 2175/2006 г. на ДСИ-С З, с отбелязване за
5
последно извършено изпълнително действие на 29.10.2010 г. и прекратяване
на делото поради перемпция на 06.03.2014г.
Съгласно ППВС № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
производството, давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС е възприето противоположното разрешение, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие по принудително изпълнение, от който момент започва да тече
нова давност, която не спира да тече.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 2/2020 г. ОСГТК на ВКС приема,
че нормата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД се прилага в изпълнителния процес по
изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г., съгласно което
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането), отпада едва от момента на
обявяване на тълкувателното решение, с което постановлението е счетено
за загубило сила – 26.06.2015 г. Следователно за изпълнителни дела,
образувани след 26.06.2015 г., какъвто е настоящият случай, се прилагат
разрешенията, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК.
Перемпцията има правно значение за прекъсването на давността при
действието на ППВС № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., тъй като до
обявяването му за изгубило сила на 26.06.2015 г. с т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС новата давност е започвала да
тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички
други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него
(Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.;
Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о.).
Така на 24.07.2006 г. започналата да тече давност е прекъсната и е
спряла да тече до 06.03.2014 г., когато е перимирано горепосоченото
изпълнително дело.
При това положение за периода 24.07.2006-06.03.2014 г. по време на
висящността на изп.д.№ 2175/2006 г. на ДСИ-С З давност за процесните
задължения не е текла, след което давност отново е започнала да тече за
периода 07.03.2014-24.07.2014 г., през който период липсват доказателства за
изпълнително производство, образувано за събиране на процесните
задължения.
Давността за ищцовите задължения е прекъсната и съответно спряла да
тече за периода 25.07.2014 г., когато е образувано изп.д.№ 212/2014 г. на ЧСИ
А П, до 26.06.2015 г., когато е обявено горепосоченото тълкувателно решение.
След 26.06.2015 г. не са извършени изпълнителни действия по делото,
което е прекратено поради перемпция с Постановление на 10.02.2020 г. на
6
ЧСИ А П.
За периода 26.06.2015-26.06.2018 г. е изтекла тригодишната давност за
процесните лихви.
С Протокол от 27.04.2023 г. по изп.д.№ 313/2019 г. на ЧСИ И С третото
лице-помагач е присъединен като кредитор относно процесните вземания, с
което давността относно главничните задължения на ищеца е прекъсната,
доколкото присъединяването на кредитори е изпълнително действие,
прекъсващо давността съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК.
НАП е страна в изпълнителното производство на основание чл. 27, ал. 2
ЗПЗП и нейното процесуално положение по събиране на частното държавно
вземане с титуляр Държавен фонд „Земеделие“ се урежда от правилата на
ГПК в изпълнителния процес. В него тя действа като процесуален
субституент, който упражнява правата на ответника в изпълнителния процес
(Определение № 533 от 19.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 460/2009 г., I т. о.).
Този процесуален момент е от съществено значение за давността на ищцовите
главници. Тъй като присъединяването представлява встъпване във вече
образувано чуждо изпълнително дело, с разпоредбата на чл. 457 ГПК се
регламентира изрично процесуалното положение на присъединените
взискатели, че имат същите права като първоначалния взискател и се ползват
от извършените до присъединяването процесуални действия. Логиката на чл.
457 ГПК е в изпълнителното производство първоначалният взискател и
присъединените кредитори да се приравнят в правата (Решение № 143 от
15.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 823/2020 г., I г. о.; Решение № 1365 от
7.01.2025 г. на САС по в. ч. гр. д. № 2930/2024 г.).
Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече
нова давност. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013г.,
ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане съгласно чл. 18
ЗЧСИ), като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността (насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица). Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
7
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска прилагане на нови изпълнителни способи, защото все още не
е удовлетворен), или да не действа (да не иска прилагане на нови
изпълнителни способи).
Така след 26.06.2015 г. давността относно процесните главници е
започнала да тече отново, но е прекъсната на 31.05.2019 г. с подаване на
молба за образуване на изпълнително дело от Община С З с конкретно
посочени изпълнителни действия, какъвто представлява по правната си
същност представеният акт за възлагане събирането на публични вземания по
изп.д.№ 313/2019 г. на ЧСИ И С.
Давността за главниците по процесните изпълнителни листове бива
отново прекъсната, както следва с:
- налагането на запор върху вземанията на ищеца в „Б П“ АД (заличен
търговец от 12.11.2019 г.) на 17.07.2019 г. (л. 31 и л. 47 по изп.д.№ 313/2019 г.
на ЧСИ И С), доколкото запорът спрямо третото задължено лице се счита за
наложен от момента на връчване нему на запорното съобщение ( чл. 450, ал. 3
ГПК и Определение № 402 от 8.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1368/2019 г., IV
г. о.; Решение № 4 от 16.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3129/2015 г., II т. о.);
- налагането на запор върху два мотоциклета на ищеца на 10.07.2019г.
(арг. чл. 450, ал. 2 ГПК);
- вписване на възбрана върху четири поземлени имота на ищеца на
29.07.2019 г.;
- изпращане на 18.01.2021 г. на призовка за принудително изпълнение до
длъжника ищец за насрочване на опис на имот на ищеца, находящ се в с. Б, ул.
„67-ма“ № 1, за 10.03.2021 г. (л. 87 по изп.д.№ 313/2019 г. на ЧСИ И С),
доколкото разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД изисква само предприемане на
действие за принудително изпълнение, не и резултатност на предприетото
действие. Така нереализираното изпълнително действие също прекъсва
давността, в случая за имот, различен от имотите, за които е извършен опис на
14.07.2023 г.;
- изпращане на 01.03.2023 г. на призовка за принудително изпълнение до
длъжника ищец за насрочване на опис на движими вещи на ищеца, находящи
се в гр. С З, ул. „А Т“ № 20, вх. Б, ет. 3, ап. 38, който опис не е бил извършен,
като длъжникът е отказал да получи призовката. Така нереализираното
8
изпълнително действие също прекъсва давността, в случая за вещи, различни
от вещите, за които е извършен опис на 14.07.2023 г.;
- присъединяване на кредитора и ответник по делото на 27.04.2023 г. по
изп.д.№313/2019 г. на ЧСИ И С;
- налагането на запор върху дружествен дял на ищеца от капитала на „У“
ЕООД на 05.06.2023 г. (арг. чл. 517, ал. 1, изр. 1 ГПК, вж. л. 139 и л. 147 по
изп.д.№ 313/2019 г. на ЧСИ И С);
- извършване на опис на поземлени имоти на ищеца, находящи се в с.Б
Д, община Б Д, с Протокол от 14.07.2023 г. на ЧСИ И С (л. 189 по изп.д.№
313/2019 г. на ЧСИ И С).
Петгодишният давностен период обхваща и периода на обявено
извънредно положение в Република България със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в
сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон считано от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането
на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за
частноправните субекти с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно
§ 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в Държавен вестник. Ето защо давностният срок за процесните главници в
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е спрял да тече и продължил да тече
считано от 21.05.2020 г.
Предявяването на отрицателния установителен иск от длъжника, че
вземането е погасено по давност при поддържано от ответника насрещно
възражение за неизтекъл давностен срок, е действие, прекъсващо давността
под условието, че отрицателният установителен иск бъде отхвърлен с влязло в
сила решение. След предявяването му кредиторът не може да противопостави
насрещен положителен иск със същия предмет, нито в общия случай да
предприема действия за принудително изпълнение. След като кредиторът не
може да действа, за да реализира вземанията, предмет на иска по чл. 439 ГПК,
давността за тези вземания спира по време на производството по чл. 439 ГПК,
като от влизане в сила на отхвърлителното съдебно решение започва да тече
нова давност (чл.116, б. „б“ вр. чл. 115, ал. 1, б. „ж“ вр. чл. 117, ал. 2 ЗЗД и
Решение № 50099 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3614/2020 г., III г. о.;
Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 720/2022 г., IV г. о.;
Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о.;
Решение № 252 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о.).
Определението за спиране на изпълнителното производство подлежи на
незабавно изпълнение от съответния съдебен изпълнител съгласно чл.396, ал.
9
3 ГПК, като за него няма и данни да е било обжалвано от страните по делото.
С Определение от 18.03.2024 г. по гр.д. № 1204/2024 г. на РС – Стара Загора е
наложена по отношение на процесните вземания обезпечителна мярка
„спиране на изпълнението“ на изп.д. № 313/2019 г. на ЧСИ И С при гаранция в
съответен размер, след чието внасяне изпълнителното производство е спряно
с издадената Обезпечителна заповед от 29.03.2024 г. по гр.д. № 1204/2024 г. на
РС – Стара Загора, като по делото липсват данни за отмяна на допуснатото
обезпечение.
Дори и да се приеме, че давността за вземанията, предмет на исковете по
чл. 439 ГПК, в частност за процесните главници е продължила да тече след
предявяването на исковете за главниците на 16.02.2024 г. (Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.), теченото на давността в
хода на исковото производство е спряно със спирането на принудителното
изпълнение като обезпечителна мярка, тъй като кредиторът няма правна
възможност да действа, а давността е правна последица на бездействието (т.
10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС; Решение №
37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; Решение № 257 от
30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о.; Решение № 45 от
30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о.).
След началния момент на течене на петгодишната погасителна давност
на процесните главници на съответните горепосочени дати през 2003 г., на
които са постановени обективираните в определения разпореждания за
издаване на изпълнителни листове за същите задължения, а именно:
за главницата по гр.д.№ 6587/2003 г. на СРС – на 20.10.2003 г.;
за главницата по гр.д. № 6588/2003 г. на СРС – на 20.10.2003 г.;
за главницата по гр.д. № 6596/2003 г. на СРС – 19.09.2003 г.;
за главницата по гр.д. № 6477/2003 г. на СРС – на 18.09.2003 г.,
се установява следното:
погасителната давност е текла до 24.07.2006 г., когато е прекъсната с
образуването на изп.д.№ 2175/2006г. на ДСИ-С З;
не е текла до перимирането на същото дело на 06.03.2014 г.,
след което е текла от 07.03.2014 г. до 24.07.2014 г.,
прекъсната е на 25.07.2014 г. с образуването на изп.д.№ 212/2014г. на
ЧСИ А П и не е текла до
26.06.2015 г. с постановяването на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато отново е започнала да тече,
бива прекъсната на 31.05.2019 г. с молба за образуване на изп.д.№
313/2019 г. на ЧСИ И С с обективирано искане за предприемане на
конкретни изпълнителни действия по отношение имуществото на
длъжника ищец и на другите горепосочени дати, на които са предприети
съответни изпълнителни действия;
10
спряла е да тече за периода на извънредното положение 13.03.2020г. до
20.05.2020 г., след което е
прекъсната на други последователно посочени дати чрез предприетите по
искане на взискателя НАП и на първоначалния взискател Община С З
валидни изпълнителни действия, в частност присъединяването на
кредитора НАП по изп.д.№ 313/2019 г. на ЧСИ И С и от прекъсването на
погасителната давност е започнала да тече нова давност (чл. 117, ал. 1
ЗЗД).
За периода от датата, на която е започнала да тече давността за
главниците, до датата, на която е прекъсната давността с предприемането на
съответните изпълнителни действия, за периода между отделните
изпълнителни действия, както и от датата на последното изпълнително
действие до датата на подаване на исковата молба в съда и към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, не е изтекъл
петгодишният давностен срок, поради което и процесните главници не са
погасени по давност.
Предвид изложеното, следва уважаване на исковете относно
мораторните лихви, отхвърляне на иска за мораторна лихва за разликата над
1 071 лв. до пълния предявен размер от 1 071,16 лв. като недоказан, тъй като
от изпълнителен лист от 14.11.2003 г. по гр.д.№ 6477/2003 г. на СРС се
установява, че присъдената сума за мораторна лихва е в размер на 1 071 лв.,
както и цялостно отхвърляне на исковете за главниците като неоснователни,
съответно за законните лихви върху главниците като акцесорни вземания от
съответно посочените в определенията по чл. 242 ГПК (отм.) дати до
окончателното изплащане на главниците.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни,
поискали тяхното присъждане.
Съгласно задължителното тълкуване с Решение на СЕС по дело С-
438/2022 г. въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските
за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния,
определен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед
на целта по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава,
че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски
за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и
при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед възражението за
прекомерност в отговора на исковата молба и в две последващи молби на
ответника за гледане на делото в негово отсъствие, съдът не е обвързан от
посочените в наредбата минимални размери на адвокатското възнаграждение,
а размерът подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги,
като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и
11
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото (Определение № 2908 от 8.11.2024 г. на ВКС по т. д. №
1579/2023 г., I т. о.).
Ищцовият представител не се е явил на нито едно от трите съдебни
заседания по делото, като освен исковата молба е подал две молби за
отстраняване нередовности на исковата молба по гр.д.№ 1204/2024 г. на РС- С
З и три молби за гледане на делото в негово отсъствие от 11.07.2024г.,
24.10.2024 г. и 25.10.2024 г., а в молба от 07.11.2024 г. е посочил адрес на
кантората на ЧСИ А П, който съдът е изискал служебно, от което се извежда,
че в случая усилията на защитата при упражняване на процесуалните права не
съответстват на размера на поискания адвокатски хонорар от 3800 лв.
С оглед броя на проведените открити съдебни заседания по делото с
участието на ищцов представител, обема на свършената от него процесуална
работа и материалния интерес по делото, който не е завишен, както и липсата
на фактическа и правна сложност на делото нему се следва адвокатско
възнаграждение от 1000 лв. за исковото производство, доколкото минималните
размери на НМРАВ се явяват само ориентир в тази насока.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски за исковото производство съобразно уважената част от
исковете от 297,68 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Съдът определя общ размер на юрисконсултското възнаграждение на
ответниковия представител от 100 лв. по сходни съображения, тъй като делото
не се отличава с правна и фактическа сложност, не е със завишен материален
интерес, разглеждането му е приключило с провеждането на три съдебни
заседания, на които не е взел участие процесуалният представител на
ответника, подал отговор на исковата молба, молба от 12.07.2024 г. и от
25.10.2024 г. за гледане на делото в негово отсъствие, като двете молби са със
сходно съдържание, тоест обемът на свършената от него процесуална работа е
занижен, имайки предвид и че съдът може да присъжда юрисконсултски
възнаграждения и под минималния предвидения размер (Определение № 518
от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 37,
ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в тежест на ищеца следва да бъде възложено
да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника съобразно
отхвърлената част от исковете от 80,49 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че Я. Д. Т.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С З, ул. „А Т“ № 20, вх. Б, ет. 3, ап. 38, не дължи
поради погасяване по давност на Държавен фонд „Земеделие“, Булстат:
12
******, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Ц Б III“ № 136, следните
суми:
199,81 лв. – мораторна лихва по изпълнителен лист от 17.11.2003 г. по
гр.д. № 6587/2003 г. на СРС;
872,50 лв. – мораторна лихва по изпълнителен лист от 17.11.2003 г. по
гр.д. № 6588/2003 г. на СРС;
422,16 лв. – мораторна лихва по изпълнителен лист от 04.11.2003 г. по
гр.д. № 6596/2003 г. на СРС;
1071,00 лв. – мораторна лихва по изпълнителен лист от 14.11.2003г. по
гр.д. № 6477/2003 г. на СРС,
които вземания са предмет на изп. д. № 313/2019 г. на ЧСИ И С , като
ОТХВЪРЛЯ исковете на Я. Д. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С З, ул. „А
Т“ № 20, вх. Б, ет. 3, ап. 38, срещу Държавен фонд „Земеделие“, Булстат:
******, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Ц Б III“ № 136, по чл.
439 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника поради
погасяване по давност следните суми:
- 888,30 лв. – главница, ведно със законна лихва от 19.08.2003 г. по
изпълнителен лист от 17.11.2003 г. по гр.д. № 6587/2003 г. на СРС;
- 3498,60 лв. – главница, ведно със законна лихва от 19.08.2003 г. по
изпълнителен лист от 17.11.2003 г. по гр.д. № 6588/2003 г. на СРС;
- 1860 лв. – главница, ведно със законна лихва от 19.08.2003 г. по
изпълнителен лист от 04.11.2003 г. по гр.д. № 6596/2003 г. на СРС;
- 4340 лв. – главница, ведно със законна лихва от 04.08.2003 г. и 0,16лв.
– разликата над уважения размер на мораторна лихва от 1017 лв. до пълния
предявен размер от 1017,16 лв. по изпълнителен лист от 14.11.2003г. по гр.д.
№ 6477/2003 г. на СРС,
които вземания са предмет на изп. д. № 313/2019 г. на ЧСИ И С .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Държавен фонд „Земеделие“,
Булстат: ******, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Ц Б III“ № 136,
да заплати на Я. Д. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С З, ул. „А Т“ № 20, вх. Б,
ет. 3, ап. 38, сумата от 297,68 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Я. Д. Т., ЕГН: **********,
адрес: гр. С З, ул. „А Т“ № 20, вх. Б, ет. 3, ап. 38, да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“, Булстат: ******, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Ц
Б III“ № 136, сумата от 80,49 лв. - разноски по делото.
Решението е постановено при участието на Национална агенция по
приходите – Централно управление, ЕИК: *********, адрес: гр. С, бул.
„Дондуков” № 52, като трето лице-помагач на страната на ответника
13
Държавен фонд „Земеделие“.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14