№ 28910
гр. София, 18.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110103107 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от процесуалния представител на ищеца – адв. Д. М., с
искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като се поддържа, че
съдът неправилни е приел, че ответникът признава предявените искове с оглед на което
направените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка, доколкото бил предявен
и осъдителен иск, като за да се приеме, че ответникът не е станал причина за неговото
предявяване, следвало последният да е заплатил в срока по чл. 131 ГПК дължимите суми,
което не било сторено, с оглед на което и на процесуалния представител на ищеца се дължи
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗА.
Насрещната страна – ответник в производството, не взема становище по молбата.
Съобразявайки изложените от страните доводи, съдът намира следното:
Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал.1
ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Съдът е приел, че е налице признание на иска по чл. 237 ГПК и че ответникът не е
дал повод за завеждане на делото, поради което разноските, направени от ищеца, следва да
останат за негова сметка, доколкото процесуалното поведение на ответника изпълва
съдържанието на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в негова тежест да не се възлагат
сторените в производството разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Законът не въвежда изискване признанието на иска да е обвързано със заплащане на
претендираните суми, като влязлото в сила решение представлява изпълнителен титул, въз
основа на който ищецът може да иска принудителното им събиране, в случай че същите не
бъдат изплатени доброволно от ответника. Съдът намира, че признанието на иска не
включва имплицитно в себе си задължение за доброволно изплащане на претендираните
1
суми, поради което и наведеният от молителя довод в тази насока не се възприема от съда.
Поради изложеното съдът намира, че с поведението си ответникът не е станал
причина за завеждане на делото, поради което и не следва да бъде осъждан на разноски.
По тези съображения молбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Д. М. М., процесуален представител на
Й. С. А., с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение от 03.07.2023 г. по гр. д.
№ 3107/2023 г. на СРС, 82 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2