Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1988
20.11.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен състав,
на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.С.
като разгледа докладваното от съдията К.
административно дело № 2119 по описа
за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Съдът е сезиран с жалба, подадена
от „НЕД-47"
ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Н. Т. Й., със седалище и адрес на
управление: с.Подвис, общ. Сунгурларе заповед за налагане на ПАМ № ФК-426-0270960/21.08.2019 г., издадена от Д.
В.- началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, в
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б „а” и чл. 186 ал.3
от ЗДДС, за нарушение на във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
година на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства–
запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в с.
Подвис, общ. Сунгурларе, в сградата на кметството, стопанисван от „НЕД-47" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14
дни.
Оспорващата страна „НЕД-47" ЕООД оспорва издадената заповед за налагане на
ПАМ, като твърди че не са налице законовите предпоставки за нейното издаване.
Сочи, че не е извършено посоченото административно нарушение, ситуацията е
създадена от конкуренти на магазина в селото, за да им навредят. Посочва, че
затварянето на магазина изключително ще усложни тежкото положение, в което се
намира магазина, предвид множеството „вересии“, задължения към доставчици. Изложените
аргументи в по-голямата си част са относими към разпореждането за допускане на
предварително изпълнение. Иска се отмяна
на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. С., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ангажира доказателства.
За ответника – началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП,
наложил принудителната административна мярка се представлява от юрисконсулт не се
явява. Представена е административната
преписка. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира разноски.
По делото са
събрани писмени доказателства. По представените пред съда писмени доказателства
няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.08.2019 г. в 12,30 часа е
извършена проверка на търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Подвис, общ. Сунгурларе, в
сградата на кметството, стопанисван от „НЕД-47" ЕООД, от
служители на НАП. Извършена
е контролна покупка на 1бр. кафе стойност 0,80лв., сумата е заплатена в брой от
С. А. Т.- инспектор по приходите, а плащането е прието от Н. Й. Т.-управител на
обекта. След заплащането не е издадена фискална касова бележка от монтирано и
работещо в обекта фискално устройство, модел DATECS DP-25, ИН на ФУ: DT 495246 и ФП №02495246, нито ръчна касова
бележка от кочан с касови бележки. Служителят на НАП се е легитимирал и е
отпечатал от фискалното устройство КЛЕН, от който е видно, че горепосочената
продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. При
проверката на касовата наличност е установена фактическа наличност в размер на
217,66лв. и регистрирана сума чрез фискалното устройство в размер 298,53лв.,
наличие на отрицателна разлика -80,87лв.
Констатациите от проверката били отразени в протокол №
ФК-426-0270960/21.08.2019
г.. Не е вписано възражение в
протокола.
Въз основа на горните фактически данни ответникът – началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП издал процесната заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, в мотивите на която е посочил за нарушена
нормата на чл.25, ал.1, т.1 вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ
за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискалните
устройства, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“
от ЗДДС, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на
търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Подвис, общ.
Сунгурларе, в сградата на кметството, стопанисван от „НЕД-47" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни
.
Заповедта била връчена лично срещу подпис на управителя на дружеството жалбоподател
на 24.08.2019г.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитана
свидетелката Галина Т. сочи, че проверяващата е поискала две минерални
води, за което й бил издаден касов бон за 1,20 лева, по същото време Т.-майка
на свидетелката направила кафе на проверяващата, която се наредила на опашката
и го заплатила, но тъй
като имала други клиенти и работила на касовия апарат не е
издаден фискален бон. Издаден бил след легитимирането на служителите, което е
станало след около 20мин. Сочи, че проверяващата се държала ужасно, поискала
много документи. Съдът кредитира показанията на свидетелката, поради
съответствието им с останалите доказателства по делото.
В резултат на служебния и цялостен съдебен
контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно
нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага,
поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това,
възведен с нормата на чл.
9 от АПК.
Разпоредбата на чл.
146 от АПК
сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице
във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно производствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 24.08.2019г. и в
същия обжалвана пред съда.
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС –
началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция
по приходите, който е упълномощен с надлежна заповед на изпълнителния директор
на НАП (л.16).Видно от представената Заповед №2106 от 30.03.2018г. на
длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ е назначено лицето, издало
заповедта.
Заповедта е в предвидената от закона форма
и е мотивирана – съдържа фактически и правни основания за нейното издаване –
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото
лице, персонализиращо административния орган.
Съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила при издаването на
обжалвания акт.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:
Според чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен
да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на
обекта. Видно от ал.4 на същата разпоредба условията,
редът и начинът
за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на
фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите.
В разпоредбата на чл.25 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006г. е посочено, че лицата, задължени да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка
за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен
документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на
същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на
плащането.
Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС указва, че принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Безспорно се установи, че жалбоподателят е осъществил
неизпълнение на задължения към Държавата по посочените в заповедта и визирани
по-долу разпоредби.
Анализът на посочените правни
норми налага извод, че в конкретния случай дружеството жалбоподател е било
задължено да издаде фискална
касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за извършената
продажба – 1бр. кафе на стойност 0,80лв., като тази касова бележка е следвало
да бъде издадена в момента на извършване на плащането. Нарушението е безспорно
установено от представените по делото доказателства. Свидетелските показания на
свидетелката Т. също са в подкрепа на извършеното нарушение, те установяват, че
след заплащането на покупката и преди легитимацията на служителите касова
бележка не е издадена. В случай на неиздаване на съответния документ за
продажба, компетентният орган прилага принудителната административна
мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни. Органът по приходите правилно се е позовал на нарушаването на
цитираната разпоредба и е упражнил правомощието си по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като в условията на обвързана компетентност
е издал оспорената заповед. В този смисъл контролните органи нямат право на
преценка дали да наложат принудителна административна мярка.
Останалите обстоятелства по случая са без правно
значение, тъй като стоят извън очертания от закона фактически състав, при който
за контролния орган възниква задължението да наложи съответна принудителна
мярка. В тези случаи преценката на органа се свежда само до продължителността
на срока за налагане на принудителната административна мярка. Разпоредбата на
чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до 30 дни.
След като законодателят е предвидил такъв срок за налагането на мярката – без
минимум и при посочен максимум в широк диапазон, то административният орган се
явява задължен да обоснове размера, определен от него. Административният орган
е изложил мотиви по отношение на продължителността на наложената ПАМ, които се
възприемат от съда с оглед установените по делото факти. Наред с това съдебният
състав намира срока и за правилно обоснован с оглед необходимостта от защита на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. При наличието в търговския обект на констатирана касова разлика в
размер на 80,87лв., неиздаване на фискален бон, задълженото лице е регистрирано
по ЗДДС, средно-дневния оборот е 831,51лв., декларирани финансови резултати от
дейността на дружеството за 2018-та година -2066,85лв.; 2017г. -1581,32лв.,
2016г. -1550,56лв. , посочено е, че местоположението на обекта с постоянен
клиентопоток, осъществявана в активен летен сезон и средно-дневните обороти за
този тип дейност, декларираният финансов резултат е нереално нисък, посочено е,
че създадената организация на работа позволява част от оборота да не се отчита
през фискално устройство;както и липсата на организация за създаване на условия
търговския обект да се ръководи и да се организира дейността в него в
съответствие е изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г.; невъзможността за
проследяване на реализираните обороти, обосновава необходимостта да се осигури
защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения. Съдът счита,
че със затварянето на обекта за петнадесет дни фискът ще бъде минимално ощетен,
а евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на оспорващата
страна, ще му въздействат предупредително-възпиращо. В този смисъл определената
продължителност на мярката е правилна. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН
принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от
следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Влияние
върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането й,
която в случая е не само на преустановителната, но и на превантивната функция.
Предвид неоснователността на направените
оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът
прие, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва
да се отхвърли, на основание чл.172 ал.2 АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ЗДДС.
С оглед изхода от спора се явява
основателно своевременно направеното от ответника искане за присъждане на
разноски, основано на обстоятелството, че е бил представляван по делото от
пълномощник-юрисконсулт. Съгласно тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по т.д.
№ 5/2009г. на Върховния административен съд в случая следва да се приложи
правилото на чл.78 ал.8 ГПК, съгласно което в полза на ответника се присъждат
разноски в размер, който не може да надхвърля максималния такъв, определен по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ. В процесния случай, предвид
характера и сложността на делото съдът приема, че следва да се присъдят
разноски в размер 100лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Бургаският административен съд, двадесет и втори състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „НЕД-47" ЕООД,
ЕИК: *********, представлявано от Н. Т. Й., със седалище и адрес на управление:
с.Подвис, общ. Сунгурларе заповед за налагане на ПАМ № ФК-426-0270960/21.08.2019 г., издадена от Д.
В.- началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, в
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б „а” и чл. 186 ал.3
от ЗДДС, за нарушение на във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
година на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства– запечатване на търговски обект – магазин за
хранителни стоки, находящ се в с. Подвис, общ. Сунгурларе, в сградата на
кметството, стопанисван от „НЕД-47" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „НЕД-47" ЕООД,
ЕИК: ********* да заплати на
Националната агенция за приходите сумата от 100 (сто) лева – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: