Решение по дело №246/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е касационно по чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл. 227, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Предмет на касационното административнонаказателно производство е Решение № 117 от 26.03.2024 г. по АНД № 20241320200114 на Районен съд – Видин, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата № ********** на МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, с който на ,,КАМ ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. Г. ап. 2, представлявано от управителя Д. Р. Д., е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, представлявана от Председател на Управителния съвет - инж. Я. Й., чрез процесуален представител юрк. И. Й., служебен адрес [населено място], бул. „Христо Ботев“ № 65, ет. 4, поддържа касационни основания, които се субсумират в твърдението, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. Касаторът, счита че въззивният съдебен състав неправилно е приел, че мястото на нарушението не е описано точно и коректно. Твърди, че в ЕФ е посочена община Видин, за движение по път I-1, при км 7+594, с посока намаляващ километър, а също така и посоката на движение, което приема за достатъчно за да може да бъде фиксирано на пътната карта. В доказателство, съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП, сочи приложените статични изображения във вид на снимков материал на засеченото движение на МПС. Сочи, че с разпоредбата на чл. 102, ал.2 от ЗДвП законодателят е предвидил отговорност за собственика, респ. ползвателя на превозното средство, чието задължение е да установи размера и да заплати пътната такса. Счита, че предвид естеството на начина на деклариране на тол данни, цитираната разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че отговорността за това дали бордовото устройство/устройство за спътниково позициониране е декларирало данни и дали са въведени коректните данни на МПС е на собственика. Твърди, че соченото нарушение правилно е подведено под нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, тъй като в случая се касае за невярно декларирани данни, а субекта на отговорност е именно дружеството, което е и собственик на процесното ППС. Касаторът счита още, че изводът на районния съд, че срокът по чл. 34, ал. З oт ЗАНН обвързва наказващия орган да издаде ЕФ в шестмесечен срок е неоснователен и неправилен, тъй като според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по т.д. № 1/2013 г., съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП е изключение от общите правила на ЗАНН. Твърди, че този срок в конкретната хипотеза е неприложим, тъй като се регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. След установяване и заснемане на нарушението сочи, че следва да бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, an.1, т. 5 НK. Относно техническата изправност на електронната система, касторът излага съображения, че няма законово изискване електронната система за събиране на пътни такси и нейните компоненти да са преминали проверка по 3акона за измерванията. Сочи, че електронната система функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не извършва измерване, поради което и не подлежи на техническо измерване по ЗИ. В заключение твърди, че ЕФ съдържа всички задължителни реквизити, изчерпателно изброени в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, издаден е при спазване на всички материалноправни и процесуалноправни правила, в съответствие с целта на закона. Моли касационната инстанция да отмени Решение № 117/26.03.2024 г. по АНД № 114 по описа на Районен съд - Видин за 2024 г., като вместо него постановите друго такова, с което да потвърдите изцяло издадения ЕФ № **********. Претендира разноски по делото за юрисконсулстко възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на отсрещната страна.

В съдебно заседание касатора чрез процесуален представител юрисконсулт И. Й. поддържа касационната жалба, като моли за отмяна на постановеното решение по доводи изложени в касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в случай на уважаване на жалбата.

От ответника по касационната жалба „КАМ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД, чрез надлежно упълномощения адвокат Н. К. от Х. в писмено становище по делото оспорва касационната жалба, като излага доводи в подкрепа на постановеното въззивно решение. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното нарушение е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано.

С Определение № 6371/23.05.2024 г. по адм. дело № 5174/2024 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6 от АПК, делото е изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана.

С Решение № 89 от 16.01.2024 г. по КАНД № 313/2023 г. на АдмС – Видин е обезсилено Решение № 354 от 12.10.2023 г. по АНД № 828/2023 г. на Районен съд – Видин и на основание чл. 227, ал. 2 АПК е образувано АНД № 114/2024 г. на Районен съд – Видин, предмет на касационното производство.

Настоящото производство се развива по реда на чл. 227, ал. 2 от АПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА досежно приложението на разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента) и действието към настоящия момент на разпоредбата на чл. чл. 10б, ал. 7 от ЗП приложима на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

От фактическа страна се установява следното:

Електронен фиш № ********** е издаден затова, че на 13.03.2022г. в 05:51 ч. е установено нарушение с ППС-влекач, с техническа допустима максимална маса 19500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50000, в община Видин, за движение по път I-1 км. 7+594, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за същото няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Поради което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на ППС като е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Касационната инстанция не възприема правните изводи за незаконосъобразност на оспорения ЕФ изложени от въззивния съд в оспореното решение, но като краен извод същото е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира, че проведеното административнонаказателно производсто не е съобразено с действащите разпоредби на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента) и действието към настоящия момент на разпоредбата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП приложима на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебния контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи.

Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП той следва да съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател (последните дадени в алтернатива), описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Видно от съдържанието на атакувания електронен фиш, изискуемите от закона задължителни реквизити са налице в пълнота. Съществена част от тях са инкорпорирани и в приложените като веществено доказателствено средство съобразно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, доказателствени записи със снимков материал, изготвен с процесната система за контрол, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.

В настоящето административнонаказателно производство електронният фиш отговаря на поставените от законодателя към него формални изисквания за обективирано съдържание и отразява всички изискуеми реквизити. Същият е издаден по съкратена процедура (когато конкретиката на случая позволява нейното приложение), като действието му е приравнено едновременно на акт установяващ нарушението и налагащ санкция, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, която норма е приложима, доколкото няма други особени правила в противовес с твърденията в касационната жалба. От правната му природа следва изводът, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Тук разсъжденията, изложени в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСК, ВАС, макар последното да касае електронните фишове по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, са напълно относими, доколкото използваната от законодателя терминология за обозначаването на акта, респ. съпоставката между неговите задължителни реквизити с тези по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, не разкрива отлики.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в него не следва да се изписват датата на издаване, името на издателя му и негов подпис.

Ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата му правна квалификация. Инкорпорирани във фиша са наименованието на техническото средство и неговият уникален регистрационен номер. Въведени са мястото на нарушението и автомобилът, ведно с неговите технически характеристики, като става ясно, че санкцията се налага на „КАМ ЛОДЖИСТИК“ ЕООД в качеството му на собственик на МПС към датата на установяване на административното нарушение, за което липсва спор по делото.

На следващо място, следва да се има предвид, че по отношение на ЕФ не намират приложение сроковете на чл. 34 от ЗАНН, като следва да бъде съобразявана единствено абсолютната давност, чиито срокове се изчисляват съобразно нормите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, към която препраща чл. 84 от ЗАНН. Последният е в размер на четири години и половина от датата на нарушението, като към момента давностния срок не е изтекъл.

По изложените съображения тази съдебна инстанция намира, че правото на защита на нарушителя не е ограничено, доколкото въведените във фиша данни са напълно достатъчни за пълното индивидуализиране на нарушението и проверка състоятелността на „административното обвинение“ посредством допустими способи за доказване.

Въпреки отсъствието на пороци във формата на издадения в хода на административнонаказателното производство акт, респ. в протеклата процедура, касационния състав намира, че са налице основания за отмяна на електронния фиш поради неправилно приложение на материалния закон.

Административнонаказателната отговорност на собственика на МПС ,,КАМ ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, ЕИК *********, е ангажирана на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за неизпълнено правно задължение по чл.102, ал. 2 от ЗДвП, за което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3. В разпоредбата се сочи, че заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Нормата на чл. 10б, ал. 3 от ЗП установява, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. От своя страна, разпоредбата на чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.

В нормата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е регламентирано правилото, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Същевременно, с чл. 139, ал. 7 от ЗДП се въвежда задължението за водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, от друга страна, е въведено задължение за собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Санкция за неизпълнение на правилото е въведена с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, съгласно която: „Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв."

Неизпълнението на задълженията на собствениците или ползвателите на ППС да заплатят дължимите пътни такси, се установява и документира, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, посредством електронната система за събиране на пътни такси, която генерира доклад. Към него се прилагат статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките, по силата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, съгласно която контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

В конкретиката на случая, от анализа на формираната по делото доказателствена съвкупност, безспорно се установява, че административнонаказаното юридическо лице е собственик на ППС, за чиято категория (обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона) и установени брой оси на автомобила, е била дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Той е избрал да заплаща пътни такси, като декларира данни за движението на своето превозно средство чрез бордово устройство, като за целта е сключил и договор за електронно събиране на пътни такси с „Интелигентни трафик системи“ АД и „Тол БГ“ ЕООД. При този вид таксуване бордовото устройство изпраща данни на база GPS координати от движението на товарния автомобил, чийто обмен се осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните устройства на Агенция „Пътна инфрастуктура“. Със становище на АПИ по въззивното дело е представена таблица с данни за движение на ППС, съдържаща сегменти за които има получени и платени тол декларации за датата на нарушението. От същата е видно, че за ППС от рамка № 20181, сегмент № **********, в 05:51 ч., няма постъпили данни от бордовото устройство на автомобила.

При тези фактически установявания настоящият състав приема, че касационният ответник не е допуснал административно нарушение, доколкото в случая разпоредбите на чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП са поставени в противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и по-конкретно с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента), които е следвало да намерят пряко приложение. До този извод съдът достига по следните аргументи:

Съгласно чл. 2, § 7 от Регламента: „Доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба обаче, въпреки изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от 19.10.2021 г., е съобразена във вътрешното ни право едва с последното изменение на Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ЗП) (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.). С него към текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи – 7-9, в сила от 01.01.2024 г., първата от които – ал. 7 има следната редакция: „В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3 (каквото е и процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство.“. Така формулирана, тя в цялост е синхронизирана с нормата на чл. 2, § 7 от Регламента, така че да се отговори на изискването за съответствието й с общостното право. Този извод произтича и от прочита на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата (публ. ДВ, бр. 14 от 2023 г.), в които изрично се сочи, че: „Предложенията имат за цел, от една страна, транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на тол таксите и минимализирането на техническите грешки при функционирането на системата за заплащане на тол такси, а от друга страна – да бъде осигурена справедливост при случаите, в които се установява неправилно или частично деклариране на тол данни. Така с предвиждането на изрична процедура, чрез която собствениците или ползвателите на превозни средства, за които се дължи тол такса за ползването на платената пътна мрежа, ще бъдат своевременно информирани относно факта за неправилно декларирани тол данни и респективно незаплатени тол такси. Заедно с това и ще им се предостави възможност да заплатят дължимите от тях тол такси за ползването на платената пътна мрежа, като едва след незаплащането в предоставения им 14-дневен срок на дължимите тол такси, ще може да се пристъпи към реализиране на административнонаказателна отговорност. Чрез въвеждането на подобна процедура, от една страна, ще се минимализират грешките във функционирането на тол системата, обработването на тол данните, загубата на обхват и други фактори, които не могат да се вменят във вина на собствениците или ползвателите на превозните средства, а от друга страна – след изтичане на срока за доброволно заплащане на тол таксите, ще бъде виден вече умисълът и наличието на вина, която е задължителен елемент при реализиране на административнонаказателната отговорност. Тази процедура ще е в унисон и с чл. 2, точка 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО. Чрез тази процедура се създават гаранции за собствениците или ползвателите на пътни превозни средства, за които е установено неправилно декларирани тол данни, че няма да се злоупотребява с правата им и ще е налице прозрачност при заплащане на тол таксите. Предоставянето на срок за доброволно плащане на таксата и недопускането на образуване на административнонаказателно производство до нейното доброволно плащане в дадения срок е гаранция за спазването на основни принципи и начала в правото. По този начин ще се минимализират и всички административнонаказателни производства, които се образуват срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ по обжалване на издадени правораздавателни актове, тъй като санкционни актове, ще бъдат издавани само и единствено след като не е заплатена тол такса след срока за уведомяване за наличие на нередност. Като следващ аргумент в мотивите се чете: „Именно и чрез въвеждането на горепосочената процедура заплащането на компенсаторна такса ще остане като механизъм само и единствено тогава, когато е установена незаплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, превозното средство за същия ден се е движило без маршрутна карта и не е било включено към договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние. Тя ще запази своята функция, но за да се гарантира спазването на гореописаната процедура, е необходимо да се предоставя възможност за заплащане на компенсаторната такса едва след приключване на процедурата по уведомяване за доброволно заплащане на тол такси, защото само след изтичането на доброволния срок за плащане ще бъде налице противоправно поведение и възможност за образуване на административнонаказателно производство, от което ще може собственикът, ползвателят или водачът на превозното средство да се освободи чрез заплащането на компенсаторна такса“.

Налага се извод, че нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи нарушения на режима на деклариране на тол-данни и заплащане на тол-такси и по- конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт от общностното право. От друга страна, провежда се ясна диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, по смисъла на чл. 2, § 7 от Регламента и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП. Незаплащането на компенсаторната такса не дерогира приложението на чл. 2 от Регламента. Обстоятелството, че изменените норми на чл. 10б от ЗП влизат в сила на 01.01.2024 г. не променя този факт. Дори мотивите към законопроекта налагат волята на законодателния орган да се пристъпи към тях, поради отсъстващо съответствие до този момент с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Доколкото действащото законодателство към датата на процесното нарушение е поставяло в по-неблагоприятно положение адресатите на правилото на чл. 102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, които са били обвързани в договорни отношения с доставчици на услуги за електронно събиране на такси и не са били уведомени за констатирани пропуски при декларирането на тол – данни и заплащането на тол-такси, нормите на вътрешното право са били несъвместими с общия принцип, установен в Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на дискриминация при упражняване на основни права и свободи. В духа на изложените дотук аргументи е следвало да се прилага пряко чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г., което от своя страна е щяло да доведе до извод, че дружеството не е извършило вмененото му административно нарушение.

За да съобрази разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламента, при констатация на недеклариране на тол данни при ползване на платената пътна мрежа, доставчикът на електронната услуга, респ. Агенция „Пътна инфраструктура“, е следвало да уведомят собственика на ППС да заплати доброволно дължимата за съответния пътен участък тол – такса. В случая уведомяване не е извършено, така че да е налице бездействие на наказаното юридическо лице, което налага и извод, че не е допуснато нарушение. Именно този подход е бил верен и допустим, за да се постигне съответстващ на цитирания Регламент резултат, в изпълнение и на изискването на чл. 288 от ДФЕС, гласящ, че регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Ето защо съдът намира, че административнонаказващият орган не е провел производството законосъобразно срещу „КАМ ЛОДЖИТИК“ ЕООД, ЕИК ********* по повод така констатираното нарушение.

Отделно от това, съобразно Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, дължимата тол – такса към датата на нарушението е била в размер на 0,22 лева/км. Дори и да се приеме, че в случая приложение следва да намери нормата на чл. 10б, ал. 5 от ЗП, при която не е възможно да се установи действително изминатото разстояние, задължението е в размер на 133,00 лева. С нито една от двете суми държавният бюджет не би бил ощетен значително. От друга страна, при констатирано първо нарушение, дори и незаплатената такса да възлиза на 133,00 лева, спрямо този размер имуществената санкция от 2500,00 лева противоречи на принципа за пропорционалност, заложен в чл. 5 от ДФЕС. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, съответно санкцията трябва да бъде съразмерна на тежестта на нарушението.

Настоящият съдебен състав намира, че при провеждане на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на материалния закон поради което издадения ЕФ следва да се отмени, съответно оспореното въззивно решение оставено в сила.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 117 от 26.03.2024 г. по АНД № 20241320200114 на Районен съд – Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.