№ 1954
гр. Варна, 29.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Въззивно
гражданско дело № 20223100502176 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:16 часа се явиха:
-ро
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК:
Въззивникът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД , редовно
призован, представлява се от адв. П. П., редовно упълномощен и приет от
съда от първата инстанция.
Въззиваемият С. Г. Г. , редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. Николай Б., редовно упълномощен и приет от съда
от първата инстанция.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.
По направеното във въззивна жалба вх. № 52868/01.08.2022 г., подадена
в Регистратура при РС – Варна, искане за отвод на съдебния състав при
Окръжен съд – Варна, на основание чл. 22, ал. 6 от ГПК, съдебният състав
счита, че предвид разпоредбата на чл. 22, ал. 6 от ГПК не може да участва
съдия в състава на делото, за когото са налице обстоятелства, които поставят
под съмнение неговата безпристрастност при решаване на производството.
Действително, в конкретния случай ищецът, сега въззиваем, е колега от
състава на Наказателно отделение при Окръжен съд – Варна, но нито един от
съдиите, участващи в състава при разглеждането на производството не се
намира в различни от колегиални отношения със същия, не са налице лични
близки отношения, съдиите не са били известени за водения спор, както и за
казуса преди разпределението на делото, при което същите намират, че за тях
не са налице обстоятелства, които да поставят под съмнение тяхната
1
безпристрастност, вътрешното убеждение и прилагането на закона при
постановяване на съдебния акт, поради което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдиите по
настоящото въззивно гражданско дело № 2176/2022 г. по описа на Варненски
окръжен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 3971/25.10.2022 г.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 52868 от
01.08.2022г. на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД ЕИК *********,
действащо чрез пълномощника адв. П. П. П., срещу Решение №
2249/07.07.2022г., постановено по гр.д. № 3027/2021г. по описа на РС Варна,
14-ти състав, с което „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД ЕИК *********
Е ОСЪДЕНО да заплати да заплати на С. Г. Г. с ЕГН ********** от *****
сумата в размер на 6000.00 /шест хиляди/ лева, представляваща част от
дължимо застрахователно обезщетение в размер на 12372.60 лева по
застраховка „Каско +", клауза „Пълно каско" по застрахователна полица №
******* за имуществени вреди на собствения му лек автомобил марка
„Хюндай", модел „Соната", с per. № *******, настъпили от застрахователно
събитие на 14.09.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на молбата
09.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата в размер на 611
/шестстотин и единадесет/ лева , представляваща обезщетение за забава върху
главница 6000 лева за периода 07.10.2019г.- 07.10.2020г., на осн.чл.405, ал.1
КЗ и чл.86 ЗЗД, вр.чл.409 КЗ, както и разноски за производството пред РС в
размер на 1450.00 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева, на осн.чл.78, ал.1
ГПК.
Въззивникът в подадената от него жалба, излага оплаквания за
неправилност на решението, което намира за постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Конкретно въззивникът счита, че
първоинстанционният съд не е обсъдил едно от основните възражения на
застрахователя относно проявената груба небрежност от страна на
застрахования и управлявалия застрахования лек автомобил. Като се позовава
на разпоредбата на чл. 9.1.8 от Общите условия към застраховката Каско +
поддържа твърдението, че настъпването на процесната щета е в резултат от
груба небрежност, проявена от водача на автомобила, тъй като същият поради
движение с несъобразена скорост предизвиква ПТП, в следствие на което са
2
нанесени щетите по процесният автомобил.
На следващо място се оспорва извода на съда, че ищецът с поведението
си не е допринесъл по никакъв начин за настъпването на ПТП, същият не е
нарушил правилата за движение и че няма връзка между поведението на
ищеца и поведението на водача на предоставеното за ползване МПС, тъй като
не С. Г. е управлявал л.а. Счита се за неправилен извода на съда, че дори и да
се приеме, че поведението на водача Г.Г., който е син на ищеца, се намира в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилите имуществени вреди на
автомобила му, са налице доказателства по делото, че ищецът няма
отношение към ПТП и веднага след като е бил информиран за същото той е
изпълнил всички свои договорни и вменени от закона задължения. Настоява
се, че именно управлявалия л.а. син на ищеца е следвало да предприеме
стъпки в изпълнение на разпоредбата на чл. 9.5.1 от Раздел II на ОУ по
застраховка „Каско+", съгласно която при настъпване на застрахователно
събитие застрахованият е длъжен да уведоми незабавно всички компетентни
органи според вида на застрахователното събитие и да изпълни всички свои
задължения посочени в ЗДвП и другите нормативни актове. Счита се, че с
подобно неизпълнение - напуснал ПТП с пострадали лица, несъгласие
относно вината, виновният не е изпробван за алкохол, се материализира и
правото на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно
обезщетение.
Счита се, че доколкото ищецът е предоставил предоставил
застрахования л.а. на сина си за ползване и по този начин го е овластил да се
ползва от сключената застраховка, то водачът - неговия син се е задължил да
спазва разпоредбите на договора. В тази връзка се оспорва извода на съда, че
след като Г.Г. не е страна по договора, то не е задължен да изпълнява
договорните задължения по имуществената застраховка „Каско".
Въззвивникът намира за абсурден възприетия от съда аргумент, че
забавата в уведомяването на органите на МВР се дължи както на незнанието
на водача за причинена контузия на другия участник в ПТП, така и на
изпитаните силни притеснения от страна на водача Г. от факта, че ползвайки
лекия автомобил, собственост на ищеца е станал участник в ПТП, което
обстоятелство според него е щяло сериозно да накърни репутацията на баща
му, предвид заеманата от него длъжност в съдебната власт.
Поддържа се във въззивната жалба, че е налице основание за ответника
да откаже плащане на заявената претенция, поради неизпълнение на
задължението по чл. 9.5.1 от Раздел II на ОУ по застраховка „Каско+" при
настъпване на застрахователно събитие застрахованият да уведоми незабавно
всички компетентни органи според вида на застрахователното събитие и да
изпълни всички свои задължения посочени в ЗДвП и другите нормативни
актове. Позовава се и на изискването на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП - Водачът на
пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен да остане на
място на произшествието и да изчака пристигането на представители на МВР
3
и следствието, което също е пренебрегнато от водача на МПС, съответно се е
отклонил от задължителната проверка при настъпване на ПТП, за наличие на
алкохол. Настоява се, че в съвкупност сочените обстоятелства се явяват
значими с оглед интереса на застрахователя, което предпоставя неговия
законосъобразен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
На следващо място в условията на евентуалност, като се позовава на
обстоятелството, че нарушавайки правилата за движение, а именно: чл. 20, ал.
2; чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП, водачът на лек
автомобил марка „Хюндай Соната" с рег. № ******* е станал единствена
причини за настъпването на ПТП поддържа възражението за съпричиняване
на вредите, доколкото действията му са в пряка причинна връзка с настъпване
на вредоносният резултат. Поддържа, че приносът на водача е съществен,
като настоява за намаляване на обезщетението за имуществени вреди с 1/2.
Настоява лихвата за забава да бъде присъдена от действителната дата на
подаване на исковата молба, а не както посочено в диспозитива на решението
- 09.10.2020 г.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна
жалба от въззиваемата страна е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата
като неоснователна. Счита, че решението е правилно и следва да бъде
потвърдено. Счита за законосъобразно позоваването на съда на разпоредбата
на чл.408, ал.1 от КЗ, в която лимитирано са въведени хипотезите, при които
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение. Счита за
недоказано твърдението на въззивника за реализиране разпоредбата на т.3 на
чл.408 ал.1 от КЗ, а именно неизпълнение на задължения на застрахованото
лице. Настоява се за присъждане на разноски.
АДВ. П.: Поддържаме жалбата. Нямаме възражения по доклада, моля да
бъде приет за окончателен. Нямаме доказателствени искания и няма да сочим
нови доказателства. Представяме списък за разноски.
АДВ. Б.: Оспорваме въззивната жалба. Поддържаме отговора. Нямаме
възражения по доклада. Нямаме искания по доказателствата, с изключение на
списък за разноски.
АДВ. П.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на колегата и моля същото да бъде сведено до
законоустановения минимум.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените от
процесуалния представител на въззивника списък на разноски, договор за
правна защита и съдействие, фактура от 25.07.2022 г. и платежно нареждане
от 09.08.2022 г., както и представените от процесуалния представител на
въззиваемия списък на разноски и договор за правна защита и съдействие.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът счете делото за
4
изяснено от фактическа и от правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. П.: Уважаеми окръжни съдии, уважаема госпожо Председател,
моля да отмените първоинстанционното решение като незаконосъобразно.
Изцяло се поддържаме към изложеното във въззивната жалба. Няма смисъл
да го преповтаряме в настоящото съдебно заседание. Моля да ни се присъдят
всички съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
АДВ. Б.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отхвърлите депозираната
въззивна жалба, а решението на Варненски районен съд като правилно и
законосъобразно да потвърдите. Не са налице сочените във въззивната жалба
основания за отмЯ.. Дори и да са налице някакви нарушения на договорните
задължения, същите не са значими, с оглед интереса на застрахователя.
Отделно от това, категорично не е налице и съпричиняване, което да води до
намаляване на размера на присъденото обезщетение. Моля да ни присъдите
направените по делото разноски. Моля за произнасяне в този смисъл.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ обяви, че ще се
произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5