Решение по дело №10704/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4360
Дата: 30 октомври 2017 г. (в сила от 25 ноември 2017 г.)
Съдия: Весела Иванова Гълъбова
Дело: 20173110110704
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2017 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 гр. Варна, 30.10.2017 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. 10704 по описа на ВРС за 2017 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от И.К.С.  с ЕГН ********** *** в качеството й на майка и законен представител на детето ***Д. с ЕГН ********** срещу В.Д.Х. с ЕГН ********** *** , с която се иска да бъде изменен определения с решение по гр.д. № 870/2011г. по описа на ВРС размер на месечната издръжка, дължима от ответника на детето ***от 100 лева на 200 лева, считано от завеждането на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж пето на число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно основание за изменение и прекратяване.

В исковата молба са изложени твърдения, че с решение по № решение по гр.д. № 870/2011г. по описа на ВРС ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на детето ***Д. в размер на по 100 лева за всяко дете.  Сочи, се че от предходното решение са изминали около 6 години, през които са се изменили нуждите на детето и разходите във връзка с обучението му. Сочи се, че детето посещава курсове по английски език и тренировки по водна топка. Бащата работел и получавал добри доходи.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по размер за сумата над 150 лева. Не оспорва, че има трудов договор.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба.

Ответникът се явява лично и заявява, че има възможност да плаща издръжка в размер на 150 лева.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения дубликат от удостоверение за раждане е видно, че детето ***Д. е родено на ***г. от майка И.К.С.  и баща В.Д.Х..

С Решение № 1524 от 08.12.2011г. по гр.д. № 870/2011г. по описа на ВРС е определена месечна издръжка в размер на 100 лева, която В.Д.Х. следва да заплаща на детето ***Д. чрез неговата майка и законен представител И.К.С., считано от 05.05.2011г.

От удостоверение от 21.09.2017г. се установява, че детето ***Д. за учебната 2017/2018г. е ученик в 6-ти клас в ОУ „***” гр. Варна.

Видно от удостоверение с изх. № 17/02.08.2017г., издадено от ***” ООД гр. Варна, И.К.С.  на длъжност „продавач-консултант” за периода от м. август 2016г. до м. юли 2017г. е получила брутно трудово  възнаграждение в общ размер от 7171.47 лева, или средномесечен брутен доход от 597.62 лева.

От ищцата са представени 5 броя приходни касови ордери, издадени в периода от 15.05.2016г. до 15.03.2017г., всеки за сумата от 180 лева, внесена за ***Д. в полза на ДЗЗД „***за курс по английски- 30 уч. часа. Представени от ищцата за и касови бонове за закупени стоки.

Видно от трудов договор № 5/02.02.2017г. В. ***Х. е в трудово правоотношение с *** ЕООД гр. Девня, като работи на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона”, при уговорено основно трудово правоотношение от 470 лева и допълнително възнаграждение за клас за продължителна работа от 0,6 %.

Представени от ответника са и 7 броя фиша за работна заплата за периода от м.февруари 2017г. до м.август 2017г., видно от които брутното му месечно възнаграждение за периода е 523,58 лева на месец.

От представения от ищцата договор за наем от 24.05.2015г. се установява, че *** е наемател  по отношение на жилищен недвижим имотр, находящ се в гр. Варна, ул. „*** при месечен наем от 420 лева.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.150 от СК и е процесуално допустим.

         Разгледан по същество, той е частично основателен. 

Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест ищецът носи доказателствената тежест да установи размера на предходно определената издръжка, променените обстоятелства от предходното определяне на издръжката, нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и възможността на ответника да я дава.

Не е спорно по делото, а и се установява от представения акт за раждане, че ответникът е баща на детето, предвид което дължи издръжка.

Установи се, че с предходно съдебно решение на детето ***е присъдена издръжка в размер на в размер на 100 лева на месец, считано от 05.05.2011г. Безспорно от присъждане на предходната издръжка са се изменили, както обичайните нужди на детето, така и икономическите условия в страна. При определяне на предходната издръжка, детето ***е било на 5 години, а към настоящия момент е на 12 години,  ученик в шести клас, като естествено е, че с порастване на детето нарастват и неговите нужди, които включват вече и разходи за училище, както и за социални контакти. Отделно от това, се установи и че детето посещава курс по английски език, за който заплаща периодично по 180 лева.

         Относно податните възможности на бащата се установи от справката, че откакто е постъпил по трудово правоотношение през м. февруари 2017г. получава месечно брутно трудово възнаграждение от  523,58 лева. Към настоящия момент ответникът няма алиментни задължения към други лица. По отношение податните възможности на майката се установи, че същата за период от една година назад от исковата молба е получавала средно месечно брутно трудово възнаграждение от 597.62 лева. Майката също няма алиментни задължения към други лица.

С оглед на изложеното съдът намира, че е налице изменение в обстоятелствата от предходното определяне на издръжката, изразяващо се в нарастване нуждите на детето, предвид което искът за увеличаване на издръжката се явява основателен.

При определяне размера на издръжката следва да се отчете, че за 6 години и половина е променена икономическата обстановка в страната, нараснали са нуждите на детето, свързани с неговото израстване, както и са се появили допълнителни такива, изразяващи се в разходи за училище и за посещение на учебни курсове по чужд език. По отношение на податните възможности на бащата не се установи някакво увеличение предвид липсата на данни за доходите му към предходния момент на определяне на издръжката.

С оглед на изложените обстоятелства за нуждите на детето и възможностите на бащата съдът намира, че издръжката следва да бъде увеличена от 100 лева на 180 лева.

Като последица от изхода на спора, ответникът дължи заплащане на държавна такса върху увеличения размер на дължимата издръжка, а именно 115,20 лева.

На основание 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част от иска в размер на 240 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, определена с Решение № 1524 от 08.12.2011г. по гр.д. № 870/2011г. по описа на ВРС, която В.Д.Х. с ЕГН ********** *** следва да заплаща на непълнолтеното си дете ***Д. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител И.К.С.  с ЕГН ********** ***, като УВЕЛИЧАВА същата от 100 лева на 180 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2017г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж пето на число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно основание за изменение и прекратяване, на основание чл.150 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 180 лева до предявения размер от 200 лева.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.

ОСЪЖДА В.Д.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на ***Д. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител И.К.С.  с ЕГН ********** *** сумата от 240 лева, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА В.Д.Х. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 115,20 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: