№ 1012
гр. София, 04.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галя Георгиева
Членове:Даниела Росенова
Красимира Райчева
като разгледа докладваното от Галя Георгиева Въззивно частно наказателно
дело № 20221000601186 по описа за 2022 година
С определение № 467/10.10.2022г. Врачанският окръжен съд е оставил без уважение
молбата на осъдения С. М. И., находящ се в затвора гр.*** да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатък от наказание от 8 месеца „Лишаване от свобода“.
Против това определение е постъпила частна жалба от осъдения с оплакване за
неправилност и необоснованост на съдебния акт.Моли същият да бъде отменен и вместо
него САС да постанови условното му предсрочно освобождаване.Не сочи нови
доказателства.
Постъпило е писмено становище от ОП Враца,с което изразят позиция,че жалбата е
неоснователна. Молят въззивния съд да потвърди определението като правилно и
законосъобразно.
Становище от Началника на затвора гр.*** не е постъпило в писмен вид, редовно
уведомени за постъпилата частна жалба.
Апелативният съд, като се занима с жалбата на осъденото лице и при направената
служебна проверка приема за установено следното:
Жалбата е допустима и е подадена в срок.
За да остави без уважение искането на осъденото лице да бъде освободен условно,
предсрочно Окръжният съд Враца е счел, че не е налице една от предпоставките визирани в
чл.70, ал.1 от НК, а именно, че липсват доказателства за това, че С. И. се е поправил.
Първоинстанционният съд задълбочено е обсъдил представените по делото
доказателства и данните от затворническото досие на осъденото лице. Констатирал е
правилно и законосъобразно, че е налична предпоставката, предвидена в чл.70, ал.1, т.1 от
НК, тъй като той е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание
1
„Лишаване от свобода“ във връзка с определение по НЧД № 41/2021 г. по описа на РС –
Тутракан, по което е извършено групиране на наказанията между определените му по НОХД
№ 85/2020 г. по описа на РС – Бяла Слатина и НОХД № 286/2021 г. по описа на РС – Бяла
Слатина, НОХД № 700/2021 г. по описа на РС – Враца и НОХД № 304/2021 г. по описа на
РС – Тутракан в размер на 2 години и 4 месеца по реда на чл.25, вр. чл.23 от НК.
Правилно е констатиран остатъка от наказанието в размер на 8 месеца и 12 дни, което е
по-малко от половината му от определеното общо най-тежко наказание.
В мотивите на първоинстанционното определение задълбочено е обсъдено второто
основание, предвидено в чл.70 ал.1 от НК, а именно доказателства за поправяне на
осъденото лице. В тази насока първоинстанционния съд правилно се е позовал на
криминалното минало, отразено в актуалното свидетелство за съдимост на лицето, от което е
видно, че същото има 13 осъждания до момента за престъпления от общ характер.
Анализирано е поведението на лице в Затвора в гр. *** и представеният анализ за иска от
поведението на осъденото лице, извършен от съответните длъжностни лица от Затвора в гр.
***.
Апелативният съд приема, че са налице констатации относно негативно поведение на
осъденото лице, а именно два броя дисциплинарни наказания, които са намерели отражения
в заповеди от м. април и м. май от началника на Затвора – гр.***. Налице е в писмен вид
документация на затворническата администрация, изхождаща от лица, които се занимават с
възпитателната работа в затвора и които имат не само непосредствени впечатления от
осъденото лице и се занимават с наблюдение и въздействие върху коригиращи поведението
на осъдения практики в професионален план.
Видно от материалите в затворническото досие на жалбоподателя И. липсват
доказателства, които по категоричен начин да установят промяна в поведенческите
настройки на лицето, което да бъде гаранция за неговото поправяне и евентуално
вписването му в обществото извън мястото за Лишаване от свобода.
В жалбата си осъденият излага съображения, които могат да бъдат отнесени към личния
му живот и семейното му положение. Наистина е възможно условията в които е живял в
детството си да са способствали за криминалните му прояви, които са довели до
многобройни осъждани. Необходимото е обаче осъденото лице от мястото, където
изтърпява последното наказание „Лишаване от свобода“ да е показал желание и мотивация
за превъзпитание и положителна промяна. Липсват доказателства в тази насока, напротив
налични са други, които не подкрепят молбата на осъденото лице за условно, предсрочно
освобождаване. Твърдението му, че има жена и дете в Република Франция, за които се
налага да се грижи оставят неподкрепени с доказателства, само като твърдения от
субективен характер.
Следва да бъде отчетено и експертното психологическо заключение, дадено от
съответното длъжностно лице в Затвора гр. *** относно рисковете, свързани с
характеровите му особености, както и последващите доклади, които са правени от
2
инспекторите в затвора, касаещи поведението му в мястото за лишаване от свобода.
С оглед и многобройните осъждания, които осъденото лице има обстоятелството и че
преди това се е намирал в места за лишаване от свобода, а впоследствие е извършвал нови и
нови престъпления, насочени към присвояване на чуждо имущество очевидно не дават
основание към момента съдът да се довери на личните твърдения на жалбоподателя за
поправяне и намерения за правилно поведенческо внедряване в обществото, извън мястото
за лишаване от свобода.
С оглед на всичко изложено до тук Апелативният съд приема жалбата за
неоснователно.
Съдебният акт е правилен и законосъобразен и извършената всеобхватна служебна
проверка не констатира недостатъци на същия.
Водим от горното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 467/10.10.2022 г. на Окръжен съд – гр. Враца,
постановено по НЧД № 507/2022 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения С. М. И. за условно, предсрочно освобождаване.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3