Р Е Ш Е Н И Е
Номер
ІІІ-22 Година 2018, 27.03. Град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански състав
На
тринадесети март две
хиляди и осемнадесета година
В отрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар:
Жанета Граматикова
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 162 по описа за
2018 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивни жалби от М.
И. П., гражданка на Руската федерация, родена на *** г. и живуща понастоящем в
гр. П., ул. „Б“ № **, ап.**, с разрешение за пребиваване с № *********,
издадено на 20.03.2017 г., чрез адвокат Татяна Михайлова Тотева, с адрес за
съобщения: гр. Бургас, ул. „Юрий Венелин“ № 6, партер, и Е.М.С., гражданин на
Руската федерация, роден на *** г., с настоящ адрес: гр. П, ул. „Б“ № **, ап.**,
с продължително пребиваване в Република България с национален документ №
*********, издаден на 28.05.2015 г. от Министерство на външните работи на
Русия, против Решение №193 от 22.12.2017
г., постановено по гр. дело № 554/2017 г. по описа на ПРС, с което съдът е
наложил в полза на М.П. мерки за защита от домашно насилие, осъществено на
17.08.2017 г. в гр. Поморие, ул. „България“ № 48, ап.25 от Е.М.С., като е
задължил извършителят С. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
М.П., предупредил е С., че при неизпълнение на заповедта полицейския орган,
констатирал нарушението й, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата, като е отхвърлил молбата с правно основание чл.18 от ЗЗДН на М.П.
против Е.С. в частта й за налагане на мерките по чл.5, ал.1 т.2 и 3 от ЗЗДН.
Съдът е осъдил С. да заплати глоба в размер на 200 лева по сметка на ПРС и
сумата от 50 лева – държавна такса.
Недоволство
от така постановеното съдебно решение изразяват и двете страни, като
въззивницата счита, че съдът е направил неправилна преценка на доказателствата
и е наложил недостатъчни мерки за защита на страната. Моли съда да го измени и
постанови мерки по чл.5, ал.1, т.2 и 3 от ЗЗДН, да увеличи глобата към
максималния й размер и да се произнесе по разноските на молителката в първата
съдебна инстанция.
Въззиваемият
намира постановеното решение за неправилно и постановено в нарушение на
процесуалните правила. Излага съображения. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение.
В
срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М.П., чрез адвокат
Татяна Тотева. Изразява становище, че подадената въззивна жалба на другата
страна е неоснователна, поради което моли съда да я отхвърли. Излага
съображения.
Въззивните
жалби са подадени в срока по чл.259 и следващите от ГПК, от легитимирани лица и
са процесуално допустими.
Предявената
пред Районния съд – Поморие претенция е по реда на чл.8 и следващите от Закона
за защита от домашно насилие.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Безспорно
е установено по делото, че М.П. и Е.М.С. са граждани на Руската Федерация,
родени съответно на **.**.**** г. – за молителката и на **.**.**** г. – за
ответника по молбата, съпрузи понастоящем, обитаващи апартамент в гр. П., ул.
„Б.“ № **, ап. **. В подадената молба се твърди, че на 10.08.2017 г. и на
17.08.2017 г. са извършени актове на домашно насилие, за което молителката е
представила и декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.
Пред
първата инстанция е бил представен сигнал от молителката до Районна прокуратура
– Поморие с входящ № 1065/04.10.2017 г., както и постановление на Районна
прокуратура – Поморие изходящ №820/2017 от 28.08.2017 г., с което е отказано
образуване на досъдебно производство поради липса на констатации за извършено
престъпление от общ характер. Е.С. е подписал протокол на МВР, с който е
предупреден да не отправя обиди и закани по отношение на молителката, както и
да не упражнява насилие спрямо нея.
Пред
ПРС е представено съдебно медицинско удостоверение №292/2017 г., с което е
констатирано „мораво кръвонасядане напречно разположено, 5х3 см., в дясната
коремна половина под ребрената дъга“, като д-р Парасков е посочил, че
контузията е възможно да е получена по време и начин, съобщен от пострадалата.
Оплакванията
на молителката касаят два инцидента свързани с проявена агресивност от страна
на Е.С.. Първият е на 10.08.2017 г. между 14 и 16 часа, когато при спор по
повод работа с компютър ответникът хванал молителката за ризата и рязко я
бутнал като тя си е ударила главата в ъгъла на стената и почувствала болка в
болния си крак. Потърпевшата е била обиждана и заплашвана от извършителя.
Вторият инцидент се е случил на 17.08.2017 г. около 21 – 22 часа, когато
ответникът я е ударил с дръжката на нож в дясната коремна половина, по повод на
което е издаденото съдебно медицинско удостоверение.
Пред
първата инстанция са разпитани четирима свидетели, като от показанията на свидетеля
Т. се установява, че по време на сочения инцидент на 10.08.2017 г., ответникът
е бил заедно със свидетеля за риба с неговата лодка в морето. На този ден Е.С.
е имал рожден ден, поради което след риболова двамата със свидетеля са останали
да се почерпят и са се разделили към 16 часа. С тези свидетелски показания се
опровергават изложените обстоятелства в молбата на М.П., както и в приложената
декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, досежно твърдяното домашно насилие от
10.08.2017 година.
При
това положение съдът следва да изясни обстоятелствата, свързани с посоченото
насилие на 17.08.2017 г., за което разказва свидетелката Т.. Макар и да не е
присъствала на извършеното насилие, свидетелката е посочила, че на 17.08.2017
г. е видяла пред дома на молителката и ответника полицейска кола. Полицаите са
дошли да връчат призовка на С., което го е ядосало и след като си заминали той
ударил съпругата си М.П. с тъпата страна на ножа, което свидетелката е узнала
от молителката. Свидетелката посочва, че е видяла направените от удара синини. При
това положение, както правилно е приел районният съд, следва да се приеме, че е
осъществено домашно насилие спрямо молителката на посочената дата, като съдът
въз основа на това заключение е постановил решението си.
Настоящата
съдебна инстанция намира постановеният съдебен акт за правилен и
законосъобразен, което налага същият да бъде потвърден. Направените оплаквания
във въззивната жалба на М.П. са неоснователни. Това, че не е наложена мярката
по чл.5 ал.1, т.2 от ЗЗДН свързана с отстраняване на извършителя от жилището за
определен срок не прави решението неправилно. Към момента на постановяването му
между страните конфликтите не са били толкова чести и в този смисъл
първоинстанционния акт е правилен. Наличието на последващи сигнали и оплаквания
от молителката, както и приложената заповед за незабавна защита от 17.01.2018
г. по гр. дело №46/2018 г. по описа на ПРС, по повод на което Е.С. е отстранен
от жилището, касаят последващи актове на домашно насилие, които биха довели
евентуално до отстраняването му от жилището на страните. В настоящият случай
обаче такава мярка не се налага да бъде взета. Няма основание и за увеличаване
на глобата в максималния й размер. Единствено основателно е искането за
произнасяне по разноските от ПРС, направени от молителката, по което няма
произнасяне и делото в тази му част следва да бъде върнато на ПРС за
произнасяне по направените разноски пред първата инстанция.
Неоснователна
е и жалбата на Е.С. против решението, тъй като, както вече беше посочено, на
датата 17.08.2017 г. е констатиран акт на домашно насилие, по отношение на
който съдът е наложил мерки по Закона за защита от домашно насилие.
С
оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, делото изпратено на ПРС за произнасяне по
направеното в жалбата на П. искане по чл.248 от ГПК за присъждане на разноски.
Пред настоящата инстанция разноски не се дължат и същите остават така, както са
направени от страните.
По изложените
съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 193 от 22.12.2017 г.,
постановено по гр. дело № 554/2017 г. по описа на ПРС.
ИЗПРАЩА
делото на Поморийски районен съд за произнасяне по молбата на М.
И. П., гражданка на Руската федерация, родена на *** г. и живуща понастоящем в
гр. П., ул. „Б“ № **, ап.**, по чл.248 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.