Р Е
Ш Е Н И Е № 722
гр. Пловдив, 27.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на девети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 18512 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба
вх.№ ***** г., подадена от Д.Г.Ч., ЕГН: **********, адрес: *** против Д.М.З. ***.
В исковата молба са изложени
твърдения, че ищецът през 1992 г. е придобил правото на собственост по
отношение на метално хале, понастоящем заснето като сграда с идентификатор № *****
по плана на гр. П., с административен адрес: *****, което хале било монтирано от
него в ПИ с идентификатор № ****. Халето било построено от ищеца в качеството му
на **** с негови материали. Ищецът поддържа, че процесното хале било движима
вещ. Сочи, че вещта била заведена като актив в счетоводството на едноличния
търговец. Фирмата на ЕТ била заличена на основание параграф 5, ал.1 от ПЗР на
ЗТР на 01.01.2012 г., като правоприемник на активите и пасивите било
физическото лице – ищец. Посочва, че с договор за наем от 07.11.2005 г.
предоставил халето на наемателя А.Т.Т. за срок от 10 години, като след изтичане
на срока на договора наемателят предал вещта на ответника. Твърди, че
ответникът „държи” процесната вещ и отказва да я върне на ищеца без правно
основание. Претендира ответникът да бъде осъден да предаде процесното хале на
ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК, е
постъпил писмен отговор от ответника Д.М.З., със становище за неоснователност
на предявения иск. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, като намира,
че съгласно тях ищецът претендирал да е собственик на метална конструкция,
послужила за изграждането на сграда с идентификатор № *****, построена в ПИ с
адрес: ****. Твърди, че в недвижимия имот била построена сграда, която обаче
била недвижим имот, както и че в имота не се намирала описаната в исковата
молба движима вещ. Оспорва да владее или да държи движими вещи, собственост на
ищеца. Твърди, че е собственик на недвижимия имот - металното хале, на
основание изтекла в негова полза придобивна давност. Моли за отхвърляне на иска
и за присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 108 ЗС.
Относно предмета на спора
Основни спорни въпроси според
твърденията на страните са какъв е характерът на вещта, предаването на чието
владение се иска с исковата молба – движима или недвижима вещ; както и налице
ли е идентичност между вещта, претендирана с исковата молба, вещта реално
находяща се в имот с идентификатор № **** и притежаваща собствен идентификатор №
**** и вещта, владяна от ответника. И на двата въпроса отговор дава
неоспореното от страните заключение на допълнителната техническа експертиза,
изготвено от вещото лице Р..
От същото се установява, че вещта с
идентификатор № ***** представлява метално
хале, едноетажно, без вътрешни прегради
с размери 8 м х 30 м = 240 m2 и височина 4 м. Конструкцията му се състои от метални носещи вертикални стълбове, монтирани
в терена, най-вероятно закрепени с анкерни болтове върху нарочно изпълнени
бетонови стъпки, хоризонтални метални елементи, стъпили върху вертикалните
стълбове и 11 бр. покривни метални ферми, покрити с компрометирана ламарина.
Към момента на изготвяне на експертизата бетоновите стъпки, към които са
закрепени вертикалните стълбове с анкерни болтове са закрити с изпълнен бетонов
цокъл с височина 25 см. Оградните стени са изпълнени с ламаринени панелни
елементи - стар модел. В последствие стената по дългата източна фасада
допълнително е изградена с тухли, като е запазена основната конструкция на
халето. При изграждането подът е на земята, в последствие е изпълнена бетонова
настилка. Входната врата по южната фасада е двукрила метална. Налице е вътрешна врата по източната фасада.
Наличен е отвор по западната фасада без монтирана врата. Таванът представлява
покривна конструкция, образувана от металните ферми и покрита с ламарина.
Халето е без ВиК и без ел. захранване, в последствие е включено ел. захранване
от ответника.
Съгласно
§5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ халето с идентификатор ****, находящо се в ПИ с
идентификатор **** с адрес: ****, не представлява строеж. Съгласно чл. 56 от ЗУТ - процесното метално хале е преместваем
обект и не е трайно
прикрепено към земята, тоест същото представлява движима вещ.
Заключението
на вещото лице изцяло кореспондира на констатациите, обективирани в
представеното като доказателство по делото Писмо изх. **** г. на Община П.,
поради което и изцяло се кредитира от съда.
При
съпоставка на констатациите на вещото лице и твърденията на страните в исковата
молба и отговора се установява, че е
налице пълна идентичност между претендираната
с исковата молба вещ и вещта,
владяна от ответника и това е метално
хале, находящо се в имот с идентификатор № **** и притежаващо собствен идентификатор № *****.
В
този смисъл следва да се съобрази и трайната практика на ВКС, че идентичност
между претендирани от различни лица движими/недвижими вещи се установява
посредством изслушването на съдебно техническа експертиза. Така решение № 121 /14.06.2016
г., по гр. д. № 6282 от 2015 на ВКС, I г.о., решение № 389 от 10.05.2010 г. по гр. д. №
364/2009 г. на ВКС, I г. о., решение №
112 /15.01.2013 г., по гр.дело № 777 по описа за 2011 година на ВКС, II г.о.
По основателността на иска с правно
основание чл. 108 ЗС.
Съгласно трайната съдебна
практика, за да се уважи иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да се
установи кумулативното наличие на следните елементи на фактическия състав: 1. ищецът
да докаже, че е собственик на процесната вещ на претендираното от него правно
основание; 2. ответникът да се намира във фактическа власт на процесната вещ; 3.
ответникът да не разполага с правно основание за упражняваната от него
фактическа власт.
Ищецът претендира да е
собственик на процесното хале по силата на построяването му (монтирането) със
собствени материали в поземления имот на адрес: *****. От систематичното
тълкуване на чл. 94 и чл. 95 ЗС следва, че лице, което построи/преработи за
своя сметка нова вещ със собствени материали, става собственик на новоизработената
вещ.
От показанията на свидетеля Х. Г.,
които съдът кредитира, доколкото не се разколебават от останалия събран по
делото доказателствен материал, се установява, че преди много години ищецът
осигурил процесния недвижим имот, набрал строителна бригада, която от негово
име и за негова сметка, с осигурени
от него материали построила процесното хале. От гореизложеното следва,
че ищецът е станал собственик на процесната вещ на претендираното от него
правно основание, а именно преработване на притежавани от него материали.
Косвени индиции в тази насока са
и приложените към исковата молба писмени документи - договор за наем, писмо
изх. № **** г. на Община П., декларация по чл. 16, ал.2 ПЗР на ЗУТ, счетоводна
справка за завеждане на актив. Действително, тези документи не установяват
пряко конкретно придобивно основание в полза на ищеца, но те са едно
свидетелство, че правото му на собственост върху процесната вещ не е било
оспорвано през годините, нито от граждани, нито от общинската администрация,
поради което и съдът цени документите като допълнителен аргумент за кредитиране показанията на св. Х.
Г.
По делото не съществува спор, че
построяването е станало от името и за сметка не на ищеца в качеството му на ФЛ,
а от името и за сметка на **** В този смисъл е и представената счетоводна
справка за завеждане на актив. Доколкото обаче съгласно трайната съдебна
практика, ЕТ не представлява правен
субект, различен от самото ФЛ, то според съда е установена активната
материална легитимация на ищеца. Така решение № 231 от 25.03.2010 г. по т.д. №
226/2009 г. на ВКС, решение № 80/26.07.2012 г., търг. дело № 287 по описа за
2011 на ВКС, I т.о.
Още повече, видно от
представеното по делото удостоверение фирмата на едноличния търговец е
заличена, като по делото нито са изложени твърдения, нито представени
доказателства активите му да са поети от лице, различно от самото физическото
лице, регистрирано като едноличен търговец.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че с построяването й процесната вещ не е станала
собственост на собственика на поземлен имот **** по силата на приращението,
доколкото съгласно изричната законова разпоредба на чл. 92 ЗС, за да намери
приложение този институт, вещта следва
да е трайно прикрепена към недвижимия имот. В настоящия случай от
допълнителната експертиза се установи, че процесното метално хале е движима вещ, която е временно прикрепена
към земята.
По делото не съществува спор, че
ответникът владее метално хале с идентификатор № ****. Предвид заключението на
допълнителната СТЕ, че халето е идентично с вещта претендирана в исковата
молба, то е налице и вторият елемент от фактическия състав.
По делото не е спорно, а и се
установява от приложения като доказателство договор за наем, че на 07.11.2005 г.
ищецът отдал под наем процесната вещ на св. Т.. От показанията на св. Т. се
установява, че същият е преотдал под наем имота на ответника и неговия баща,
като същите поели заплащането на уговорената наеман цена спрямо ответника.
Заплащането на наема продължило до края на 2015 г. За периода от януари 2016 г.
до датата на подаване на исковата молба нито са изложени твърдения, нито са
представени доказателства за налични облигационни отношения между ищеца и
ответника, по силата на които ответникът да притежава правото да продължи
установената фактическа власт върху процесното хале. Тоест налице е и третият
елемент от фактическия състав за уважаване на иска с правно основание чл. 108
ЗС.
По възражението на ответника за придобиване на
процесната вещ по давност:
Основното възражение на
ответника срещу претенцията на ищеца е, че е придобил процесната вещ по давност. Доколкото, както се
изложи по-горе, от допълнителната СТЕ се установи, че процесната вещ е движима и доколкото в отговора не се сочат
твърдения, ответникът да е придобил владението на правно основание годно да го
направи собственик /в които случаи владението би било добросъвестно по смисъла
на чл. 70, ал.1 ЗС/, то приложимо е правилото на чл. 80, ал.1 ЗС за придобиване
правото на собственост върху движима вещ по давност чрез 5 годишно
недобросъвестно давностно владение.
Съгласно трайната съдебна
практика, за да се придобие чужда движима вещ чрез недобросъвестно владение
следва да се установят следните обстоятелства: 1) упражняване на фактическа
власт върху чуждата движима вещ; 2) фактическата власт да е под формата на
владение, а не на държане; 3) владението да е трайно, непрекъснато, несмущавано
и да е упражнявано в период не по-малък от 5 години; 4) позоваване на придобивната
давност. Съгласно ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС позоваването
не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността,
зачитани към момента на изтичане на законовия срок.
По-горе вече бе прието, а не е и
спорно по делото, че от неустановена дата след 2005 г. до датата на подаване на
исковата молба ответникът е упражнявал фактическа власт върху процесната вещ.
Спорен по делото е въпросът дали фактическата власт е осъществявана от него в
качеството на държател или в качеството на владелец.
Съгласно чл. 68 ЗС владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която лицето не държи като своя. Съгласно трайната съдебна практика, когато
фактическата власт върху дадена вещ се осъществява въз основа на облигационно
правоотношение, то тази фактическа власт не следва да се квалифицира като
владение, а като държане, тъй като липсва субективният елемент на владението,
т.е. държателят не владее вещта като своя. Именно защото не владее и не счита
вещта за своя, държателят не може да придобие вещта по давност, независимо от
продължителността на фактическата власт. Така решение №118/21.05.2013 г. по
дело №1535/2013 г. на ВКС, решение № 159 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 1492 /
2013 г. на ВКС, решение № 180 от 25.04.2012 г. по гр. д. № 198/2011 г. на ВКС, решение
№ 53 от 11.06.2015 г. по гр. д. № 6031 / 2014 г. на ВКС, 1-во гр. о., решение №
270 от 20.05.2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г. на ВКС, решение №139 /16.01.2017 г., по гр. д.№ 2165 по описа
за 2016 г., ВКС, II
г.о.
В процесния случай, както вече се
посочи по-горе, се установява от показанията на св. Т., които съдът кредитира,
като неопровергани от останалия събран по делото доказателствен материал, че
през 2005 г. ищецът отдал под наем процесната вещ на св. Т.. В неустановен по
делото момент св. Т. /през 2010 г. или 2011 г./ преотдал вещта под наем на
ответника и неговия баща срещу задължението да заплащат уговорените с ищеца
наемни вноски. Св. Т. изрично подчертал, че имотът не е негов и че сам той го е
взел под наем от ищеца. До края на 2015 г. първо бащата на ответника, а след
това самият ответник заплащали наемната цена на св. Т., който я предавал на
ищеца, а от известен момент нататък
ответникът заплащал наеманата цена и директно на ищеца.
От гореизложеното е видно, че ответникът е получил фактическата власт
върху процесната вещ въз основа на облигационно правоотношение - неформален
договор за пренаемане на вече отдаден под наем имот. От изложеното е видно, че
той се явява държател на процесното
хале и няма как да го придобие по давност.
Съгласно задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно
решение от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на Върховен касационен съд държателят
може да придобие вещ, която се намира в негова фактическа власт, само ако първо преобърне владението в
държане. За да стане това обаче той следва да манифестира на
собственика промяната в субективното си отношение спрямо вещта,
тоест с действията си, насочени спрямо
собственика по един явен и недвусмислен начин да покаже, че е
започнал да счита вещта за своя собствена и да отрича претенциите на
останалите правоимащи лица върху нея /т. нар. interversio possessionis/. В този
случай давностният срок започва да
тече едва от преобръщане на държането във владение, тоест от
манифестацията спрямо собственика на новото субективно отношение към вещта. В
този смисъл е и трайната практика на ВКС, постановена след приемане на
цитираното тълкувателно решение -решение
№ 41/ 26.02.2016 г., по гр.д. № 4951 от 2015 година, ВКС, I г.о., решение №
115/ 28.10.2016 г., по гр.дело № 977 по описа на ВКС за 2016 г., II г.о.,
решение № 110 от 20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 870/2011 г., II г. о., ГК, Решение
№ 197/27.10.2015 г., по гр.д.№2426 по описа за 2015 г. на ВКС, I г.о.
В процесния случай нито са
изложени твърдения, нито са представени доказателства ответникът да е извършил
спрямо ищеца такива действия, които по ясен и недвусмислен начин да говорят за
промяната в субективното му отношение към процесната вещ. Нещо повече от
обстоятелството, че до края на 2015 г.
ответникът редовно и надлежно е заплащал на ищеца дължимата наемана цена,
включително и лично, може да се направи извод, че той по един недвусмислен начин е демонстрирал спрямо ищеца, че
продължава да държи вещта като чужда и да зачита правото му на
собственост върху същата.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика самият факт на
невръщане на вещта след изтичане срока на облигационното отношение не може да
се приравни на манифестация на преобръщането на държането във владение. Така решение №139 /16.01.2017 година, по гр. д.№ 2165 по
описа за 2016 година, ВКС, II г.о. решение № 291/
09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 12/
19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840/2013 г. на І г.о. на ВКС, решение № 115 от
28.10.2016 г. по гр.д. № 977/2016 г. на ІІ г.о. и др.
Дори и да можеше да се приеме
обаче че невръщането на имота, съчетано с неплащане на наемна цена за периода
след изтичане на срока на договора за наем за халето е действие, което
манифестира преобръщането на държането във владение, то отново не са налице
предпоставките за придобиване на вещта по давност от ответника, доколкото няма да е налице предпоставката да е
изтекъл 5 годишен давностен срок считано от преобръщане на владението. Това
е така доколкото срокът на договора за наем е изтекъл през ноември 2015 г., а
исковата молба е входирана на 21.11.2018г. С предявяване на исковата молба дори
и да е текло давностно владение, същото се прекъсва, а до 21.11.2018 г. би и
бил изтекъл само срок от три години, при необходим за да придобие ответника
вещта по давност съгласно чл. 80, ал.1 ЗС срок от пет години.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че не могат да се приемат за манифестация на interversio
possessionis засвидетелстваните от св. К. строително-монтажни работи, които
ответникът и неговият баща са извършили по отношение на процесната вещ. Това е
така, доколкото извършването на текущи ремонти, свързани с експлоатацията на
вещта е едно от правата и задълженията на наемателя по силата на представения
наемен договор. Тоест с предприетите СМР ответникът и неговият баща не са
надхвърлили правата и задълженията, които наемателят има спрямо халето, поради
което и няма как да се приеме, че по един явен и недвусмислен начин чрез тези
действия са манифестирали, че вече третират вещта като своя.
Не може да се приеме, че interversio
possessionis е манифестирано чрез думите на бащата на ответника към св. К., че
смята някой ден халето да остане за сина му. Действително тези думи биха могли
да индицират на промяна в субективното отношение към вещта, но в случая те са
отправени към едно трето за имуществения спор лице, а не към собственика на
вещта, а съгласно цитираната вече трайна съдебна практика релевантно е само промяна в отношението към вещта, което е
манифестирано пред собственика.
Поради всичко гореизложено, съдът приема, че възражението на ответника за
придобиване на процесната вещ по давност е неоснователно. При извод, че са
налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на иск с правна
квалификация чл. 108 ЗС и за неоснователност на възражението на ответника за
придобиване на вещта по давност, предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора на
основание чл. 78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът. Същият е доказал
заплащането на съдебно деловодни
разноски в общ размер на 879,70 лв., от които 500 лева адвокатски
хонорар, поради което и тази сума следва да му бъде присъдена.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.М.З.,
ЕГН: **********,***, че Д.Г.Ч., ЕГН: **********,
адрес: *** е собственик на основание преработване по чл. 94 и 95 от ЗС на
движима вещ - едноетажно метално хале, нанесена в Кадастралната карта и
кадастралните регистри като сграда с идентификатор № **** по плана на гр. П., разположена в поземлен имот с
идентификатор № **** с административен
адрес *****.
ОСЪЖДА Д.М.З., ЕГН: **********
*** ДА ПРЕДАДЕ на Д.Г.Ч.,
ЕГН: **********, адрес: *** движима вещ - едноетажно метално хале, нанесена в
Кадастралната карта и кадастралните регистри като сграда с идентификатор № **** по плана на гр. П., разположена
в поземлен имот с идентификатор № **** с
административен адрес ****.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.М.З.,
ЕГН: ********** *** да ЗАПЛАТИ на Д.Г.Ч.,
ЕГН: **********, адрес *** сумата от 879,70
лева (осемстотин седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки)
представляваща съдебно деловодни разноски пред районен съд.
Решението може да бъде обжалвано
от страните в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с въззивна жалба
пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
Вярно
с оригинала.
Р.М.