Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1633 24.11.2020г. град Бургас
Административен
съд – Бургас, дванадесети
състав, на седми октомври две хиляди и двадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Й.Б. като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 1015 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
вр. с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба на Ж.Т.Д. ***, с ЕГН **********,
против Решение № Ц 1012-02-28#1/20.05.2020г.
на директора на ТП на НОИ –Бургас, с което е оставено в сила разпореждане
№2013-02-95#5/14.04.2020г. на ръководителя на пенсионно осигуряване
на ТП на НОИ –Бургас, с което на основание чл.69б, ал.2 от КСО е отказано
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж.Т.Д.. Иска се отмяна на
оспорения акт, алтернативно връщане на преписката на административния орган за
ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв.Ц., която поддържа жалбата на
основанията, изложени в нея. Ангажира доказателства. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът - директор на ТП на НОИ гр.Бургас се
представлява от юрисконсулт В., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване
на оспореното решение.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК
и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените
становища, приема за установено следното:
Със заявление вх.№2113-02-95/17.01.2020г. до директора
на ТП на НОИ гр.Бургас (л.71-72) жалбоподателят
е направил искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.69б, ал.2 от КСО.
С разпореждане №2113-02-95#5/14.04.2020г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Бургас (л.24-25) е отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като е прието от пенсионния орган, че лицето няма необходимия
осигурителен стаж 15 години при условията на втора категория труд.
Разпореждането е обжалвано пред
ръководителя на ТП на НОИ – Бургас с жалба вх.№Ц1012-02-28/29.04.2020г., който
с Решение № Ц 1012-02-28#1/20.05.2020г. го е оставил
в сила. В мотивите на решението е прието, че трудът, който е
полагал Д. в „Промет стил“ ЕАД за периода от 10.11.1985г. до 27.08.1999г. е
такъв от трета категория. За неприложима е намерена и разпоредбата на чл.66б от
ПКТП (отм.), тъй като лицето не е полагало труд в цехове със специфична
насоченост посочен в правилника.
Д. е оспорил горецитираното решение пред
Административен съд- Бургас, чрез административния орган с жалба вх.№Ц2103-02-1/29.05.2020г.
по описа на ТП на НОИ – Бургас, по повод на която е образувано настоящото дело.
За доказване твърденията в
жалбата, по искане на жалбоподателя по делото е допусната и извършена съдебно-икономическа
експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна, като съображенията за това са следните:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство
е Решение № Ц 1012-02-28#1/20.05.2020г. на
директора на ТП на НОИ –Бургас, с което е оставено в сила разпореждане №2013-02-95#5/14.04.2020г. на ръководителя на пенсионно осигуряване
на ТП на НОИ –Бургас, с което на основание чл.69б, ал.2 от КСО е отказано
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж.Т.Д..
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган – директорът на Териториално подразделение на
Националния осигурителен институт гр.Бургас, в кръга на неговите правомощия,
съобразно разпоредбата на чл.113, ал.3 от КСО, в съответната писмена форма и
съдържащ необходимите реквизити, което го прави валиден. В решението са посочени фактическите и правни основания, въз основа на
които е потвърдено обжалваното разпореждане, но същото е издадено в
противоречие с материалноправните разпоредби на закона, поради което по
отношение на него е налице отменителното основание на чл.146, т.4 от АПК.
Изводите на административния орган, че не са налице предвидените в чл.69б от КСО условия за отпускане на лична пенсия не съответстват на
установената по делото фактическа обстановка и относимите към нея правни норми.
По делото не се спори, че към датата на
подаване на заявлението-17.01.2020г. жалбоподателят е имал навършена възраст от
58 години, 01 месец и 04 дни.
Основният
предмет на спора е коя категория труд следва да бъде зачетен осигурителния стаж на Д., положен в периода
от 10.11.1985г. до 17.12.1985г. и от 01.04.1986г. до 27.08.1999г. в „Промет
стил“ АД. В тази връзка от съществено значение за определяне на категорията на
труда има съдържанието на изпълняваните трудови функции, каква е заеманата от
лицето длъжност и условията, при които е
полаган труда съобразно чл.104, ал.1 от КСО.
Съгласно чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4,
т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден
образец. Издаденият документ по ал.1 има доказателствена сила, когато е издаден
при спазване на изискването по ал.3, да удостоверява съдържащи се данни в
изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд.
Съгласно ПКТП (отм.)
работниците и служителите, заемащи длъжности, разбирани като нормативно
определени позиции в структурата на отделните предприятия, полаганият по които
труд е възприет за такъв от първа категория, са определени в Раздел I, т.1 - т.6л. Съответно
работниците и служителите, заемащи длъжности, трудът по които е от втора
категория, са дефинирани в Раздел II, т.7 – т.65г. Работниците, чийто труд е от трета категория
са определени по реда на изключването - всички останали работници и служители,
невключени в другите раздели – т.66 от ПКТП (отм.). Посоченото изброяване на
лицата, чийто труд е от първа и втора категория, обаче не е изчерпателно,
доколкото т.67, ал.1 от ПКТП (отм.) въвежда правилото, че трудът на работниците
и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към
съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен,
щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. С тази разпоредба
законодателят е установил като легален критерий за определяне на категорията на
труда вредността и тежестта на извършваната работа, независимо от отрасловата
принадлежност на предприятието, наименованието на съответната длъжност и
структурната и́ принадлежност, тоест нормативно е установено, че определени длъжности,
респективно дейности, са с такава вредност и
тежест, че положеният на тях труд следва да бъде зачетен от по-висока
категория. В този смисъл, административният орган,
при преценка категорията на труда при пенсиониране, винаги е задължен да
провери дали съдържащия се в т.67, ал.1 от ПКТП (отм.) критерий е налице. В
случая, това не е сторено и административният орган вместо да извърши
самостоятелна преценка за категорията на труда с оглед неговия характер и
условията, при които е положен от жалбоподателя, неправилно се е позовал на пропуска
на работодателя да го категоризира. Съответно пропускът
на работодателя да категоризира правилно труда и заплатения по-малък от
нормативно установения размер на осигурителната вноска, не означава, че полагания
труд е от категория, различна от трета. В този смисъл, както беше посочено
вече, определящи за категорията труд са характерът и непосредственото участие в
съответния вид трудова дейност, а не осигуряването за такава. Ето защо, внасянето
на осигурителни вноски за трета категория труд не оказва влияние върху
същността на действителната категория на полагания труд, както и върху
обстоятелството, че работодателят е дължал вноски за съответната категория
труд.
Жалбоподателят е започнал работа в „Промет
Стиил“ АД на 10.11.1985г., като за двата периода от 10.11.1985г. до
17.12.1985г. и от 01.04.1986г. до 27.08.1999г. Д. е заемал длъжността „валцьор“
и „валцьор оператор“.
Обстоятелството, че
липсват категорични данни Д. да е полагал труд в цех електро стоманодобивен и
сортопрокатен в Клон „Мир“, които са
изрично установени като такива от първа категория, не налага извод, че трудът му,
не следва да бъде категоризиран като първа категория. Фактът, че трудът е бил
полаган в предприятие, което не е изрично посочено в ПКТП, също не променя неговия характер,
по аргумент на чл.67
от ПКТП
(отм.). От анализа на цитираната разпоредба следва извод, че при невъзможност
трудът да бъде категоризиран единствено на база данните за заеманата длъжност,
съдържащи се в документите, удостоверяващи осигурителния стаж, следва да се
изследват условията, при които той е полаган.
Разпоредбата на чл.285,
ал.1 от КТ предвижда, че на работниците и служителите които работят в
предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят
осигурява безплатна храна и/или добавки към храната, като условията и редът за
осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея се определят с Наредба №
11. Безплатната предпазна храна, като неутрализираща влиянието на определени
вредни за човешкото здраве фактори, е свързана с характера на работата и цели
не само финансовото, но и физиологичното подпомагане на работника или служителя
срещу влиянието на работната среда при полагането на труд с вредни за здравето
последици. Категориите работници и служители които имат право на безплатна
предпазна храна и добавки към нея са регламентирани в чл.2, ал.1 от Наредба
№11. Съгласно чл.2, ал.1, т.6 от
Наредба № 11 за специфичен характер на труда се осигурява безплатна храна и/или
добавки към нея на работниците и служителите, които работят под въздействие на
експозиция над установените норми на: канцерогени или мутагени, силикозоопасен
прах, тежки метали, органични
разтворители и биологични агенти, химически агенти, прах, шум и вибрации.
Както бе отбелязано и по-горе, обстоятелството,
че жалбоподателят е изпълнявал длъжността „валцьор“, „валцьор-оператор“ в
процесния период не се оспорва от ответника. Същевременно неправилно и
незаконосъобразно в административното производство е прието, че осигурителният
стаж на Д. за периода от 10.11.1985г. до 17.12.1985г. и от 01.04.1986г. до
27.08.1999г. следва да бъде зачетен от трета категория труд, тъй като въпреки,
че положения труд е на длъжност „валцьор“, валцьор –оператор“ той не е полаган
в цехове и участък със специфична насоченост, посочен в правилника. Изложени са
аргументи, че осигурителния стаж не може да се зачете от първа категория труд
по т.66б от отм. ПКТП, тъй като по тези точки се зачита осигурителният стаж
само на работниците и ИТР до началник на цех включително, заети в НПП
„Бл.Попов“ Перник, цех „Инструментален“ –ерозист и термист, участък „Валцуване“
НПП „Бл.Попов“ Перник. Този извод на пенсионния орган е необоснован. Съгласно заключението на изслушаната
в рамките на съдебното производство експертиза, която съдът цени като обективна
и безпристрасна, в допълнителното
споразумение към трудов договор №ІІІб 601/VІІ.90 (л.188), считано от
01.07.1990г., на Д. като „валцьор в Стан 300“ са начислени допълнителни
възнаграждения за условия труд първа категория съгласно НКОУТ. В заключението
на вещото лице е посочено, че изплащаните сума за „условия на труд“, „предпазна
храна“, „вредни“, правото на платен отпуск, полагащ се за работа във вредни за
здравето условия, както и вписаното в допълнителното споразумение от
01.07.1990г. изплащане на „допълнителни възнаграждения за условия на труд първа
категория, съгласно НКОУТ“ дават обосновано предположение, че жалбоподателят е
работил при условия на труд, различни от трета категория. Съдът цени и
останалите констатации на вещото лице, че на база чл.5а от ПКТМ(отм.) и чл.66б
от ПКТМ ( отм.) трудът полаган от „валцьо –оператор“ - длъжността, заемана от Д.,
би могъл да бъде определен като труд от категория, различна от трета на няколко
основания, щом трудът е положен в отраслите металургия и маталообработване за
периоди преди 31.12.1999г. Съответно, считано от 01.01.2020г. трудът, полаган
като валцьор в съответното предприятие, е признат за труд от втора категория.
Съдът намира за нужно да отбележи, че обстоятелството,
че „Промет стиил” АД не е сред предприятията, изрично посочени в ПКТП, не
налага извода, че трудът на работниците, наети в него на посочените по-горе
длъжности, не следва да бъде категоризиран като първа категория, както е приел
органа. Фактът, че трудът е бил полаган в предприятие, което не е изрично
посочено в ПКТП, не променя неговия характер по аргумент на чл.67 от ПКТП
(отм.), според който трудът на работниците и служителите, посочени в раздел І и
ІІ на правилника се причислява към съответната категория, независимо в кой
отрасъл на производството е положен, щом
работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. От анализа на
цитираната разпоредба следва извода, че при невъзможност трудът да бъде
категоризиран единствено на база данните за заеманата длъжност, съдържащи се в
документите, удостоверяващи осигурителния стаж, следва да се изследват
условията, при които той е полаган. В случая, като част от административната
преписка е представено допълнително
споразумение към трудов договор № II Б 601 от 01.07.1990г. между жалбоподателя
и работодателя „Промет” (л.188), с което е уговорено допълнително
възнаграждение за условия на труд, като в него изрично е посочено, че полагания
труд от лицето на длъжността „валцьор“ е първа категория, съгласно Наредбата за
комплексно оценяване на труда (НКОУТ). Това обстоятелство се потвърждава и от
констатациите на вещото лице, съдържащи се в заключението по
съдебно-икономическата експертиза.
По изложените съображения, жалбата се
явява основателна, а оспореният административен акт, като незаконосъобразен,
следва да бъде отменен, като преписката бъде върната на директора на ТП на НОИ
гр.Бургас за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
В този смисъл е и
решение № 8003/05.06.2012г. на ВАС по адм.д.№ 2761/2012г.,
в което по аналогичен спор е прието, че труда положен от лице през периодите
17.07.1985г.-27.09.1985г. и 01.10.1987г.-31.12.1999г., когато е работило в СМК „Дебелт“,
в направление Стан 300, впоследствие „Промет Стиил“ АД, като „машинен шлосер“
по поддържане и ремонт на МАС, е при условията на първа категория труд,
категоризиран по хипотезата на т.5 от
ПКТП (отм.), съответно т.66б от ПКТП (отм.), във връзка с чл.67 от ПКТП (отм.).
При този изход на делото, на основание разпоредбата на
чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за държавна
такса, възнаграждение на адвокат и вещо лице за основателно, в размери
определени съобразно представения списък
Направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакцията действала към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие), за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лева,
колкото е и договорено и заплатено от жалбоподател, поради което същото не
следва да бъде намалено от съда. Действително, налице е изменение на Наредбата
публикувано в ДВ бр.68/31.07.2020г., но доколкото нейните разпоредби са
материалноправни и на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е
предадено обратното действие, приложение намира тази редакция, която е
действала както към момента на сключване на договора, така и към момента на
образуване на съдебното производство. В този смисъл е и определение № 534/08.12.2016г. по
дело №1135/2016г. на ВКС.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, дванадесети
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № Ц 1012-02-28#1/20.05.2020г. на директора на ТП на НОИ –Бургас, с
което е оставено в сила разпореждане №2013-02-95#5/14.04.2020г.
на ръководителя на пенсионно осигуряване на ТП на НОИ –Бургас, с което на
основание чл.69б, ал.2 от КСО е отказано отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Ж.Т.Д. ***, с ЕГН **********.
ВРЪЩА делото,
като административна преписка, на
Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр.Бургас за решаване на
въпроса по същество, съобразно указанията за тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ гр.Бургас да заплати на Ж.Т.Д. ***, с ЕГН **********
направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат и вещо лице, както
и държавна такса общо в размер на 1010.00 /хиляда и десет / лева, от които 10
лв.-държавна такса, 500 лв. – възнаграждение за вещо лице и 500 лв. –адвокатски
хонорар.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
съобщаването на страните.
СЪДИЯ: