№ 26365
гр. София, 26.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110121750 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от К. Й. П. срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
И двете страни са направили искане за задължаване на насрещната страна за
представяне на процесния договор и СЕФ, като ищецът е направил искане и за
задължаване на ответника да представи и платежни нареждани, извадка от
счетоводството си, разписки, погасителен план и застраховка. Съдът като съобрази, че
ищецът излага твърдения, че не разполага с препис от договора, докато ответникът не е
направил такова изявление, счита за основателно искането на ищцовата страна за
задължаване на ответника да представи процесния договор, както и допълнително
посочените в искането документи: погасителен план, справка за погасени вноски по
кредита. Искането е относимо, допустимо и необходимо за разрешаване на процесния
правен спор, поради което следва да бъде уважено. По начало платежното нареждане и
разписка за платени суми са в държане на наредителя на сумата, поради което искането
да бъде задължен ответникът да ги представи с неблагоприятните от това последици,
следва да се отхвърли. Следва да се отхвърли и искането за представяне на СЕФ,
доколкото ответникът изрично сочи, че не разполага с копие от същия. Следва да се
отхвърли и искането за задължаване на ответника да представи справка от
счетоводството за извършени плащания, тъй като такава е представена с отговора на
исковата молба.
Неоснователно е искането на ответника за прекратяване на производството по
делото, тъй като договорът за заем не е сключен с ответното дружество. Така
наведенето твърдение от ответника не кореспондира с факта, че към отговора на
исковата молба е представена справка от счетоводството на ответното дружество за
извършени плащания по процесния договор, за който в самата справка е отразено, че е
сключен между страните по делото.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Съдът
намира, че с оглед представената от ответника справка за извършени плащания по
1
процесния договор, същата не е необходима с оглед разпоредбата на чл. 146, ал. 4
ГПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено.
Неотносимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК е искането на ищеца за издаването
на съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ за снабдяване с информация
за всички сключени от ищеца договори за кредит с ответното дружество, поради което
следва да бъде отхвърлено.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към отговора на исковата молба писмени доказателства
по опис, обективиран в същия.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД в едноседмичен
срок от съобщението да представи, с препис за насрещната страна, договор за заем №
********* г. ведно с погасителен план към него, като му УКАЗВА, че непредставянето
на документите може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на
ответника да представи СЕФ, справка от счетоводството за извършени плащания,
платежни нареждания и разписки за платени по договора суми, както и искането за
издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 12.10.2023 г.
от 10:50 ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, като на ищеца се
връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26,
ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на чл. 4, ал. 2 от договор за заем
********* г., сключен между страните поради заобикаляне на закона, противоречие
със закона и накърняване на добрите нрави и 2/ в условията на евентуалност
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати
сумата от 10 лева, представляваща част от общо дължимата сума от 200 лева,
недължимо платена по договор за заем № ********* г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването.
Ищецът К. Й. П. твърди, че на 15.02.2019 г. сключил с ответното дружество „Изи
Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем. Сочи, че съгласно чл. 4 от договора
следвало да осигури обезпечение под формата на: две физически лица – поръчители,
които да отговарят на различни условия; банкова гаранция или одобрено от
заемодателя дружество – гарант, което предоставяло гаранционни сделки. При
неизпълнение на това задължение на заемателя в уговорения срок от сключване на
договора, същият дължи неустойка в размер на 400 лв. На ищеца била начислена
процесната неустойка, тъй като не изпълнил предвидените условия. Счита, че
договорът за заем е нищожен поради сключването му в нарушение на закона.
Договорът включвал клауза за неустойка при неизпълнение на задължението на
заемателя да предостави обезпечение на кредита, като в случая предвидената
неустойка нямала обезщетителна функция, като водила до неоснователно обогатяване
2
на кредитора. Счита, че предвидената неустайка следвало да бъде включена към ГПР.
Твърди, че предвидената договорна възнаградителна лихва е нищожна и поради
противоречието й с добрите нрави, тъй като е начислена в необосновано висок размер.
Твърди, че е погасил изцяло процесния паричен заем, като е заплатил и недължимо
платима сума от 200 лева, като претендира част от нея – сумата от 10 лева.
Моли да бъде прогласена нищожността на клауза от договора за заем,
предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение,
както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10 лева, част от сумата от
200 лева – платена без основание от ищеца. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва както допустимостта, така и
основателността на предявените искове. Счита, че ищецът няма правен интерес от
предявяване на установителни искове за прогласяване нищожността на отделни
договорни клаузи, при положение, че разполага с възможността да предяви осъдителен
иск. Счита, че процесният договор отговаря на изискванията на закона, като не води до
накърняване на добрите нрави, нито противоречи на закона. Излага подробни
съображения. Твърди се, че договорът за паричен заем отговаря на изискавинята на
ЗПК, както и че не е налице скрито завишаване на ГПР. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
По установителния иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения главен иск за прогласяване нищожността на
отделна клауза от договора поради противоречието й със закона, неговото заобикаляне
и накърняване на добрите нрави, е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно че: между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор
за паричен заем от 15.02.2019 г., както и че клаузата от процесния договор, касаеща
заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, противоречи на закона,
води до негово заобикаляне, респективно – накърнява добрите нрави.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения в условията на евентуалност иск е да докаже
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил
процесната сума в размер на 10 лева, част от сумата от 200 лева, представляваща
недължимо платена сума по процесния договор за заем.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за заем №
********* г.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3