№ 151
гр. гр. Лом, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20241620102566 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от „В и К“ ООД, гр. М., ЕИК ****, представлявано
от В. И. - У., със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. ’’****, против Н. Х. И., с ЕГН
**********, с адрес: с. ****, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено по
отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на 584,73 лв. /петстотин
осемдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/, от които 541,99 лв. /петстотин
четиридесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/ главница за консумирана вода за
периода от 25.02.2021 г. до 20.02.2024 г. и 42,74 лв. /четиридесет и два лева и седемдесет и
четири стотинки/ лихва за забава за времето от 26.03.2021 г. до 26.03.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 28.03.2024 г., до
изплащане на вземането, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 706/2024 г. по
описа на PC – Лом.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е неизправен длъжник- потребител на «В и
К» ООД - гр. М. съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано ч.гр.д. № 706/2024
г. по описа на РС- Лом. До 26.03.2024 г. потребителят е натрупал задължение към
дружеството в размер на 1350,77 лв. за имот, находящ се в с. ****, обл. М., ул. ****, като в
сумата са включени главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност на
консумираната вода съгласно извлечение от сметка 411 «Клиенти» на дружеството.
Длъжникът е направил доброволни плащания, като към 25.10.2024 г. оставащата дължима
сума е 541,99 главница и 42,74 лв. мораторна лихва за периода 26.03.2021 г. - 26.03.2024 г.
Законната лихва се претендира на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба №4/ 2004г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, съгласно която при неспазване на сроковете за плащане на
изразходваното количество вода се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД. Претендира се
присъждане на направените в производството разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника
В откритото съдебно заседание по делото ищецът не се представлява, като с писмено
становище с вх. № 2699/24.03.2025 г. иска допускане изменение на размера й, като искът да
1
се счита предявен, както следва: главница - 227,83 лв. за периода 20.07.2023 г. – 20.02.2024 г.
и мораторна лихва 8,40 лв. за периода 21.08.2023 г. – 20.02.2024 г., включително законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира
разноски. С протоколно определение от 01.04.2025 г. е допуснато така поисканото изменение
на иска на основание чл. 214, ал. 1, изр. 2 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, се явява лично, като заявява, че не възразява срещу
дължимостта на сумите и ги заплаща, т.е. признава иска в размера съобразно становището
на ищеца с така направеното и допуснато изменение.
Доказателствата са писмени.
Предявеният иск е допустим, доколкото ищецът има правен интерес от търсената с
него защита.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 706/2024 г. по описа на ЛРС е
издадена за сумите: главница - 1174,73 лв. за периода 25.02.2021 г. – 20.02.2024 г. и
мораторна лихва 175,84 лв. за периода 26.03.2021 г. – 26.03.2024 г., включително законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и са
присъдени разноски 27,02 лв.за държавна такса. Същата е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ГПК и заявителят – настоящ ищец, е предявил иск по чл. 422 ГПК в
законния едномесечен срок.
Съдът, като взе предвид направеното изявление на ответника за признание на иска,
намира, че не са налице пречки за постановяване на решение в съответствие с разпоредбата
на чл. 237, ал.1 от ГПК. По силата на разпоредбата на чл. 237 от ГПК, когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се
основава на признанието на иска. В случая са налице всички процесуални предпоставки за
постановяване на решение по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК, тъй като в съдебно заседание
лично ответникът е признал иска по основание и размер, а у ищеца е налице воля да се
постанови решение при признание на иска. Признатото право не противоречи на закона или
добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. Твърдението на ищеца за
основанието, на което претендира вземането си, се подкрепя от ангажираните
доказателства. При тези факти, съдът приема, че са спазени изискванията, установени в
разпоредбата на чл. 237, ал. 3 от ГПК, поради което следва да постанови решение, което се
основава на признанието на иска.
Предвид изложеното и направеното признание на иска, съдът намира, че следва да
бъде уважен предявения от ищеца установителен иск, съобразно допуснатото изменение
размера на иска, като се приеме по отношение на ответника, че дължи сумите по издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 706/2024 год. по описа на ЛРС, в размера съобразно
допуснатото изменение на иска, а именно: 227,83 лв. главница за консумирана вода за
периода от 20.07.2023 г. до 20.02.2024 г. и 8,40 лв. лихва за забава за времето от 21.08.2023 г.
до 20.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 28.03.2024 г., до изплащане на вземането.
С определение исковият съд следва да прекрати производството по настоящото гр.
дело № 2566/2024 г. по описа на РС- Лом поради оттегляне на иска на основание чл. 232 от
ГПК в частта му за размера над 227,83 лв. главница за консумирана вода до пълния
първоначален размер, предявен с исковата молба - 541,99 лв. /петстотин четиридесет и
един лева и деветдесет и девет стотинки/ главница за консумирана вода, за периода на
консумация на вода от 25.02.2021 г. до 19.07.2023 г. вкл., за размера над 8,40 лв. лихва за
забава до пълния първоначален размер, предявен с исковата молба - 42,74 лв. /четиридесет и
два лева и седемдесет и четири стотинки/ лихва за забава, както и за периода на претенцията
за лихва от 26.03.2021 г. до 20.08.2023 г. вкл.
Съгласно трайно установената съдебна практика, намерила разрешение в т.13 от ТР
№4/2013 г. на ОСГКТ на ВКС, при прекратяване на производството по делото по иска по чл.
422, респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист
подлежат на обезсилване, освен при прекратяване на исковото производство на основание
2
чл.234 ГПК при постигната между страните спогодба, в който случай последиците са като
при влязло в сила съдебно решение. Отделно от това в същата т.13 от горецитираното
тълкувателно решение е предвидено, че компетентен да обезсили заповедта за изпълнение и
да обезсили изпълнителния лист при прекратяване на производството по иска, предявен по
реда на чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване, като в този случай обезсилването на заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист следва да се постановят едновременно с определението за
прекратяване на производството по иска.
Тъй като заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за сума за главница
1174,73 лв., а е предявен иск за главница само за 541,99 лв., и аналогично е положението и
при мораторната лихва, като в случая е налице хипотезата на непредявен иск в частта за
главница над размера 541,99 лв., както и за лихва, но в правомощията на заповедния съд е
да обезсили заповедта за цитираната разлика поради неспазване едномесечния срок за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. Исковият съд разполага с компетентност да се
произнася единствено в рамките на предявения размер на главницата /541,99 лв./ и на
лихвата /42,74 лв./, но не и да се произнася досежно непредявена претенция, била обект на
разглеждане от заповедния съд.
По разноските:
Ищецът претендира разноски. Ответникът е станал причина за завеждане на делото.
Съгл. чл. 78, ал. 2 ГПК разноските не се възлагат върху ответника, ако той не е дал повод за
завеждане на делото и признае иска. Въпреки заявеното признание, настоящият случай не е
такъв, тъй като липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Напротив, единствената
възможност на ищеца да се защити е именно предявяването на настоящия иск. Направеното
искане за присъждане на тези разноски се преценява като своевременно. Разноски са
поискани от ищеца както с исковата молба, така и изрично преди приключване на устните
състезания. С оглед изхода на спора право на разноски се поражда за ищеца.
В заповедното производство са направени разноски от заявителя – ищец в размер на
27,02 лева за платена държавна такса, а в настоящото производство - 72,98 лева за платена
държавна такса по предявяване на иска. В писмено становище от 24.03.2025 г. е направено
искане от юрк. В. за определяне на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за
исковото производство. Изброените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
бъдат присъдени в полза на ищеца.
Предвид изложените мотиви Ломският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Х. И., с ЕГН **********, с адрес: с. ****,
дължи на „В и К“ ООД, гр. М., ЕИК ****, представлявано от В. И. - У., със седалище и адрес
на управление: гр. М., ул. ’’****, сумата от 236,23 лв. /двеста тридесет и шест лева и
двадесет и три стотинки/, от които: 227,83 лв. /двеста двадесет и седем лева и осемдесет и
три стотинки/ главница за консумирана вода за периода от 20.07.2023 г. до 20.02.2024 г. и
8,40 лв. /осем лева и четиридесет стотинки/ лихва за забава за времето от 21.08.2023 г. до
20.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 28.03.2024 г., до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед
за изпълнение № 480/02.04.2024 г. по ч.гр.д. № 706/2024 год. по описа на ЛРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 2566/2024 г. по описа на ЛРС в ЧАСТТА
му, в която е предявен от „В и К“ ООД, гр. М., ЕИК ****, представлявано от В. И. - У., със
седалище и адрес на управление: гр. М., ул. ’’****, срещу Н. Х. И., с ЕГН **********, с
адрес: с. ****, иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД за размера над 227,83 лв. /двеста двадесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/
главница за консумирана вода до пълния първоначален размер, предявен с исковата молба -
3
541,99 лв. /петстотин четиридесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/ главница за
консумирана вода; за периода на консумация на вода от 25.02.2021 г. до 19.07.2023 г. вкл.;
за размера над 8,40 лв. /осем лева и четиридесет стотинки/ лихва за забава до пълния
първоначален размер, предявен с исковата молба - 42,74 лв. /четиридесет и два лева и
седемдесет и четири стотинки/ лихва за забава, както и за периода на претенцията за лихва
от 26.03.2021 г. до 20.08.2023 г. вкл., поради оттегляне на иска на основание чл. 232 ГПК и
ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед за изпълнение № 480/02.04.2024 г. по ч.гр.д. № 706/2024
год. по описа на ЛРС в ЧАСТТА й за посочените вземания, а именно: за главница за размера
над 227,83 лв. /двеста двадесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/ за консумирана
вода до размера от 541,99 лв. /петстотин четиридесет и един лева и деветдесет и девет
стотинки/ главница за консумирана вода; за периода на консумация на вода от 25.02.2021 г.
до 19.07.2023 г. вкл.; за лихва за забава за размера над 8,40 лв. /осем лева и четиридесет
стотинки/ до размера от 42,74 лв. /четиридесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/,
както и за периода на претенцията за лихва от 26.03.2021 г. до 20.08.2023 г. вкл.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. Х. И., с ЕГН **********, с адрес: с.
****, ДА ЗАПЛАТИ на „В и К“ ООД, гр. М., ЕИК ****, представлявано от В. И. - У., със
седалище и адрес на управление: гр. М., ул. ’’****, направените в исковото производство
разноски в размер на 172,98 лева /сто седемдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/,
от които 72,98 лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение,
както и направените по частно гр. дело № 706/2024 г. по описа на ЛРС разноски в размер на
27,02 лв. /двадесет и седем лева и две стотинки/ за държавна такса.
Решението, имащо характер на определение в частта му за прекратяване на
производството по делото, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните с частна жалба пред МОС.
В останалата си част решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - М.
в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4