Решение по гр. дело №1492/2025 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1556
Дата: 18 октомври 2025 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20254430101492
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1556
***, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20254430101492 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова от Х. П. Н. от ***, срещу ***,
*** по искове, както следва:
- за прогласяване на недействителност на ***, на основание чл. 22 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във
връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД;
- за прогласяване на недействителност на *** на основание чл. 22 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във
връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД;
Ищецът сочи, че главниците по договора са заплатени, но се претендират
други суми по договорите, като клаузите, са нищожни, а самите договори –
недействителни на осн. чл. 22 от ЗПК. Сочи неправилно посочен ГПР без
включване в него на сумите за неустойки. Претендира разноски, прави искане
за изискване на доказателства от ответника по реда на чл. 190 от ГПК, т.к.
твърди, че е загубил екземплярите на договорите.
Ответникът представя писмен отговор, в който заявява, че оспорва
исковете, не оспорва сключването на посочените два договора, счита, че
договорите и клаузите в тях са действителни, излага аргументи, твърди, че не
1
са му известни допълнителни разходи по кредита. Моли съда да отхвърли
исковете като неоснователни, възразява по исканията на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Въпреки, че по делото не са представени посочените от ищеца два
договора за кредит от 22.01.2024г. и от 08.07.2024г., съдът намира за
безспорно, че страните са били в облигационни отношения, доколкото
ответникът не оспорва тези твърдения и е представил извлечения от сметки по
двата договора за извършени предстоящи плащания по тях. Въпреки, че съдът
е изискал на осн. чл. 190 от ГПК от ответника копия на тези два договора, и от
съдържанието и обсъждането на договорите в отговора на исковата молба
става ясно, че ответникът разполага с тях, т.к. обсъжда конкретни техни
параметри и твърди, че оспорените клаузи не са със съдържанието, което
твърди ищецът, то копия на договорите за кредит от 22.01.2024г. и от
08.07.2024г. не са представени по делото. Съдът е указал на ответника, че при
непредставяне на изисканите от него *** и ***, сключени между него и Х. П.
Н., и приложенията към тях, на осн. чл. чл. 161 от ГПК ще приеме за доказани
всички твърдения в исковата молба, но въпреки това такива по делото не са
представени.
Поради горното, и на базата на неизпълнение на указания по чл. 190 от
ГПК, съдът приема за доказани по делото твърденията на ищеца: че между
страните са сключени *** за предоставяне на ищеца на сума в размер на
2000лв. и *** за предоставяне на сума в размер на 1000лв., че в съдържанието
на двата договора е била включена клауза, че кредитополучателят се съгласява
в срок от 5 дни от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на
кредитния лимит да осигури като обезпечение по кредита поръчителство от
страна на 2 физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално
брутно месечно възнаграждение в размер на 1 500 лева, или неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитора банка съгласно списък
с одобрени от кредитора банки; че тази неустойка на е включена в ГПР по
договора, и с нея се цели допълнително възнаграждение на кредитора. Съдът
не кредитира съдържанието на двете представени от ответника извлечения по
договорите, те са схематични, не отразяват елементите, съдържащи се във
всяка предвидена вноска и не е ясно дали в погасителните планове по двата
2
договора е имало действително това съдържание, което е посочено в колоните
„дата на падеж“ и „по кредит“ по двете извлечения.
При така установената по делото фактическа обстановка с оглед
писмените доказателства и поведението на ответника, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът приема за доказано по делото, че между ответника и ищеца са
възникнали правоотношения по *** за предоставяне на ищеца на сума в
размер на 2000лв. и *** за предоставяне на сума в размер на 1000лв., по чл. 9 и
сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Процесният договор
попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са
освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК
изначална недействителност, т.к. същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23
ЗПК, а именно - че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други
разходи. Настоящият съдебен състав приема, че в случая е налице нарушение
на нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, според която годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение
1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания. Легална дефиниция за "Общ разход по кредита за
потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
3
възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани
с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се
информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит. В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че
договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин. Съдът приема, че в процесните
договори е посочен конкретен за всеки от тях ГПР, в който обаче не включена
предвидена в договорите неустойка, а тя е била известен за кредитора разход,
който следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в
противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и
действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР
по кредита. В случая е несъмнено, че получаването на заемите не е било
обусловено от предоставяне на обезпечения, а заемателят се е съгласил да
заплати посочената в договора неустойка, която следва да се заплаща
разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. С неустоечна
клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за
предоставяне на заемната сума – т. нар. "скрита възнаградителна лихва",
доколкото най-често неустойката е предварително определена от първата до
последната вноска по договора. По този начин кредиторът не е очаквал или
желал изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят
действително е имал намерение да получи като обезпечение "поръчителство",
той е можел да постави сключването на договора за заем и предоставяне на
заемните средства под условие от предварителното поемане на поръчителство
от лице, отговарящо на посочени изисквания, каквато възможност, той има
4
съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. Следва да се посочи и
задължението на кредитора преди сключването на договора за кредит да
оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в
достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно
платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На
практика се получава така, че с такива клаузи кредиторът прехвърля риска от
неизпълнение на това си задължение на потребителя, кандидатстващ за
отпускане на парични средства чрез сключването на договора. Последното
води до значително нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя
финансова тежест, което е в противоречие със закона - чл. 16 ЗПК. Съдът
приема, че неустойките, предвидени в двата договора, представляват разход
по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който, в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите, явно от отговора на
ответника. Съгласно Решение на СЕС по дело C‑714/22, когато в ДПК не е
посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, този договор следва да
се счита освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от потребителя на предоставената
главница. Въз основан всичко дотук изложено, съдът намира, че претенцията
за прогласяване на недействителност на договорите е основателна, тази
недействителност е съгласно чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК,
вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, и предявените искове за тяхното прогласяване
следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 720.00лв. за
държавна такса и за заплатен адв. хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.22, вр.
чл.10, ал.1 от ЗПК, ***, сключен между Х. П. Н., ЕГН ********** от ***, ***,
и ***, ***.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.22, вр.
чл.10, ал.1 от ЗПК, ***, сключен между Х. П. Н., ЕГН ********** от ***, ***,
и ***, ***.
5
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.
П. Н., ЕГН ********** от ***, ***, сумата от 720.00лв. - направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6