Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на единадесети юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я
ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 8645/2020 г.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 119048 от 12.06.2020 г., постановено по гр. д. № 39555/2019 г. по описа
на СРС, I ГО, 79 състав, е уважен предявения от З. „Б.И.“ АД срещу „Агенция
пътна инфраструктура“ осъдителен иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата 115,90 лв., представляваща заплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско” за вредите на л. а. „Ауди“, модел „А 3“, с рег. № ********настъпили при ПТП 10.04.2015 г., както и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в
размер на 15 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 10.07.2019 г. до окончателното плащане.
Със същото решение ответникът е осъден
да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 250 лв.,
представляващи разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно
управление ***, представлявано от надлежно оправомощен юриск. З.П., с надлежно
учредена представителна власт по делото. Във въззивната жалба са наведени
оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от първоинстанционния
съда нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че представения по делото Протокол за
процесното ПТП не отговарял на изискванията на ЗМВР, ЗДвП и подзаконовите
нормативни актове, а длъжностното лице, съставило същият, не било изготвило
снимков материал, съобразно изискването на Наредба № 1-167 от 24.10.2002 г.
Сочи още, че не било установено и правомерно поведение на водача на увредения
автомобил, включително и евентуални
злоумишлени действия на същия свързани с увреждане на застрахования автомобил, като същият не бил тестван и за алкохол, което
изключвало задължението за изплащане на застрахователно обезщетение. Изтъква, че приложената полица по застраховка „Каско“ не съдържа
законоустановените задължителни реквизити, както не били представени и ОУ по
застраховката. Поддържа, че изслушаната САвТЕ не би следвало да се използва за
установяване механизма на ПТП, доколкото в основата на същата стояли частни
свидетелстващи документи, а и в конкретния случай не били установени всички
елементи от фактическия състав на претендираното регресно вземане. Моли
въззивният съд да отмени обжалваното решение като отхвърли предявения иск и
присъди разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият – ищец З. „Б.и.“ АД, е подал в
законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Излага доводи за
правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Иска
от съда да отхвърли жалбата и присъди направените по делото разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради
което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно
наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват
на въззивната проверка, съдът намира следното:
По отношение на оплакванията, касаещи
неправилни изводи на съда относно доказателствената сила на представения по
делото Протокол за ПТП, неустановяване по делото на изискуемо по закон
правомерно поведение на водача на застрахования автомобил и неотносимост на
представените от ищеца частни документи по процесната щета следва да се отбележи, че представеният по делото
Протокол за ПТП № 15954 от 11.04.2015 г. е съставен от длъжностното лице при
отдел „Пътна полиция“ – СДВР –София, който видно от отбелязването върху същия е
посетил процесното ПТП и е отразил в същия констатираните от него обстоятелства,
включително и относно механизма на ПТП-то, отразявайки в същия, че автомобил
„Ауди А 3“с рег. № ********управляван от Н.И.при движение по Околовръстен път в
посока от с. Л.към с. Казичене на около 2 км. след бул. „Цариградско шосе“,
поради преминаване през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно
реализира ПТП с материални щети, а именно: деформирана предна дясна гума.
Противно на поддържаното в жалбата
протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за
датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите.
По силата на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 24/2006 г. за задължителното
застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 КЗ и за методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, в редакцията
към релевантния период, настъпването на застрахователно събитие по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” се доказва с протокол за
ПТП, констативен протокол или удостоверение, изготвени от органите на
Министерството на вътрешните работи. Следователно, обективираните в процесния
протокол за ПТП обстоятелства и удостоверени от контролните органи по движение
по пътищата се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила – арг.
чл. 179, ал. 1 ГПК, доколкото същият не е оспорен по надлежния ред относно
констатираните от длъжностното лице обстоятелства. В този смисъл е и
задължителната за първоинстанционните и въззивни съдилища практика формирана по
реда на чл. 290 ГПК в Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010
г., I т. о., ТК; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I
т. о., ТК.
Ето защо настоящият състав на съда
приема, че по делото е безспорно установен механизма на настъпване на
процесното застрахователно събитие, а именно попадане на автомобил „Ауди А 3“с
рег. № ********управляван от Н.И.при движение по Околовръстен път в посока от
с. Л.към с. Казичене на около 2 км. след бул. „Цариградско шосе“, попада в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, което обстоятелство,
съгласно кредитираното то съда заключение на вещото лице по изслушаната САвТЕ,
описаните в Протокола за ПТП щети по автомобила са в причинно-следствената
връзка с настъпилия вредоносен резултат, като средната пазарна цена за възстановяването
им възлиза на 155,27 лв. От представеното платежно нареждане от 23.10.2015 г.
се установява, че ищецът е заплатил на застрахования за репарирането на вредите от процесното ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 100,90 лв. по договора за имуществено
застраховане „Автокаско”, обективиран в представената по делото застрахователна
полица № Е1314522929990016978. Тъй като обхватът на суброгационното право е
ограничен от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования, съответно е до размера на обезщетението, което
отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования, то претенцията е
основателна и доказана за пълния предявен размер от 115,90 лв., тъй като
съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователят по Каско има право и на
обичайните разноски , които в възлизат на 15,00 лв.
Ответникът не е оспорил своевременно с
отговора на исковата молба обстоятелството, че пътят, на който е реализираното
процесното ПТП, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за
пътищата, поради което и на осн. чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗП
задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответника
Агенция „Пътна инфраструктура”. Същата като юридическо лице осъществява
дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието да обозначи
съответното препятствия – част от мантинела с необходимите пътни значи с оглед
предупреждаване на участниците в движението и вземе мерки по отстраняването им
от пътното платно, е довело до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1
ЗП, поради което и на осн. чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията
на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът
има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахованата при него
собственик на увреденото МПС срещу ответника, тъй като причина за процесното ПТП
е попадането на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно.
По отношение на оплакванията във
въззивната жалба на ответника, че в противоречие с ОУ по застраховка „Автокаско”
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на застрахования следва да се
отбележи, това възражение е неоснователно, доколкото ответникът като трето лице
не може да се намесва в отношенията между застрахователя и застрахования по
имуществена застраховка „Автокаско”. Облигационните отношения имат относително
действие и трето лице не може да се намесва в чуждо облигационно отношение,
освен когато това е предвидено в закона – арг. чл. 21 ЗЗД, в като КЗ /отм./ не
предвидена възможност за намеса на трето лице в застрахователното
правоотношение, още повече че съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ ищцовото
дружество дължи заплащане на застрахователно обезщетение причинените следствие
на ПТП-то вреди по силата на застраховка Каско обективирана в полица №
Е14522929990016978. В този смисъл е и споделяната от настоящия състав на съда
практика на ВКС обективирана в Решение № 25 от 17.03.2011 г. на ВКС по т. д. №
411/2010 г., II т. о., ТК.
Недоказани по делото, а доказатествената
тежест е на ответника по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК, наведените във въззивната
жалба оплаквания за наличието на
неправомерно поведение на водача на увредения автомобил, включително и за
евентуални злоумишлени действия на същия свързани с увреждане на застрахования
автомобил, съответно че не са били налице предпоставките за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Тъй като правните изводи на двете
съдебни инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без
уважение.
При този изход на спора въззиваемия,
ищец на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК има право на разноски за адвокатско
възнаграждение, но тъй като не е представил доказателства такова да е реално
платено не следва да се присъждат така претендираните разноски.
С
оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119048 от 12.06.2020 г., постановено по гр. д. №
39555/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 79 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.