№ 231
гр. Велико Търново , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Ирена Колева
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500379 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на жалба, подадена от М.И. Р.а, ЕГН **********, в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д.. В.. Р. с ЕГН .., чрез
процесуален представител – адвокат Р.В., срещу действия на ДСИ при Районен съд-Горна
Оряховица по изп.дело № 185/2020г., изразяващи се в отказ да се състави констативен
протокол по реда на чл.4 ал.1 от Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата
на присъдена издръжка, обективиран в разпореждане от 09.03.2021г. по делото. В жалбата се
излагат доводи, че длъжникът в изпълнителното производство не притежава имущество и
доходи, от които да може да бъде събрана дължимата на малолетното дете издръжка, тъй
като без съдействието на длъжника не може да бъде установено местонахождението на
притежаваното от него МПС, а той реално не може да бъде открит и притежаваните от него
1/48 идеални части от недвижим имот в село К.., община П.., не могат да послужат за
изпълнение на присъдената издръжка. Излагат се аргументи, че евентуалното провеждане на
публична продан на този имот би било значително затруднено поради наличието на голям
брой съсобственици, а и би довело до натрупването на значителни разноски за длъжника в
процеса. Посочва се, че изискването на чл.152 СК и на цитираната по-горе наредба е не
просто длъжникът да няма имущество, а ако има – срещу това имущество да не може да
бъде проведено принудително изпълнение, какъвто е настоящия случай. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени извършения отказ и върне делото на съдебния
изпълнител за издаване на констативен протокол по чл.152 СК.
Ответникът по жалбата – В. Д. Р., чрез назначения в изпълнителното производство
1
особен представител, е подал писмено възражение в срока по чл.436 ал.3 ГПК, в което заема
становище за допустимост, но неоснователност на жалбата поради това, че не са налице
основанията на чл.152 ал.2 СК, чл.2 ал.1 и чл.4 ал.1 от Наредбата за определяне на реда за
изплащане от държавата на присъдена издръжка.
Съдебният изпълнител излага мотиви за недопустимост, респ. неоснователност на
подадената жалба. Счита, че издаването на констативен протокол би било в противоречие с
разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на
присъдена издръжка и чл.152 ал.2 СК, тъй като държавата изплаща присъдена издръжка
само в случай, че длъжникът няма доходи и не притежава имущество, върху които да се
насочи принудително изпълнение.
Съдът, след като съобрази изложените от страните доводи и данните в изпълнителното
дело, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от страна в изпълнителното
производство, чрез надлежен процесуален представител, срещу подлежащо на обжалване
действие по чл.435 ал.1 т.1 ГПК – отказ на съдебен изпълнител за извършване на искано
изпълнително действие /изплащане на присъдена издръжка от общината, част от която
процедура е съставянето на констативен протокол по чл.4 ал.1 от Наредбата за определяне
на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка/, поради което същата е
допустима и подлежи на разглеждане. По същество се явява основателна по следните
съображения:
Производството по изпълнителното дело е било образувано по молба на М.И. Р.а, като
майка и законен представител на малолетното дете Д.. В.., срещу В. Д. Р. по изпълнителен
лист от 08.03.2017г., издаден въз основа на влязло в законна сила решение по гр.д. №
90/2016г. на Районен съд-Габрово, за събиране на парично вземане по присъдена в полза на
малолетното дете издръжка занапред и за минало време. В хода на производството
длъжникът не е установен на регистрираните в страната постоянен и настоящ адрес и за
нуждите на същото му е бил назначен особен представител. Извършено било пълно
проучване на имущественото състояние, доходите и банкови сметки на длъжника и е
установено, че същият притежава единствено товарен автомобил „..1“ и 1/48 ид.част от
недвижим имот в село К.., община П.., придобит по наследство. Върху същите са били
наложени съответно запор и възбрана. С молба от 30.07.2020г. взискателят, чрез
процесуалния си представител, е поискал от съдебния изпълнител съставянето на
констативен протокол по чл.152 ал.2 СК и изплащане от държавата чрез съответната община
на присъдената издръжка. С разпореждане от 09.03.2021г. съдебният изпълнител отказал да
издаде констативен протокол по реда на чл.4 ал.1 от Наредбата за определяне на реда за
изплащане от държавата на присъдена издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл.152 ал.1 СК държавата изплаща присъдената на
ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник
в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян
ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. Според ал.2 на с.чл.
изплащането се дължи, когато по изпълнителното дело се установи, че неизправният
длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното
изпълнение. Редът, по който става изплащането на присъдена издръжка от държавата, е
определен в издадената на основание чл.152 ал.8 от СК наредба. Необходима част от
процедурата за поемане на издръжката от държавата е установяване на обстоятелствата по
чл.152 ал.2 от СК от страна на съдебния изпълнител и при установяването им - съставянето
на констативен протокол по чл.4 ал.1 изр.2 от Наредбата.
2
В настоящия случай, съдебният изпълнител е приел, че длъжникът притежава
описаните по-горе товарен автомобил и ид.части от недвижим имот, поради което
издаването на поискания констативен протокол би противоречало на разпоредбата на чл.152
ал.2 СК и чл.2 ал.1 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на
присъдена издръжка. Настоящият състав не споделя този извод. Това е така, тъй като
законът не поставя като условие за издаването на констативен протокол и изплащането на
присъдената издръжка от държавата липсата на каквито и да било доходи и имущество на
длъжника. В този смисъл разпоредбата на чл.5 ал.2 от Наредбата изисква когато длъжникът
има доходи и имущество, върху които не може по някаква причина да се насочи
принудително изпълнение, тази причина изрично да бъде посочена в констативния протокол
по чл.4 от същата наредба. По изпълнителното дело е установено, че притежаваният от
длъжника съгласно изисканите справки товарен автомобил не може да бъде открит /както и
самият длъжник, който да установи местонахождението му/, поради което върху него не е
възможно да се осъществи принудително изпълнение. Установено е и право на собственост
на длъжника върху 1/48 ид.части от недвижим имот – УПИ с площ от 1800 кв.м., находящ се
в село К.., община П... Незначителният дял на длъжника в съсобствеността,
характеристиките на имота и неговата данъчна оценка фактически го приравняват на
имущество, върху което може да се осъществи изпълнение поради това, че евентуалната му
продажба не би довела до събирането на средства за удовлетворяване на вземането за
издръжка.
По изложените съображения, съдът намира изводът на съдебния изпълнител в
обжалвания акт за неправилен и несъответстващ на данните по делото. Ето защо,
подадената срещу отказът му да състави констативен протокол по реда на чл.4 ал.1 от
Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка,
обективиран в разпореждане от 09.03.2021г., следва да бъде уважена. Предприетото
изпълнение следва да продължи, като се установят обстоятелствата по чл.152 ал.2 СК и
съдебният изпълнител изпълни произтичащите от Наредбата задължения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действия на ДСИ при Районен съд-Горна Оряховица по изп.дело №
185/2020г., изразяващи се в отказ да се състави констативен протокол по реда на чл.4 ал.1 от
Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка,
обективиран в разпореждане от 09.03.2021г.
ВРЪЩА делото на ДСИ при Районен съд-Горна Оряховица за продължаване на
изпълнението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3