Р Е Ш Е Н И Е № 261149
04.11.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК – XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 7632 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Предявена е искова
молба от ищците М.Н.Х. и Т.Н.Х. против ответниците В.Н.К. и П.Г.К. – Н. с
правна квалификация чл. 32, ал. 2 от ЗС
и чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Твърди се в исковата молба, че страните са
съсобственици на ПИ ***с площ на целия имот 289 кв. м., с адрес: ***
Твърди се, че ищцата М.Н.Х. по силата на направено в
нейна полза дарение с нотариален акт ***при *** ***е собственик на лично основание
на 1/3 ид.част от описания поземлен имот, който по действуващия към 1974 г.
план е имот с планоснимачен номер *** в кв. 18 целият от
300 кв.м, ведно с 1/3 ид.част
от жилищна сграда, при граници на парцела: улица, й.б., и.ф. и наследници на д.р.. През 1993 г. майката
на ищцата п.п.с.й продава
срещу задължение за гледане и издръжка 1/6 ид.част от правото на собственост върху дворното място, съставляващо парцел *** в кв.10, по плана на гр. *** която продажба била осъществена с нотариален акт *** при *** Д., ведно с 1/6 ид.ч от жилищна сграда. Тъй като продажбата била извършена по време на брака на М.Н.Х. с Т.Н.Х.,
то тази 1/6 ид.част станала СИО. По силата на
дарението, продажбата и
наследство М.Х. била собственик на 6/12
ид.ч от дворното място, а Т.Н.Х. собственик на 1/12 ид.ч или общо двамата са
собственици на 7/12 ид.ч от дворното място ПИ с ид. ***по КК и КР на гр. **, с площ на имота 289 кв.м и на 10/12 ид.ч от
жилищната сграда, построена в
западната част на имота със застроена площ 68.58 кв.м.
Твърди се, че ответницата В.Н.К. е собственик по
дарение и наследство на 2/12 ид.ч от жилищната
сграда в западната част на имота, със застроена площ
68.58 кв.м и 5/12 ид.ч от дворното място. През 2002 г. била извършена съдебна делба именно на дворното място и жилищната сграда в
западната част на имота със застроена площ 68.58 кв.м, като делбата била допусната при същите ид.части за
съсобствениците. С влязло в сила
Решение № ** на *** на ПРС делбата била извършена като били съставени два дяла: В общ дял - Първи
на ищците били включени помещения 2,3,4,5,10,11,12,13,14,15 от жилищната сграда
от 68.58 кв.м., ведно със 73,68%
ид.части от общите части на сградата и дворното място. В дял на ответницата В.Н.К., който бил Втори дял се
разпределило и същия включвал помещение 1,21 от жилищната сграда със застроена
площ 68,58 кв.м и 26,31% ид.части от общите части на сградата и дворното място.
През 2009 г. /преди изтичане на 10 год. давностен
срок/ ответниците В.Н.К. и дъщеря й П.Г.К. -Н. се снабдили с нотариален акт по
обстоятелствена проверка *** С този нотариален акт били признати за собственици
на пристройка в източната част и 26.31% ид.части, от дворното място, което е
289 кв.м и тези 26.31% ид.части се равняват на 76.03/289 ид.ч, а те ползвали
повече като права на собственост отколкото имат, а именно: - 36.77 кв.м. от
земята под пристройката с външно стълбище за пристройка тоалетна - 2 кв.м до
стълбище с площ 4 кв.м, 13 кв.м земя под второстепенната постройка от 26.00
кв.м с ид. ***и 8.50 кв.м земя под второстепенната постройка от 17.00 кв.м с
ид. ***
Ползвали земя под помещение № 1 от жилищната сграда от 68.58
кв.м, което е с площ 13.81 кв.м и помещение № 21 с площ 13.39 кв.м. Ползвали още 6.00 кв.м дворно място
под терасата на пристройката, която е подпряна на двора с греди.
Или при права на
собственост за ответниците 26.31 % от дворно място, равняващи се на 76.03/289
ид.части, същите ползуват 105.97/289 ид.ч, което се получава от сбора на
площите на описаните помещения - жилищна сграда в западната част на дворното
място, пристройката към нея, тераса, тоалетна, външно стълбище и идеални части
от второстепенните постройки,
както и
празно дворно място 29.94/289 ид.
части
повече от правата им на собственост.
За ползвания от ответниците
по-голям обем права на собственост последните не плащали на ищците обезщетение за ползата, от която са лишени, от деня на
писмената покана, която им е отправена с нотариална
покана връчена им от *** ***на 7.06.2017 г. От тази дата ответниците следвало да плащат наем.
Ето защо се иска:
1.В.Н.К. да бъде осъдена да заплати на М.Н.Х. сумата
от 312 лева, която представлява обезщетение за ползите от които е лишена от
ползваните от нея 14.02/289 ид.части от застроеното и незастроено дворно място
в повече от правата, които има за период от 07.06.2017г. до 07.06.2018г.;
2. П.Г.К.-Н. да бъде осъдена да заплати на М.Н.Х.
сумата от 63 лева, която представлява обезщетение за ползата от която е лишена
от ползваните от нея 4,67/289 ид.части от застроеното и незастроено дворно
място в повече от правата които има за периода от 07.06.2017г. до 07.06.2018г.
3. В.Н.К. да бъде осъдена заплати на Т.Н.Х. сумата от
104 лева, която представлява обезщетение за ползите от които е лишен от
ползваните от нея 2.81/289 ид.части от застроеното и незастроено дворно място в
повече;
4. П.Г.К. да бъде осъдена да заплати на Т.Н.Х. сумата
от 21 лева, която представлява обезщетение за ползите от които е лишен от
ползваните от нея 0.94/289 ид.части от застроеното и незастроено дворно място в
повече от правата които има.
Вън от горното се иска
се да бъде постановено и решение, с което да
бъде разпределено правото на ползване на поземлен имот с идентификатор ***,
находящ се в гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***на *** на АГКК. Адрес на
поземления имот *** площ 289 кв.м. Трайно предназначение на територията
–урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/. Номер по
предходен план *** кв.10, парцел ***, съседи:*** *** *** ***; ***., ведно с
построените в имота сгради, а именно: сграда с ид. ***- застроена площ 26 кв.м;
сграда с ид. ***; сграда с ид. ***.4.
Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Постъпил е писмен
отговор от ответниците В.Н.К. и П.Г.К.. Заявява се, че съгласно решение №
233/24.11.2003 по гр.д. № 1106/2002г. на РС – Пловдив в сила от
30.01.2004г.страните са собственици на самостоятелни жилищни обекти и
припадащите се към тях ид.части от дворното място определени по реда на чл. 40
ЗС като ответниците се снабдили с нот.акт за собственост *** на *** И.И.при
описаните в акта квоти за всяка. Посочва се че било създадено положение при
което сградите са изключени от съсобствеността върху терена, което било сходно
с това при етажната собственост поради което и съобразно чл. 38, ал.1 ЗС земята
върху която са построени сградите и двора са общи части по предназначение.
Жилищните сгради били индивидуална собственост,а дворът извън застроената му
част представлявал обща част по предназначение. Според ответниците, ищците
смесвали обикновената съсобственост с етажната собственост като отнасяли
определените в делбата ид.части от сградите и дворното място към общата
квадратура на дворното място. Заявява се, че използваният механизъм чрез
пресмятане ид.части от общи части като реална площ в квадратни метри и
съпостяването му със сбора от застроените площи на притежаваните от ответниците
обекти не отговаря на същността на отношенията възникващи при института на
етажната собственост. Притежаваните от страните идеални части не биха могли
механично да се преизчислят като реална площ спрямо дворното място и общата му
площ. Заявява се, че дяловете на етажните собственици в съсобствеността се
определят от съотношението между пазарните стойности на отделните обекти, които
те притежават изчислени към момента на възникване на ЕС. Ето защо се иска
отхвърлянето на предявените искове. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
Съдът след като се
запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на
основание чл. 12 ГПК намира от фактическа и правна страна следното.
Процесното дворно
място представлява поземлен имот с идентификатор № ***, с административен адрес
гр. *** По предишен план поземленият имот е бил обозначен с номер ***, кв.10 и
е представлявал кадастрална основа на парцел ***. В кадастралната схема са отразени
като заснети четири сгради: двуетажна жилищна сграда с площ от 103 кв.м. и
идентификатор ***; складова база с площ 26 кв.м. и идентификатор ***; складова
база с площ 17 кв.м. и идентификатор ***; и складова база с площ 14 кв.м. и идентификатор
***.
Ищцата М.Н.Х. е
придобила 1/3 ид. ч. от процесния имот, /тогава с пл.н. 242 / по силата на договор за дарение от баща
си ***. Договорът бил сключен на 25.09.1974г. и обективиран в нотариален акт ***на
***а при ПРС. Освен идеалната част от дворното място с него е прехвърлена и
една трета ид.ч. от масивната жилищна сграда, застроена на 63 кв.м. Със същата
сделка, дарителят *** е прехвърлил на другата си дъщеря – ответницата В.Н.К. 70/300 ид.ч. от процесния имот, който
съгласно нотариалния акт е обозначен с площ от 300 кв.м. Договорът за дарение
бил сключен със съгласието на съпругата на С. - П. П. . На ***П. С.сключила с
ищцата М.Н.Х. договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, обективиран в нотариален акт */** на ***а при ПРС. С него тя прехвърлила
на дъщеря си 1/6 идеална част от процесното дворно място и 1/6 идеална част от
масивната жилищна сграда в имота, застроена върху 63 кв.м. По делото не е спорно, че при сключване на
тази сделка ищцата М.Х. е била в брак с втория ищец Т.Х., поради което
прехвърлената идеална част е станала семейна имуществена общност.
Така възникналата върху процесното дворно място и
сграда съсобственост е била прекратена чрез съдебна делба по гр. д.
№1106/2002г. по описа на Пловдивския районен съд, като със решение №233 от
24.11.2003г. в общ дял на ищците М.Х. и Т. Х. били разпределен дял първи,
включващ помещения 2,3,4,5,10,11.12,13,14 и 15 от жилищната страда със
застроена площ 68,58 кв.м., ведно с 73,68 % ид.ч. от общите части на сградата и
от дворното място, съставляващо УПИ ***, кв.10. В дял на другата съделителка - В.Н.К.
бил разпределен обособен дял втори, включващ помещения 1, 21 по одобрен ахр.
проект, от същата жилищна сграда, ведно с 26,31 % ид.ч. от общите части на
сградата и дворното място. Установява се от решението по допускане на делбата,
постановено на 12.11.2002г., че неин предмет са били дворното място, както и
построената в западната му част жилищна сграда, със застроена площ от 68,58
кв.м. състояща се от три стаи, кухненски бокс, коридор и зимничен етаж, който е
със същата квадратура и се състои от три помещения, коридор и тоалетна .
Предмет на тази делба не е била съществуващата в поземления имот пристройка към
основната сграда, съставляваща самостоятелно жилище с изба и отделен вход, площ от 30,62 кв.м., за която съдът е приел,
че е построена въз основа на сторително разрешение от 1972г. от В.К. и съпруга
й със съгласието на нейните родители. Относно тази сграда съдът е приел, че е
придобита от К. и нейния съпруг чрез давностно владение.
На ** ответниците В.Н.К. и П.Г.К. били признати за собственици по
давностно владение и делба, за първата, и по давностно владение и наследство,
за втората, на жилище, съставляващо масивна пристройка от източната страна на
масивна жилищна сграда, двете построени в процесното дворно място съставляващо
УПИ *** в кв. 10. Пристройка е описана със застроена площ от 36,77 кв.м.,
състояща се от жилищен и зимничен етаж, заедно с помещения № 1 и №*** от
прилепената към пристройката жилищна сграда с площ от 68,58 кв.м., присъединени
съгласно одобрения архитектурен проект и решението за делба от 24.11.2003,
ведно с 26,31% ид.ч. от общите части на жилищната сграда с площ от 68,58 кв.м.
и същите ид.ч. от дворното място.
Страните не спорят относно обстоятелството, че
дворното място се ползва общо за достъп и обслужване на притежаваните от тях
жилищни обекти и принадлежащите им стопански постройки и гаражи, която насока
са всички гласни доказателствени източници. В случая дворното място, което обслужва
процесните постройките има характер на хоризонтална етажна собственост, при
което това дворното място е неделимо относно частта му която обслужва
постройките – така т.1 буква „г“, „д“ и „е“ от Постановление *** Пленум на ВС
съгласно, което парцелът е обща част и съсобствеността върху него е неразделно
свързана с отделните сгради.
Следователно,
реалната част, която обслужва процесните постройки има характер на етажна
собственост за която не може да се допусне разпределение ползването по аргумент
от чл. 38, ал.3 ЗС съгласно който е недопустима делбата на общи части. Извършването
на разпределението ползването на процесния поземлен имот е допустимо само ако бъде
отчетена площа, която е прилежаща към всяка от постройките и която обслужва
ползването на съответната постройка като тази площа се извади от останалата
площ която не е прилежаща и има статут на обикновена съсобственост.
Видно от приетата по делото съдебно-техническа
експертиза с вещо лице В.К. – основно и две допълнителни не е предложен вариант
за разпределение дворното място при отчитане площа, която е обслужваща
постройките, тъй като тази площ може да бъде единствено ползвана от собственика
на постройката, евентуално да бъде предоставена за общо ползване. Вещото лице е
отчело площа която е застроена със сградите – така за ищците това са 36 кв.м, а
за ответниците 23 кв.м. без обаче да е отчетена прилежаща площ към тези сгради,
която е необходима за обслужването им и която също е в режим на етажна
собственост.
Ето и защо искът за реалното разпределение ползването на
земята не може да се допусне, тъй като не е изчислена квадратурата на реалната
площ, която е в режим на обикновена съсобственост, за да се отчетат квотите на
страните в съсобствеността.
Не може да се допусне реално разпределение ползването
и на сградите с ***- застроена площ 26 кв.м; сграда с ид. ***; сграда с ид. ***.4.
Тези сгради не са били предмет на делба, но са придобите от страните по давност
и наследство чрез явно, спокойно и непрекъснато владение, упражнявано от
построяването им до настоящия момент като в тази връзка настоящата инстанция се
позовава на решение № 97/19.10.2020г. по гр.д. № 325/2020г. по описа на ВКС
като в отношенията между страните не е изключена презумпцията на чл. 69 ЗС тъй като
при фактическото разделяне на съсобствените имоти всеки от съсобствениците
установява своя самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно със
семейството си със знанието и без противопоставянето са действия които
установяват владение за себе си. В конкретния случай по делото е доказано точно
това – установено е както ищците, така и ответниците да ползват по един гараж и
по две стопански постройки – показанията на св. Пена П. Кюркчийска, която
подробно, еднопосочно и непротиворечиво установява годините на построяване,
разположението, параметрите и предназначението на всяка от сградите на
страните, както и че те са ги ползвали и ги ползват повече от десет години без
спорове,открито и спокойно и без противопоставяне.
По отношение на иска с правна квалификация чл.31, ал.2
ЗС.
На първо място по делото не се установява ответниците
да ползват повече от колкото притежават в съсобствеността в дворното място, тъй
като както се посочи това дворно място има режим на обикновена съсобственост и
хоризонтална етажна собственост досежно прилежащата квадратура към постройките.
Така ползваните 2 кв.м до стълбището, 13 кв.м под второстепенната постройка от
26 кв.м и 8.50 кв.м под второстепенната постройка с площ от 17 кв.м, земята под помещението № 1 с площ
от 13.81 кв.м и помещение № 21 с площ от 13.39 кв.м. и 6 кв.м под терасата се
явяват общи части в режим на етажна собственост и за тях ищците нямат право на
обезщетение. Ищците имат право на обезщетение за площа от 124. 65 кв.м която е
незастроена и която е в режим на обикновена съсобственост, но в случая по
делото не е установено правата на ищците да са накърнени за сметка по-голямо
ползване от ответниците. В тази връзка спецификата на общите части в режим на
етажна собственост са, че всеки собственик на инидвидуален обект има право да
ги ползва само по предназначение, а ако не ги ползва по предназначение, то това
води до създаване пречки на другия етажен собственик при което на разположение
е не иска за обезщетение, а иска по чл. 109 ЗС.
На второ място, приравняването на реална квадратура
към ид.части от общите части върху дворното място, което е в режим на етажна
собственост е неправилно. Притежаваните от страните идеални части не биха могли
механично да се преизчислят като реална площ спрямо дворното място и общата му
площ поради което и посочените от ищците квоти като ид.части са всъщност според
ищците дробно число, в което знаменателя е общата площ дворното място, а
числителя е площа ползвана в повече от ответниците, но посочена като ид.част.
Този подход е в пълно противоречие със законовата уредба на чл. 40 ЗС съгласно
която дяловете на отделните собственици в общите части при етажна собственост
са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които
те притежават и цялата стойност на обекта.
Ето и защо исковете по чл. 31, ал.2 ЗС се отхвърлят
като неоснователни.
В последното съдебно заседание е направено изменение
за сумата от 420 лева, но това изменение
не е в съответствие със заявените в обстоятелствената част на исковата молба
ид.части поради което и съдът макар о.с.з да го е допуснал не го приема, защото
е нередовно и не е ясно как се разпределя сумата за всеки ответник.
С оглед изхода на спора по делото и на основание чл.
78 ГПК в полза на ответник В.К. се присъждат разноски в размер на сумата от 600
лева, а в полза на ответник П.К. – сума в размер на 700 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Н.Х. с ЕГН ********** и Т.Н.Х. с ЕГН ********** ***
против В.Н.К. с ЕГН ********** и П.Г.К. – Н. с ЕГН ********** и двете с адрес: ***
иск за разпределение ползването на поземлен имот с идентификатор ***по
действащата КК и КР на гр. Пловдив одобрени със Заповед ***на *** на АГКК с адрес
***с площ 289 кв.м. с трайно предназначение на територията –урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план 242
кв.10, парцел ***, съседи:**; ***; ***; ***; ***., ведно с построените в имота
сгради, а именно: сграда с идентификатор № . ***- застроена площ 26 кв.м;
сграда с идентификатор № . ***; сграда с идентификатор №. ***.4 като
неоснователен и недоказан;
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.Х. с ЕГН ********** против В.Н.К.
с ЕГН ********** иск за заплащане на сумата от 312 лева, която представлява
обезщетение за ползите от които ищцата е лишена от ползваните от ответницата
14.02/289 ид.части от застроеното и незастроено дворно място с идентификатор ***в
повече от правата, които има за периода от 07.06.2017г. до 07.06.2018г. ведно
със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването
на исковата молба – 10.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата;
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Н.Х. с ЕГН **********
против П.Г.К. – Н. с ЕГН ********** иск за заплащане на сумата от 63 лева,
която представлява обезщетение за ползата от която ищцата е лишена от ползваните от ответницата 4,67/289
ид.части от застроеното и незастроено дворно място в повече от правата които
има за периода от 07.06.2017г. до 07.06.2018г ведно със законната лихва за
забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба –
10.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Н.Х. с ЕГН ********** против В.Н.К.
с ЕГН ********** иск за заплащане на сумата от 104 лева, която представлява
обезщетение за ползите от които ищцата е лишена от ползваните от ответницата 2.81/289
ид.части от застроеното и незастроено дворно място с идентификатор ***в повече
от правата, които има за периода от 07.06.2017г. до 07.06.2018г. ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на
исковата молба – 10.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Н.Х. с ЕГН ********** против П.Г.К.
– Н. с ЕГН ********** иск за заплащане на сумата от 21 лева, която представлява
обезщетение за ползата от която ищцата е
лишена от ползваните от ответницата 0.94/289 ид.части от застроеното и
незастроено дворно място в повече от правата които има за периода от
07.06.2017г. до 07.06.2018г ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 10.05.2018г. до
окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА М.Н.Х. с ЕГН ********** и Т.Н.Х. с ЕГН **********
*** да заплатят общо в полза на В.Н.К. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от
600 лева разноски за настоящата инстанция;
ОСЪЖДА М.Н.Х. с ЕГН ********** и Т.Н.Х. с ЕГН **********
*** да заплатят общо в полза на П.Г.К. – Н. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 700 лева разноски за
настоящата инстанция;
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.