№ 1979
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20231100111638 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по предявен от П. И. М. срещу Й. Д. М. иск с правно
основание чл. 240 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е син на ответницата. По повод участие на
ответницата в публична продан на недвижим имот с идентификатор
68134.1941.297 и построената в него еднофамилна жилищна сграда ищецът й
предоставил в заем сумата от 50 000 лв., като преводът бил нареден по банков
път с посочено основание: „покупка на жилище“. Сочи се, че ищецът отправял
многократни покани до ответницата за връщане на заетата сума, но и към
настоящия момент това не било сторено. По изложените съображения ищецът
моли съда да осъди ответницата да заплати на ищеца на основание чл. 240 ал.
1 ЗЗД сумата от 50 000 лв., дължима по договор за заем, ведно със законната
лихва, считано от 17.10.2023 г. до окончателното изплащане на
претендираната сума. Предявява евентуален иск с правно основание чл. 59
ЗЗД ако съдът счете, че не се установява обвързаност между страните по
договор за заем.
В отговор на исковата молба ответницата не оспорва сключването на
договора за заем и получаването на сумата. Оспорва да е канена да върне
1
сумата. Посочва, че на свой ред ищецът е получил сумата чрез сключването на
5 отделни договора за заем с трети на спора лица за суми от х 10 000 лв.
Ответницата, вместо ищеца, е върнала заетите суми на А.Д., К.М. и В.А..
Посочва, че искът се явява частично основателен за сумата от 20 000 лв. За
остатъка от 30 000 лв. прави възражение за прихващане на основание чл. 74
ЗЗД при твърдение с изпълнение на поети от ищеца задължения да е встъпила
в правата на кредиторите-заемодатели.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. С., поддържа
предявения иск. Ответницата се явява лично и с адв. Д., потвърждава
заявеното становище с отговора. Събраните по делото доказателства страните
анализират в писмени защити.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото е прието платежно нареждане от 19.10.2018 г. за наредена
сума в размер от 50000 лв., преведена от П. И. М. по сметка на Й. Д. М..
Отразеното в документа основание е “за покупка на жилище“. Не се спори, че
сумата е ползвана за заплащане на придобитото от ответницата въз основа на
публична продан и постановление за възлагане от 29.10.2018 г. по изп. дело №
20167900400749 на ЧСИ М. УПИ VІ-297 в гр. София, кв. Бояна, ул. „*******,
ведно с еднофамилна жилищна сграда в частта относно приземен и първи
етаж.
На 28.06.2023 г. П. М. е изпратил до Й. М., чрез ЧСИ Б., покана за
връщане на заетата сума от 50 000 лв. с предложени варианти за спогодба.
Поканата е получена на 07.07.2023 г.
По делото са приети договори за заем за послужване с посочване да са
сключени от П. И. М. в качеството му на заемател както следва: 1. На
04.09.2018 г. – с Д.С., 2. на 06.09.2018 г. – с М.Т.Ш., 3. на 13.09.2018 г. – с
А.В.Д., 4. 17.09.2018 г. – с К.К.М., като в договорите е отразено предоставяне
в заем на сума в размер на 10000 лв. с падеж съответно 2 и 5 години при 0%
договорна лихва.
В разписка от 15.10.2023 г. В.А. е отразила, че е получила от Й. М.
сумата от 10000 лв. – предоставена в заем на ответницата, но получена от П.
М.. В разписка от 19.07.2023 г. А.Д. е отразила получаване от Й. М. на сумата
от 10000 лв. – част от даден заем на г-жа М., но „получена по договор от П. И.
2
М.“, разписка от 19.07.2022 г. – от К.М. за връщане на сумата от 10000 лв. –
дадена в заем на ответницата, отново с отбелязване да е получена от ищеца.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
М. Ш. и А.Д.. Свидетелят Ш. сочи, че е най-добър приятел с ищеца. Знае, че се
нуждаел от средства за заплащане на партерен етаж от къща в кв. „Бояна“,
която къща била притежание на ищеца и майка му. за имота претендирала
жена, която живеела там с цел грижа за дядото в семейството. Свидетелят
подписал декларация, в която заявявал готовност за предоставяне на пари –
приложеният по делото договор за заем за послужване. Сочи, че не е
предоставил пари нито на ищеца, нито на ответника, като документът
изразявал намерение за предоставяне на сумата, като под думата „предоставя“
следвало да се има предвид – ще предостави, при необходимост. Свидетелката
Д. посочва, познава страните, работи с ответницата в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, в различни отделения. В края на 2018 г. ответницата й
поискала в заем 10000 лв., свидетелката не я попитала за какво са й нужни
парите. За тази сума подписала договор с ищеца, не попитала защо с него, не с
ответницата, това били техни семейни неща. Ответницата й върнала сумата на
4 вноски, като при последното плащане оформили документ за връщане на
сумата. При подписването на договора и двамата били в дома на Й..
От така събраните доказателства се установява предоставяне в заем от
ищцовата на ответната страна на сума в размер на 50000 лв. При липса на
отразен срок за връщане съдът приема, че сумата е дължима от ответницата с
получаване на 07.07.2023 г. на покана за връщането й.
Спорно по темата е дали ответната страна е погасила поето от ищеца
задължение по договори за заем за послужване като с изпълнение на поетото
задължение е встъпила в правата на заемодателите. За установяване на така
наведените твърдения с възражението за прихващане ответницата представя 4
договори за заем за послужване и 3 разписки с отразяване от заемодателите, че
сумата е върната. Съдът взема предвид, че за уважаване на възражението
следва да се установи постигнато съгласие за заемане на договорена парична
сума, като предвид реалния характер на договора сумата следва да е
действително предадена за завършване на фактическия състав. При оспорване
как следва да се интерпретира по съдържание отразяването „предоставя“ в
съответните договори съдът е допуснал събиране на гласни доказателства. От
3
показанията на свидетеля Ш. се установява, че следва да се има предвид
намерение за предоставяне на сумата. Съдът отчита обаче, че свидетелката Д.
сочи да е разговаряла с ответната страна за предоставяне в заем на сума от
10000 лв., която тя се съгласила да даде на своята приятелка, като за нея без
значение било, че документно ще се отрази като заемополучател да е синът на
ищцата. Противоречиво е съдържанието и на трите приложени по делото
разписки, които сочат, че заемът е даден „на г-жа М.“, но получен от П. М.,
съответно „на г-жа М., но получен по договор от П. И. М.“. Това отразяване в
разписките, на следващо място, не съдържа материална доказателствена сила,
противопоставима на ищцовата страна. Ето защо съдът приема, че не се
установява безспорно дали именно ищецът П. М. е получил от съответния
заемател сума в размер на 10000 лв. в изпълнение на постигнато съглашение
по договор за заем за послужване, оттук – възникнало ли е задължение за
връщане на заетата сума. Изложените обстоятелства не могат да се разгледат
и на плоскостта на чл. 59 ЗЗД предвид представените по делото доказателства
(писмени и гласни), преценени в тяхната съвкупност. Ето защо възражението
следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
Предвид установения изход от спора ответникът следва да заплати на
ищеца разноски съобразно уважената част от иска в общ размер 3000 лв., в
това число държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва да заплати по сметка
на СГС държавна такса в размер на 1500 лв.
Така мотивиран Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Д. М., ЕГН ********** да заплати на П. И. М., ЕГН
**********:
- на основание чл. 240 ЗЗД сумата от 50000 лв. - главница по договор за
заем, получен от ответницата на 19.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата считано от 17.10.2023 г. до окончателното изплащане на
4
претендираната сума;,
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3000 лв. – държавна такса и
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОТХВЪРЛЯ възражение за прихващане на Й. Д. М., ЕГН **********
срещу П. И. М., ЕГН ********** за сумата от 30000 лв. – насрещно вземане
за заплатени от Й. М. задължения на П. М. по договори за заем за послужване,
сключени от ищеца с В.И.А., АК.К.М. и А.В.Д..
ОСЪЖДА Й. Д. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски
градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1500 лв. – държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5