ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49
гр. Бургас, 28.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
частно гражданско дело № 20222000500006 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на Н. Г. Б. и
Г. Ц. Б., чрез техния пълномощник адв.П., против определение
№447/26.11.2021г. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е изменено
определение №389/29.10.2021г. по същото дело и са осъдени частните
жалбоподатели да заплатят на А.П. К. разноски в размер на 1758,78 лв.
Иска се отмяна на определението като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че в измененото определение разноски не са
присъдени, няма искане за присъждането им, направено от страната и не са
представени доказателства за извършването им. Молбата е неоснователна, а
доказателства за направените разноски са представени едва с нея. Сочи
практика на ВКС, според която с постановяването на определението, чието
изменение се иска, тази възможност е преклудирана.
На следващо място се сочи, че от мотивите на измененото определение
е видно, че жалбоподателите не са предизвикали неоснователно
производството, тъй като ответницата Т. К. има регистриран постоянен и
настоящ адрес в Б. има и други адреси по смисъла на чл.49 ГПК и към
момента на депозиране на исковата молба за тях е било невъзможно да
узнаят, че по отношение на нея са налице предпоставките на чл.219, ал.2 ГПК.
Поради това и не следва да бъдат санкционирани посредством възлагането на
разноски.
На последно място се твърди, че съдът няма правомощия да се
произнася по обратния иск, който не е приел за разглеждане, тъй като
предявяването му е при условията на евентуалност. Определението, с което е
отказано приемането за разглеждане на обратния иск не е преграждащо
развитието на производството и с оглед запазването на висящността на този
1
евентуален иск ще бъдат определени и разноските, дължими по него.
В отговор на частната жалба, подаден от А.П.К., се иска оставянето и
без уважение като неоснователна. Сочи, че като трето лице – помагач по
делото и ответник по предявения обратен иск е подал отговор на исковата
молба чрез ангажирания от него адвокат и е предявил инцидентен
установителен иск. Към отговора са представени пълномощно, договор за
правна защита и списък на разноските.
В определението съдът е приел, че разноски по инцидентния
установителен иск не се дължат. Според страната, следва да и бъдат
присъдени и разноски за този иск с оглед ангажирането на процесуален
представител и положения от него труд съобразно представените
доказателства.
Обстоятелството, че в производството не е разгледан предявеният
против А. К. обратен иск, с оглед постановеното прекратяване основателно са
му присъдени разноски по реда на чл.78,ал.4 ГПК съгласно приетото в
определение №724/15.12.2015г. под.1280/2014г. по описа на Второ търговско
отделение на ВКС.
Моли да бъде потвърдено определението и да му бъдат присъдени
разноски за настоящото производство.
Бургаският апелативен съд, след като разледа частната жалба,
становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се
произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима
е и следва да бъде разгледана.
Производството по делото е образувано по исковата молба на И. Ф. К. и
Б. С. К. против настоящите частни жалбоподатели с правно основание чл.189
ЗЗД за разваляне на сключен между страните договор за покупко–продажба
на недвижим имот и за осъждане на ответниците да им заплатят сумата от 36
173 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане. Ищците обосновават правния си интерес от
предявяване на исковете с обстоятелството, че процесното жилище е било
предмет на поредица прехвърлителни сделки, като първата от тях– договор за
покупко – продажбата на имота, сключен между Н. С. Ж. от една страна и В.
С. Ж. и Т. Г. К. е развален по реда на чл.29, ал.1 ЗЗД. Последната съдебно
отстранена купувачка от имота П. Г. У. е предявила против ищците иск за
връщане на платената по договор между тях продажна цена и страните по
това дело са се спогодили съдебно за сумата.
След връчване на препис на исковата молба, ответниците са депозирали
молба с правно основание чл.219 ГПК за конституиране като трети лица –
помагачи на ответниците по делото на техните праводатели Т. Г. К.. и А. П. К.
и на свой ред са предявили против тези лица обратен иск за разваляне на
договора за продажба на процесния имот между тях и за връщане на сумата
от 22 520,50 лв.
2
С определение №195/12.07.2021г. по делото съдът е уважил искането за
конституирането на третите лица–помагачи, приел е за съвместно
разглеждане предявените обратни искове и е оставил исковата молба по тях
без движение като нередовна с указания за внасяне на следващата се
държавна такса по делото.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от А.П.К., чрез
неговия пълномощник адв.О., който е предявил на свой ред инцидентен
установителен иск за приемане за установено, че процесният имот е лична
собственост на Т. Г. К., негова бивша съпруга, поради липса на принос от
негова страна за придобиването му.
С определение №389/29.10.2021г. по гр.дело №231/2021г. по описа на
Сливенския окръжен съд, което е отменено определение №195/12.07.2021г. по
делото, което са конституирани като трети лица-помагачи на страната на
ответниците Т. Г. К. и А. П. К. и са приети за разглеждане в производството
за съвместно разглеждане обратни искове на Н.Б. и Г.Б. против ответниците
Т. Г. К. и А. П. К. .
С обжалваното в настоящото производство определение е уважена
частично молбата на А. К. с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за допълване
на определение №389/29.10.2021г. по гр.дело №231/2021г. по описа на
Сливенския окръжен съд с направените от него разноски за процесуално
представителство като трето лице по делото, като ответник по обратния иск и
за предявения инцидентен установителен иск съответно на стойност 1190 лв,
1260 лв. и 2500 лв. съгласно представения по делото списък. Съдът е
намерил, че искането е основателно само за разноските, направени във връзка
с конституирането на молителя като ответник по предявените против него
обратни искове с правно основание чл.189,ал.1 ЗЗД вр. с чл.87, ал.3 ЗЗД и по
чл.55, ал.1 , пр.3 ЗЗД и съобразно направеното по делото възражение за
прекомерност от ответната страна е определил същото в съответствие с
цената на иска съобразно Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения до размера от общо 1758, 78 лв.
За да отмени своето определение за приемане за съвместно разглеждане
на предявените от Н.Б. и Г.Б. против Т. К. и А. К. обратни искове, съдът е
намерил, че не са налице по отношение на тези ответници предпоставките за
конституирането им като трети лица - помагачи по делото и поради родова
неподсъдност.
С определение по ч.гр.дело № 7/2022г. по описа на Бургаския
апелативен съд е отменено определение №389/29.10.2021г. по гр.дело
№231/2021г. по описа на Сливенския окръжен съд в частта с която е отменено
определение №195/12.07.2021г. по делото, с което са конституирани като
трети лица - помагачи на страната на ответниците Т. Г. К. и А. П. К. и делото
е върнато на Сливенския окръжен съд за извършване на допълнителни
действия по установяване на наличието на предпоставките на чл.219, ал.2
ГПК по отношение на Т. К.. С отмяната на определението отпада основанието
на молителя да иска неговото допълване по отношение на разноските и
3
обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на
Сливенския окръжен съд.
Мотивирано от изложеното, Апелативен съд -Бургас:
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение № 447/26.11.2021г. по описа на Сливенския
окръжен съд.
Връща делото на Сливенския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4