РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Кърджали, 02.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20215140201236 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление № *****/ 17.11.2021г.,
издадено от Директор на ОДБХ- Кърджали, с което са наложени четири
административни наказания глоба в размер на по 200,00лв. на А.А.Ю. с ЕГН
********** от с.П. дом № **, общ.Кърджали, за това, че при проверка на
03.08.2021г. в обект с рег.№ ***** с адрес с.П. са установени четири
нарушения- по чл.132 ал.1 т.4а от Закона за ветиринарномедицинската
дейност (ЗВМД), по чл.132 ал.1 т.6 от ЗВМД, по чл.132 ал.1 т.8 от ЗВМД и по
чл.132 ал.1 т.9 от ЗВМД.
Жалбоподателят А.А.Ю. обжалва издаденото наказателно
постановление като твърди, че е незаконосъобразно, тъй като е издадено в
нарушение на материалния закон и с неверни посочени установени факти и
обстоятелства. Жалбоподателят редовно призован за съдебното заседание се
явява лично и поддържа жалбата си. В ход по същество моли съда да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата като я счита за неоснователно. В ход по
същество настоява, че атакуваното наказателно постановление е
законосъобразно и съобразено с процесуалните правила, както и не са
1
допуснати съществени нарушения в хода на производството. Моли съда да
постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление на
директора на ОДБХ- Кърджали и да им присъди разноски по делото.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното: На 03.08.2021г. свидетелите
Ф.Ф.- работеща като старши инспектор в ОДБХ- Кърджали, Т.В.- старши
инспектор в ОДМВР- Кърджали, Г.К.- работещ в ОДМВР- Кърджали, Д.А.-
работещ в Областна дирекция на държавен фонд „З.“- Кърджали, и Х.М.-
работещ като експерт в Областна дирекция на държавен фонд „З.“- Кърджали,
извършили проверка в регистриран животновъден обект на А.Ю. в с.П..
Когато пристигнали в с.П. свидетелят Т.В. се обадил на жалбоподателя като
го уведомил, че му идват на проверка в животновъдния обект. А.Ю. се
срещнал с проверяващите и ги уверил, че отглежда животни в обект
регистриран от съпругата му, който представлявал полумасивна постройка с
палети, найлони и животните били отвън. На името на жалбоподателя в
информационната система „В.“ към БАБХ се водели в животновъдния обект
56 броя едри преживни животни, а при проверката там намерили само 39 броя
едри преживни животни, а 17 броя липсвали. Установили също така 7 броя
неидентифицирани телета, които били без поставени ушни идентификатори,
както и 2 броя телета с поставени идентификатори, които не били въведени в
информационната система. За животните, които не били открити на обекта на
03.08.2021г. жалбоподателят А.Ю. обяснил, че това са животните, като някои
от тях били откраднати, а други- не се били прибрали от паша.
Проверяващите поискали от животновъда Ю. да им представи регистър на
животновъдния обект, паспорти на отглежданите животни, както и
уведомления до лекаря, обслужващ животновъдния обект, че има паднали
идентификационни марки, новородени и липсващи животни, но
жалбоподателят по време на проверката не представил никакви такива
документи. След това всички свидетели заедно с жалбоподателя А.Ю.отишли
на животновъдния обект регистриран по GPS координати в Дирекция
безопасност на храните- Кърджали от последния, но мястото представлявала
празна ливада. За извършената проверка свидетелят Ф.Ф. съставила
2
Констативен протокол № **/ 03.08.2021г., в които вписала констатираното от
нея.
По повод на проверката свидетелите Д.А. и Х.М. изготвили Доклад
за проверка на място на заявените от А.Ю. животни за месо за специфично
подпомагане.
На следващия ден след проверката- 04.08.2021г., жалбоподателят
А.Ю. представил на проверяващите свидетели част от паспортите на
заявените от него животни, но не предоставил Регистър на животновъдния
обект.
За констатираното нарушение в ОДБХ- Кърджали на 27.09.2021г.
свидетелят Ф.Ф. съставила акт за установяване на административно
нарушение по чл.132 ал.1 т.4а, т.6, т.8 и т.9 от Закона за
ветеринарномединската дейност в присъствието на свидетелите И.М. Ч.-У. и
Б. С. Ю., както и на жалбоподателя. Последният бил запознат със
съдържанието му, но отказал да го подпише, което било удостоверено от
свидетеля Т.М.. По този повод на 17.11.2021г. наказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.1 от
ЗВМД наложил на А.Ю. четири административни наказания „глоба” в размер
на по 200лв.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от показанията на свидетелите Ф.Ф., Т.В., Г.К., Д.А., Х.М., И.М. Ч.-У.,
Б. С. Ю. и Т.М., както и от писмените доказателства- Акт за установяване на
административно нарушение № ***** от 27.09.2021г., Констативен протокол
№ **/ 03.08.2021г., Доклад за проверка, както и другите приети по делото
доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като
е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
По отношение на първото наказание за нарушение на чл.132 ал.1
т.4а от ЗВМД: Цитираната разпоредба предвижда за собствениците,
съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански
животни в 7- дневен срок писмено или по електронен път чрез Интегрираната
3
информационна система на БАБХ по чл.51 ал.3 да уведомят ветеринарния
лекар, обслужващ ЖО, за паднали или за невъзможни за разчитане средства
за официална идентификация. От доказателствата по делото безспорно се
установява, че жалбоподателят Ю. е осъществил вмененото му
административно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в
неуведомяване на лекаря за паднали средства за идентификация. От
свидетелските показания се доказа, че при проверката на 03.08.2021г. е имало
в ЖО 3 броя ЕПЖ, който били само с по един идентификатор. В случая той
като собственик на ЖО със селскостопански животни е бил длъжен да
уведоми лекаря в определен срок, което не е сторил, поради което
законосъобразно е бил определен субекта на нарушението. При правилно
установена фактология обаче наказващият орган не я е подвел под относимата
наказваща норма. Това е така, тъй като той е посочил разпоредбата на чл.416
ал.1 от ЗВМД, според която се наказва собственик на селскостопански
животни, който не изпълни задълженията си по чл.132 ал.1 т.4, 6-9, 12, 14, 21
и 22. В случая обаче нарушението е по чл.132 ал.1 т.4а от ЗВМД, което не е
включено в състава на посочения текст. Поради това наказващият орган след
като правилно е установил, че е допуснато нарушение е следвало да накаже
нарушителя със санкцията по чл.471а, ал.1 от ЗВМД, който предвижда глоба
от 1000 до 3000лв. за други нарушения на този закон. Прилагайки
неотносимата наказваща норма е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, което от своя страна влече отмяна на наказателното
постановление в тази му част. Настоящата инстанция не би могла да поправи
допуснатото нарушение от наказващия орган, тъй като съгласно чл.63 ал.7 т.1
от ЗАНН съдът може да измени акта като приложи закон за същото, еднакво
или по- леко наказуемо нарушение без съществено изменение на
обстоятелствената част на нарушението. В случая няма такова изменение на
обстоятелствата, но предвиденото наказание е по- високо от приложената
наказваща разпоредба, тъй като чл.416 ал.1 от ЗВМД предвижда наказание
глоба от 200 до 500лв., а чл.471а, ал.1 от ЗВМД е в диапазон от 1000 до
3000лв., поради което не може да се преквалифицира административното
нарушение.
По отношение на второто наказание за нарушение на чл.132 ал.1
т.6 от ЗВМД: Цитираната разпоредба предвижда за собствениците,
съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански
4
животни в срок не по-късно от 24 часа преди транспортиране, промяна на
собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на
идентификация, предназначени за лична консумация, писмено или по
електронен път чрез Интегрираната информационна система на БАБХ по
чл.51 ал.3 да уведомят ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателят Ю.
е осъществил вмененото му административно нарушение, чието
изпълнително деяние се изразява в неуведомяване на лекаря за определени
обстоятелства. От свидетелските показания се доказа, че при проверката на
03.08.2021г. в ЖО не са установени 17 броя ЕПЖ, за които собственикът им
не е представил уведомлението до ветеринарния лекар за тях по чл.51 ал.3. В
случая той като собственик на ЖО със селскостопански животни е бил
длъжен да уведоми лекаря в определен срок, което не е сторил, поради което
законосъобразно е бил определен субекта на нарушението. След като
животното не е намерено на място при проверката, то липсва. Този
отрицателен факт води след себе си необходимостта при проверката да се
представи уведомление до ветеринарния лекар, от което да се установи какво
е станало с животното. Такова уведомление не е представено нито по време на
проверката, нито по- късно, поради което следва да се приеме, че то не
съществува. Тоест налице са едновременно два отрицателни факта, които
констатира проверката, а именно липсата на животни и липсата на
уведомление до ветеринарния лекар за тях. Тези два отрицателни факта
наказващият орган твърди и от него не може да се изискват доказателства за
тях по правилата на елементарната логика, а и правилата на доказването. Ако
жалбоподателят е оспорвал липсата на животното е следвало да опровергае
този отрицателен факт с доказването на обратния положителен факт, а
именно че животните са налични по време на извършената проверка.
Доказателства в тази насока не са събрани в хода на съдебното производство,
поради което правилно жалбоподателят е бил санкциониран за извършено
нарушение по чл.132 ал.1 т.6 от ЗВМД, което е подведено под относимата
наказваща норма на чл.416 ал.1 от ЗВМД, съгласно която собственик на
селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 4,
6 - 9, 12, 14, 21 и 22, се наказва с глоба от 200 до 500лв. Наложеното
наказание е в минималния предвиден такъв, поради което съдът няма
правомощия да го намалява поради забраната на чл.27 от ЗАНН. Предвид
5
изложеното наказателното постановление в тази му част следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
По отношение на третото наказание за нарушение на чл.132 ал.1
т.8 от ЗВМД: Цитираната разпоредба предвижда за собствениците,
съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански
животни задължени да водят регистър на животните в животновъдния обект,
в който да вписват новородените, закланите, откраднатите, убитите,
умрелите, продадените и придобитите животни, който следва да съхраняват
за срок най-малко три години от последното вписване. От доказателствата по
делото безспорно се установява, че жалбоподателят Ю. е осъществил
вмененото му административно нарушение, чието изпълнително деяние се
изразява в неводене на регистър на животните в животновъдния обект, който
самият той е регистрирал в ОДБХ- Кърджали. От свидетелските показания се
доказа, че при проверката на 03.08.2021г. в ЖО той не е представил на
контролните органи регистър на животните, което не е сторил и по- късно. В
случая той като собственик на ЖО със селскостопански животни е бил
длъжен да води такъв, което не е сторил, поради което законосъобразно е бил
определен субекта на нарушението. Поради това правилно жалбоподателят е
бил санкциониран за извършено нарушение по чл.132 ал.1 т.8 от ЗВМД, което
е подведено под относимата наказваща норма на чл.416 ал.1 от ЗВМД,
съгласно която собственик на селскостопански животни, който не изпълни
задължение по чл. 132, ал. 1, т. 4, 6 - 9, 12, 14, 21 и 22, се наказва с глоба от
200 до 500лв. Наложеното наказание е в минималния предвиден такъв,
поради което съдът няма правомощия да го намалява поради забраната на
чл.27 от ЗАНН. Предвид изложеното наказателното постановление и в тази
му част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По отношение на четвъртото наказание за нарушение на чл.132
ал.1 т.9 от ЗВМД: Цитираната разпоредба предвижда за собствениците,
съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански
животни задължение да подписват и съхраняват паспортите на едри преживни
и еднокопитни животни и да ги представят при поискване на контролните
органи. От доказателствата по делото безспорно се установява, че
жалбоподателят Ю. е осъществил вмененото му административно нарушение,
чието изпълнително деяние се изразява в непредставяне на паспортите на
6
ЕПЖ от животновъдния обект, който самият той е регистрирал в ОДБХ-
Кърджали. От свидетелските показания се доказа, че при проверката на
03.08.2021г. в ЖО той не е представил на контролните органи паспортите на
всички свои животни, което не е сторил и по- късно, когато е представил само
на някои от тях. В случая той като собственик на ЖО със селскостопански
животни е бил длъжен да подписва и съхранява паспортите на едри преживни
животни и да ги представи на контролните органи, което не е сторил, поради
което законосъобразно е бил определен субекта на нарушението. Настоящата
инстанция приема, че жалбоподателят не е представил паспортите на
всичките 56 ЕПЖ, които е регистрирал в ОДБХ, въпреки показанията на
свидетеля Х.М. и вписаното в изготвения от него и колегата му А. доклад, тъй
като те са служители в държавен фонд „З.“, който се занимава с подпомагане
на животновъдите и регистрацията на отглежданите от тях животни и по
други критерии и правила, различни от регистъра поддържан от ОДБХ,
поради което приема, че А.Ю. е представил паспортите на регистрираните в
държавен фонд „З.“ животни, което обаче не е било предмет на проверката на
03.08.2021г. Поради изложеното съдът приема, че правилно жалбоподателят е
бил санкциониран за извършено нарушение по чл.132 ал.1 т.9 от ЗВМД, което
е подведено под относимата наказваща норма на чл.416 ал.1 от ЗВМД,
съгласно която собственик на селскостопански животни, който не изпълни
задължение по чл. 132, ал. 1, т. 4, 6 - 9, 12, 14, 21 и 22, се наказва с глоба от
200 до 500лв. Наложеното наказание е в минималния предвиден такъв,
поради което съдът няма правомощия да го намалява поради забраната на
чл.27 от ЗАНН. Предвид изложеното наказателното постановление и в тази
му част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, извън
административното нарушение по чл.132 ал.1 т.4а от ЗВМД, или на
материалния закон в хода на административнонаказателното производство.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които
е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От
7
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.
Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна
норма, както и на санкционната такава. С оглед на всичко изложено
настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено по отношение на второто,
третото и четвъртото наказание, както и да отмени санкцията спрямо първото
нарушение.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които юрисконсултът
е взел участие в него, по което са разпитани осем свидетели, поради което
следва да се присъди възнаграждение в размер от 100лв. Доколкото издателят
на наказателното постановление се намира в структурата на БАБХ със
седалище град С., именно в полза на същата в качеството й на юридическо
лице (чл.1 ал.2 от ЗБАБХ) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *****/
17.11.2021г., издадено от Директор на ОДБХ- Кърджали, с което са наложени
три административни наказания глоба в размер на по 200,00лв. на А.А.Ю. с
ЕГН ********** от с.П. дом № **, общ.Кърджали, за това, че при проверка
на 03.08.2021г. в обект с рег.№ ***** с адрес с.П. са установени три
8
нарушения- по чл.132 ал.1 т.6 от ЗВМД, по чл.132 ал.1 т.8 от ЗВМД и по
чл.132 ал.1 т.9 от ЗВМД, като правилно и законосъобразно.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *****/ 17.11.2021г.,
издадено от Директор на ОДБХ- Кърджали, с което е наложено
административно наказание глоба в размер на 200,00лв. на А.А.Ю. с ЕГН
********** от с.П. дом № **, общ.Кърджали, за това, че при проверка на
03.08.2021г. в обект с рег.№ ***** с адрес с.П. е установено нарушение по
чл.132 ал.1 т.4а от Закона за ветиринарномедицинската дейност.
ОСЪЖДА А.А.Ю. с ЕГН ********** от с.П. дом № **,
общ.Кърджали да заплати на БАБХ с адрес гр.С., бул.„П.С.” ***, сумата от
100лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
9