Мотиви по присъда № 3/18.02.20202г. по НОХ
№ 142/2019г. на РС Раднево
Подсъдимият М.А.И. е обвинен в това, че на 12.02.2019г. нощем, около 23,40ч., в гр.Р.,
влязъл в чуждо жилище, находящо се в гр.Р., ул.”С.планина” № ХХ-обитавано от М.М.Я.
като употребил за това сила- повредил входната врата, престъпление по чл.170
ал.2, във вр. ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Стара Загора, ТО гр.Раднево поддържа обвинението,
което намира за доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на съда да
определи наказанието при условията на чл.54 от НК две години лишаване от
свобода при първоначален общ режим.
Делото
се гледа в условията на чл.269 ал.3 т.1 от НПК. Служебния защитника на подсъдимия адв. К. моли съда за
наказание от една година лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и
съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното :
Подсъдимия М.А.И. е роден ***г***,
с настоящ адрес ***, български гражданин, разведен, с основно образование,
безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимия И. и
св. Я. били приятели от няколко години. За около три месеца през 2018 година
заживели на съпружески в дома на подсъдимия в с.Х. След това се разделили тъй
като подсъдимия си намерил друга приятелка. По-късно във времето отново оправили
отношенията си, като И. помогнал на Я. да се прибере от чужбина, където
работила. Така през месец януари 2019
г. отново решили да се съберат и да живеят съпружески.
Тогава св.Я., разбрала, че И. освен нея има и друга приятелка като поддържал
отношения с двете едновременно. Установила контакт с конкурентката и й обяснила
ситуацията.
Подсъдимия разбрал за това и на 12.02.2019 г. преди
полунощ около 23,40 часа, отишъл до дома в който живеела Я. ***, като преди
това се опитвал да се свърже с нея, но последната не отговаряла на повикванията
му. След като преминал през дворната врата на имота, подсъдимия И. започнал да
чука на входната врата на къщата. Викал силно и крещял да му бъде отворена
вратата. Св. Я. от своя страна му казала да си тръгва и че няма да му отвори.
Той не я послушал и започнал да удря по входната врата на къщата изградена от
ПВЦ профил – по средата с пълнеж. След силен натиск от негова страна плоскостта
се счупила и И. влязъл в жилището през получения отвор. Ударил на св.Я. два
шамара и строшил два мобилни телефона, единият „Самсунг S 3“, другия
неустановена марка. Двата телефона са били на обща стойност 460 лв. След
влизането си в жилището на Я., И. не пожелал да го напусне веднага, въпреки, че
тя настоявала за това. Едва десетина минути след това го напуснал. Я. веднага отишла
в съседката си – св.Й. и от нейн телефон подала сигнал за случилото се на
тел.112.
По описания начин с деянието си М.А.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.170,
ал.2 вр. ал.1 от НК, като на 12.02.2019
год. нощем, около 23,40 часа в гр.Раднево, влязъл в чуждо жилище, находящо се в
гр.Раднево на ул.“Стара планина“ №38 - обитавано от М.М.Я. като употребил за
това сила – повредил входната врата.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани по
делото свидетели, тъй като са последователни
и се подкрепят взаимно.
Видно от приложената по делото справка
за съдимост подсъдимият е осъждан ,както следва:
1.С присъда от 23.04.1998г. по НОХ №160/1998г.
на Районен съд гр.С. З. на основание чл.194, ал. 1 от НК е осъден на една
година и шест месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години.
2. Със споразумение от 21.06.2001г.
по НОХ № 404/2001г. на Районен съд гр. С. З. за престъпление по чл.182, ал.1,
във вр. чл.55,ал.1, т.2 б.”б” от НК е осъден на 10 лв. глоба и обществено
порицание.
3.Със споразумение от 21.01.2005г. по
НОХ № 40/2005г.на Районен съд гр.С. З. на основание чл.227 б, ал.2 от НК, във
вр. ал. 1 е осъден на глоба в размер на
900лв.
С протокол от 23.03.2010г. на ОС
гр.С. по ЧНД № 103/2020г. по НОХ № 40/2005г., НОХ № 894/2005г., № 1687/2005г., №
704/2005г., № 379/2006г. и № 397/2009г. е определено наказание лишаване от
свобода за една година и единадесет месеца, като на основание чл.24 от НК е
увеличено наказанието с шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ
режим. На основание чл.25, ал. 2 и ал.3 от НК е приспаднато изтърпяното
наказание пробация по НОХ № 1687/2005г., както и изтърпяното по която и да е от
кумулираните присъди.
4. Със споразумение от 30.05.2005г.
по НОХ № 894/2005г. на Районен съд гр. С. за престъпление по чл.227Б ал.2, във
вр. ал.1 от НК е осъден на глоба в
размер на 1200лв.
5. Със споразумение от 07.04.2006г.
по НОХ № 1687/2005г. на Районен съд гр.С. З. за престъпление по чл. 197, ал.3,
във вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.5,във вр. чл.194, ал. 1 от НК, във вр. чл.55,
ал.1, т.2 б.б от НК, във вр.чл.42а ал.2,
т.1 и т.2 от НК, във вр.ал.3 т.1 е осъден на пробация „задължителна регистрация
по настоящ адрес” за срок от шест месеца и „задължителни срещи с пробационен
служител” за срок от шест месеца.
6. С присъда от 09.05.2006г. по НОХ
№ 704/2005г. на Окръжен съд гр.С. за престъпление по чл. 257, ал.1, във вр.
чл.256, във вр. чл.20, ал. 4 от НК, във вр. чл.26, ал.1 и чл.55, ал. 1, т.1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер
на 3000лв. и на основание чл. 308, ал. 1, във вр. чл.26, ал. 1 и чл.55, ал.1,
т.1 от НК на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.23, ал. 1 от НК е определено едно общо наказание в размер на една година и шест месеца
лишаване от свобода и глоба в размер на
3000лв., като на основание чл.66 от НК е отложено изтърпяното в изпитателен
срок от три години.
7. С присъда от 25.05.2006г. по НОХ дело №
379/2006г. на Окръжен съд гр.С. З. за престъпление по чл.257, ал.1 пр.1, във
вр. чл.256, във вр. чл.20 ал.2, във вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на една
година и единадесет месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал. 1
от НК е отложено с изпитателен срок от четири години.
8. С присъда от 11.09.2009г. по НОХ №
397/2009г. на Окръжен съд гр.Сливен, потвърдена с решение № 189/2009г. по ВНОХ
№ 220/2009г. на Бургаски АС за престъпление по чл.257, ал.1 пр.1, във вр.
чл.256, във вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване
от свобода при първоначален общ режим, за престъпление по чл.257, ал.1 пр.1,
във вр. чл.256, във вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на една година и
единадесет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, за
престъпление по чл.256, във вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване
от свобода при първоначален общ режим, за престъпление по чл.257, ал.1 пр.1,
във вр. чл.255, във вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на една година и
единадесет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. На основание
чл.23 от НК е определено едно общо наказание една година и единадесет месеца
лишаване от свобода при първоначален общ режим.
9. Със споразумение от 28.10.2015г. по
НОХ № 198/2015г. на Районен съд гр.Г. за престъпление по чл.343в ал.2, във вр.
ал.1 от НК, във вр. чл.55, ал.1, т.2 б.”б”, във вр. чл.2, ал.2, във вр.чл.42 а
ал.2, т.1 и т.2, във вр. ал.3, т.1 от НК е осъден на пробация „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от дванадесет месеца и „задължителни
срещи с пробационен служител” за срок от дванадесет месеца.
Съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на
престъпление по чл.170, ал.2 от НК, а именно, че на 12.02.2019 год. нощем, около
23,40 часа в гр.Раднево, влязъл в чуждо жилище, находящо се в гр.Р. на
ул.“Стара планина“ №ХХ - обитавано от М.М.Я. като употребил за това сила – повредил
входната врата.
От субективна страна е налице пряк умисъл,
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговите
общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване.
Противозаконното влизане в чуждо жилище е
престъпление против личните права на гражданите. От обективна страна следва да
е налице особения предмет на престъплението –чуждо жилище. В съдебната практика
жилището е “помещение, което се обитава постоянно или временно от едно лице или
повече такива за живеене”. Съществен елемент от обективната страна на състава
на престъплението е, че съдържанието на волята на обитателите на това жилище е
то да не се посещава и ползва от други,
чужди на семейството хора. Тази тяхна воля е обективирана чрез конклудентни
действия, както в процесния случай - заключване на входната врата, по която той
е удрял и от удара плоскостта се счупули и подсъдимия И. влезнал в жилището през
получения отвор. Това жилище е чуждо за подсъдимия, тъй като той не живее в
него на правно основание.
Установявайки конкретния начин, по който
подсъдимият е проникнал в къщата, то
може да се направи извода, че е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
по чл.170, ал.2 от НК. Съдът счита, че безспорно е установено наличието на
следващият съществен елемент от състава на престъплението–употреба на сила.
Подсъдимият в обясненията си, които освен средство за защита са и способ за събиране на доказателства,
чиято доказателствена стойност се определя от съответствието и подкрепата им от
другите събрани доказателства, ясно обяснява, че е влязъл в стаята „като натиснал вратата с рамото си и тя се разглобила”.
Безспорно е установено, че деянието е
извършено в тъмната част на денонощието - нощем, което е квалифициращото
обстоятелство по ал.2 на чл.170 от НК и поради което престъплението по този
текст е от общ характер, предвид по-високата му степен на обществена опасност,
а не от частен, така както е по основния състав на чл. 170, ал.1 на НК. Този
съществен елемент от обективната страна на престъплението се установява от
обясненията на подсъдимия. За да е налице обективния признак „нощем" по
смисъла на чл. 170, ал.2 от НК е необходимо да бъде установено, че деянието е
извършено след 22 часа, като е без значение обстоятелството дали пострадалият
се е намирал в жилището и дали е могъл да възприеме факта на проникване в
жилището му.
За да е налице обективният елемент на
състава на престъплението по чл.170, ал.2, предложение първо от НК, е
необходимо влизането нощем да е станало по един от начините, посочени в чл.170,
ал.1 от НК. В конкретния случай влизането е осъществено с употреба на сила –
повредил входната врата. Субективният елемент от състава на същото престъпление
се характеризира със съзнание у дееца, че нарушава неприкосновеността на
жилището, в което е влязъл нощем, по начините, посочени в чл.170, ал.1 от НК.
Приетата за установена и описана по-горе фактическа обстановка сочи на
наличието на елементите, характеризиращи фактическия състав на престъплението
по чл.170, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, както от обективна, така и от
субективна страна. Наказателният кодекс не санкционира простото влизане в чуждо
жилище, а само това, което се състои във влизане по един от точно изброените
начини в чл.170, ал.1 от НК, който в случая е употреба на сила. От тези
констатации произтича наличието на съставомерни признаци, каквито са употребата
на сила и умисъл за проникване в чуждо жилище, без съгласието на обитателите.
При определяне на наказанието на подсъдимия
съдът взе предвид вида наказание предвиден в нормата на чл.170, ал.2 от НК –
“От една до пет години лишаване от свобода”, разпоредбите на общата част на НК,
касаещи материята, както и липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства. С
оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази
степента на обществена опасност на деянието и
дееца, мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителя
и многобройните му осъждания.
Съобразявайки всички изисквания на закона и
целите предвидени от законодателят, както и принципа, че всяко едно наказание,
следва да отговаря на тежестта на престъплението, съдът определи и наложи на
подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК - “ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” при първоначален общ режим.
Така наложеното наказание съдът намира, че е
от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36
от НК, както по отношение на подсъдимия като го превъзпита занапред да спазва
законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на
останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и
предупредително.
По делото няма направени разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :