Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 06.06.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на осми май,
две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №1250 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази :
Иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова
молба от адв.Ц.Т. *** като пълномощник на ищците Г.М.И. ***, Т.М.М. и Н.Г.С.,*** против
ответниците П.Д. ***, М.Д.Б. и Е.Л.Ц.,***, в която изтъкват, че са наследници по закон на Г. М.М., б.ж. на с.Стефаново, Община-гр.Ловеч, починал на
04.12.1982 год.
Позовават се на TP №4/2014/14.03.2016
год., съгласно което : Недопустим е установителен
иск с правна квалификация чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца не е било
подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по
чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 год. Твърдят, че преди изтичане на
крайния срок - 12.05.2007 год. по предявен иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ пред РС-гр.Ловеч
с решение № 385/23.11.1998 год. по гр.д.№337/1998 год.
по описа на ОС-гр.Ловеч съдът признава за установено по отношение на ПК-гр.Ловеч, че
наследодателката на първите двама ищци - М.Г. Михова и сестра й Н.Г.С. - третата
ищца, като наследници на баща си и техен наследодател - Г. М.М. са собственици
на земеделски земи в землището на с. Стефаново, Община-гр.Ловеч, между които и Нива и
пасище в местността "При колибата" с площ 10,5 дка, при граници : долчина,
път, долчина, Д.М., М.Н.като им възстановява правото на
собственост в реални граници (решение № 385/23.11.1998 год. по гр.д.№337/1998 год.
по описа на ОС-гр.Ловеч, решение № 23/23.01.1999 год. по гр.д.№337/1998 год. по
описа на ОС-гр.Ловеч, решение №414/16.06.1998 год. по гр.д.386/1998 год. по
описа на РС-гр.Ловеч).
Заявяват, че
ПК-гр.Ловеч издава решение №281C/15.07.1999 год., в което са
включени всички признати и възстановени имоти (по заявление по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ
по емлячен регистър и със съдебно решение по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ). Издадени им
били скици само за земите по емлячния регистър, а за възстановените със съдебно
решение, за да се издаде скица, следвало да ангажират поддържащата геоздезична
фирма ЕТ„Геоиди" за заснемането им. Обяснено им било, че няма срок за
извършване на тази процедура и затова я отложили във времето. Само те обработвали
земята си и не се налагало да се снабдяват със скици. В процеса на връщане на
собствеността на земята винаги са присъствали по местностите, определени по
график от ПК-гр.Ловеч, за да посочат реалните граници на комисията.
Процесният
имот - Нива и пасище в местността "При колибата" с площ
10,5 дка, по местонахождение и наименование поясняват,
че е част от другите им имоти, които по описа в заявлението и в съдебното
решение са в местностите : „Лъките”, „Поляната”, „Колибата”, „Над колибата”, „Под
колибата”, „При колибата”. Всички те се намират в един район, на едно място,
където преди създаване на ТКЗС е имало постройки - колиба, представляваща къща
на два етажа, селскостопански постройки за много животни, пасища, ливади, земя
за отглеждане на зеленчуци, царевица и жито, т.е. имение, известно в селото
като „Маноевската колиба" по името на техния прадядо. Преди образуване на
ТКЗС и няколко години след това този имот бил обработван от семейството им -
баба, дядо, майките им и леля. След промените от 1989 год. до сега се обработва
от семейството на ищцата Г.М.И..
Имотът
"При колибата" до
При
възстановяването на земята от ПК местността е означена като „Г.вото" - на
името на дядо им Г. (решение на ПК-гр.Ловеч №327/26.11.1998 год. и скица
№997/04.12.1998 год.), в които са тези имоти, без процесният имот. Имотът
"При колибата" използвали само за коситба, грижа и прибиране на
реколтата от овощните дървета (много сини сливи, ябълки и няколко ореха), като
грижата и прибирането на реколтата от овощните дървета продължавала и до днес
на това място. Около 2005/2006 год. Р. И. М. проявил интерес да ползва под наем
някои от земите им (в местността „Валог" - около 20 дка) и др., за които
имали скици и това станало причина да предприемат действия по заснемането на
процесния имот, за който още нямали скица.
От м.май
Ищците
продължават да се грижат и да ползват тази земя. Никога до момента никой от
ответниците не се е появявал да им оспорва собствеността. Скоро разбрали, че
около 2014-
От договор
за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти - земеделски земи и гори и
земи от горския фонд акт №155/28.10.2004 год., том VI на Нотариус peг.№139 с район на действие район на РС-гр.Ловеч
е видно, че новонанесените
поземлени имоти с идентификатори 69225.0820;
69225.082012; 69225.082013 по КККР на
с.Стефаново, Община-гр.Ловеч, одобрена
със заповед №РД-18-31/22.06.2007 год. на ИД на АГКК-гр.София са получени в
резултат на проект за разделяне на наследствен на ответниците ПИ №082004 по КВС
на с.Стефаново, Община-гр.Ловеч.
Известно им е,
че съпругата на Д.М. и майката на трите сестри П.Д., М.Д., Денка Д. и съпругата
на Радой Недялковски са сестри и че техният имот е наследствен по майчина линия
и граничен с техния - и досега личали ясно границите. Това се установява от
окомерните скици за извършените замервания през
От
изложеното дотук приемат, че е налице спор между тях ищците и ответниците за
това, кому е принадлежало правото на възстановяване на процесният земеделски
имот, предмет на делото - на техния наследодател или на наследодателя на
ответниците, в който смисъл за тях е налице правен интерес от предявяване на
настоящата искова претенция.
Молят да бъдат призовани на
съд с ответниците и след като счете искът им за процесуално допустим,
основателен и доказан да постанови решение, с което на основание чл. 14, ал.4
от ЗСПЗЗ да признае за установено по отношение на ответниците, че към момента
на образуване на ТКЗС в с.Стефаново, Община-гр.Ловеч, Област-гр.Ловеч, около
1958 год., наследодателят им Г. М. М., б.ж. на с.Стефаново, Община-гр.Ловеч,
Област-гр.Ловеч, починал на 04.12.1982 год., е бил собственик на земеделска
земя в землището на с. Стефаново, Община-гр.Ловеч, Област-гр.Ловеч : нива и
пасище в местността "При колибата" с площ 10,5 дка, при граници :
долчина, път, долчина, Д.М., М.Н.върху който имот към момента са нанесени поземлени имоти с идентификатори 69225.0820;
69225.082012; 69225.082013 по КККР на с.Стефаново, Община-гр.Ловеч,
одобрена със заповед №РД-18-31/22.06.2007 год. на ИД на АГКК-София. Да осъди
ответниците да заплатят съдебно-деловодните разноски, сторени от ищцата Г.М.И..
В срока по чл. 131 от ГПК, е представен писмен
отговор от ответниците П.Д.В., М.Д.Б. и Е.Л.Ц., чрез процесуалния им представител адв.М.В.
***, в който от името на доверителите си намира иска за недопустим, тъй като
ищците не са предприели никакви действия по процедурата на призната им
собственост. Счита иска за неоснователен и недоказан и моли съда да приеме
възражението им по иска, че доверителяте й са владяли имота повече от 19 години
и са го придобили по давност.
В хода
на делото ищците, редовно призовани, се представляват от адв.Ц.Т., която от
името на доверителите си поддържа иска и го намира основателен и доказан. Моли
съда да го уважи с произтичащите от това законни последици, тъй като по делото
са представени безпорни писмени и гласни доказателства, от които се доказва
изложеното в исковата молба. Подробни съображения излага в писмена защита,
представена в определения от съда срок.
Ответниците
П.Д.В., М.Д.Б., Е.Л.Ц., чрез пълномощника им адв.М.В. оспорват исковата молба като неоснователна по
съображения в представена писмена защита.
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и от
гласните доказателства, при допуснатия по реда на чл.204, ал.1 от ГПК, оглед на
процесният имот, доводите на представителите на страните, по вътрешно
убеждение, съгласно чл.12 от ГПК, и в съответствие с нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
Ищците
по делото се явяват единствени законни наследници на Г. М.М., б.ж. на
с.Стефаново, Община-гр.Ловеч, починал на 04.12.1982 год., видно от
удостоверение за наследници изх.№06/22.02.2018 год. на Населено
място-с.Стефаново, като съответно Т.М.М. и Г.М.И. са негови внуци /деца на
починалата на 01.02.2009 год. дъщеря на общия наследодател М.Г. Михова/, а Н.Г.С.
- негова дъщеря. Другата дъщеря на общия наследодател е М.Г.М., починала на
29.11.1980 год. В хода на делото ищцата Н.Г.С. е починала, видно от
удотоверение за наследници изх.№2136/31.07.2018 год. на Община-гр.Ловеч, като
нейна единствена законна наследница се явява дъщеря й М.В.Р., което е дало
основание с протоколно определение от 31.10.2018 год. да заличи като ищец по гр.дело №1250/2018 год. по
описа на РС-гр.Ловеч Н.Г.С.,***, починала на 29.07.2018 год. и на нейно място,
на основание чл.227, ал.1 от ГПК, да конституира като ищца М.В. ***.
Денка
Д. Й…, М.Д.Б. и П.Д. В…… се явяват преки и единствени законни наследници на Д.М.
Д….., б.ж. на с.Стефаново, починал на 15.09.1984 год., съгласно представено
удостоверение за наследници №147/04.02.1992 год. Тъй като Д…. Д. Й…… е
починала, нейн наследник е Е.Л.Ц. - третия ответник по делото.
От
служебно изисканата от ОЗС-гр.Ловеч преписка по заявление вх.№16262/22.05.1992
год. се установява, че на 17.01.1992 год. М.Г. М……е подала заявление до
административния орган, с което съгласно чл.10, чл.11, чл.12 от ЗСПЗЗ и чл.13
от ППЗСПЗЗ е заявила желанието си да й бъде възстановена собствеността върху
земеделски земи, находящи се в землището на с.Стефаново в размер общо на 229,9
дка, между които в пункт 9 е и нива в м.”Под колибата” от 10,03 дка. Последвало
е произнасяне на ПК-гр.Ловеч с Протокол №282СК/07.10.1997 год., съгласно който
е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху зем.земи
с план за земеразделяне на имот нива от 3 дка в м.”Под колибата” въз основа на
съдебно решение и е постановен отказ да признаване правото на възстановяване на
собствеността с план за земеразделяне на имот, между които по пункт първи е и
нива от 7 дка в м.”Под колибата” - съдебно решение.
Заявление
вх.№13283/12.03.1992 год. пред ОПК-гр.Ловеч е подадено и от ответницата П.Д. В.,
в качеството й на наследник на Д.М. Д., с искане да й бъде възстановена
собствеността върху земеделски земи в землището на с.Стефаново общо от 89,6
дка, в които фигурира и овощна градина „При колибата” от 0,4 дка, за който имот
съдът констатира, с оглед на представените по преписката по заявление вх.№13283/12.03.1992
год. доказателства, че е издаден Протокол №10/624 от 22.10.1992 год. за
признаване и определяне за възстановяване правото на собственост върху зем.земи
с план за земеразделяне на наследниците на Д.М. Дянков имоти, находящи се в
землището на с.Стефаново, между които и „При колибата”, но от 6,4 дка.
От
служебно изискания и приложен като доказателство от ОСЗ-гр.Ловеч за целите на
настоящото исково производство списък на обобщените местности в землището на
с.Стефаново /стр.170, 171, 172, 173, 174 от делото/ е видно, че няма основна
местност, нито подместност в землището на с.Стефаново с наименование „При
колибата”.
Постановено
е съдебно решение №414/16.06.1998 год. по гр.дело №386/1998 год. по описа на
РС-гр.Ловеч, с което в производство по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, е отхвърлен като
неосноватален и недоказан иска, предявен по отношение на ПК-гр.Ловеч, от М.Г. М.
и Н.Г.С.,***, като законни наследници на Г. М.М., починал на 04.12.1982 год., с
който искат да им бъде признато право на взстановяване на замеделски земи,
находящи се в землището на с.Стефаново, в реални граници, като останали в
наследство от Г. М., а именно : ливада в м.”При дуварите” от 14,5 дка, нива,
пасище и ливада в м.”Дълга поляна” от 6,4 дка, нива и пасище в м.”Вишните” от
12,3 дка, нива в м.”При Колибата” от 10,5 дка, нива в м.”Везирка” от 2,1 дка,
нива в м.”Златарево” от 2,4 дка, пасище в м.”Мигили” от 1,8 дка, нива в
м.”Миголи” от 2,1 дка.
Обжалвано
пред ОС-гр.Ловеч, цитираното по-горе първоинстанционно решение е отменено с
решение №385/23.11.1998 год. по гр.дело №337/1998 год. по описа на ОС-гр.Ловеч
и вместо него съдът е постановил решение, с което е признал за установено по
отношение на ПК-гр.Ловеч, че М.Г. М. и Н.Г.С.,*** са собственици на следните
замеделски земи : ливада в м.”При Дуварите” от 14,5 дка, при граници : Д. П., Т.
И., долчина, Р. Н. и собствено пасище; нива, пасище и ливада в м.”Дълга поляна”
с площ 6,4 дка, при граници : П… Ж…., долчина, П… Ж….., долчина; нива и пасище
в м.”При колибата” с площ 10,5 дка, при граници : долчина, път, долчина, Д.М., М.Н.;
нива в м.”Везирка” с площ 2,1 дка, при граници : Е.Д. и М. Д., Р.В.и Й.Н.; нива
в м.”Златарево” с площ 2,4 дка, при граници : К. С., долчина, Г. М... и Й. С.;
пасище в м.”Могили” с площ 1,8 дка, при граници : наследници на С. Д.П., Г. М.
Т., С. К. М. и Н. Т. и нива в м.”Могили” с площ 2,1 дка, при гриници :
наследници на В. Р. /Ц. К./, наследници на М. М., получили ги в наследство от
наследодателя си Г. М. и им е възстановил правото на собственост в реални
граници с план за земеразделяне на описаните по-горе имоти.
С
допълнително решение №23/21.01.1999 год. по гр.дело №337/1998 год. ОС-гр.Ловеч
е признал за установено по отношение на ПК-гр.Ловеч, че М.Г. М. и Н.Г.С.,***,
са собственици и на следния земеделски имот : Нива и пасище в м.”Вишните” от
12,300 дка в землището на с.Стефаново, при граници : долчина, своя ливада и
острешка мера, като им е възстановил правото на собственост в реални граници с
план за земеразделяне на описания по-горе имот. Това допълнително решение е
неразделна част от решение №385/26.11.1998 год. на ОС-гр.Ловеч.
Като
доказателство по делото е представено решение №281С/15.07.1999 год. на ПК-гр.Ловеч,
която след като е разгледала преписката по заявление вх.№16262/22.05.1992 год.
и представените писмени доказателства от М.Г. М.. за възстановяване правото на
собственост на наследниците на Г. М.М., б.ж. на с.Стефаново, Община-гр.Ловеч по
удостоверение за наследници №15/080192, на основание чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1
от ППЗСПЗЗ и протоколи №28-1 от 19.11.1992 год. по чл.18г, №28-2 от 26.11.1992
год. по чл.18д и №28-3 от 03.12.1992 год. по чл.18е от ППЗСПЗЗ е признал
правото на собственост на наследниците на Г. М.М. в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на подборно изброени в 36 пункта ниви, ливади, овощни
градини и пасища, всички находящи се в землището на с.Стефаново, между които в
пункт 31 е посочена и нива от 10,500 дка в м.”При Колибата”, който имот е
заявен с пореден №45 от заявлението и установено с решение №385/26.11.1998 год.
на ОС-гр.Ловеч. Това решение на ПК-гр.Ловеч е влязло в сила на 16.02.2018 год.
Издадена
е скица-проект №Ф00789/20.03.2007 год. на имот с №082016 в землището на
с.Стефаново, собственост на наследниците на Г. М.М. от с.Стефаново, с площ на
имота 11.874 дка; начин на трайно ползване : Използв.ливада;категория на земята
при неполивни условия : шеста, като този имот се намира в м.”Златарево”, при
конкретно описани граници и съседи. Така представената като доказателство по
делото скица-проект е изработена от инж.Г.Г. от ЕТ”Геоди”-гр.Ловеч и заверена
от инж.М. Д. - Началник на Общинска служба по ЗГ, като в нея изрично е
посочено, че заснетият имот се застъпва с имот №82011, собственост на Д. Д. Й.
с имот №82012, собственост на П.Д.В. с имот №82013, собственост на М.Д. Б. и с
имот №82005, собственост на Р.П.. Н..
Издадена
е и скица на ПИ №9225/22.03.2011 год. на СГКК-гр.Ловеч за поземлен имот с
идентификатор 69225.82.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одибрени със Заповед РД-18-31/22.06.2007 год. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ : м.”Г.вото”,
с площ 69710 кв.м., с трайно предназначение на територията : земеделска, начин
на трайно ползване : ливада; стар инедтификатор : няма, номер по предходен план
: няма, при съседи : 69225.152.1, 69225.82.10, 69225.82.9, 69225.82.1. За
собственик на имота е посочено лицето Г. М.М. площ 69.71 кв.м. от правото на
собственост - решение на ПК по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ /чл.18ж, ал.1 от
ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на право на собственост в стари реални граници
№327/26.11.1998 год., издадено от ПК-гр.Ловеч.
Представен
и приет като доказателство по делото е и Договор за доброволна делба на
съсобствени недвижими имоти - земеделски земи и гори и земи от горския фонд
№155, том VI, рег.№5182/28.10.2004 год., сключен между съсобствениците Д.. Д. Й.,
М.Д.Б. и П.Д.В., който договор касае съсобствените им недвижими имоти -
земеделски земи и гори и земи от горски фонд, находящи се в землището на
с.Стефаново, които имоти притежават по наследство от общия им наследодател Д.М.
Д.., б.ж. на с.Стефаново, Област-гр.Ловеч, възстановени с решение на
ПК-гр.Ловеч №327 за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.Стефаново
от 26.11.1988 год. по преписка вх.№13283, решение на ПК-гр.Ловеч №28-РГ за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари рейлни граници в землището на с.Стефаново от 05.04.2002 год. по преписка
вх.№13283, решение на ПК-гр.Ловеч №329 за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на
с.Стефаново от 17.12.1998 год. по преписка вх.№13283, решение на ПК-гр.Ловеч
№28РГ за възстановяне правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на с.Стефаново от 23.11.2000 год.
по преписка вх.№13283, решение на ПК-гр.Ловеч №59 за възстановяне на
собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на
с.Стефаново от 21.07.2000 год. по преписка вх.№3968, решение на ОСЗГ-гр.Ловеч
№28-С6 за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския
фонд в землището на с.Стефаново от 29.12.2003 год. по преписка вх.№3968 при
конкретно посочени условия, като Денка Д. Йорданова е получила в дял и е
станала изключителен собственик на използв.ливада в м.”Златарево” от 3,599 дка,
шеста категория, съставляващ имот №082011. М.Д. Б. е получила в дял и естанала
изключителен собственик на имоти между които и използв.ливада в м.”Златарево” с
площ от 3,599 дка,шеста категория,съставлаващ имот №№82013, а П.Д.В. е получила
в дял и е станала изключителен собственик на имоти, между които и
използв.ливада в м.”Златарево” от 3,599 дка, шеста категория, съставляващ имот
№082012.
На
27.03.2019 год., съдът е извършил оглед на място, на основание чл.204 от ГПК, в
присъствието на пълномощниците на страните и на вещото лице инж.К.К., като е
констатирал, че процесният имот, находящ се в с.Стефаново, Община-гр.Ловеч,
Област-гр.Ловеч се намира в м.”Златарево” и е с площ 10.500 кв.м., при граници
: на запад-слог, на изток-дере, храсти,
на юг-ливади, на север - отдолу дере, полски път.
Именно
при оглед, извършен в приссътвието на пълномощниците на страните и на вещото
лице, съдът изслуша и показанията на св.И. Х., която знае имота още от дете.
Знае, че мястото е на Г. М., който е дядо на ищцата Г.И.. Свидетелката показа
на съда, че тяхната колиба била насреща зад въбрите, на два етажа, като отдолу
била за отглеждане на животни, а отгоре живеели. Спомни си, че от долния край,
на север засаждали царевица, ечемик, овес и други такива култури. По-нагоре
имало зеленчукова градина и те използвали течаща вода, идваща отгоре от дерето,
за да си поливат зеленчуковата градина. Това било преди да стане ТКЗС. ТКЗС-то
в с.Стефаново станало през 1957-1958 год. Местността се казвала „Хаджийското”
или „Г.вото”, „При колибата”, а „Хаджийското” се намирала през дерето на
Маноевската колиба. След 1989 год. знае, че Г. и Г. косяли това място. Преди да
го възстановят, те започнали да го работят. На Д. имота се намирал отсам
дерето, в съседство с тяхното място. Пишело се, че е на Д. това място, но то е
наследство на съпругата му Цонка. Свидетелката изрично уточни, че оттатък
дерето всичкото място е тяхно и се наричало при „Маноевската колиба”, а на юг е
„Златарево”, от слога нагоре, близо до селото.
При
огледа на място на процесният имот съдът изслуша като свидетел и Е. Т., която е
леля на ищците и чиито показания съдът преценява с оглед на всички други данни
по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост /чл.172 от ГПК/, като тя си спомни, че това място най-напред било на дядо Маной, след
което го оставил на дядо Г. и то на северозапад се ползвало за зеленчукова
градина. Колибата се намирала през дерето. Те живеели в тази колиба
непрекъснато, като имали и чираци, отглеждали коне, крави, овце и други
селскостопански животни. Сега на това място му казват „Г.вото”. Снаха й М. на
това място сеела фасул и царевица. Уточни, че имота е 10 дка, като на югозапад
било имот на Д.. Горе, с посока изток, цялото място било тяхно, като имало
геран, от който вадели вода, за да поливат зеленчуковата си градина. Геранът се
намирал на североизток, през дерето. Сведетелката уточни, че не познава Д., но
знае, че от 1989 год., племенницата й и
нейния съпруг започнали да работят това място, като косят, балират и т.н.
Имотът бил даден на Румен Миланов, който го коси. Тъй като не е живяла тук, не
знае кои са съседи на имота и не можа да ги опише.
Свидетелката
Р. Р., която е родена в с.Стефаново, но живее в гр.София показа на съда при
извършения оглед на процесния имот, че мястото отсреща дерето е на нейния дядо
Н. М.М. и граничи с мястото на дядо Г.. Спомни си, че дядо Г. бил учител и
очертавал границите с овощни двърчета. На северозапад свидетелката уточни, че
имало ябълка, а отдолу на запад имота бил на три сестри : баба Ц., баба Н. и
баба Петкана, които били деца на Маровския род. Тъй като били възрастни, не
може да каже кой е техния баща. Мястото отсам дерето, на север, било на баба Н.
и баба П.. До тяхното място имало имот на М.. Свидетелката поясни, че на това
място му казвали „Г.вото”. Свидетелката уточни, че била в първи клас, когато
върнали земята, т.е. ТКЗС-то било през 1957 година. Знае, че мястото се
ползвало от леля М., майката на Галя, като тази земя им била „сантимент”.
Садяли билки в земята. Описа, че имота на север граничи с М., на запад с Н. М…
и отново на запад с баба Ц. на Д. съпругата, след това е баба Н. и след това П..
На юг като свърши „Г.вото” започва „Златарево”. На изток пак е „Г.вото” до
Малиновия топрак. Мисли, че площта на имота е 70-80 дка. Като дете идвала,
заедно с баба си на това място, като си спомни, че оттатък дерето имало колиба,
където гледали животни и имали зеленчукова градина.
От
показанията на св.Р. М. съдът установи, че 2005 год. е разговярал с ищцата Г.И.,
която му дала 60 дка имот, за да ги коси. Имали устна уговорка с нея и косял
имота от 2005 год. до 2015 год. Това място се казвало „Г.вото”. Сведетелят
поясни, че от 2004 год. отглежда животни в с.Малиново и не познава никого от
с.Стефаново.
При
огледа на място изслушаният в качеството на свидетел И. Д. заяви, че откакто се
помни живее все тук. Бил Кмет от 2000 год., а сега е Кметски наместник. От 1992
год., когато се възстановявали земеделските земи в кметството е намерил само
карнети. ТКЗС-то в с.Стефаново е
образувано през 1956-1957 год. Знае местностите, уточнявайки че в горната част
е м.”Златарево”, на юг започва, на изток е м.”Г.вото”, на север е на Нено
Славчев отатък дерето. Имотът за възстановяване е бил на М., възстановено е на
баба Ц.. Преди да го възстановят на тях, те са си извадили скици. Процесното
място в посока изток, над дерето, е м.”При колибата”. В документацията е
записано „Над колибата” и „Под колибата”, но въпреки, че в Кметството се пазят
карнети, като в препис декларации от 1949 год. тези имоти ги има, но ги няма
записани в регистъра. Знае го това място, но не знае как е заявено. Свидетелят
не можа да каже къде е границата между имотите „Г.вото” и „Златарево”, тъй като
това са окрупнени местности.
Свидетелят
П.Н. поясни за себе си, че е живата история на ТКЗС-то. Знае имотите откакто
започнал да работи, като тук са няколко имота и в момента на огледа, извършен
от съда, са на един имот. От момента, в който ги е наел той имотите започват от
север - долчината, на юг - „Златарево”. Работи тук от 2015 год. и знае, че тук
е „Г.вото”, а в посока юг - „Златарево”. Наследниците на Д.. не са работили
земята, поради това, че са били възрастни.
След
извършения оглед на място, вещото лице К.К. и ищцата по делото Г.И., обходиха
имота по неговите реални граници, с GPS апарат за измерване, като след
придобитите непосредствени впечатления от огледа на имота и от изслушаните
свидетелски показания, експерта депозира по делото заключение по допусната по
искане на ищците съдебно-техническа експертиза, което съдът приема като
компетентно изготвено и безпристрасно депозирано, от което се установява, че
съгласно списък на обобщените местности в землището на с.Стефаново, описаните в
него местности Г.вото и Златаревото не съдържат в себе си подместност „При
колибата”. От разпитаните свидетели се установява, че м.”При колибата” се
намира в северния край на м.”Златарево”, като същата граничи с м.”Г.вото”. При
извършения оглед на място, експерта е посочил, че процесният имот му е бил
показан на терена от предсавител на ищците, като същият е нанесъл на
комбинирана скица, от която е видно, че този имот се е намирал на мястото,
където понастоящем са възстановени земеделските земи на ответниците, т.е. в
имоти 82.11, 82.12 и 82.13. Площта на измерения на място имот е 9.558 дка. С
малка разлика в южния му край, се потвърждава застъпването на процесния имот и
тези на ответниците така, както са нанесени на скицата-проект с проектен
№082016 в м.”Златарево”. Вещото лице, позовавайки се на свидетелските
показания, дадени на място на терена е установило, че ПИ 082004 по КВС е
идинтичен с процесният имот : нива и пасище в м.”При колибата” с площ 10.5 дка,
при граници : долчина, път, долчина, Д.М., М.Н.възстановен на ищците по
съдебното решение. Експертът е установил, че е нанесен правилно земеделският
имот по договор за доброволна делба и скици-проект за делба на ПИ 082004
съсобствен на ответниците и разделен между тях на три новообразувани имота,
съответно към момента по КККР с идентификатори 69225.82.11, 82.12 и 82.13.
При
наличието на тези факти, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание
чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, при който предмет на този установителен иск е правото на
собственост върху земеделски земи към момента на одържавяването им или
включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации. Целта на
настоящото исково производство е да се установят субектите на правото на
собственост върху земеделските земи към момента на тяхното коопериране или
одържавяване. Правен интерес от този установителен иск е налице тогава, когато
правото на възстановяване на собствеността върху имота се оспорва от трети
лица, претендиращи, че имотът към момента на обобществяването му е бил собственост
на наследодателя им. Правото на собственост се възстановява на лицето, което е
титуляр на правото към момента на обобществяването, респективно на неговите
наследници.
Целта
на производството е да се установи кое лице е притежавало правото на собственост
върху внесен в ТКЗС земеделски имот към момента на одържавяването или
масивизирането им /ТР №1/1997 год., ОСГК на ВКС, т.2/, за да бъде определен
кръгът на лицата, имащи правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.
Спорът следва да бъде разрешен с оглед на доказателствата, представени от
спорещите страни при заявяване на правото на възстановяване, както и в исковия
процес по съдържащите се в тези доказателства данни следва да бъдат съпоставени
с извода за принадлежността на правото на собственост да бъде основан на
преценка на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, включително и
данните, съдържащи се в опис-декларациите на наследодателите на спорещите
страни, ако липсват други доказателства за установяване на основанието, на което
те са придобили собствеността /в този смисъл е Р №40 от 26.02.2016 год. на ВКС
по гр.д.№4109/2015 год., I г.о., ГК/.
За
уважаване на иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ищците носят
доказателствената тежесст да установят чрез пълно и главно доказване
обстоятелството, че техния праводател Г. М.М., б.ж. на с.Стефаново,
Община-гр.Ловеч, починал на 04.12.1982 год. е притежавал право на собственост
върху процесният имот на твърдяното основание - наследствено правоприемство до
включването на имота в ТКЗС.
Настоящият
съдебен състав счита, че така предявения иск е допустим и за ищците е налице
правен интерес от предявяване на исковата претенция, тъй като
безпорно се установи от преписките, приложени от ОСЗ-гр.Ловеч, че наследниците
на Г. М.М. и на Д.М. Дянков
са подали заявление пред административния орган за възстановяне правото им на
собственост върху зем.земи, а спор за материално право може да се повдигне само
ако ищците са подали заявление по ЗСПЗЗ.
По същество съдът намира претенцията
за основателна и доказана, тъй като още с определение, постановено на основание
чл.146, ал.1 от ГПК в открито съдебно заседание от 31.10.2018 год, съдът е
определил, че в тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно
доказване правата на техния общ наследодател върху процесния имот към относимия
за спора момент в съответствие с твърдения от тях придобивен способ, както и да
докажат, че наследодателят им е владял този имот за периода, за който те
твърдят спокойно, непрекъснато, явно и необезпокоявано. Безпорно ищците
доказаха, че са единствени законни наследници на техния общ наследодател Г. М.М.,
б.ж. на с.Стефаново, Община-гр.Ловеч, починал на 04.12.1982 год., доказа се и
това, че един от наследниците на наследодателя М.Г. М. е подала заявление по преписка вх.№16262/22.05.1992 год., в което в
пункт 9 фигурира нива в м.”Под колибата” от 10,03 дка. Въпреки, че се установи,
че е подадено заявление по преписка вх.№13283/12.03.1992 год. пред ОПК-гр.Ловеч
от ответницата П.Д.В., в качеството й на наследник на Д.М. Д. то касае овощна
градина „При колибата” от 0,4 дка, т.е. доказва се от цитираните заявления, че още
към момента на подаване на заявлението пред административния орган е налице
пълно несъответствие по отношение не само на наименованието на местността, но и
на нейното предназначение, което в заявленито на ищците е посочено като нива, а
в това на ответниците като овощна градина и най-вече по отношение на площа на
имота, като според съда, имотът, който ищците са индивидуализирали в петитума
на исковата молба се идентифицира повече с този, който е по тяхното заявление,
подадено пред административния орган, а не със заявлението на ответниците.
Според
съда ищците доказаха и че наследодателят им е владял имота за периода, за който
твърдят и то спокойно, непрекъснато, явно и необезпокоявано, като в тази връзка
съдът кредитира показанията на св.Х., Р., които категорично заявиха, че мястото
е на дядо Г. М. и подробно описаха какви насаждения са отглеждани в
зеленчуковата градина и къда точно се е намирала къщата им. Следователно дори и
да не са представени писмени доказателства, доказващи правото на собственост,
изброени изчерпателно в текста на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, то съдът базирайки се
на показанията на цитираните по-горе свидетели и най-вече съобразявайки факта,
че е налице постановено влязло в сила съдебно решение №385/26.11.1998
год. по гр.дело №337/1998 год. по описа на ОС-гр.Ловеч, с което е
признато за установено по отношение на ПК-гр.Ловеч, че М.Г. М. и Н.Г.С.
са собственици на земеделски земи, между които и процесната нива и пасище в
м.”При колибата” с площ 10,5 дка, при граници : долчина, път, долчина, Д.М.,
М.Н.като им е възстановил правото на собственост в реални граници с план за
земеразделяне, счита, че ищците доказаха, че наследодателят им е бил собственик към
момента на образуване на ТКЗС в с.Стефаново на имот в м.”При колибата” с площ 10,5
дка, при граници : долчина, път, долчина, Д.М., М.Н..
Дори и върху този имот към
настоящият момент да са нанесени имоти с идентификатори 69225.0820;
69225.082012; 69225.082013 по КККР на с.Стефаново, одобрена със заповед
№РД-18-31/22.06.2007 год. на ИД на АГКК-гр.София, то това по никакъв начин не
обслужва тезата на ответниците и възражението, направено в отговора по чл.131
от ГПК, от техния пълномощник, че именно те са владяли имота повече от 19
години и са го придобили по давност, тъй като не това е предмет на изследване в
настоящото производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, при който иск на доказване
подлежи чия е била собствеността върху имота към един минал момент - този на
образуване на ТКЗС. В този смисъл и доколкото по делото няма събрани никакви
доказателства за това, че имотът в м.”При колибата” с площ 10,5 дка е
принадлежал на наследодателя на ответниците, съдът приема, че към момента на
обобществяването му процесният имот е бил собственост на наследодателя на
ищците. Затова и възражениято на ответниците, чрез адв.В. съдът намира за
изцяло голословно и неподкрепено с релеватни доказателства.
Следователно след като ищците, в
съответствие с чл.153 от ГПК, доказаха спорните факти от значение за
решаване на делото и връзките между тях и то при условията на пълно и главно
доказване, исковата им претенция се явява изцяло основателна и доказана и следва да
бъде уважена, като се признае за установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС в
с.Стефаново, Община-гр.Ловеч, Област-гр.Ловеч, около 1958 год., наследодателят на
ищците Г. М.М., б.ж. на с.Стефаново,
Община-гр.Ловеч, Област-гр.Ловеч, починал на 04.12.1982 год., е бил собственик
на земеделска земя в землището на с. Стефаново, Община-гр.Ловеч,
Област-гр.Ловеч : нива и пасище в местността "При колибата" с площ
10,5 дка, при граници : долчина, път, долчина, Д.М., М.Н.върху който имот към
момента са нанесени поземлени имоти с идентификатори
69225.0820; 69225.082012; 69225.082013 по
КККР на с.Стефаново, Община-гр.Ловеч, одобрена със заповед №РД-18-31/22.06.2007
год. на ИД на АГКК-София.
При този изход на процеса ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищцата Г.М.И. сумата 1 339,11 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, за което съдът съобрази представения
списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Водим от изложеното, РС-гр.Ловеч
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, по отношение
на ответниците П.Д.В., ЕГН-********** ***, М.Д.Б., ЕГН-********** *** и Е.Л.Ц.,
ЕГН-********** ***»Симеоново», ул.»Каменица»№53, че към
момента на образуване на ТКЗС в с.Стефаново, Община-гр.Ловеч, Област-гр.Ловеч,
около 1958 год., наследодателят на ищците Г.М.И., ЕГН-********** ***, Т.М.М.,
ЕГН-********** *** и М.В.Р., ЕГН-********** *** /единствен пряк законен
наследник на починалата в хода на настоящия исков процес Н.Г.С.,***, починала
на 29.07.2018 год./ Г. М.М.,
б.ж. на с.Стефаново, Община-гр.Ловеч, Област-гр.Ловеч, починал на 04.12.1982
год., е бил собственик на земеделска земя в землището на с.Стефаново,
Община-гр.Ловеч, Област-гр.Ловеч : нива и пасище в местността "При
колибата" с площ 10,5 дка, при граници : долчина, път, долчина, Д.М., М.Н.върху
който имот към момента са нанесени поземлени имоти с идентификатори 69225.0820; 69225.082012; 69225.082013 по КККР на
с.Стефаново, Община-гр.Ловеч, одобрена със заповед №РД-18-31/22.06.2007 год. на
ИД на АГКК-София.
ОСЪЖДА ответниците П.Д.В., ЕГН-**********
***, М.Д.Б., ЕГН-********** *** и Е.Л.Ц., ЕГН-********** ***»Симеоново»,
ул.»Каменица»№53 да заплатят на ищцата Г.М.И., ЕГН-********** ***
сумата 1 339,11 /хиляда триста тридесет и
девет лева и единадесет стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съгласно представен
списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :