Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ловеч, 23.05.2019 година
.
в
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
в публично заседание на двадесет
и трети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ
ДАНКОВА
2.ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при
секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА по
в.гр. д. № 125 по описа за 2019
година и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК
Постъпила е въззивна жалба вх.№32743/20.12.2018 г. от Г.Л.С.,***, ПК 5800, площад „****,
чрез процесуален представител Д.Й. *** против Решение № 1884 от 05.12.2018 г., постановено по
гр.д. № 4452/2018 г. по описа на PC - Плевен, получено на 06.12.2018 г.
Твърди, че в законовоопределения двуседмичен срок
обжалва Решение № 1884 от 05.12.2018 г., постановено по гр. дело № 4452/2018 г.
по описа на Плевенски районен съд, с което Община Плевен е осъдена да заплати
на С.Г.П. и М.И.М. -П. сумата от 2720,82 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, и което моли да бъде отменено изцяло, включително в
частта за разноските, като неправилно, необосновано и постановено при
съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че съдът изцяло е възприел твърденията на
ищеца, че настъпилите на 03.07.2017 г. материални щети на имот, находящ се в с.
Г., общ. ****", представляващ УПИ V в кв. 11 по плана на селото са
вследствие авариране на преливника на язовир „****" поради интензивни
валежи и неизправност на язовирното съоръжение, съобственост на Община Плевен.
Счита, че отговорността на Общината е ангажирана във
връзка със задължението да поддържа в техническа изправност хидротехническите
съоръжения на територията на общината и това обстоятелство не е спорно, но за
конкретния инцидент не са отчетени, въпреки многократните настоявания,
обстоятелствата, при които е възникнал той - природно бедствие, за което
свидетелстват данните от метеорологичните справки и заповедите на кмета на
общината.
Излага, че е издадена заповед на кмета на общината, с
която е обявено частично бедствено положение на територията на с. Н., с. К., с.
Д., с. Т. и с. Г., в което се намира процесния имот. Твърди, че се касае за природно явление с
опустошителен характер, при
което има нанесени
поражения на имущество
и селскостопанска продукция в имоти от тези населени места. Изтъква, че в този смисъл предизвиканата приливна вълна
от преливането на язовир „*****" е следствие, а
не причина за тези поражения и не зависи от положените грижи на собствениците
за опазване на имуществото, включително и за целостта на съоръжението -
преливник на язовир
и следователно, не може да се
вмени на Община Плевен извършването на вредоносно деяние, което е противоправно
и от него са настъпили имуществени вреди. Сочи, че всички
тези констатации не били обсъдени в обжалваното
решение.
Според него не се доказало по
безспорен начин, че Община Плевен или нейни служители са извършили вредоносно
деяние, в резултат на което са причинени вреди, вредоносното деяние е
противоправно, т.е. нарушава предписани от нормативните актове и правила за
поведение, причинена е имуществена вреда, която е реално настъпила в
претендирания размер, налице е причинна връзка между противоправното деяние и
вредата, както и че вредоносния резултат е пряка и непосредствена последица от
виновното поведение на прекия причинител, както и наличието на вина у прекия
причинител.
Сочи, че съдът неправилно се е позовал на Констативен
протокол на Главна дирекия „Надзор на язовирните стени и съоръженията към
тях", съгласно който на 03.07.2017 г. е извършена проверка на техническото
състояние на язовира и е констатирано, че язовирът прелива. Според него безспорно е било така, тъй като съгласно
справките от Национален институт по метеорология и хидрология - филиал Плевен е
видно, че на територията на цяла област Плевен количеството на падналите валежи
за периода 02.07 - 03.07.2017 г. е над 100л/кв.м, като за Станция Н. измереното
количество на валежите на 03.07.2017 г. е 39 л/кв.м, но всичко това не е анализирано от съда, като вместо това
е вменено виновно бездействие от страна на Община Плевен.
Твърди,че освен това, не били взети предвид аргументите им, че вредите са настъпили при условия на
съпричиняване, тъй като са нанесени върху постройка, обурудвана с вещи,
необходими за обитаването на повече от едно лице и неотговарящи на
предназначението на обекта, за който е издадено разрешение за поставяне -
павилион за охрана.
Сочи, че в тази връзка била назначена техническа експертиза, която да установи
какви биха били вредите, ако са нанесени на постройка с
разрешената квадратура. Твърди, че приетото
заключение на назначената съдебно-техническа експертиза е редуцирала щетите
само по отношение на постройката в рамките на разрешената площ, но по отношение на движимите вещи не се е произнесла, като
навежда доводи и съдът възприел изцяло експертизата от
ч.гр.д.№5159/2017 г., без да обсъди в мотивите си неговото възражение, че е необходимо прецизиране респ.
редуциране на щетите по отношение на движимите вещи, които реално биха могли да
се разположат на тази площ.
Моли съда
да постанови решение, с което да отмени Решение № 1884 от 05.12.2018 г. на
Районен съд - Плевен, постановено по гр. дело № 4452/2018 г. като неправилно и
необосновано, постановено в противоречие на материалния закон и процесуалните
правила.
В законоустановения срок не е постъпил отговор
на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от
юриск.Й., която поддържа изцяло жалбата, като представя в съдебно заседание
писмена защита в подкрепа на становището си, че искът е неоснователен и недоказан
и моли да бъде отхвърлен. Моли да се присъдят и разноските двете инстанции по
представен списък..
Въззиваемият
С.П. се явява лично, а М.М.-П. не се явява в съдебно заседание, като двамата се
представляват от адв. Д., който оспорва въззивната жалба и моли решението на
Пл.РС да бъде потвърдено като правилно.Не претендира разноски за въззивна
инстанция, но не представя писмена защита въпреки дадената възможност.
Третото лице-помагач „****”ЕООД-Плевен
редовно призован не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
От
представените по делото доказателства: гр.д.№4452/18 г. на Пл РС, от
обясненията на страните в съдебно заседание, от всички тези доказателства,
преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът намира за
установени следните фактически обстоятелства:
По делото е представен нот.акт за покупко-продажба на
недвижим имот №156 т.VІ рег.№5429 д.№806/2008 г. на нотариус Савина Иванова
рег.№016 на нот.камара в района на
Районен съд-Плевен, съгласно който съдът установява, че И.А.А.и Н.Н.А.са
продали на С.Г.П. и М.И.М.-П. следния недвижим имот, а именно незастроун УПИ
находящ се в с.Г., община Плевен област Плевен целият с площ от 930 кв.м.
съставляващ УПИ V в кв.11 по плана на селото отреден за жилищно строителство
при подробно описани в акта граници за сумата 10 000 лв.
Съгласно приложено
на л.51 от делото разрешение №1/10.02.2015 г, се установява, че О.П. е дала
разрешение на С.Г.П. и М.И.М.-П. *** да поставят преместваем обект-павилион за
охрана с размери 6/2,40 м /14,40 кв./разположен в УПИ V кв.11 по плана на с.Г.,
общ.Плевен-частен имот, като преместваемият обект трябва да отговаря на
изискванията на §5 т.80 от ДР на ЗУТ. Представена е и скица №1307 към
предложението за разполагане на павилиона за охрана на л.12 от делото.
За правилно
решаване на спора ТлРС е допуснал назначаване на съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещо лице Силвия Стефанова. От заключението й с
вх.№29168/14.11.2018 г. се установява, че към издаденото разрешение за строеж
липсва проект или снимков материал на това преместваемо съоръжение, което е
построено в процесния имот, собственост на ищците, както и конструктивно
становище с начина на захващане към терена. Вещото лице е констатирало, че на
място е построен павилион с площ от 25
кв.м./10/2,5 м./, т.е. с 10,5 кв.м. площ в повече от указаното в разрешението
за построяване.
По искане на ищците
е било образувано и производство по чл.207 от ГПК-ч.гр.д.№5159/17 г. на Пл.РС.
От заключението на вещото лице инж.Славейков се установява, че имота се намира
в с.Г. и представлява оградено дворно място с позиционирано премествемо
съоръжение павилион, изградено като модулна конструкция, с две помещения за
живеене, сервизно и помощно такива. Покрива е едноскатен, с налична отточна
улучна обшивка, покрит е с керемиди, налична обшивка челно. Констатирано е, че
павилиона е монтиран на бетонова основа, оформен е навес на дървени подпори,
като стените външно са обшити с дървена ламперия, налична е питейна вода от
постоянен водоизточник, обекта е електрифициран с НН, отточната канализация е
местна на септична яма. Според вещото лице сградата е оборудвана и пригодена на
живеене, като има всички необходими минимум удобства за това-наличие на
вътрешно обзавеждане и добра поддръжка, като достъпа до имота се осъществява по
улица „***”, която е с твърда настилка на около
От събраните
доказателства се установява, че в близост до имота на ищците са намира язовир „****”,
който е актуван с АОС №31547/17.01.2000 г. като ПОС на О.П..
С договор за наем
от 12.12.2014 г. този имот е отдаден под наем на „****”ЕООД-Плевен за срок от
10 години.
Съгласно
представено разрешение за строеж на л.175 на 11.02.2016 г. наемодателят, собственик
на язовира и наемателя, са получили разрешение за строеж „Ремонтно
възстановителни работи на хидротехническо съоръжение, като тези СМР
наемодателят е възложил на „**** ООД-Плевен
На 14.09.2016 г.
Държавна приемателна комисия, назначена със заповед РД 19-1421/8.09.2016 г. на
заместник началника на ДНСК е приела строежа”Ремонтно-възстановителни работи на
хидротехническо-съоръжение –преливник на язовир ****” и той може да бъде
ползван по предназначение.
Издадено е разрешение за ползване на строежа
на 26.09.2016 г. с възложител О.П., като в същото е отразено, че строежът е
изпълнен в съответствие с одобрени проекти, разрешение за строеж и протокол
обр.№2а от 20.06.2016 г. за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво за строежите на техническата инфраструктура.
От приложеното по
делото писмо от БАН №641/19.07.2017 г. съдът установява, че от 20,15 часа на
2.07.2017 г. до полунощ на 3.07.2017 г. климатичната станция на с.Н. е
регистрирала валеж от дъжд с променлива интензивност и кратни прекъсвания, като
след полунощ от 15,40 ч на 3.07.2017 г. дъждът е бил силен. Посочено е, че в
станцията е било измерено количество около 39 л/кв.м., а на 4.07.2017 г. 60
л/кв.м, като за тези два дни падналия дъжд е надвишил месечната климатична
норма.
Представен по
делото е констативен протокол на Главна дирекциа „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях”, че на 3.07.2017 г. е извършена проверка на техническото
състояние на язовир ****, прие което е констатирано, че язовирът прелива.
Посочено е, че не са изпълнени или са частично изпълнени предписанията на
Комисията за обследване на техническото и експлоатационното състояние на
язовирните стени по заповед на Областен управител №54/23.05.2017 г., като с протокола
е дадено ново предписание в срок до 31.08.2018 г. да бъде премахната
растителност по цялата язовирна стена.
От приложената на
л.310 от същото дело комлексна съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж.
Марчев се установява, че в периода 2-4.07.2017 г. вследствие на паднали обилни
валежи със сумарна стойност 99 л/куб.м в р.Ч. се е формирала приливна вълна с
р-1% при с.Г. и след авариране на преливника на язовир „****” към установените
водни нива се добавя и висока вълна, която е в размер на приблизително
От заключението на
вещо лице инж.Славейков по ч.гр.д.№5159/17 г. се установява, че при огледа на
място на 17.07.2017 г. на четирите помещения се наблюдават следи от наличие на
кална вода на ниво от около 0,40-
Вещото лице е остойностило възстановяването на
щетите, като за външни теренни работи по почистване е посочило сумата 288,32
лв, за вътрешно почистване и пазарна
стойност на унищожени битови уреди 2 704,92 лв.
Вещо лице Стефанова
е извършило ново остойностяване на щетите съобразно това, ако ищците са бяха
изградили постройката съобразно даденото разрешение на сумата 2 720,82 лв,
в какъвто размер е и претенцията на ищците след намаляване на иска в съдебно
заседание.
При тези доказателства настоящата
инстанция намира, че е предявен осъдителен иск с правно основание чл.49 във връзка с
чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата 2 720,82 лв, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на приливна вълна от
авариране на преливника на язовир ****, собственост на О.П.-наводнение, при
което е залят и наводнен собственият им имот с находящото се в него имущество,
ведно със законната лихва, считано от 4.07.2017 г. За да бъде уважен този иск
ищците следва посредством пълно и главно доказване да установят, първо, че са
собственици на увреденото имущество, второ, че е настъпила увреда на
имуществото им и тя е в причинна връзка с бездействието на О.П., която е собственик
на язовир „****”, тъй като той е имал задължение да поддържа язовира в добро
техническо състояние, в какъвто смисъл им е указана и доказателствената тежест
от първата инстанция. Настоящата инстанция с оглед събраните по делото писмени
доказателства и заключенията на вещите лица, намира, че така предявеният е
частично основателен.
Установява,
че на 3.07.2018 г. приливна вълна, образувала се при непосредствено след язовир
„****” е преминала в поречието на р.Ч., като в това състояние язовирът е бил
неизправно състояние, като от заключението на вещото лице се установява, че
аварирането на преливника на язовира е в резултат на неправилно и некомпетентно
създаден проект за възстановяване на авариралата част от съоръжението и
извършените насипни работи в тялото на преливника са основна причина
съоръжението да бъде разрушено при първата приливна вълна по-голяма от 0,5 м/с,
С оглед обстоятелството, че този язовир е собственост на О.П. и тя е възложила
извършване на ремонтно-възстановителни работи, то в резултат на неправилно
избрано решение е настъпила и горепосочената авария на язовира. Следователно
възложител на тези ремонтни работи е бил собственика на язовира и той носи
отговорността за некачественото извършване на тази работа, вследствие на която
е настъпила вредата на ищците по отношение на тяхно имущество. Следователно
този елемент от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е налице. Ищците твърдят в
исковата си молба, че те са били собственици на движими вещи, находящи се в
процесния павилион в техния имот, които са били повредени от приливната вълна,
която е била образувана от аварирал преливник на язовир „****”. По делото обаче
не са ангажирани писмени и гласни доказателства, с които те да установят,
първо, че са били собственици на тези движими вещи, за които се твърди, че са
се намирали по време на наводнението в павилиона и в каква степен тези вещи са
увредени-напълно или частично и дали са били годни за употреба. Вещото лице,
извършило оценителната експертиза е заявило в съдебно заседание на 17.11.2017
г, че вещите, на които е извършило огледа са били в едно ситуирано помещение
отстрани, което се ползва за складиране на градински инструменти, а не са се
намирали на обичайните си места в помещението. Това води до извода, че няма
безспорни доказателства, че процесните вещи първо са били собственост на
ищците, второ, че те са се намирали в помещението по време на наводнението и
трето, че те са били напълно увредени от това наводнение. Освен това следва да
се има предвид, че ищците са имали разрешение да поставят преместваем павилион
в имота, а те са изградили сграда за живеене предвид отразеното в заключението
на вещо лице Славейков и изложеното от тях в исковата молба, без да има данни
дали тази сграда-модулна конструкция отговаря на строителните и санитарни
изисквания за това. Нещо повече, установява се, че те са изградили постройката
на по-голяма площ от даденото разрешение и това е установено от вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза от ПлРс. С оглед на това съдът счита,
че не е необходимо да се присъжда и сума за поставяне на нов ламиниран паркет,
тъй като предназначението на павилиона е за охрана, а мокета би могъл да бъде
изпран, а не да се подменя предвид липсата на доказателства, че той е непълно
негоден за употреба. При тези съображения основателна се явява само претенцията
им за възстановяване на извършени в имота външни теренни работи по почистване,
изразяващи се в ръчно отстраняване на горен земен нанос 32 м2 х 0,88 лв,
измиване и дезинфекция на външен бетонов под 32х2,68 лв, почистване на дървена
ламперия по външна фасада-механично на ръка 24 м2 х 1,85, източване и
почистване на септична яма 1 бр. х 50 лв. или общо сумата 208,32 лв. до която
сума искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. В останалата
си част до пълния претендиран размер на сумата 2 720,82 лв. искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Поради несъвпадане на правните изводи на ЛОС с тези на
първата инстанция атакуваното решение №1884/5.12.2018 г. постановено по гр.д.№4452/2018
г. на Пл.Рс следва да бъде отменено в частта, с която е осъдена на основание
чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД О.П. да заплати на С.Г.П. и М.И.М.- П. *** сумата над
208,32 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие на преливна вълна от авариране на преливника на язовир ****, собственост
на О.П.-наводнение, при което е залят и наводнен собствения им имот с
находящото се в него имущество ведно със законната лихва, считано от 4.07.2017
г. до окончателното заплащане на сумата, както и в частта за разноските над
сумата 112,38 лв. като неправилно, вместо което да бъде постановено друго, с
което да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан иска, предявен от С.Г.П.
и М.И.М.- П. *** с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за
заплащане на сумата над 208,32 лв. или за сумата от 2062,50 лв, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на преливна вълна от
авариране на преливника на язовир ****, собственост на О.П.-наводнение при
което е залят и наводнен собствения им имот с находящото се в него имущество
ведно със законната лихва, считано от 4.07.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата. В останалата част атакуваното решение като правилно следва да бъде
потвърдено.
При този изход от процеса въззивникът следва
да бъде осъден за заплати на въззиваемите разноски по делото съобразно
уважената част от иска в размер на сумата 112,38 лв, над която сума решението в
частта за разноските следва да бъде отменено. Въззиваемите следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззивника разноски по делото в размер на сумата 306,56
лв предвид отхвърлената част от иска на основание чл.78 ал.3 от ГПК и представен
списък на разноските по чл.80 от ГПК, като на основание чл.25 от Наредба за
заплащане на правната помощ във връзка с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК се
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. впредвид неговата
правна сложност.
Воден от
гореизложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като неправилно съдебно решение №1884/5.12.2018 г. постановено
по гр.д.№4452/2018 г. на Пл.Рс в частта, с която е осъдена на основание чл.49
вр. с чл.45 от ЗЗД О.П., ЕИК*****със адрес на управление гр.П., пл.”***** да заплати на С.Г.П. ЕГН ********** и М.И.М.- П. ЕГН ********** ***
сумата над 208,32 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди вследствие на преливна вълна от авариране на преливника на язовир ****,
собственост на О.П.-наводнение, при което е залят и наводнен собствения им имот
с находящото се в него имущество ведно със законната лихва, считано от
4.07.2017 г. до окончателното заплащане на сумата, както и в частта за
разноските над сумата 112,38 лв. като неправилно, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
и недоказан иска, предявен от С.Г.П. и М.И.М.-П. *** с правно основание чл.49
във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата над 208,32 лв. или за сумата
от 2062,50 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие на преливна вълна от авариране на преливника на язовир ****,
собственост на О.П.-наводнение при което е залят и наводнен собствения им имот
с находящото се в него имущество ведно със законната лихва, считано от
4.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно съдебно решение №1884/5.12.2018 г. постановено по гр.д.№4452/2018
г. на Пл.Рс в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С.Г.П. и М.И.М.-
П. с горните данни да заплатят на О.П., ЕИК000413974 разноски за двете
инстанции съобразно отхвърлената част от иска в размер на сумата 306,56 лв.
Решението е окончателно по цена на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.