Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 31.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия И.
Киримов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 10830 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 27.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 61824/ 2014 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 37 състав, Г.Г.Х. /ЕГН **********/
е осъдена да заплати на основание чл.232,
ал.2, предл.1 ЗЗД на В.Т.С. /ЕГН **********/ сумата 1700 лв., на А.И.С. /ЕГН **********/ сумата 850 лв. и на Н.И.К. /ЕГН **********/ сумата 850 лв., представляващи наем за
периода м.07.2013 г.- м.11.2014 г., дължим по Договор за наем от 27.09.2006 г.,
като предявеният от В.Т.С. иск е отхвърлен за горницата
над сумата 1 700 лв. до пълния предявен размер от 3 400 лв. Със същото
решение Г.Г.Х. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на основание чл.232, ал.2, предл.2 ЗЗД на В.Т.С. /ЕГН
**********/ сумата 167.67 лв., на А.И.С. /ЕГН
**********/ сумата 83.83 лв. и на Н.И.К. /ЕГН **********/
сумата 83.83 лв.- разходи за ползването
на имота за потребена топлинна енергия за периода м.03.2013 г.- м. 07.2014 г.,
дължими по Договор за наем от 27.09.2006 г., като искът на В.Т.С. е
отхвърлен за горницата над сумата 167.67 лв., до пълния предявен размер от 335.33
лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата Г.Х. е осъдена да заплати на ищците
разноски, както следва: на В.С.- сумата 260.50 лв.,
на А.С.- сумата 435 лв., и на Н.К.- сумата 435 лв. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищцата Г.Х.
разноски, както следва: В.С.- сумата 93.12 лв., А.С.- „сумата лв.“, и Н.К.-
сумата 36.24 лв.
С
решение от 22.02.2019 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното на 27.03.2018 г. решение, като са добавени дължимите от А.С. на Г.Х. разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 36.24 лв.
С две отделни определения от
22.02.2019 г., постановени по реда на чл.248 ГПК, са оставени без уважение молба на В.С., А.С. и Н.К. за изменение на
решението от 27.03.2018 г. в частта на разноските и молба на Г.Х.- чрез адв. М.,
за изменение на решението в частта на разноските.
Постъпила
е въззивна жалба от В.Т.С. /ищца по делото/, в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение в частта му, в която са отхвърлени предявените от нея искове по чл.232,
ал.2, изр.1 и изр.2 ЗЗД за сумите 1 700 лв.- наемна цена, и 167.66 лв.- консумативни разходи, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане
на посочените суми, ведно със законната лихва и разноските по делото.
Подадена
е въззивна жалба срещу постановеното
от СРС решение и от ответницата Г.Г.Х., която моли да бъде постановена отмяна
на същото като неправилно в частта му, в която е осъдена да заплати на тримата
ищци горепосочените суми- наемна цена и консумативни разходи, и да бъде
постановено решение за отхвърляне на исковете като неоснователни, с присъждане
на разноски по делото.
Насрещните
главни страни- въззивници В.Т.С. и Г.Г.Х.
взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.
Въззиваемите
страни А.И.С. и Н.И.К. /ответници по
делото/ оспорват жалбата на ответницата Х. и молят постановеното
от СРС решение като правилно в обжалваната от нея част да бъде потвърдено, като
претендират разноски за въззивното производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.232, ал.2, изр.1 ЗЗД и чл.232, ал.2, изр.2 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбите,
с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са
процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваните части.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваните
части, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи
окончателен извод за уважаване на предявените от В.Т.С., А.И.С.
и Н.И.К. искове по чл.232, ал.2, изр.1 ЗЗД и чл.232, ал.2, изр.2 ЗЗД за присъждане на сумата 3 400 лева общо-
дължима наемна цена, и на сумата 335.33 лв. общо- дължими консумативни разходи
/за потребена топлинна енергия/, като основателни и доказани, съответно- за
отхвърляне на предявените от В.С. срещу Г.Х. иск по чл.232, ал.2, изр.1 ЗЗД- за
горницата над сумата 1 700 лв. до претендираните 3 400 лв.- наемна цена, и
иск по чл.232, ал.2, изр.2 ЗЗД- за горницата над сумата 167.67 лв. до
претендираните 335.53 лв.- консумативни разходи /за потребена топлинна
енергия/, като неоснователни- чл.272 ГПК.
Безспорно
е по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че между наследодателя
на ищците И.А.С. и ответницата Г.Г.Х. е съществувало валидно облигационно
правоотношение по сключен на 27.09.2006 г. договор за наем, по силата на който наемодателят
С. предоставил за временно възмездно ползване на ответницата Х. недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 10 на ІІІ етаж в бл.№ *-*****жк „Левски- Г“ в гр.
София, срещу заплащането на месечна наемна цена в размер на 250 лева. С анекс
от 28.12.2017 г. месечният наем бил увеличен на 300 лв., платими от 1.01.2008
г. Наемното правоотношение било учредено за срок от пет години, като е
предвидена възможност за продължаването му с още 5 години, в случай, че в
едномесечен срок преди крайната дата /т.е. до 31.08.2011 г./ една от страните
не връчи на другата страна писмено предизвестие за изричното си желание
договорът да бъде прекратен с изтичането на срока. Не е спорно между страните,
че процесният наемен договор е бил продължен за втори петгодишен срок, изтичащ
през 2016 г.
Наемодателят
И. С. е починал на 4.09.2012 г., при което в наемното правоотношение като
наемодатели са встъпили тримата му законни наследници В.Т.С. /преживяла
съпруга/, А.И.С. и Н.И.К. /деца на наследодателя/, а именно ищците по
делото.
Не
е спорно между страните, че процесният договор е прекратен по тяхно общо
съгласие преди изтичане на втория петгодишен срок, посочен по- горе, като
прекратителният ефект е настъпил при връщане на имота от наемателя, за което е
съставен приемо- предавателен протокол от 4.03.2015 г., подписан от
наемодателите В.С. и А.С. и наемателката Г.Х., приет като неоспорено писмено
доказателство по делото.
Спорно
между страните е дали наемателката- ответник дължи на наемодателите- ищци
договорената за периода м. юли 2013 г.- м. ноември 2014 г. наемна цена от общо 5 100
лв. /17 месеца по 300 лв./, както и какви суми дължи на всеки от тримата ищци.
Според
ищцата В.С. ответницата Х. й дължи наемна цена съобразно правата й върху 3/4
идеални части от процесния апартамент, а не както неправилно е определил дела й
от наемната цена първоинстанционният съд.
Според
ответницата Х. от съдържанието на приемо- предавателния протокол от 4.03.2015
г., с който страните са прекратили наемния договор по взаимно съгласие, било
видно, че нямат неуредени сметки, вкл. такива по заплащането на дължима наемна
цена. Освен това, поради неиздаването на разписки /квитанции/ за платените суми
за наемна цена от страна на наемодателите, имащо характер на неоказано кредиторово
съдействие по смисъла на чл.95 ЗЗД, тя не била в състояние да докаже
изпълнението на договора и следвало да бъде освободена от договорната
отговорност да заплати на ищците претендираните по делото суми. Тези възражения
срещу основателността на исковете по чл.232, ал.1, изр.1 ЗЗД, по преценка на
въззивния съд, са неоснователни. От
съдържанието на приемо- предавателния протокол от 4.03.2015 г. не може да се
изведе заключение в посочения от въззивницата Х. смисъл, тъй като липсват
изявления на страните от естество да обосноват извод за погасяване на
задълженията за плащане на дължима от наемателя наемна цена, респ. съдържащите
се в протокола изявления нямат правопогасяващо значение. Липсват и изявления на
наемодателите- ищци с характер на признание за извършени от наемателката преди
или при предаване на имота плащания.
Предвид
горното, при безспорно установеното по делото обстоятелство, че наемателката е
ползвала наетия имот до 4.03.2015 г., когато е прекратена договорната връзка, и
при наличието на договорно основание за плащането на наемна цена до посочената
релевантна дата в доказателствената тежест на ответницата- наемател е да
установи по делото, че е изправна страна по договора и е изпълнявала
произтичащото от него основно задължение да заплаща договорената наемна цена.
Такива доказателства от нейна страна по делото не са представени. Плащането не
се установява само въз основа на издадени от наемодателя разписки, като липсата
на такива може да бъде преодоляна чрез други доказателствени средства, каквито
в случая не са посочени и ангажирани от ответницата. Така, поради непровеждане
на дължимото от ответницата доказване и отнасяне на неблагоприятните последици
от недоказването в нейна вреда, се налага приемането на извод, че са налице
непогасени от същата във връзка с ползването на процесния апартамент задължения
за наемна цена за периода м. юли 2013 г.- м. ноември 2014 г. в размер на 5 100
лв. общо, поради което и правилно искът по чл.232, ал.2, изр.1
ЗЗД е уважен от първоинстанционния съд за част от тази сума.
Правилно
е прието в обжалваното първоинстанционно решение и че тримата ищци притежават
равни прави върху дължимата от ответницата наемна цена, тъй като встъпват в
наемното правоотношение съобразно наследствените квоти, визирани в чл.5, ал.1 и
чл.9, ал.1 ЗН, които са равни- по 1/3 идеална част за всеки от тях.
Обстоятелството, че В.С. притежава дял от 3/4 идеални части от процесния имот,
за което липсват безспорни доказателства по делото, е ирелевантно за процесното
облигационно /наемно/ правоотношение с предмет процесния имот, тъй като в това
правоотношение същата встъпва наравно с останалите двама сънаследници, а не
съобразно вещните права върху имота.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
основателността на иска с правно основание чл.232, ал.2, изр.1 ЗЗД решението на
СРС като правилно в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено.
Като
правилно следва да бъде потвърдено решението и в останалата обжалвана част-
относно присъдените на тримата ищци консумативни разходи за потребена в наетия
имот топлинна енергия, тъй като от събраните по делото доказателства се
установява, че през исковия период в имота е потребена топлинна енергия и че от
страна на ищците на топло-преносното предприятие е заплатена сумата 503 лв. Задължението
за плащането на тези разходи от наемателя на наемодателя е предвидено в т.8,
т.9 и т.10 от процесния наемен договор, а следва и от нормата на чл.232, ал.2,
предл.2 ЗЗД, поради което и предвид представените по делото доказателства-
изходяща от топлопреносното предприятие справка за имот с аб.№ 319489 и
платежно нареждане от 9.09.2014 г., правилно е признато с обжалваното решение. По
отношение размера на дължимите на всеки от тримата ищци суми са приложими
изложените по- горе съображения за равенство на правата им по облигационното
правоотношение, поради което и решението на първоинстанционния съд в тази
обжалвана част също следва да бъде потвърдено.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и
неоснователност на релевираните във въззивната жалба на ищцата В.С. и във
въззивната жалба на ответницата Г.Х. доводи, решението на СРС като правилно в
обжалваните части следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора, предвид отхвърлянето на двете въззивни жалби, разноски на
въззивниците В.С. /ищца/ и Г.Х. /ответница/ с настоящото решение не следва да
бъдат присъдени.
Искания
за присъждането на разноски за въззивното производство от въззиваемите страни А.С.
и Н.К., имащи право на разноски- съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК, не са
заявени, поради което и разноски на същите с настоящото решение не следва да
бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
27.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 61824/ 2014 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 37 състав, поправено с решение от 22.02.2019 г., в следните обжалвани части:
-
в частта, в която Г.Г.Х. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на основание чл.232, ал.2, предл.1 ЗЗД на В.Т.С.
/ЕГН **********/ сумата 1 700 лв., на А.И.С. /ЕГН **********/ сумата 850 лв. и на Н.И.К. /ЕГН **********/ сумата 850 лв.,
представляващи дължима наемна цена за периода м.07.2013 г.-
м.11.2014 г. по Договор за наем от 27.09.2006 г. и анекс от 28.12.2007 г.;
- в частта, в която Г.Г.Х. /ЕГН **********/ е
осъдена да заплати на основание чл.232, ал.2, предл.2 ЗЗД на В.Т.С. /ЕГН **********/ сумата 167.67 лв.,
на А.И.С. /ЕГН **********/
сумата 83.83 лв. и на Н.И.К. /ЕГН **********/
сумата 83.83 лв.- разходи за потребена в
отдадения под наем имот топлинна енергия за периода м.03.2013 г.- м.07.2014 г.,
дължими по Договор за наем от 27.09.2006 г.;
-
в частта, в която предявеният от В.Т.С. /ЕГН **********/ срещу Г.Г.Х. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.232, ал.2, предл.1 ЗЗД е отхвърлен за горницата над сумата 1 700 лв. до пълния
предявен размер от 3 400 лв. /или за сумата 1 700 лв./, претендирана като наемна
цена за периода м.07.2013 г.- м.11.2014 г., дължима по Договор за наем от
27.09.2006 г. и анекс от 28.12.2007 г., и предявеният от В.Т.С. /ЕГН **********/ срещу Г.Г.Х. /ЕГН **********/ иск по чл.232, ал.2, предл.2 ЗЗД е отхвърлен за горницата над сумата 167.67 лв. до пълния
предявен размер от 335.33 лв. /или за сумата 167.66 лв./, претендирани като разходи
за ползването на имота за потребена топлинна енергия за периода м.03.2013 г.-
м. 07.2014 г.;
- в частта относно
присъдените на В.Т.С., А.И.С. и Н.И.К. разноски по чл.78, ал.1 ГПК, платими от Г.Г.Х.;
и
- в частта относно
присъдените на Г.Г.Х. разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 93.12 лв., платими от В.Т.С..
Решението
от 27.03.2018 г. по гр.д.№ 61824/ 2014 г. на СРС, І ГО, 37 състав, поправено с
решение от 22.02.2019 г., е влязло в
сила като необжалвано в останалата му част, в която на Г.Г.Х. са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК,
платими от А.И.С. и Н.И.К..
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.