№ 737
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание
на деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110207879 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
009146/11.05.2021 г., издадено от началник група при СДВР, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, на ХР. Д. ИВ., с ЕГН **********, са наложени две
административни наказания, както следва:
1. За извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.
2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 200 лева
2. За извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 1000 лева, както и
наказание лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Недоволна от НП е останала Г., която го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения против обжалвания акт. Твърди се, че е издадено от
некомпетентен орган, че нарушението не било установено с акт за
установяване на административно нарушение, както и че издаденото НП е
опорочено от допуснати нарушения на процесуалните правила в процеса по
издаването му. Иска се отмяна на НП. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
1
представител в съдебното заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 22.04.2021 г., около 02:45 часа, жалбоподателят управлявала лек
автомобил „Ландровър”, с рег. № ****, движейки се по ул. „Кукуш“, с посока
на движение от ул. „3020“ към бул. „Сливница“. На кръстовището с бул.
„Сливница“, същата не пропуснала движещия се с предимство лек автомобил
„Ауди“, с рег. № ****, който се движил отляво-надясно, спрямо посоката на
движение на жалбоподателя, като пътят, по който се движил бил означен със
знак Б1 (път с предимство) и по този начин реализирала ПТП, като
автомобилът, идващ отляво, ударил странично управлявания от
жалбоподателя автомобил. На място бил изпратен екип на ОПП СДВР, като
полицейските служители установили настъпилото ПТП, както и причините за
него, снели обяснение на двамата водачи, като Г. отказала да бъде тествана за
наличие на алкохол в издишания въздух. На същата бил издаден талон за
медицинско изследване. Жалбоподателят дала кръвна проба за изследване,
като отчетеният резултат бил 1,09 на хиляда.
Свидетелят К. съставил АУАН на Г., за извършени нарушения на чл.
6, т. 1 от ЗДвП и на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, който й бил връчен лично и
срещу подпис.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното (НП) № 21-4332-
009146/11.05.2021 г., издадено от началник група при СДВР, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, на ХР. Д. ИВ., с ЕГН **********, са наложени две
административни наказания, както следва:
1. За извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.
2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 200 лева.
2. За извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 1000 лева, както и
наказание лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел К., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
2
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е
длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на
изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен
материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка,
съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона
писмена форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия.
Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява несъмнено,
че жалбоподателят Г. не е спазила правилото на знак Б1 и по този начин е
нарушила чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като не пропуснала идващия от ляво водач на
л.а. „Ауди А4“, в резултат на което е причинено процесното ПТП. По
отношение на това нарушение, съдът намира, че АУАН и НП отговарят
напълно на изискванията на ЗАНН за форма и съдържание. То е доказано от
обективна страна, а от субективна е извършено виновно, във форма на вината
непредпазливост, тъй като деецът не е предвиждал обществено опасните
последици от деянието си, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Ето
защо, по отношение на това нарушение НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По отношение на второто нарушение, съдът намира, че е налице
нарушение на процесуалните правила, което е съществено по своя характер.
То се изразява в това, че в АУАН е констатирано нарушение на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, а деецът е наказан с НП за такова по чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон.
Съдът намира, че е налице нарушение защото в АУАН не са констатирани
всички факти, които касаят съставомерността на нарушението по чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП, тъй като при съставянето му не е констатирано обстоятелството,
че водачът е употребил алкохол, а само това, че е отказал да бъде тестван за
наличието му. Съдът намира, че при съставянето на АУАН актосъставителят
обективно не е имал възможност да установи това обстоятелство и е съставил
3
акта само за това, че водачът отказва тест. Същевременно обаче, Г. е
изпълнила предписанието да се яви за даване на кръвна проба и затова АНО
правилно е преценил, че нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП не е извършено. В
случая обаче, след установяването по надлежния ред, че Г. е управлявала
МПС с наличие на алкохол в кръвта, то АНО не е имал законови правомощия
да преквалифицира нарушението, защото част от фактическия му състав не
фигурира в АУАН, каквото е изискването на ЗАНН за установяване и
санкциониране на административните нарушения. В този случай, АНО е
следвало да покани Г. да се яви в сградата на ОПП СДВР и да й състави
отделен АУАН за нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Като не е сторил
това, той е нарушил правилата на ЗАНН за установяване и санкциониране на
нарушителя, като едва с НП за първи път е вменил на лицето нарушението по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Ето защо, по отношение на това нарушение следва
да се отмени обжалваното наказателно постановление, защото е нарушено
правото на защита на жалбоподателя в хода на
административнонаказателното производство.
Доколкото жалбоподателят е претендирал разноски, съдът намира, че не
може да му присъди такива, защото НП се отменя само частично и в тези
случаи на жалбоподателя не се присъждат разноски, защото е налице
доказано друго нарушение, за което е правилно санкциониран с издаденото
наказателно постановление и такива не му се дължат.
Доколкото въззиваемата страна не е претендирала разноски, то такива не
следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-4332-009146/11.05.2021 г., издадено от
началник група при СДВР, в частта му по т. 1, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН, на ХР. Д. ИВ., с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 6, т.
1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
4
ОТМЕНЯ НП № 21-4332-009146/11.05.2021 г., издадено от началник
група при СДВР, в частта му по т. 2, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на
ХР. Д. ИВ., с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, както и наказание лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5