РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Добрич, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20213230102936 по описа за 2021 година
Производството е по чл.26 ал.2 пр.5-то във връзка с чл.17 от Закона за
задълженията и договорите, както и чл.33 ал.2 от Закона за собствеността.
Образувано е по искова молба на М. И. Ж. с ЕГН ********** от гр. Варна,
ж.к.“***“ бл.***, вх.***, вх.***, ап.***, К. С. Ж. с ЕГН ********** от гр.
Варна, ж.к.“***“ бл.***, вх.***, вх.***, ап.*** и Д. С. Т. с ЕГН ********** от
гр. Варна, ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** срещу Е. Й. Е. с ЕГН
********** от гр. Балчик, ул.“***“ №***, вх.***, ет.***, ап.*** и Д. К. К. с
ЕГН ********** от гр. Варна, ул.“***“ №***, ет.***, ап.*** по чл.26 ал.2
пр.5-то във връзка с чл.17 от Закона за задълженията и договорите за
прогласяването на нищожността на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт №***, том ***, нотариално дело №***/05.08.2021 г. на
нотариус с рег. №*** в регистъра на Нотариалната камара, с който Е. Й. Е. е
дарил на Д. К. К. 2/100 (две стотни) идеални части от нива с площ от 35.006
декара по документ за собственост, а по скица с площ от 35.007 декара с
кадастрален идентификатор №*** по кадастралната карта на с. Стожер, общ.
Добричка като симулативен и прикриващ договор за покупко – продажба и за
признаването за установено, че същият прикрива действителната уговорка за
1
сключването на договор за покупко – продажба за посочените идеални части;
предявени са и искове по чл.33 ал.2 от Закона за собствеността от М. И. Ж., К.
С. Ж. и Д. С. Т. срещу Е. Й. Е. и Д. К. К. за допускането в полза на ищците на
право на изкупуване на 1/2 идеални части от посочения по-горе съсобствен
недвижим имот за цената от 9500 (девет хиляди и петстотин) лева, колкото е
била уговорена с договор от 05.08.2021 г., обективиран в нотариален акт
№***, том ***, нотариално дело №***/05.08.2021 г. на нотариус с рег. №*** в
регистъра на Нотариалната камара, сключен между Е. Й. Е. като продавач и
Д. К. К. като купувач в нарушение на чл.33 ал.1 от Закона за собствеността.
Ищците сочат, че на общия наследодател на ищците и на първия ответник И.
Ж. П. е било възстановено правото на собственост върху процесния имот; И.
Ж. П. е починал на 27.06.2006 г. и е бил наследен от ищците, които общо са
придобили 1/2 идеална част от неговите имоти, както и от първия ответник,
който е придобил останалата 1/2 идеална част. На 05.08.2021 г. първият
ответник Е. Й. Е. първо е дарил на втората ответница Д. К. К. 2/100 идеални
части от имота, а половин час по-късно е продал на същата 48/100 идеални
части от имота; извършеното дарение е симулативно и нищожно, тъй като
прикрива покупко – продажба и неговата единствена цел е била да направи Д.
К. К. съсобственик на имота с цел преодоляване на забраната на чл.33 ал.1 от
Закона за собствеността; привидността се установява от незначителната част,
която е дарена, както и от зависимостта на Е. Й. Е. към наркотични вещества;
налице е хипотезата на чл.33 от Закона за собствеността, като няма
доказателства първият ответник да е предложил на ищците да купят 1/2
идеална част от процесния имот за сумата от 9500 лева; в качеството си на
заинтересовани съсобственици М. И. Ж., К. С. Ж. и Д. С. Т. желаят да изкупят
тази част при действително уговорените условия, като им се даде месечен
срок от влизането на решението в сила; настоява се за уважаването на
предявените искове и присъждането на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба
и доказателствата към нея ответникът Е. Й. Е. е посочил, че предявените
искове са неоснователни; бил е осиновен от родителите си; когато е бил на 15
години, лекарите са установили, че майка му има шизофрения и се наложило
да постъпи в болница; след заболяването само вуйчо му (брат на майка му и
баща на ищците) идвал понякога; майката на ищеца е починала през 2010
година и нито ищците, нито баща им са присъствали на погребението; след
2
смъртта на вуйчо си той е нямал никакви контакти с ищците и съответно
последните нямат никакви наблюдения върху живота му; от баща си знае, че
ищците не са искали той да има наследство от майка си, защото е бил
осиновен; родителите му Н. и Й. приживе са имали градина, в която
отглеждали зеленчуци и се издържали от продажбата на продукцията; Н. и Й.
са били приятели с родителите на втората ответница Х. и К., като са се
запознали с тях на почивка и са поддържали дългогодишно приятелство;
самите ответници се познавали от деца; когато майката на ищеца лежала в
психиатрията, майката на Д. я е посещавала; Х. и К. купували зеленчуци от
градината на семейството на Е. и помагали в пласирането на реколтата;
случвало се е Д. да дава пари на Е.; бащата на първия ответник починал
внезапно на 13.02.2021 г. и той нямал пари за погребението му; поискал от
съседи и приятели, но никой не му дал; обадил се на Д. и тя му дала 200 лева,
които не искала да се връщат; Е. Й. Е. искал да се отблагодари на К. и на
нейната майка за помощта, която са му оказвали през годините; Д. К. К. му
заявила, че заедно с майка си имат сума, която искат да вложат в земя и му
предложила да купи неговата земя; Е. искал да се отблагодари за подкрепата
и дарил 0.700 декара от земята, като тя отказала да получи по-голямо дарение
от 5 декара; договорили се за продажба за сумата от 32000 лева за останалите
16.800 декара, защото Д. разполагала само с 35000 лева, а били нужни
средства за такси и разноски; част от земята била необработваема; Е. не искал
такава сума да постъпи в банка, тъй като не можел да се оправя с банки, такси
и комисионни, а и не искал в Балчик да се знае, че е получил толкова пари;
затова се договорили в нотариалния акт да бъде вписана сумата от 9500 лева;
цялата сума от 32000 лева му била предадена в брой след изповядването на
сделката; била е съставена декларация, като при плащането е присъствал и
приятел на Д. – И.; повече от 20 години Е. не е виждал ищците, тъй като
последните се срамували от него, защото е осиновен и е от ромски произход;
настоява за отхвърлянето на предявените искове.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба
и доказателствата към нея ответницата Д. К. К. е заявила, че предявените
искове са неоснователни; не е налице твърдяната относителна
недействителност, тъй като двамата ответници са в близки отношения и се
познават покрай своите родители, които са били семейни приятели дълги
години; двете семейства са се виждали през лятото, когато нейните родители
3
са ходили на море в гр. Балчик; нейната майка е посещавала майката на Е.,
когато последната е била хоспитализирана в болницата в гр. Добрич; след
смъртта на нейния баща през 2015 година по-голямата част от неговите вещи
са били дадени на Е. и на баща му; тя е подпомагала първия ответник с
парични средства, когато е имал нужда; помогнала му е финансово и за
погребението на баща му; на нея не е известно Е. да е употребявал наркотици
и винаги се е държал адекватно; извършеното дарение на 2/100 идеални части
от процесния имот изразява вътрешната воля на двамата ответника и е
направено безвъзмездно; налице е възнаградително дарение, при което
дареният е осъществил неоценима в пари услуга в полза на дарителя;
дарението е израз на признателността на първия ответник, без да е
необходимо родството между дарител и надарен; в закона няма никакви
изисквания две различни по своя характер сделки по отношение на един имот
да не се извършват в един и същи ден при един и същ нотариус, след като
страните предварително са имали вътрешното убеждение и намерението за
извършването на дарствена сделка и са уточнили параметрите на продажбата,
а и по този начин са спестили време и са използвали едни и същи документи
за двете сделки - удостоверения, скици, данъчни оценки; реалната продажна
цена на имота по договора за покупко - продажба е 32000 лева и след
изповядването на сделката Д. в присъствието на свидетел е предала в брой
сумата на Е., за което е съставена декларация за действително уговорената и
заплатена продажна цена за 48/100 идеални части от процесния имот; при
евентуалното уважаване на иска за изкупуване именно тази цена от 32000
лева следва да бъде заплатена от ищците на втората ответница; съставената от
Е. и Д. декларация представлява т. нар. "обратно писмо"; в частта относно
цената нотариалният акт няма официална удостоверителна сила, а
представлява частен свидетелстващ документ; претендира за отхвърлянето на
предявените искове.
В последното съдебно заседание ищците чрез своя процесуален
представител са посочили, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява основателността на предявените искове; настояват за
присъждането на направените разноски.
В последното съдебно заседание ответниците чрез своя пълномощник са
заявили, че от приобщените по делото обстоятелства става ясно, че
твърдяното в исковата молба относно мотивите за извършването на
4
дарствения акт е несъстоятелно; от разпитите на свидетелите се е изяснило,
че в действителност е извършено възнаградително дарение; първият ответник
е решил да надари втората ответница с една част от недвижимия имот, а
останалата част да продаде; не са доказани твърденията на ищците и затова
главният иск трябва да бъде отхвърлен; по безспорен начин е установена
действителната пазарна цена на недвижимия имот, която е записана в
подписаната от страните и страничен свидетел декларация; затова при
уважаването на главния иск се настоява за присъждането на посочената в
декларацията сума, която отговаря на реалната пазарна стойност на
недвижимия имот; желаят присъждането на сторените разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
В Тълкувателно решение №5/2012 г. от 28.11.2012 г. по тълкувателно дело
№5/2012 г. на ОСГК на ВКС изрично е посочено, че като основание за
осъществяване на правото по чл.33 ал.2 от Закона за собствеността
заинтересованите лица могат да сочат различни основания за нищожност на
договора за дарение с нарочен установителен иск, съединен с иска за
изкупуване, или като преюдициален въпрос по отношение на иска за
изкупуване; заинтересованият съсобственик може да твърди, че дарението
прикрива продажба, сключена между съсобственика и третото за
съсобствеността лице; при установяване на сочените пороци на договора за
дарение останалите съсобственици ще могат да упражнят изкупуването по
отношение на продажбата, последвала дарението; в последната хипотеза ще
се приложат правилата на прикритата продажбена сделка, ако са налице
основанията за нейната действителност. Затова ищците, въпреки че не са
страни по договора за дарение, разполагат с правен интерес да установят
неговата недействителност. В този смисъл е и съдебната практика,
обективирана в постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение
№385/11.08.2010 г. по гр. дело №59/2009 г. на I г.о. на ВКС, Решение
№54/18.03.2013 г. по гр. дело №627/2012 г. на IV г.о. на ВКС и Решение
№296/15.07.2011 г. по гр. дело №179/2010 г. на IV г.о. на ВКС. В тях е
посочено, че правният интерес на съсобствениците за атакуването на
5
сключения между техен съсобственик и трето лице договор съществува
единствено и само при едновременното предявяване на исковете за
изкупуването на идеалните части, предмет на тези договори. Такава е и
настоящата хипотеза, като ищците са предявили искове по чл.26 ал.2 пр.5-то
във връзка с чл.17 от Закона за задълженията и договорите, както и чл.33 ал.2
от Закона за собствеността. Безспорно е спазен посочения в чл.33 ал.2 от
Закона за собствеността двумесечен срок от продажбата, тъй като исковата
молба е подадена по пощата на 15.09.2021 г., а сделката е осъществена на
05.08.2021 г.
Разгледани по същество, предявените искове са неоснователни.
От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот от 05.08.2021
г. (на лист 8 от делото) и показанията на разпитаните по делото свидетели И.
М. Я. и Е. Т. З. се установява, че сключеният между Е. Й. Е. (дарител) и Д. К.
К. (надарен) договор за дарение не страда от твърдяните от ищците пороци.
Няма никакви доказателства същият да е нищожен като симулативен и да
прикрива действителната уговорка за сключването на договор за покупко –
продажба. В отговорите на подадената искова молба ответниците са
посочили, че между тях има дългогодишни приятелски отношения, при които
Д. К. К. е помагала финансово и емоционално на Е. Й. Е.; това е причината
част от имота да бъде прехвърлена с договор за дарение, което има
възнаградителен характер. Разпитаният свидетел И. М. Я. потвърждава тези
обстоятелства, а нотариус Е. Т. З. заявява, че преди извършването на самите
сделки (дарение, а след това покупко – продажба) не е разговаряла с
ответниците; документите предварително са били изготвени от служители в
нейната кантора. Ищците, чиято е доказателствената тежест за
установяването на привидността на оспорената сделка, по никакъв начин не
са ангажирали доказателства в тази насока. Следователно предявените искове
по чл.26 ал.2 пр.5-то във връзка с чл.17 от Закона за задълженията и
договорите са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени.
Съгласно чл.33 ал.1 от Закона за собствеността съсобственикът може да
продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като
представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите
съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено
пред него, че никой от тях не е приел това предложение, а според ал.2 на
6
същия член ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако
третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно
във вреда на останалите съсобственици, заинтересуваният съсобственик може
да изкупи тази част при действително уговорените условия, като искът трябва
да се предяви в двумесечен срок от продажбата. Безспорно установено по
делото е обстоятелството, че ищците по силата на наследствено
правоприемство са съсобственици на процесния имот, какъвто е бил и
първият ответник – продавач по атакуваната сделка за покупко - продажба.
Липсва основната предпоставка за уважаването на исковете за изкупуване,
тъй като към момента на осъществяването на сделката за покупко – продажба
ответницата Д. К. К. не е била трето за съсобствеността лице – по силата на
посочения по-горе договор за дарение, сключен непосредствено преди
атакуваната сделка (и вписан в Службата по вписванията – Добрич
непосредствено преди нея), на същата е била прехвърлена собствеността
върху 2/100 идеални части от имота от Е. Й. Е. (друг от първоначалните
съсобственици). След като идеална част от имота е била прехвърлена на друг
съсобственик, не е налице хипотезата на чл.33 ал.2 от Закона за собствеността
и предявените искове са неоснователни. По делото не са събрани
доказателства за порочността на договора за дарение и съгласно
Тълкувателно решение №5/2012 г. от 28.11.2012 г. по тълкувателно дело
№5/2012 г. на ОСГК на ВКС, когато с договор за дарение се отчужди идеална
част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за
съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие
с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е
предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл.33
ал.1 от Закона за собствеността, няма заобикаляне на закона по чл.26 ал.1
пр.2-ро от Закона за задълженията и договорите. Затова предявените искове
по чл.33 ал.2 от Закона за собствеността също трябва да бъдат отхвърлени.
С оглед на изхода от спора и на основание на чл.78 от ГПК на ответниците
Е. Й. Е. и Д. К. К. следва да бъдат присъдени поисканите и заплатени
адвокатски възнаграждения в размер на по 800 лева за всеки от тях, а отделно
на ответницата Д. К. К. – и внесения депозит за вещото лице в размер на 150
лева.
Водим от горното, Добричкият районен съд
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. Ж. с ЕГН ********** от гр. Варна,
ж.к.“***“ бл.***, вх.***, вх.***, ап.***, К. С. Ж. с ЕГН ********** от гр.
Варна, ж.к.“***“ бл.***, вх.***, вх.***, ап.*** и Д. С. Т. с ЕГН ********** от
гр. Варна, ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** срещу Е. Й. Е. с ЕГН
********** от гр. Балчик, ул.“***“ №***, вх.***, ет.***, ап.*** и Д. К. К. с
ЕГН ********** от гр. Варна, ул.“***“ №***, ет.***, ап.*** искове за
прогласяването на нищожността на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт №***, том ***, нотариално дело №***/05.08.2021 г. на
нотариус с рег. №*** в регистъра на Нотариалната камара, с който Е. Й. Е. е
дарил на Д. К. К. 2/100 (две стотни) идеални части от нива с площ от 35.006
декара по документ за собственост, а по скица с площ от 35.007 декара с
кадастрален идентификатор №*** по кадастралната карта на с. Стожер, общ.
Добричка като симулативен и прикриващ договор за покупко – продажба и за
ПРИЗНАВАНЕТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.17 от Закона за
задълженията и договорите, че същият прикрива действителната уговорка за
сключването на договор за покупко – продажба за посочените идеални части.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. Ж. с ЕГН ********** от гр. Варна,
ж.к.“***“ бл.***, вх.***, вх.***, ап.***, К. С. Ж. с ЕГН ********** от гр.
Варна, ж.к.“***“ бл.***, вх.***, вх.***, ап.*** и Д. С. Т. с ЕГН ********** от
гр. Варна, ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** срещу Е. Й. Е. с ЕГН
********** от гр. Балчик, ул.“***“ №***, вх.***, ет.***, ап.*** и Д. К. К. с
ЕГН ********** от гр. Варна, ул.“***“ №***, ет.***, ап.*** искове по чл.33
ал.2 от Закона за собствеността за допускането в полза на ищците на право на
изкупуване на 1/2 идеална част от следния съсобствен недвижим имот - нива с
площ от 35.006 декара по документ за собственост, а по скица с площ от
35.007 декара с кадастрален идентификатор №*** по кадастралната карта на
с. Стожер, общ. Добричка, за цената от 9500 (девет хиляди и петстотин) лева,
колкото е била уговорена с договор от 05.08.2021 г., обективиран в
нотариален акт №***, том ***, нотариално дело №***/05.08.2021 г. на
нотариус с рег. №*** в регистъра на Нотариалната камара, сключен между Е.
Й. Е. като продавач и Д. К. К. като купувач.
ОСЪЖДА М. И. Ж. с ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к.“***“ бл.***,
8
вх.***, вх.***, ап.***, К. С. Ж. с ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к.“***“
бл.***, вх.***, вх.***, ап.*** и Д. С. Т. с ЕГН ********** от гр. Варна,
ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** да заплатят на Е. Й. Е. с ЕГН
********** от гр. Балчик, ул.“***“ №***, вх.***, ет.***, ап.*** сумата от 800
(осемстотин) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по
гр. дело №2936/2021 г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА М. И. Ж. с ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к.“***“ бл.***,
вх.***, вх.***, ап.***, К. С. Ж. с ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к.“***“
бл.***, вх.***, вх.***, ап.*** и Д. С. Т. с ЕГН ********** от гр. Варна,
ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** да заплатят на Д. К. К. с ЕГН
********** от гр. Варна, ул.“***“ №***, ет.***, ап.*** сумата от 950
(деветстотин и петдесет) лева, представляваща направените разноски по гр.
дело №2936/2021 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9