№ 182
гр. Плевен, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254400600491 по описа за 2025
година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на
подсъдимите Б. М. В. и Б. Б. Р. срещу Присъда № 36 / 29.04.2025 постановена
по Наказателно дело от общ характер № 20234430202003 по описа за 2023
година по описа на Районен съд Плевен. В жалбата се навеждат оплаквания
срещу приложението на материалния закон от първоинстанционния съд, като
при некатегорично установено авторство и съставомерност на деянието,
подсъдимите са били признати за виновни и им е наложено наказание.
Алтернативно се прави искане за несправедливост на наказателната санкция и
се иска нейното намаляване.
Със обжалваната присъда е признат за невиновен третия подсъдим- Б.
Л. Н., като в тази част на присъдата протест не е подаден, поради което
1
въззивния съд приема, че присъдата е влязла в законна сила.
С обжалваната присъда Плевенския районен съд е признал подсъдимия
Б. М. В. - роден на *** година в град Плевен, живущ в град Пордим, ***, ЕГН
********** за виновен в това, че на 02.07.2022 година, в град Пордим, на
публично място - ***, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- участвал в
сбиване на публично място с Б. Б. Р. от град Пордим и Б. Л. Н. от град
Пордим, поради което и на основание чл. 325 ал. І от НК във вр. с чл. 54 от НК
го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи
при СТРОГ РЕЖИМ и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни
чрез разлепване на присъдата на видно място в кметството по постоянното
местоживеене на лицето. Признал подсъдимия Б. М. В. за виновен и в това, че
на 02.07.2022 година, в град Пордим, причинил на А. Р.а Н.а от същия град,
родена на *** година, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
лакътната кост на лявата й ръка на границата между средната и долната трета,
довела до трайно затрудняване на движението й, поради което и на основание
чл. 129 ал. ІІ във вр. с ал. І от НК във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при СТРОГ
РЕЖИМ. На основание чл.23 от НК определил на подсъдимия Б. В. едно общо
най-тежко наказание измежду наложените му по-горе, а именно: ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при СТРОГ РЕЖИМ
и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез разлепване на
присъдата на видно място в кметството по постоянното местоживеене на
лицето.
Районният съд признал подсъдимия Б. Б. Р. - роден на *** година в град
Плевен, живущ в град Пордим, ***, ЕГН ********** за виновен в това, че на
02.07.2022 година, в град Пордим, при условията на опасен рецидив, на
публично място - ***, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - участвал в
сбиване на публично място с Б. М. В. от град Пордим и Б. Л. Н. от град
Пордим, поради което и на основание чл. 325 ал. V във вр. с ал. І във вр. с чл.
29 ал. І букви „А“ и „Б“ от НК във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при СТРОГ
РЕЖИМ.
2
Със същата присъда признал подсъдимия Б. Л. Н. за невинен в това на
02.07.2022 година, в град Пордим, на публично място - ***, да е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 304
предложение ІІІ от НПК го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 325 ал. І от НК и го оправдал по
така повдигнатото му обвинение.
По реда на чл. 53 ал. І буква „А“ от НК отнел в полза на държавата
веществените доказателства по НОХД № 2003 от 2023 година по описа на
Районен съд - Плевен /досъдебно производство по преписка № 3857 от 2022
година по описа на Районна прокуратура – Плевен/ - дървен кол, метална
тръба и пластмасова тръба, находящи се на съхранение в деловодството на
Районен съд - Плевен и постановил тяхното унищожаване.
С присъдата са разпределени разноските по реда на чл. 189 ал. ІІІ от
НПК, като подсъдимия Б. М. В. е осъден да заплати сумата от 70,00 лева,
представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещи
лица в полза на Районен съд – Плевен. Подсъдимия Б. М. В. е осъден да
заплати сумата от 340,80 лева, представляваща направените разноски в
досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД
на МВР - Плевен.Пподсъдимия Б. Б. Р. да заплати сумата от 70,00 лева,
представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещи
лица в полза на Районен съд – Плевен. Подсъдимия Б. Б. Р. е осъден да заплати
сумата от 340,80 лева, представляваща направените разноски в досъдебната
фаза на процеса за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД на МВР -
Плевен.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилно
приложение на материалния закон, като според защитата не се установявало
безспорно съставомерността на деянията, за които подсъдимите са признати за
виновни. Алтернативно се навеждат съображения за несправедливост на
наложеното наказание и се иска намаляването му към минималния предвиден
от законодателя размер за този вид наказание, а именно – три месеца лишаване
от свобода.
В открито съдебно заседание защитника на подсъдимите Б. М. В. и Б.
Б. Р. поддържат оплакванията по жалбата. Излагат се аналогични искания,
3
като тези подробно наведени по въззивната жалба. Подсъдимите изразяват
самостоятелно искане да бъде осъден и третия подсъдим, по отношение на
когото е постановена оправдателна присъда.
По отношение на подсъдимия Б. Н. оправдателната присъда е влязла в
законна сила, не е подаден протест.
Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна
прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдена.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи
се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е
извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:
На 02.07.2022 година в дома на В. А. в град Пордим подсъдимият Б. Р.
решил да отпразнува с роднини и приятели рожденния си ден. В изпълнение
на намерението си в обедните часове в жилищният имот се събрали
подсъдимите Б. В., Б. Р. и свидетелите В. А., А. А.ев, В. К. и подсъдимия Б.
Н.. Всички употребили значително количество алкохол и се повлияли от него.
Възникнал спор относно поведението на подсъдимият Б. Р., които въпреки
скорошната кончина на баща си, пуснал музика и започнал да танцува, като
това негово поведение възмутило Б. Н., който му направил забележка.
Подсъдимите Б. Р. и Б. Н. започнали да се карат, да се дърпат и бутат,
обиждат, немесил се и подсъдимия Б. В.. В следствие на това всички
присъстващи започнали да се бият помежду си и настъпил хаос. Тогава в
къщата на свидетеля В. А. пристигнала свидетелката А. М., която прибрала
сина си Б. Н. и така конфликтната ситуация била прекратена. Подсъдимите Б.
В., Б. Р. и свидетелите В. К., А. А.ев и В. А. останали в къщата на последния и
продължили да консумират алкохол. На 02.07.2022 година, около 23:00 часа
4
пред къщата на подсъдимия Б. Н., находяща се в град Пордим, ***, спрял
тъмнозелен автомобил „ Ауди“, управляван от свидетеля В. К.. От него слезли
подсъдимите Б. Р. и Б. В., придружавани от свидетеля А. А.ев. Подсъдимите Б.
Р. и Б. В. били въоръжени с дървени колове и метална тръба, обстоятелства
които възприела Т.а К.а – съпруга на подсъдимия Б. Н.. Незабавно съобщила за
това на съпруга си и двамата излезли в двора на къщата си. Б. разпознал в
дошлите пред дома му подсъдимите Б. Р., Б. В., свидетелите В. К. и А. А.ев и
изискал от тях да си вървят и да не задълбочават конфликта, след което се
прибрал вътре в жилищната постройка с намерение да извика полиция.
Провокиран от случващото се отвън, на двора а впоследствие и на улицата
излязъл свидетелят А. М., следван от съпругата си А. Н.а. Свидетелят А. М. на
свой ред се опитал да изгони дошлите пред дома му с цел саморазправа. Казал
на подсъдимият Б. Р. / негов племенник / да се маха. Подсъдимият Б. В.
настоявал Б. да излезе навън и заплашил, че в противен случай всички те щели
да влязат вътре в къщата. В този момент подсъдимият Б. Р. нанесъл удар с
дървен кол в главата на свидетеля А. М. и той паднал на земята, като след
падането му на земята започнал да го рита. Като видял това подсъдимият Б. Р.
му нанесъл удар в главата с дървения кол, който носел със себе си и посегнал
да го удари отново. Б. Н. успял да захване Б. Р. и двамата паднали на земята,
започнало боричкане и размяна на взаимни удари. Непосредствено пред
къщата подсъдимият Б. Н. получил първи удар в главата, нанесен му от
подсъдимия Б. В. с метална тръба, която държал в ръцете си. Б. В. го
последвал във вътрешността на двора и в близост до външна чешма замахнал
с тръбата, за да го удари отново, но не успял тъй като в този момент
свидетелката А. Н.а вдигнала ръка пред сина си Б.. Подсъдимият Б. Н. нанесъл
удара си в ръката на свидетелката А. Н.а. Подсъдимият Б. Н. паднал на земята
и изгубил съзнание. Около него се образувала локва кръв. За кратко
подсъдимите Б. Р. и Б. В. нанесли по тялото на подсъдимия Б. Н. няколко удара
с ритници, след което се качили в лекият автомобил „ Ауди“ и избягали.
Свидетелите М. Н.а и В. А. веднага отишли в дома на подсъдимия Б. Н..
Заварили го с разцепена глава, която кървяла. Свидетелката Т.а К.а подала
няколко сигнала на телефон 112. След като не пристигнали автомобили на
полицията, нито на ЦСМП – Плевен, Б. Н. бил натоварен от близките си в
автомобила на свидетелката Т. В. и заедно със свидетелката А. Н.а отишли в
полицейското управление в град Пордим, където разговаряли със свидетеля
5
Д. Р., който в този момент изпълнявал там служебните си задължения.
Свидетелят Р. възприел, че подсъдимият Б. Н. е с окървавена глава и ги
посъветвал да отидат с автомобил до град Плевен, за да му бъде оказана
медицинска помощ. Свидетелката Т. В. се отправила незабавно към болницата
в град Плевен, като в участъка до село ***, Плевенска област автомобилът на
В. бил настигнат от линейка на Спешната помощ, в която бил преместен Б. Н.
и откаран в ЦСМП Плевен за оказване на спешна помощ. В ЦСМП - Плевен
се събрали отново всички – свидетелите А. М., Т.а К.а, А. Н.а, подсъдимите Б.
Р., Б. В., свидетелите А. А.ев и В. К.. Подсъдимите Р. и В. продължили да
нападат словесно свидетелките А. Н.а и Т.а К.а, правили опити и да се
разправят физически с тях. На място пристигнали полицейски патрули, които
макар и трудно, но успели да овладеят ситуацията и да предотвратят по
нататъшен конфликт между тях.
Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно
фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен
разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените
доказателства по реда на чл.283 от НПК. Макар и защитата да прави
възражение във връзка с доказателствените източници, следва да се отбележи,
че оплакванията са напълно несъстоятелни. Първия съд е проявил една
изключителна процесуална активност при събирането и проверката на
доказателствената маса, разпитите на свидетелите са изключително подробни
с акцент върху обстоятелствата от значение за установяване на обективната
истина. Правилно първия съд е очертал кръга от доказателстени източници на
които дава вяра, както и съображенията за тези изводи. Даден е приоритет на
показанията на свидетелите, които са изложени логично и последователно и
си кореспондират както помежду си, така и със останалия събран по делото
доказателствен материал включая изводите по съдебните експертизи.
Защитата прави възражение, че относно деянието насочено срещу живота и
здравето на Н.а, не се установява по безспорен начин механизма на
причиняването. Въззивния съд намира възражението за неоснователно, тъй
като от показанията на свидетелите безспорно се установява, както лицето,
което е държало тръбата, така и точното местонахождение на пострадалата,
която се е изправила до сина си, така и факта, че удара е бил целенасочен към
нея и Б.. Според заключението по назначената втора съдебно медицинска
експертиза на А. Р.а Н.а били причинени кръвонасядания на китката на лявата
6
ръка и счупване на лакътната кост на лявата ръка на границата между средна и
долна трета, като счупването на лакътната кост е резултат от директен удар с
твърд, тъп предмет с тясна издължена удряща повърхност и относително
голяма маса, възможно дърво, кол или желязо. Извода по експертизата е, че
нараняванията могат да бъдат получени по начина, срока и обстановката за
която се съобщава - удар с дървен кол. Счупването на лакътната кост на
свидетелката А. Н.а е довело до трайно затрудняване на движението на лявата
ръка и съгласно установените медицински критерии представлява увреда по
смисъла на чл. 129 ал.2 НК.
По отношение показанията на св.В. К., А. А.ев и Н. Р.а – съпруга на
подсъдимия Б. Р., въззивният съд напълно се солидаризира със изводите на
първия такъв. Свидетелката не е била пряк очевидец на конфликта възникнал
в късните часове на вечерта, а другия свидетел заявява, че е бил силно
повлиян от алкохол и няма точни и ясни спомени. Въззивният съд приема,че
показанията на св. В. К. и А. А.ев следва да бъдат кредитирани с доверие в
частта относно съобщеното от тях, че именно двамата подсъдими са
инициирали посещението в дома на Б. и по този начин са демонстрирали
предварително формираното у тях престъпно намерение да се саморазправят
или да извършват други действия, с които да нарушават обществения ред и
правилата на нормалното и толерантно общуване. По тези съображения
въззивният съд приема, че изводите на първата инстанция относно фактите по
делото са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприема
фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.
При така установената и възприета фактическа обстановка, от
доказателствата по делото се налага един безспорен извод, че и двамата
подсъдими продължително и трайно са манифестирали открито
пренебрежението си и незачитането на обществения ред, като началото на
това им поведение е съпроводено с предварителна подготовка / средства, с
който могат да нанесът телесни увреждания/ и придвижването до дома на
своя роднина Б. Н., за да го предизвикат и да се саморазправят с него,
подтиквани от желанието да му отмъстят за изказано по – рано през деня
неодобрение по повод поведението на подсъдимия Б. Р.. Действията, макар и в
тъмната част на денонощието, станали достояние на множество лица, включая
непълнолетни и малолетни такива, и по този начин е реализирана брутална
демонстрация на липса на каквото и да е уважение към личността на други
7
лица и установения правов ред.
От така установените факти, районният съд е направил правилния
извод, че с действията си и двамата подсъдими – Б. М. В. и Б. Б. Р. са
реализирали от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.325 от
НК, като по отношение на Б. Р. е извършено при условията на опасен рецидив,
което обстоятелство се установява от данните за съдебното му минало и
предходни осъждания. Въззивният съд счита, че правните изводи, направени и
изложени от решаващия съд, относно квалификацията на деянията и
извършителите, са правилни и последователни. Тук първия съд не търпи
никакъв укор относно съдопроизводствената си дейност. Развити са както
общи за двамата извършители на това противоправно деяние изводи, така и
конкретно са всеки един от тях, в какво се е изразил механизма на деянието за
всеки един по отделно. След като правилно е установил наличието, както на
елементите от субективната, така и от обективната страна на деянието по
чл.325 ал.1 от НК по отношение на подсъдимия В., районният съд е
инидивиуализирал наказанието при условията на чл. 54 от НК на ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при строг режим
И ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез разлепване на
присъдата на видно място в кметството по постоянното местоживеене на
лицето. Правилен е извода по отношение на подсъдимия Б. В. относно това,
че с директен удар върху лявата ръка на свидетелката А. Н.а на същата била
причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 във вр. ал. 1 НК.
Няма спор, че този извършител целенасочено е нанесъл удара, напълно
осъзнавайки, че може да причини увреждания на здравето на двете лица,
които са били срещу него. Правилно е отчетен факта, че са налице
предпоставките по чл.23 от НК, като двете престъпления са извършени от
страна подсъдимия в условията на идеална съвкупност и е определено едно
общо най-тежко наказание измежду наложените му по-горе, а именно: ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при СТРОГ РЕЖИМ
и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез разлепване на
присъдата на видно място в кметството по постоянното местоживеене на
лицето.
Относно подсъдимия Б. Р. е направен правилен извод, че е осъществил
състава на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност
– такова по чл. 325 ал. V във вр. с ал. I във вр. с чл. 29 ал. I букви „А“ и „Б“ от
8
НК. При определяне вида и размера на наказанието, наложено на подсъдимия
Р. за извършеното престъпление първия съд надлежно е отчертал кръга на
смегчаващите и оттегчаващите вината обстоятелства и е определил
справедливо наказание при условията на чл. 54 от НК - ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при СТРОГ РЕЖИМ. Искането
на защитата за редукция на наложението наказания към по-нисък размер е
неоснователно. И двете деяния по чл.325 от НК, извършени съответно от
двамата подсъдими, се отличават с по-висока обществена опасност от
обичайната за този вид престъпна дейност. Няма как да се подценият
установените факти, че подсъдимите са формирали престъпното си намерение
в относително продължителен период от време, като са се подготвили
снабдявайки се с оръжия годни да причинят телесни увреждания и
целенасочено тръгвайки да установят местоположението на третия подсъдим
по отношение на който е постановена оправдателна присъда.
Въззивният съд не установи при изготвяне на мотивите на
първоинстанционната присъда да са допуснати каквито и да е било
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. В мотивите си
районният съдия е отговорил задълбочено и съобразно изискванията на чл.301
от НПК на всички въпроси, поставени от закона. Посочил е въз основа на
какви доказателства е направил своите изводи относно фактическата и
правната страна на деянията (които изводи се споделят напълно от въззивния
съд), приложил е правилно закона и е постановил законосъобразна и
справедлива присъда.Обсъждането на доказателствата е подчинено на
правната и житейската логика, съобразено е с разпоредбите на закона и при
категорично установеното авторство на деянията от подсъдимите и на тяхната
вина, е настъпила и единствено възможната последица за
противообщественото им поведение - осъждане и налагане на наказание.
Изводите на съда са съобразени с доказателствата по делото и правилата на
логиката и са направени при спазване на процесуалните правила относно
събирането, проверката и преценката на доказателствата, като установените
факти са подведени под правилния наказателен закон и са определени
наказания, съответстващи на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства при пълно съобразяване на целите на наказанието, установени в
чл.36 от НК. При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна
9
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи нейното
изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения,
постанови своето решение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 36 / 29.04.2025 постановена по
Наказателно дело от общ характер № 20234430202003 по описа за 2023
година по описа на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10