№ 229
гр. Пазарджик, 07.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20245220103222 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
И на второ именно повикване в 10:05 часа, се явиха:
Ищцата Н. Х., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. М.-
П., редовно упълномощена.
АДВ. М.-П.: - Представям и моля да приемете пълномощно и договор за
правна защита и съдействие.
Ответниците Н. С. А. и Л. Р. А. не се явяват, редовно призовани. За тях
се явява адв. М., редовно упълномощен с пълномощно приложено към
писмения отговор.
Явяват се допуснатите по делото свидетели.
АДВ. М. – П.: - Моля да дадете ход на делото.
АДВ. М.: - Няма процесуална пречка. Моля да дадете ход на делото.
С оглед редовното призоваване на страните съдът, счита, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. М. – П.: - След оставяне на исковата молба без движение,
1
съобразно указанията на съда, аз не съм заявила и не поддържам претенцията
с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, тъй като тази норма касае друг вид
нотариални актове.
За нас са обективно съединени искове, тъй като след разваляне на
сделката, която претендираме № 81/2014 г. по описа на нот. х претендираме,
че доверителката ми Н. Х. притежава ½ ид.ч., от които 1/6 притежава по
наследство от покойния си дядо и 2/6 притежава по наследство от баба си,
след като бъде призната сделката за покупко-продажба за симулативна. Тоест
уточняваме, че първоначалният петитум е правилният. Поддържаме искането
по чл. 192 ГПК и моля да ми дадете срок да представя молбата. Водим
свидетелите, които молим да бъдат разпитани, като едната свидетелка е В. И.
Г., която е призована и И**
АДВ. М.: - Уважаема госпожо съдия, оспорвам исковата молба.
Поддържам подадения отговор. Водим допуснатите до разпит свидетели. Това
са ** Л.ов А. и С**в. Нямаме друго по доказателствата.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА И РАЗЯСНЯВА
НЕЙНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): – Не сме
разговаряли по този въпрос, няма предпоставките за постигане на спогодба.
СЪДЪТ, при условията на чл. 146, ал. 1 от ГПК пристъпва към излагане
на ДОКЛАДА си по делото, в следния смисъл:
ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВИ ПРЕТЕНЦИИ СА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
ЧЛ. 26 ОТ ЗЗД И КУМУЛАТИВНО ПРЕДЯВЕНА ПРЕТЕНЦИЯ ИСК ЗА
СОБСТВЕНОСТ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 124 ОТ ГПК.
В подадената искова молба от адв. Л. М.-П., АК Пазарджик, ул. "**, в
качеството на пълномощник на ищцата Н. А. Х., ЕГН **********, с по**ен
адрес: гр. Бур** против Н. С. А. ЕГН********** от гр. ** и Л. Р. А. ЕГН
********** от гр. Па** с първоначално посочено правно основание чл.26 от
ЗЗД, чл.29 от ЗН, чл. 127 и чл. 537, ад. 2 от ГПК и цена на иска - 19659,50 лева
се твърди, че ищцата Н. Х. е наследник на ** ** и ** И. Х., които
наследодатели приживе били придобили в режим на СИО -
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № **, по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, с адрес: гр.
2
П**1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с
площ от 72,46 кв.м., ВЕДНО с прилежащ обект - Изба-21, с ответниците.
Твърди се, че към настоящия момент Н. Х. била собственик на идеални части
от гореописания самостоятелен обект, както и че когато дядо й ** починал на
23.07.2001 г., тя станала собственик по наследство на 1/6 ид.ч. от процесния
имот. Твърди се, че на 05.11.2009 г. с нот. акт № 95/2009 г., том 3, peг. № 4308,
дело 449/2009 по описа на нотариус Наташа х, ** И. Х. /баба на ищцата/ била
дарила на Н. С. А. /леля на ицата/ 4/6 идеални части от описания по-горе имот.
Твърди се още, че на 20.10.2014 с нот.акт №51/2014г., том 4, peг. №6899, дело
560/2014 по описа на нотариус Наташа х, Н. С. А. дарява на ** И. Х. 4/6
идеални части от описания по-горе имот. Сочи се, че данъчната оценка на
идеалните части от имота предмет на дарението е била 16647,40лева.
На следващо място се твърди, че на 30.10.2014 г. с нот. акт №81/2014г.,
том 4, peг. №7189, дело 588/2014 по описа на нотариус Наташа Хайтова, ** И.
Х. продава 4/6 идеални части от описания по-горе имот на Н. С. А.. Твърди се,
че данъчната оценка на идеалните части от имота предмет на продажбата е
била 16647,40лева, като цената на сделката според нотариален акт №81/2014г.
по описа на нотариус Наташа х е 9900лева.
Твърди се, че за кратко време ищцата губи първо баща си – януари 2000
г., а близо година по-късно и дядо си, което я свързвало още повече с баба й **
Х. и макар и от раз**ие, тя се стараела да поддържа връзката с баба си. Твърди
се, че ищцата е служител на Гранична полиция, и е била изпращана в ЦСПП
Пазарджик за различни обучения и преквалификации, често посещавала и
оставала при баба си да преспива, както и, че когато била идвала винаги й
била оказвала помощ включително и финансова. Твърди се, че когато ищцата
оставала при баба си, те си говорели за близките хора, които са изгубили и за
това колко е хубаво когато са заедно. Твърди се ,че баба ** била много
щастлива, че има внучка, която носи името й. Твърди се, още че в последната
година, когато здравето на баба й се влошило, а служебните ангажименти на
ищцата били зад граница, леля й възпрепятствала контактите с баба й и когато
търсела баба си по телефона, отговорът бил: „спи и не мога да я събудя" или:
„не иска да говори с никой“. Твърди се, че на 09.02.2021 г., бабата на ищцата
била починала, като леля й Н. А. не я била потърсила да я уведоми, така и не
могла да си взема последно сбогом. За смъртта на баба си разбрала от
братовчед на баща й, който я потърсил да я пита защо не е присъствала на
3
погребението. При тази новина ищцата била разстроила и до ден днешен и
било мъчно, че не си е взела последно сбогом с баба си. Твърди се, че от
данъчното получавала писма за дължимия данък за процесния имот и го
плащала по банков път, докато не й направило впечатление, че плаща само за
1/6 идеални части, а би трябвало след смъртта на баба й да е станала
собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот. Твърди се, че се опитала се да се
свърже с лелята, но контакт не бил осъществен. При едно от пътуванията й в
началото на 2024г. направила справка в МДТ Пазарджик и разбрала, че лелята
и съпруга й са собственици на 4/6 идеални части от имота. Станало й много
мъчно и се обърнала към адвокат, за да види по какъв начин е придобит
имотът. При справката в AB СВ Пазарджик, се установило, че през 2009г. баба
й била дарила на леля нейните 4/6 идеални части, както и симулативните
сделки от октомври 2014г., целящи единствено да увредят интересите й като
наследник. Твърди се, че се смята, че, сделките от 2014г. са симулативни, тъй
като съобразно практиката на ВКС, симулативен е онзи договор, от който
страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Сочи се, че
симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива
никаква друга сделка /абсолютна симулация/ или прикрива някаква друга
сделка /относителна симулация/. Твърди се, че за ищцата било безспорно, че
страните по договора за покупко-продажба не са имали воля да бъдат
обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни
последици, настъпването на каквито не са желаели, само и единствено, да
бъдат увредени интересите на ищцата. Отделно от това, се посочва, че един
договор се явява привиден, когато страните са се съгласили, че няма да си
дължат посочените престации. В този смисъл се сочи Решение № 163 от
15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2009 г.. Твърди се, че цената на
прехвърляне, била много под данъчната оценка, съответно и от пазарната цена
на имота. Твърди се, че определената „цена“ е под 10 000 лева, за да няма
плащане по банков път, каквото е изискването на закона, както и, че
поведението на баба й и леля й прикривало само и единствено дарението на
имота, тъй като ищцата Н. Х. съгласно чл. 29 от ЗН има право на запазена
част. И тъй като страните се били съгласили, предвид цената и
последователността на сделките, че няма да си дължат нищо, единствения
извод до който можело да се достигне, според ищцата, е че сделката
обективирана в нотариален акт №81/2014г., том 4, peг. №7189, дело 588/2014
4
по описа на нотариус Наташа Хайтова е симулативна.
Оформено е искане към съда, за провъзгласяване на сделката по
прехвърляне на процесния имот с нот.акт №81/2014г., том 4, peг. № 7189, дело
588/2014 по описа на нотариус Наташа Хайтова за нищожна.
Моли се съдът, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени нот. акт
№81/2014г., том 4, peг. № 7189, дело 588/2014 по описа на нотариус Наташа
Хайтова, като в днешното съдебно заседание във връзка с дадени от съда
указания относно отстраняване на нередовности на исковата молба
,пълномощникът на ищцата заявява, че не заявява и не поддържа претенцията
с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Моли се съдът, на основание с чл.124 от ГПК да приеме за установено
по отношение на Н. С. А. ЕГН ********** и Л. Р. А. ЕГН **********, че Н. А.
Х., ЕГН **********, с по**ен адрес: гр. Бур** е собственик на 1/2 ид.ч. от
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № **, по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, с адрес: гр.
П**1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с
площ от 72,46 кв.м., ВЕДНО с прилежащ обект - Изба-21.Претендира се
присъждане и на сторените разноски в настоящото
производство.Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответниците Н. С. А., ЕГН ********** от гр.Паз** и Л. Р. А., ЕГН
**********, от гр.Паз**, със съдебен адрес: гр.**, чрез пълномощника им адв.
Л. М., в който е изложено становище, че исковата молба се оспорва. Твърди се,
че ответниците са съпрузи. Сочи се, че вярно било изложеното в исковата
молба, че ** ** и ** И. Х. приживе са придобили в режим на СИО
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** по КККР гр.Пазарджик, с
адрес: гр. Пазарджик, **, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ от 72,46кв.м., ведно с прилежащ обект Изба 21. Твърди се,
че след смъртта на ** **, починал на 23.07.2001г., ищцата станала собственик
на 1/6 идеални части, ответницата Н. А. е станала собственик на 1/6 идеални
части, а ** Х. е собственик на 4/6 идеални части от описания имот. Твърди се,
че действително през 2009г. ** Х. дарила на ответницата Н. А. 4/6 идеални
части от апартамента, както и, че на 20.10.2014 г. ответницата Н. А. била
дарила на майка си 4/6 идеални части от апартамента. Твърди се също така, че
на 30.10.2014г. майката на ответницата продала на същата собствените си 4/6
идеални части от апартамента за сумата от 9900лв., която й била изплатила в
5
брой, преди подписването на нотариалния акт. Твърди се, че й била заплатила
такава сума, тъй като така се били разбрали, сделката била между майка и
дъщеря - близки родственици, а освен това майка й била останала да живее в
жилището, и си била запазила пожизнено право на ползване. Твърди се, че не
било вярно изложеното в исковата молба, че ищцата поддържала връзка и
контакти с майката на ответницата, и нейна баба ** Х.. Твърди се, че ищцата
повече от 30 години не живеела в гр.Пазарджик, и че по никакъв начин
ответницата не била ограничавала контактите на ищцата с майка й, съответно
нейната баба. Твърди се, че майката на ответницата си живеела сама в
жилището, в което имало стационарен телефон, така че при желание от страна
на ищцата тя винаги могла да й се обади. Твърди се, че телефонът бил закрит
след смъртта на майка й. Твърди се, че ищцата била идвала да преспива при
баба си през 2001 г., след като починал братът на ответницата, и била спала
няколко пъти при майка й. Твърди се, че ** Х. била болна от сърце и когато се
налагало, ответницата й била придружител. Твърди се, че ищцата не
посещавала баба си по време на болничните й престои, не се интересувала от
здравословното й съ**ие. Твърди се, че майката на ответницата била починала
в Ковид отделение в МБАЛ Пазарджик и ответницата сама се била заела да
организира погребението й, била съсипана, жалела, била под стрес. Твърди, че
вечерта се била сетила да пусне съобщение във Фейсбук, че майка й е
починала. Твърди, че от братовчед си Л*** разбрала, че той се бил обадил на
ищцата, за да я уведоми, че баба й е починала, както и, че ищцата не
присъствала на погребението. Твърди се, че доколкото ответницата била
разбрала, същата е била в служебна командировка. Оспорва се и се твърди, че
не е вярно изложеното в ИМ, че сделката обективирана в нотариален акт №
81/2014г., том 4, peг. № 7189, дело 588/2014г. по описа на Нотариус Наташа
Хайтова е симулативна. Твърди се, че не е вярно, че страните по договора за
покупко-продажба не са имали воля да бъдат обвързани по него, а са го
сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на
каквито не са желали. Твърди се, че майката на ответницата категорично била
искала да й продаде собствените си идеални части от апартамента. Твърди се,
че ищцата била наясно и знаела за всички разпоредителни сделки, извършени
от майката на ответницата. Направено е възражение за изтекла в полза на
ответниците придобивка давност. Твърди се, че от момента на сделката и до
настоящия момент само ответниците владеят процесния апартамент – едно
6
трайно, непрекъснато и необезпокоявано владение, както и, че само те имат
ключ, че ищцата нямала ключ за апартамента, не го била посещавала изобщо
от 2012 г. и не била предявявала никакви претенции. Моли се съдът, да
отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира се присъждане
на направените по делото съдебно деловодни разноски. изразено е становище
по доказателствените искания с исковата молба. Сочат се доказателства.
Формулирани са доказателствени искания.
Съдът УКАЗВА на ищцовата страна, че носи доказателствената тежест
за установяване и доказване на твърдените от нея факти и обстоятелства от
които черпи претендираните си права, а именно следва да докаже
обстоятелствата обосноваващи нейните твърдения за нищожност на сделката
обективирана в нот. акт № 81/2014 г. по нотариално дело № 588/2014 г. по
описа на нотариус Наташа х, както и следва да докаже обстоятелствата
обосноваващи нейните претенции относно основанията по кумулативно
съединения иск за собственост. Ответната страна, от своя страна, носи
доказателствената тежест за установяване и доказване на нейните възражения
във връзка с липсата на твърдяната симулация по сделката.
Съдът с определение по чл. 140 от ГПК се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, като в днешното съдебно заседание
следва поименно да бъдат допуснати доведените днес свидетели. Освен това,
следва да се даде възможност на ищцовата страна да представи молба по чл.
192 от ГПК, за връчване на третото неучастващо по делото лице нотариус
Наташа х, във вр. със събиране на относими към настоящото производство
доказателства, а именно нотариално дело по атакуваната нотариална сделка.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА по делото да бъдат разпитани като свидетели В. И. Г., И**
** Л.ов А. и С**в.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна да представи молба по чл.
192 от ГПК, във вр. с която да бъдат изискани писмени доказателства от
третото неучастващо по делото лице нотариус Наташа х.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ ДОВЕДЕНИ ОТ
СТРАНА НА ИЩЕЦА.
7
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО
СЛЕДВА:
В. И. Г.: - на 55 години, българка, български гражданин, омъжена,
неосъждана, без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. В. Г.: – Обещавам, че ще кажа истината.
АДВ. М.-П.: - От къде и кога се запознахте с Н. Х.?
СВ. В. Г.: – Сега, Вие не ме попитахте, но аз съм преподавател по
полицейска с психология в центъра за специализация и подготовка на
полицейски служители в гр. Пазарджик от 2004 година. Н., през 2007-а година
беше наша обучаема в качеството си на граничен полицай, който беше
изпратен на курс за командири на отделения. От 2007 г. се запознахме, аз бях
водещ лектор на този курс командири на отделения, като по този начин се
запознахме с Н., като в един по-късен етап открихме, че имаме еднакво хоби,
което в бъдеще сближи нашите контакти по отношение на общото ни хоби.
Разбира се, че знам, много добре знам, че Н. има баба в Пазарджик,
мисля, че дамата почина в рамките на Ковид, 2020-21 г., но аз знам със
сигурност, че баба й беше тук, тъй като нашите обучаеми имат право на
общежитие, но всеки който не иска да ползва общежитие, може да живее
където реши в Пазарджик, и Н. използваше тази възможност, за да посещава
баба си и да остава при нея, като абсолютно Ви заявявам, че лично аз, два
пъти или три пъти съм карала лично аз с колата си след работа Н. до нейната
баба, до блока, който се намира в района на моста на **. Да, мисля, че е
улицата се казваше „**“ или „Греков“, мисля, че е „**“, там са няколко такива,
те са жилищни блокове. Даже сме спирали, минавали сме през Била – голямата
Била на моста на Марица, за да пазарува, да вземе продукти и съм я карала до
там. Говорили сме си много на тази тема. На тема това, че тя остава при баба
си, питала съм я защо, какво се случва там. Тогава разбрах, в тези по-близки
контакти, че нейният баща е починал, и Н. си посещава бабата – на баща й
майката, винаги когато има възможност и е в Пазарджик.
Във времето сме се чували с Н. по празници, и по-често сме се чували по
повод на това, че пак казвам имаме общо хоби и аз съм изпащала различни
видове продукти по отношение на нашето хоби. Хобито ни е малко
8
специфично, ние се занимаваме с отглеждане на жив квас, от който квас се
приготвя хляб, и този хляб изисква по специални брашна, които се добиват в
частни каменни мелници, като искам да кажа, че тя е по–добра от мен.
АДВ. М.-П.: - В тези контакти тя нещо споделяла ли Ви е за
отношенията с бабата?
СВ. В. Г.: – Спомням си, питала съм я – как е, що е, какво става, тя казва
„Добре е“. Някой път е казвала – „Идвали сме до Пазарджик“, питам я: „Защо
не се обади?“, тя казва: „Ами беше много за бързо“ и така, но единият от
случаите беше, така, и за мен притеснителен, защото тя ми се обади, спомням
си, че беше още „Ковид“ времето – 2020-21 година, и ми сподели, че няма
връзка с баба й. Вика: „Звъня няколко пъти, обаче не мога да се свържа“, даже
тогава аз й предложих, ако иска, да се кача на колата да отида да видя как е
жената. И тя каза: „Недей, защото леля ми са там“, може би има някакъв
проблем – не мога да Ви кажа какво е било, но, предложих й помощ. Малко
по-късно, обаче, се оказа, че възрастната дама е починала, и тя ми се обади, и
беше много разстроена затова, защото каза: „Това за мен е изключително
нелепо. Как може тя да почине и никой да не ми се обади?“ И тогава съм я
успокоявала, така, така. По-късно тя дойде до Пазарджик, бяха ходили със
съпруга й да посетят гроба на дамата, спомням си, че тогава бях накупила
едни брашна от една Пазарджишка мелница – „Мливо“, и й ги дадох да си ги
занесе за **. И всъщност, това е. Знам, че тя много страдаше заради тая
работа. Недоумяваше защо. Защо, каква може да бъде причината близките й
да не се обадят за това, че бабата е починала. Струваше ми е странно, как така
крият?
АДВ. М.–П.: - Нямам повече въпроси към свидетеля.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. М., СВ. В. Г.: - Познавате ли покойната Н. Х.?
СВ. В. Г.: - Тя не е Н.. Тя беше **. Никога не съм я виждала. Не, не съм –
бабата не съм я виждала.
АДВ. М.: - Нямам други въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН
ОТ СТРАНА НА ИЩЦАТА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
9
И** – на 44 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, съжителствам с Н. от 20 години.
СВ. **: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. **: - Обещавам да кажа истината. Отношенията между Н. и баба й
**, си бяха напълно нормални, имам предвид като внучка и баба, тоест
поддържали са доколкото е възможно връзка, предвид раз**ието, което има.
Все пак баба й е тук в Пазарджик, ние живеем в **. Значи, в течение на
времето, идвали са, всъщност баба й заедно с леля й са идвали няколко пъти
вкъщи, в **, да видят детето, да се видят. В последствие, обаче, по някаква
причина, първоначално не я знаех, някак си поохладняха отношенията.
Всъщност, жена ми – така ще кажа, Н., ми, беше споделила, че имат някакви
проблеми с имуществени взаимоотношения, в смисъл, че тя се явява
доколкото знам наследник на някаква част от апартамента, в който е ползвала
или е собственик бабата. В последствие, доколкото знам, тези части са
прехвърлени по някакъв начин, нямам представа, и всъщност жена ми беше
доста така, как да кажа, изпадна в лошо настроение от гледна точка на това, че
тя е единствено дете на баща й, и никой не я е уведомил, никой не е как да
кажа, пренебрегната един вид като наследник. От тази гледна точка знам, че в
последствие се поразтрогнаха отношенията.
АДВ. М.–П.: - Във времето лелята й говорила ли е с Н. да уреждат
отношенията помежду си?
СВ. **: - Ами, има една такава по-конкретна случка, доколкото знам, аз
не съм пряк свидетел на случката, защото бях на работа. Имало е посещение
вкъщи, от страна на леля й, като тя е заявила, че предлагат един вид да се
откаже от тази нейната част, и всъщност цялата тази нейната част всъщност
да бъде един вид изкупена ли, дарена ли, не мога да Ви кажа точно, тоест да
няма никакви отношения във връзка с този апартамент, и тогава Н. й е
отказала, като това е повод, един вид, за обтягане на чисто личностните
отношения. Това е преди да почине баба й. Нямам спомен дали е идвала
самостоятелно на гости баба й, без леля й, в **.
Н. нямаше представа че баба й е починала, всъщност единственият
човек, до който имаше по-близък контакт, беше един нейн чичо, може и да се
изразявам грешно, но така и тя го наричаше, този човек й той почина, не си
10
спомням името му, та всъщност, той й се обади и й каза, че баба й е починала.
Ако той не се беше обадил, реално, Н. нямаше да знае, че баба й е починала.
АДВ. М.: - Искам да Ви попитам – ще Ви кажа две имена, Л*** или **в,
нещо да Ви говорят?
СВ. **: - Л*** мисля, че се казваше въпросният чичо. **в не го
познавам.
АДВ. М.: - Нямам повече въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ ОТ
СТРАНА НА ОТВЕТНИЦИТЕ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО
СЛЕДВА:
** Л.ОВ А.: на 48 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, Н. А. и Л. А. са ми майка и баща, а Н. ми е първа братовчедка.
СВ. ** А.: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. ** А.: - Обещавам да кажа истината. Н. Х. живее в гр. **. Н. Х.
живее около 25-30 г. горе-долу в **. Моята баба ** Х. живееше в гр.
Пазарджик на ул. „**“ ** сама си живееше. Този апартамент сега е на майка
ми, и на баща ми. Баба ми ** беше болна, имаше болно сърце и майка ми се
грижеше за нея, защото живее в гр. Пазарджик и я водеше на лекари, на
изследвания за сърцето и за всичко. Само майка ми се грижеше за нея.
АДВ. М.: - Докато беше жива баба Ви **, ищцата Н. Х. идваше ли да я
види?
СВ. ** А.: - Не, никога, единственото идване е през 2012 година.
Единствено и последно, 2012-та година. Никога не е посещавала баба ми.
Майка ми се грижеше за нея.
АДВ. М.: - Да знаете тя да е идвала на погребението на баба Ви?
СВ. ** А.: - Не е идвала на погребението на баба ми, защото баба ми
почива внезапно, и майка ми от притеснение качва вечерта във Фейсбук
страницата. И от там, мой първи братовчед се казва, вече покойник и той по
случайност, Л**, и се обажда на ** и й казва „Баба ти почина“. Обажда се на
11
братовчедка ми Н. Х., и й казва баба ти почина.
Тя умира внезапно моята баба, и майка ми от притеснение качва го във
Фейсбук, и той го вижда, и се обажда веднага на братовчедка ми на ** – „Баба
ти почина. Ела на погребение“, тя обаче казва, че била командировка, и не
присъства на погребението на баба си, което майка ми очакваше да се сбогува
с баба си, нали искаше да се сбогува, но не дойде.
АДВ. М.: - Знаете ли, по някакъв начин Н. А. да е пречила на контактите
между баба ** и ищцата Н. Х.?
СВ. ** А.: - Не, никога. Майка ми не е пречила Н. А. никога, защото
баба ми си имаше стационарен телефон вкъщи, и Н. Х. можеше винаги от **
да й се обади, но тя никога не се поинтересува от баба си. Имаше достъп до
телефона й, знаеше номера, но не се обади никога.
АДВ. М.: - Кой има ключ за това жилище – апартамент на ул. „**“?
СВ. ** А.: - Единствено ключ имат майка ми и баща ми. Винаги са
имали майка ми и баща ми ключ, както и сега.
АДВ. М.: - Кой се грижи за жилището, правено ли е по него нещо,
откакто баба Ви продаде апартамента на родителите Ви?
СВ. ** А.: - Не, нищо не е ремонтирано жилището, просто майка ми
винаги се е грижила да ходи да помага на баба ми, да мие, да пере пердета, да
мие прозорци, защото баба ми живееше сама и всеки ден беше там да й
помага – чистене, миене, водене по лекари всичко правеше майка ми. Баба ми
си живееше сама до последния си ден на смъртта си.
АДВ. М.: - Ищцата Н. Х. знаеше ли, че баба Ви е продала на майка Ви
нейната част от апартамента?
СВ. ** А.: - Знаеше. Затова, когато последното й идване, през 2012
година, тя идва в Пазарджик, отива конкретно у баба ми на „**“ 6, и заявява,
че „Един ден ще вземе всичко“, нищо повече, и си тръгва. Нищо повече не
говори с баба си, ще взема всичко и си тръгва.
Аз не знам кой й е казал, че е продаден.
АДВ. М.: - Добре, тя така й е казала. Някакви претенции към жилището
имала ли е през годините?
СВ. ** А.: - Не, никакви. Не, не е имала никакви претенции.
12
АДВ. М.: - Ключ от жилището има ли Н. Х.?
СВ. ** А.: - Не. Няма.
АДВ. М.: - Последен въпрос беше, кога е идвала последно, но Вие
отговорихте през 2012-та година. Нямам повече въпроси, госпожо съдия.
СВ. ** А.: - Да, през 2012-та година последно.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. М.-П., СВ. ** А.: – Аз живея в гр. Пазарджик.
Да живял съм в чужбина. Много години съм живял в чужбина. От 2002-ра
година до скоро съм живял в чужбина – до скоро, до преди няколко месеца, да
кажем 2024 година накрая, и сега съм си в Пазарджик. Но винаги съм идвал
тук, винаги сме имали контакт с майка ми всеки ден по телефона, с баба ми.
Ние се грижим за баба ми. Телефонно обаждане всеки ден и идване по**но в
България.
АДВ. М.-П.: - Вие присъствали ли сте на разговора, в който въпросният
починал чичо, се обадил на Н. и я е уведомил за смъртта й? Защото много
категорично казахте, че той вдигнал телефона и се е обадил? Присъствали ли
сте на този разговор.
СВ. ** **: - Аз лично не съм присъствал на разговора, но разговорът е
проведен. Проведен е.
АДВ. М.-П.: - Не знаете дали е проведен, след като не сте присъствали.
СВ. ** **: - Не съм присъствал. Майка ми ми каза, че в деня, в който
баба ми умира на обяд, внезапно, майка ми я гледа. Баба ми почива в болница,
майка ми я гледа, както винаги единствено. Баба ми почива, майка ми, на обяд
става, се притеснява, защото е сама, аз съм в чужбина, обажда ми се и ми го
казва, и тогава майка ми от притеснение, че е сам сама, само с баща ми гледат
баба ми, баба ми неочаквано почива, го качва на същия ден, няколко часа по-
късно вечерта във фейсбук страницата. Тогава нейният братовчед, който по
случайност и той почива впоследствие, й се обажда на Н. на **, но тя отказва,
защото била в командировка. Това ни го казва друг братовчед, с който сме
първи братовчеди, тя казва: „Къде е Н.“ на погребението, той казва: „Тя няма
да дойде“ , следващият братовчед го казва, той се казва **в, че Л** му е казал:
„Аз я известих, но тя ми отказа да дойде, че била някъде си в командировка“
АДВ. М.-П.: - От къде знаете, че Н. Х. няма ключ и никога не е имала?
СВ. ** **: - Знам го от баба ми, от майка ми. Разбира се, аз държа
13
контакт с моите родители, идвам по**но в България, по**но.
АДВ. М.-П.: - От майка Ви знаете, че тя няма ключ?
СВ. ** **: - И от баба ми, и от майка ми. Няма ключ. Ключ има само
майка ми и баща ми.
АДВ. М.-П.: - Майка Ви посещавала ли Ви е в чужбина?
СВ. ** **: - Разбира се.
АДВ. М.-П.: - Често ли Ви посещаваше?
СВ. ** **: - Не. И то много отдавна.
АДВ. М.-П.: - Какво значи много отдавна? По кое време е била при Вас?
СВ. ** **: – Не си спомням.
АДВ. М.-П.: - Но е идвала при Вас?
СВ. ** **: - Много отдавна, за много кратко време.
АДВ. М.-П.: - Казвате, че Н. е знаела за продажбата – От къде е разбрала
Н., ако майка Ви или баба Ви не й е казала? Как може да знаете, че е знаела?
СВ. ** **: - Аз Ви отговорих. За сделката казах, не зная от къде тя знае.
Тя го разбира 2012-та и идва в Пазарджик.
АДВ. М.-П.: - 2012-а година как може да знае, след като сделката е била
2014-та година?
СВ. ** **: – Знам го, защото аз държа от там връзка по**но. Да, 2012-та
последно е била, дошла е, просто е затворила грубо вратата на баба си, и е
тръгнала, защото тя не е дошла за друго, а е дошла да й каже, каквото иска да
й каже, защото тя вече е знаела за сделката, че е на майка ми. И аз съм
информиран веднага, защото това са ми родители, и с баба ми, всеки ден.
Между другото, само да допълня, ако мога нещо, ако толкова Н. Х. се
интересува, което не е верно, от баба си, защо не я покани, ами баба ми ми
беше на гости в чужбина в и, Н. Х. никога не я потърси за нищо и един ден не
я покани, ни в Поморие, ни в **, нито никъде. В последните много години
никога не й е ходила на гости. Тя не се интересуваше от баба си. Имаше връзка
с домашния й телефон. Тя й притежаваше номера. Но тя не се интересуваше
от баба си. Ние единствено се грижехме за нашата баба. Пращахме пари,
грижехме се. И майка ми.
АДВ. М.-П.: - Нямам повече въпроси.
14
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ СТРАНА
НА ОТВЕТНИЦИТЕ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С**В: – на 44 години, българин, български, гражданин, неженен,
неосъждан, Н. и Л. ги познавам, ищцата не я познавам – без родство със
страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. ** **: - Обещавам да кажа истината. Да знам, че Н. и Л. имат
апартамент в Пазарджик. В него живееше ** до смъртта си 2021 г. Аз съм
съседен апартамент до нея – до апартамента на **. Н. ходеше при майка си
много често, докато беше жива. Баба ** от сърце се оплакваше, и мисля, че
някакъв инфаркт изкара. Н. се грижеше за нея. Тя я водеше много по лекари,
по изследвания. Н. Х. не я познавам. Никога не съм я виждал да идва, не я и
познавам. Не мога да кажа, аз, като съм на работа, може и да е идвала, но не
съм я виждал.
АДВ. М.: - Н. и Л. от кога имат този апартамент?
СЪДЪТ: - А Вие знаете ли изобщо на кой е този апартамент, като
собственост, ако знаете?
СВ. ** **: - Не, от ** съм чувал, че е на дъщеря й, на Н., но това са
такива, че тя е.
Не знам някой да е имал претенции към този апартамент през годините.
Ами, за Н. знам, че има ключ за това жилище. Не знам да са правили ремонти.
Н. само почистваше.
АДВ. М.: - Нямам повече въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. М. – П., СВ. ** **: - От 2013 г. до 2018 г.
живеех там до апартамента на **. В момента не живея там. Наблюденията ми
са за този период. След 2018 до 2021 г. ходех през ден през два, защото майка
ми живееше, те с ** си контактуваха двете. Тя майка ми почина същата
година, малко след **, няколко месеца, та ходех да гледам майка ми.
АДВ. М.-П.: - Нямам повече въпроси разпитът приключи.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
15
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Да се
отложи делото.
За събиране на допуснатите доказателства, а именно доказателствата по
реда на чл. 192 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 15.04.2025 г. от 09:30 часа, за която
дата и час страните уведомени от днес, чрез процесуалните си представители.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна да представи, в седемдневен
срок считано от днес, писмена молба по чл. 192 ГПК за връчване на третото
неучастващо по делото лице нотариус х.
След постъпване на молбата същата да бъде изпратена за изпълнение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:45
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16