Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 30.03.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 15201 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 18.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 88978/ 2017 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 158 състав, е допусната делба между съделителите „З.“ ЕООД-
гр. София /ЕИК *********/, Т.Д.Д. /ЕГН **********/ и М.Д.Д.- Т. /ЕГН **********/
на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: 68134.401.12 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед
№ РД-18-45/ 09.07.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с административен адрес:
гр. София, Район „Оборище“, ул. „*********, с площ от 419 кв.м., трайно
предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско
застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план- 18, кв.36, парцел VII- 18,
при съседи: ПИ 68134.401.13, ПИ 68134.401.336, ПИ 68134.401.353 и ПИ
68134.401.5, при следните делбени квоти: 1/3 идеална
част- за „З.“ ЕООД, 1/3 идеална част- за
Т.Д.Д., и 1/3 идеална част- за М.Д.Д.-
Т..
Постъпила
е въззивна жалба от съделителката Т.Д.Д.,
в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за допускане на делбата с участието на дружество,
различно от съделителя „З.“ ЕООД.
Въззиваемата
страна „З.“ ЕООД- гр. София оспорва жалбата и моли постановеното от СРС делбено
решение като правилно да бъде потвърдено.
Въззиваемата
страна М.Д.Д.- Т. оспорва жалбата и моли постановеното от СРС делбено решение
да бъде потвърдено.
Производството е
делбено във фаза по допускане на делбата.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
допускане делба на процесния недвижим имот- празно дворно място /поземлен имот/
между съделителите „З.“ ЕООД, Т.Д. и М.Д.- Т. при равни квоти на тримата, а
именно по 1/3 идеална част за всеки от тях- чл.272 ГПК.
Не
е спорно между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства,
че съсобственици на процесното дворно място с площ от 419 кв.м., находящо се на
ул.„********* в гр. София, Район „Оборище“, и съставляващо парцел VII- 18 от
кв.36 по плана на гр. София, м.“ГГЦ- Зона Г- 14“, са били П.К.Д., Д.К.П.и К.А.К.,
между които е сключена съдебна спогодба за делба в о.с.з. на 21.03.1975 г. по
гр.д.№ 427/ 1975 г. на СРС, Коларовски район, според която всеки от тримата е получил
в дял самостоятелен обект от построените върху дворното място сгради /етажи от сграда,
едноетажна къща, гараж/, като са останали съсобственици на дворното място при
равни права за тримата, или по 1/3 идеална част за всеки от тях. Към датата на
подаване на исковата молба за делба по настоящото дело разпределените със
спогодителния протокол от 21.03.1975 г. обекти от построените върху имота
сгради не са съществували, като не е спорно по делото, че сградите са били разрушени,
респ. премахнати, видно и от представените от ищеца скица на имота от
20.12.2017 г., изд. от СГКК- София, удостоверение от 30.10.2009 г. на СО- Район
„Оборище“, и направените в този смисъл в Учредителните актове на „З.“ ЕООД от
24.07.2012 г. и 28.08.2012 г. отбелязвания.
Притежаваната
от П.К.Д. 1/3 идеална част от дворното място е прехвърлена на дъщерите й М.Д.Д.
и Л. Д.Д. с договор за дарение за недвижим имот, сключен на 12.04.1975 г. с
Нотариален акт № 159, том XLIX, дело № 9168/ 1975 г. на софийски нотариус. На
24.12.1985 г. М.Д. дарила на Л. Д. собствената си 1/6 ид. част от имота с
договор за дарение на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 121, том XXXV,
дело № 6198/ 1975 г. на софийски нотариус, а в последствие последната дарила на
първата също 1/6 идеална част от имота с договор за дарение от 11.06.1993 г.,
обективиран в Нотариален акт № 56, том LXXV, дело № 14958/ 1993 г.
на софийски нотариус.
След
Л.2 на Реш. по гр.д.№
15201/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
смъртта на Л. Д.Д., починала на 31.10.2018 г.
/в хода на първоинстанционното производство/, собствената й 1/6 идеална част от
имота преминала по наследяване в имуществото на единствената й наследница по
закон- М.Д.Д.- Т. /нейна сестра/, видно от Удостоверение за наследници,
издадено на 28.11.2018 г. от СО- район „Оборище“, вследствие на което към
настоящия момент последната се легитимира като собственик на 1/3 идеална част
от него.
С
договор за дарение, сключен на 6.04.1982 г. с Нотариален акт № 67, том VIII,
дело № 1281/ 1982 г. на софийски нотариус, К.А.К. и Т.Г.К.а дарили на непълнолетната
си дъщеря Н. К.К.а 1/3 идеална част от процесното дворно място. След смъртта на
надарената Н. К.Д., починала на 10.04.1999 г., собствената й 1/3 идеална част
от имота преминала по наследяване в имуществената сфера на единствената й
законна наследница Т.Д.Д. /дъщеря/, видно от удостоверение за наследници №
563А/ 8.06.1999 г. на СО- Район „Младост“. Към настоящия момент следователно Т.Д.
се легитимира като собственик на 1/3 идеална част от делбения имот.
Установява
се от представения като доказателство по делото Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 144, том ІІ, рег.№ 05446, дело № 326/ 2008 г. на софийски
нотариус с рег.№ 302 на НК, че на 13.03.2008 г. „С.И.“ ООД- гр. София /БУЛСТАТ
*********/ продало на „С.“ ООД- гр. София /БУЛСТАТ********/ 1/3 идеална част от
процесното дворно място, цялото с площ от 425.50 кв.м.- по нот. акт, а по
скица- от 410 кв.м., съставляващо УПИ VII- 18 от кв.36 по плана на гр. София,
м.“ГГЦ- Зона Г- 14“, при съседи: ул.“Поп Богомил“, УПИ VІІІ- 17, УПИ ХVІІ- 25 и
УПИ VІ- 19. В последствие така придобитият от „С.“ ООД имот- 1/3 идеална част
от УПИ, е апортиран в капитала на „З.“ ЕООД /ЕИК *********/, което
обстоятелство е отразено в Учредителния акт на дружеството от 24.07.2012 г., според
който едноличният собственик „С.“ ООД /ЕИК********/ внесъл в капитала на „З.“
ЕООД непарична вноска, представляваща 1/3 идеална част от процесния имот. Тази
непарична вноска е вписана и в съставения в последствие- на 28.08.2012 г., нов
учредителен акт на дружеството, в който е посочено, че едноличен собственик на
„З.“ ЕООД е „Д.Е.С.Г.“ АД /ЕИК ********/. Посочените промени в собствеността на
дружеството- съделител, са вписани в Търговския регистър, според който на 3.08.2012
г. като едноличен собственик на капитала му е вписано „С.“ ООД, а на 16.08.2012
г. е вписано „Д.Е.С.Г.“ АД. И двата цитирани учредителни акта са вписани в
книгите за вписвания- съобразно изискванията на чл.72 и чл.73, ал.1 и ал.5 ТЗ
/в приложимите към посочените дати от 2012 г. редакции/, което обосновава
извод, че „З.“ ЕООД се легитимира като собственик на 1/3 идеална част от
процесното дворно място.
При
така събраните доказателства се налага извод, че върху делбения имот,
представляващ празно дворно място, цялото с площ от 425.50 кв.м.- по нот. акт,
а по скица- от 410 кв.м., съставляващо УПИ VII- 18 от кв.36 по плана на гр.
София, м.“ГГЦ- Зона Г- 14“, е установена обикновена съсобственост между тримата
участващи в процеса съделители „З.“ ЕООД, Т.Д. и М.Д.- Т., притежаващи равни права
върху него, а именно по 1/3 идеална част всеки, поради което и делбата му,
която е допустима, правилно е допусната с обжалваното решение.
Неоснователен е доводът на
въззивницата Д. за неправилност на решението, основан на твърдението, че не бил
разгледан и уважен искът й по чл.135 ЗЗД за относителна недействителност на
извършената от „С.“ ООД апортна вноска.
Съгласно
разпоредбата на чл.343 ГПК, регламентираща разглеждането на преюдициални
въпроси в съдебната делба, в производството за делба се разглеждат оспорвания
на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени
доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и
дарения. Недопустимо е разглеждането в производството за делба и постановяването
на решение по съществото на искове, чрез които се създава ново правно положение,
тъй като с решението по допускане на делбата съдът следва да посочи между кои лица
и за кои имоти допуска същата, както и каква е частта на всеки съделител-
чл.344, ал.1 ГПК. Поради това и конститутивният иск по чл.135 ЗЗД, предоставен
на кредитор, твърдящ, че оспорената сделка, чиято относителна недействителност
иска да бъде обявена, го уврежда, не представлява допустим предмет на делбения
процес и не подлежи на разглеждане в настоящото съдебно производство.
Правилно е прието от първоинстанционния съд
/о.с.з. 27.03.2019 г./, предвид горните съображения, че разглеждането на конститутивния
иск по чл.135 ЗЗД в делбения процес е недопустимо, поради което и е постановил
обжалваното първофазно делбено решение без произнасяне в този смисъл.
При
тези съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на делбения спор обжалваното първофазно делбено решение като
правилно следва да бъде потвърдено.
При
този изход на въззивното производство право на разноски имат въззиваемите
страни, но искания за присъждането на разноски от същите не са заявени, поради
което и такива с настоящото решение не следва да им бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Л.3 на Реш. по гр.д.№
15201/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
18.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 88978/ 2017 г. на Софийски районен съд,
ІІІ ГО, 158 състав.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.