№ 51570
гр. София, 17.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело №
20251110149254 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. В. К. срещу
„ННК“ ООД, за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит
№ ***/27.12.2023 г. В условията на евентуалност се претендира нищожност на
клаузата, в която е уговорен размера на възнаградителната лихва / чл. 11, ал. 1
ДПК/ като противоречаща на добрите нрави; на клаузата, уреждаща размерът
на ГПР /чл. 11, ал. 4 от ДПК/, както и на клаузата, вменяваща в тежест на
ищеца да заплати неустойка при непредоставено обезпечение /чл. 6 от ДПК/.
Претендират се извършените в хода на производството разноски. Представят
се писмени доказателства. В срока за отговора, ответникът по делото е
депозирал такъв, в който изразява становище по допустимостта и
основателността на предявените искове.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от
ГПК на редовността на исковата молба и на предявените искове, както и
другите искания и възражения на страните, намира, че следва да се
произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на
доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
следва да бъдат приети като доказателства представените с исковата молба
документи предвид относимостта им към предмета на спора.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано по искова молба на М. В. К. срещу
„ННК“ ООД, за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит
№ ***/27.12.2023 г. В условията на евентуалност се претендира нищожност на
клаузата, в която е уговорен размера на възнаградителната лихва / чл. 11, ал. 1
ДПК/ като противоречаща на добрите нрави; на клаузата, уреждаща размерът
на ГПР /чл. 11, ал. 4 от ДПК/, както и на клаузата, вменяваща в тежест на
ищеца да заплати неустойка при непредоставено обезпечение /чл. 6 от ДПК/.
Претендират се извършените в хода на производството разноски.
В исковата молба са наведени следните твърдения – че на 27.12.2023 г. между
М. В. К. и ответното дружество ,,ННК“ ООД бил сключен договор за
потребителски кредит № ***, по силата на който на ищеца бил предоставен
заем в размер на 900 лева за срок от 12 месеца. За ползване на сумата
кредитополучателят дължал на кредитора възнаградителна лихва в размер на
39.51%, при годишният процент на разходите 47.51 %. Общата дължима сума
по кредита възлизала на 1104 лева. В чл. 4, ал. 3 от договора било предвидено
задължение за потребителя в срок до края на деня, следващ деня на
предоставяне на сумата, да обезпечи заема с банкова гаранция или гаранция,
издадена от небанкова финансова институция, която трябвало да бъде за сума
в размер на 1104 лева и със срок на валидност 29.12.2024 г. При неизпълнение,
потребителят дължал неустойка в размер на 1104 лева - чл. 6, ал. 1 от
договора. Сочи, че процесният договор е недействителен, доколкото не бил
написан по ясен и разбирам начин съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Била нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, доколкото не бил
посочен срок на договора за кредит. Ищецът посочва, че в сключения договор
за потребителски кредит не била разписана методика по формиране на ГПР по
кредита, уточняваща кои компоненти са включени в него и как същият
възлизал на 47.51%, което представлявало нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9а
ЗПК. Сочи, че в ГПР не бил включен размерът на предвидената неустойка,
която обаче представлявала разход по кредита. Обосновава се, че размерът на
неустойката нарушава добрите нрави, като така уговорена тя излизала извън
присъщите й функции. Самите условия по предоставяне на обезпечение били
2
неизпълними, което доказвало, че ответникът не е имал за цел да обезпечи
главното си вземане, а единствено да осигури допълнителен финансов ресурс.
Твърди нарушение и на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК. Сочи,
че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора, уреждаща размера на
възнаградителната лихва, както и калузата на чл. 6, уреждаща заплащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение, са нищожни поради
противоречие с добрите нрави. С тези аргументи с петитума на исковата
молба се иска целият договор да бъде провъзгласен за нищожен, евентуално за
нищожни да бъдат прогласени посочените клаузи от договора.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Признава изрично сключването на процесния договор и
отпускането на заемна сума в размер на 900 лева. Възразява да е начислявал
процесната неустойка, като излага подробни съображения за действителност
на процесния договор. Акцентира се, че действащото законодателство не
задължавало страната да посочва изрично кои компоненти формират ГПР,
като те били нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК. Отправя искане за
цялостно отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
Отправя възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК относно претенцията на
ищеца за съдебно-деловодни разноски.
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК;
- права и обстоятелства, които се признават – че между страните е сключен
процесният договор за паричен заем с посоченото в исковата молба
съдържание;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - че между страните е
сключен процесният договор за паричен заем с посоченото в исковата молба
съдържание;
- разпределение на доказателствената тежест – в тежест на ищеца е да докаже
сключването на договора за кредит с посоченото съдържание, включитено с
посоченото съдържание на оспорените клаузи, а в тежест на ответника е да
докаже, наличието на валидно договорно правоотношение и валидно
обвързващи страните клаузи.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
3
Съдът обявява на страните, че служебно следи на основание чл. 7, ал. 3 ГПК за
неравноправност на клаузите, включени в съдържанието на процесния
договор за паричен заем, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното
наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.02.2026 г. oт 11:15 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца
и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4