№ 293
гр. Шумен, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Йовка Р. Кръстева
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20253630201517 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е ЕФ № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП на
Агенция "ПИ", с който на „И.П.“ ЕООД , със законен представител И.П. е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева, на осн. чл. 187а, ал.2, т.3, вр. чл. 179, ал.3б от
ЗДВП за това, че на 23.07.2024г. година в 8,54 часа е установено нарушение №
1E0ABD438EA77130E063011F160A2742 с ППС ВЛЕКАЧ ИВЕКО МАГИРУС
регистрационен номер В9521ТЕ. с технически допустима максимална маса 18000, брой оси
2. екологична категория ЕВРО VI, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 44000, в община Шумен, за движение по път А-2 км
340+293, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 10062, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-2 км 340+293.
Жалбоподателят е депозирал жалба срещу ЕФ, с която моли съда да постанови
решение, с което да го отмени. Релевират се възражения, че ЕФ е издаден в противоречие с
материално - правните норми, при съществено нарушение на административно -
производствените правила и в разрез с целта на закон. В съдебно заседание не се явява
процесуален представител, депозирана е молба със становище .
За административно-наказващ орган, призован съгласно императивната разпоредба
на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание, се явява представител, който излага доводи, че
ЕФ е правилен и законосъобразен.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
1
В атакувания Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси е отразено, че на
23.07.2024г. година в 8,54 часа е установено нарушение №
1E0ABD438EA77130E063011F160A2742 с ППС ВЛЕКАЧ ИВЕКО МАГИРУС
регистрационен номер В9521ТЕ. с технически допустима максимална маса 18000, брой оси
2. екологична категория ЕВРО VI, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 44000, в община Шумен, за движение по път А-2 км
340+293, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването.
За нарушението електронната система за събиране на пътни такси е създала доклад
по чл.167а ал.3 от ЗДВП.
Бил издаден ЕФ № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси от ЗП на Агенция "ПИ", с
който на „И.П.“ ЕООД , със законен представител И.П., е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лева на осн. чл. 187а, ал.2, т.3, вр. чл. 179, ал.3б от ЗДВП.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от приобщените писмени
доказателства, а именно – Електронен фиш ЕФ № **********; обратна разписка за
връчване; Доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал. 3 от
ЗДВП; Справка за собственост на МПС.; Снимков материал на ППС; Протокол №
28765/2021г. от заседание на УС на АПИ за утвърждаване на образец на ЕФ; Заповед № РД -
11-983/13.09.2021г. и приложение № 2 към нея.
По делото е приложени и Писмо от „Интелигентни трафик системи“ АД - София с
вх. № 17932/14.10.2025г.. в което посочват, че след извършена справка било установено, че
процесното ППС не е било в договорни отношения с „Интелигентни трафик системи“ АД
или с партньор на „Интелигентни трафик системи“ АД.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:
Процесният Електронен фиш с ЕФ № ********** е издаден от компетентен орган,
съобразно разпоредбата на чл.10, ал.10 от ЗП, регламентираща, че Агенция "Пътна
инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на
пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на
смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
Съгласно чл.167а от ЗДВП Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява контрол по
отношение заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП чрез електронна система
за събиране на пътни такси.
В хипотезата за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДВП законодателят е
предвидил в чл.179, ал.3б от ЗДВП имуществена санкция в абсолютен размер от 2500 лева за
собственик /юридическо лице/, съответно ползвател /юридическо лице/, ако има вписан
такъв, на ППС от категорията по чл.10б ал.3 от ЗП /ППС с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона/, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса
по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП /такса за изминато разстояние - тол такса/, включително в резултат на
невярно декларирани данни, посочени в чл.10б ал.1 от ЗП, каквато санкция е наложена на
жалбоподателя, в качеството му на собственик.
Текстът на чл.102, ал.2 от ЗДВП задължава собственика да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС
не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС.
В случая правилно е определен субектът на нарушението, доколкото процесният
автомобил към момента на извършване на нарушението е собственост на дружеството -
жалбоподател.
Безспорно в случая е допуснато нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДВП. Нарушението е
установено по несъмнен начин, тъй като е доказано, че на 23.07.2024г. година, в 8,54 часа е
установено нарушение № 1E0ABD438EA77130E063011F160A2742 с ППС ВЛЕКАЧ ИВЕКО
МАГИРУС регистрационен номер В9521ТЕ. с технически допустима максимална маса
18000, брой оси 2. екологична категория ЕВРО VI, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с
обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Шумен, за
движение по път А-2 км 340+293, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна
2
такса по чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
С оглед на изложеното съдът намира, че правилно, съобразявайки нормата на чл.187а,
ал.2 от ЗДВП е била е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, в
качеството му на собственик, който е допуснал движението на посоченото превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащането на
съответната тол такса.
На следващо място, следва да се има предвид, че по отношение на ЕФ не намират
приложение сроковете на чл. 34 от ЗАНН, като следва да бъде съобразявана единствено
абсолютната давност, чиито срокове се изчисляват съобразно нормите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, към която препраща чл. 84 от ЗАНН. Последният е в размер на четири години и
половина от датата на нарушението, като към момента давностния срок не е изтекъл. Съдът
намира, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал и дължимата
за това нарушение санкция, а именно предвидената в разпоредбата на чл.187а, ал.2, т.3 от
ЗДВП имуществена санкция, която в случай на допуснато нарушение по чл.179 ал.3б от
ЗДВП е в размер 2500 лева.
С изменението на ЗДВП - в сила от 13.02.2024г., нормата на чл. 189ж, ал. 1 е
допълнена, като към настоящия момент предвижда, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 - 36,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата
по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни
органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се
издава електронен фиш.
По отношение размера на наложената глоба по настоящия казус, съдът съобрази и
решение на СЕС по дело C-61/23 от 21.11.2024г. по преюдициалното запитване отнасящо се
до тълкуването на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури (ОВ L 187, 1999 г., стр. 42; Специално издание на
български език, 2007 г., глава 7, том 7, стр. 88), изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. (ОВ L 269, 2011 .
Следва да бъде съобразено решението на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С – 61/23,
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили на определена инфраструктура,
съгласно което, Съдът е решил, че посоченото изискване в чл. 9а от директива 1999/62 ЕО за
съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер, за всички нарушения на правилата, относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера на тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност,
чрез заплащане на "компесаторна такса" с фикисиран размер.
Предвид, че санкционните норми в чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, съдържат глоби и
имуществени санкции с фиксиран размер, в случай на нарушение на различни материални
разпоредби от ЗДвП, същите се явяват в противоречие с изискването за съразмерност,
визиран в чл. 9а от директива 1999/62 ЕО.
Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и
защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална
санкционна уредба – чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а ал. 2, т. 3 от Закона за движение по
пътищата да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до
несъответстващ на правото на ЕС резултат.
С оглед задължителния характер на Решението на СЕС, по отношение тълкуването
правото на Съюза, съдът счита, това е основание за отмяна на ЕФ. В тази насока е и
съдебната практика на административните съдилища, които са се произнасяли по идентични
казуси, след постановеното решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С – 61/23.
3
Предвид гореизложено, съдът намира, че издаденият ЕФ следва да бъде отменен.
Освен горното съдът съобрази и следното по повод заявеното в жалбата срещу ЕФ от
жалбоподателя касателно чл. 2, §7 от Регламент (ЕС) 2020/204, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на
заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за
отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламент (ЕС) 2020/204): "Доставчиците на
европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно
ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса, във връзка с
неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди
предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно
националното законодателство".
Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., са въведени нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9
ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство се привежда в
съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2020/204, в частност с нормата на чл. 2, § 7
от същия и е предвидено уведомяване на собственика, или ползвателя на ППС, за което има
действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато
разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, като на
собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от
14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува
административнонаказателно производство.
Съобразно мотивите към законопроекта, измененията имат за цел транспонирането
на европейското законодателство относно заплащането на тол таксите и по-конкретно
въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, § 7 от Регламент (ЕС)
2020/204.
Към датата на нарушението по обжалвания електронен фиш разпоредбите на чл. 10б,
ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., са били част от действащата правна уредба.
Според чл. 10 б ал.7 от ЗП в случай, че е налице частично или пълно недеклариране
на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията
по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на
собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване
през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал.
8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административно -
наказателно производство.Ал.8 посочва, че в тридневен срок от установяване на
недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по
надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за което има сключен
договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол такси.
Според ал.9 при установено ползване на платената пътна мрежа от пътно превозно
средство от категорията по ал. 3, за което има закупена маршрутна карта за календарния ден
с неправилно декларирани данни, собственикът или ползвателят има право да заяви писмено
пред Агенция "Пътна инфраструктура" действителните данни за ползването на платената
пътна мрежа за съответния период. Въз основа на това заявление Агенция "Пътна
инфраструктура" извършва проверка за верността на тези данни, като в случай на
потвърждение на собственика или ползвателя се предоставя възможност при необходимост
да заплати таксата за ползване на незаплатените тол сегменти в срок до 14 дни от
потвърждението на данните.
От писмените доказателства се установява, че за времето на нарушението процесното
ППС не е било в договорни отношения с „Интелигентни трафик системи“ АД или с
партньор на „Интелигентни трафик системи“ АД. Предвид горното на собственика на
пътното превозно средство е следвало да се предостави възможност да заплати таксата за
преминаване през съответния участък. Едва след уведомяване и бездействие на
собственика/ползвателя да заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи
към образуване на административно наказателно производство.
При констатираното недеклариране на тол данни при ползване на платената пътна
мрежа, доставчикът на електронната услуга, респ. Агенция „Пътна инфраструктура“, е
следвало съобразно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламента и чл. 10 б ал.7 от ЗП, да
уведоми собственика на ППС да заплати доброволно дължимата за съответния пътен
участък тол – такса. В случая уведомяване не е извършено, така, че да е налице бездействие
на наказаното юридическо лице, което налага и извод, че не е допуснато нарушение.
4
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че административно - наказващият орган
не е провел производството законосъобразно срещу дружеството по повод така
констатираното нарушение.
Дружеството-жалбоподател претендира разноски 550 лева за адвокатско
възнаграждение. В тази връзка при преценка на заявеното от страна на процесуалният
представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът намира същото за неоснователно. В
процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнаграждения за
адвокатска работа, размерът на възнаграждението възлиза на 550 лв.
При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от
представените от жалбоподателя писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за
процесуално представителство е било заплатено възнаграждение за един адвокат в размер
на 550 лева.Същевременно, съобразявайки решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22, задължително за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, настоящият
национален съд не следва да прилага посочената Наредба № 1 от 09.07.2014 г., респективно
предвидените в нея размери на възнагражденията. Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на
адекватния размер на възнагражденията, но не са обвързващи за съда. Тези размери
подлежат на преценка на съда, като следва да бъдат взети предвид обективни критерии като:
естеството на спора, материалния интерес, вида и количеството на свършената работа, и
преди всичко - фактическата и правна сложност на делото.
Преценявайки горното съдът приема, че възражението за прекомерност е
неоснователно, като въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева.Водим от
горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП на
Агенция "ПИ", с който на „И.П.“ ЕООД , със законен представител И.П. е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплати на „И.П.“ ЕООД
, със законен представител И.П. сумата от 550 лева, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5