№ 114
гр. Козлодуй, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя В. Петрешкова Ставарова
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско
дело № 20241440101164 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си Екатерина Спасова
Костадинова, редовно упълномощен с пълномощно рег. № 356/12.01.2024г. на
нотариус, рег.№ 271, с която е предявил иск, срещу Д. М. М., ЕГН:
********** от гр.Козлодуй, ....., с правно основание чл.415, вр.чл.422, от ГПК,
за приемане за установено по отношение на Д. М. М., ЕГН: ********** и с
адрес: п.к. 3320 гр.Козлодуй ....., на вземането на ищеца, предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №398/31.05.2024г.,
издадена по ЧГД №632/2024г. по описа на РС – Козлодуй, т.е., че ответникът
дължи на ищеца по договор за потребителски кредит №40013640723/
24.11.2022г., сключен между „Профи кредит България „ ЕООД и Д. М. М.,
ЕГН: **********,
- сума в размер на 4882.49 лева - главница;
- договорно възнаграждение в размер на 1954.87 лева, дължимо за
периода от 25.03.2023г. до 06.03.2024г.
- лихва за забава в размер на 473.31лева от 26,12,2022 г., дата на
изпадане на длъжника в забава до 06,03,2024 г. (дата на предсрочна
изискуемост) и
- законна лихва: 356.81 лева, дължима от 06,03,2024 г. - датата на
предсрочна изискуемост до 29.05.2024г.
- - законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от
датата на подаване на заявлението 30.05.2024г. до изплащане на вземането.
- направените от кредитора разноски в заповедното производство,
възлизащи на 153.35 лева - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50.00 лева;
- разноски по настоящето исково производство;
1
- с правно основание чл.79 от ЗЗД за осъждане на Д. М. М., ЕГН:
**********, да заплати на „Профи кредит България„ ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ България „ №49, бл.53Е,
вх.В по договор за потребителски кредит,
- възнаграждение за закупена услуга „ Фаст „, в размер на 1888.88 лева /
хиляда осемстотин осемдесет и осем лева и 88 стотинки /;
- възнаграждение за закупена услуга „ Флекси „, в размер на 2361.12
лева / две хиляди триста шестдесет и един лева и 12 стотинки /;
Иска се да бъде постановено Решение, с което:
- да се признае за установено със сила на присъдено нещо
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
срещу длъжника Д. М. М. с ЕГН: **********, възникнало на основание
неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 40013640723 за
следните суми: главница в размер на 4882.49 лева; договорно възнаграждение
в размер на 1954.87 лева, дължимо за периода от 25,03,2023 г. до 06,03,2024г.;
473.31 лева лихва за забава от 26,12,2022 г., дата на изпадане на длъжника в
забава до 06,03,2024 г. (дата на предсрочна изискуемост) и законна лихва:
356.81 лева, дължима от 06,03,2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до
29.05.2024г. Претендираме и законна лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
- да осъди длъжника Д. М. М. с ЕГН: ********** да заплати дължимите
суми за възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 1888.88 лева и
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2361.12 лева, ведно със
законната лихва до изплащане на вземането.
Претендира и присъждане на направените разноски в заповедното
производство и в исковото производство.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства са връчени на ответника и в срока е получен писмен отговор от
ответника Д. М. М., ЕГН********** от гр.Козлодуй, ул."Калина" № 4,
чрез пълномощника си адв.М. С., съдебен адрес:гр.Козлодуй, сграда на АПК,
ет.2.
Счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като с него са заявени
установителни и осъдителни искове, а настоящото исково производство е
продължение на заповедното производство по ч.гр.дело № 632/2024г. КРС,
образувано по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД. Доколкото
съдът вече е отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се
претендират посочените в заявлението суми е недопустимо за да се предявява
осъдителен иск в настоящото производство което продължение на
заповедното. Моли да бъде прекратено производството по делото и да им
бъдат присъдени направените разноски. В случай, че съдът приеме исковете за
допустими, то моли да ги отхвърли като неоснователни и незаконосъобразни
и излага подробни съображения за това.
В съдебно заседание се явява адвокат М. С., редовно упълномощен да
представлява ответника Цеца Маринова.
Счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което прави възражение за
недействителност на Договора за потребителски кредит на основание чл.26,
ал.1. предл.1 ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, поради противоречието му с посочените
2
императивни разпоредби на ЗПК. Според нормата на чл.22 от ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените норми са и тези по чл.11, ал. 1, т.9 и т. 10 от ЗПК -за определяне на
възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Счита, че клаузи на
процесния договор за кредит са нищожни не пораждат правно действие, и
договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, на 24.11.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит
№ 40013640723 между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и
Д. М. М. като длъжник. Договорът е сключен при следните параметри: Сума
на кредита: 5000.00 лв.; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на вноската:
242.40 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.15 %; Годишен лихвен
процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по
кредита: 8726.74 лв.
По поискана и закупена допълнителна услуга са както следва:
- Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст": 2000.00лева;
- Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси": 2500.00
лева;
Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 125.00 лева;
Общото задължение по кредита и по закупени допълнителни услуги е
както следва: Общо задължение: 13226.74 лева; Общ размер на месечна
вноска по договора: 367.40 лева; Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.
Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни
незадължителни услуги е станало изискуемо с подписването на ДПК, но се
разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към
месечните вноски за погасяване на кредита.
Съобразно разпределената доказателствена тежест ищцовото дружество
безспорно доказа, че е превело на кредитополучателя договорената сума по
посочената от М. банкова сметка.
Изготвен е погасителен план с определени 36 вноски, всяка по 367.40
лв. с падежна дата -всяко 25-то число на месеца. Погасителния план е получен
от длъжника на 24.11.2022г., заедно с Договора за кредит, Стандартен
европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.
На дата 30.01.2023 година е подписан Анекс №1 към процесния ДПК, с
който се отлага погасителна вноска № 2 и е изготвен нов погасителен план.
Ответникът Д. М. М. е преустановил плащанията на погасителните
вноски, изпаднал е в забава, направил е следните плащания по заема на дати:
На дата 30.12.2022 е платена сумата от 368.80 лева. На дата 28.02.2023 е
платена сумата от 298.80 лева. На дата 20.07.2023 е платена сумата от 100.00
лева.
Общата сума на направените плащания по ДПК 40013640723 е в размер
3
на 767.60 лева. С нея е погасена сума в размер на 680.62 лева, съгласно
задължението по погасителен план.
След като длъжникът е подал възражение срещу издадената от съда
заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за предявяване на
иск за установяване на вземането.
В законоустановения срок по чл. 415, ал.1 от ГПК и в изпълнение на
Разпореждане на Районен съд - гр. Козлодуй е било образувано ч.гр.д. №
632/2024 г., с което ищецът претендира и възнаграждение за закупена услуга
Фаст в размер на 1888.88 лева и възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 2361.12 лева.
Съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се
претендира цитираното вземане. Поради това и на основание чл. 415, ал. 1 , т.
3 от ГПК е подаден осъдителен иск за даденото вземане.
От изготвената по делото по делото експертиза се установява, че
заемната сума е преведена от ищеца на ответника в 16:32:44 часа на
24.11.2022г., като при превода е удържана договорената сума за
рефинансиране, която е в размер на 3 291.44 лв. Преводът е изпълнен по
посочена от ответника Д. М. М. сметка, регистрирана в „Изи Пей“ АД.
Ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е превело на
ответника сума в размер на 1 708.56 лева. Като доказателство за превода е
приложено копие на документ № 29534086, който представлява Преводно
нареждане за кредитен превод от дата 24.11.2022г., референция №
270PMWP22328000R.
Общият размер на неплатеното задължение за периода от 25.03.2023г. до
29.05.2024г. по Договор за потребителски кредит № 40013640723/24.11.2022г.
– сумата от 11 921.53 лв. В сключеният на 24.11.2022г. Договор за
потребителски кредит № 40013640723 е посочен Годишен процент на
разходите (ГПР) в размер на 49.15 %.
На 30.01.2023г. между ищеца и длъжника е подписан Анекс № 1 към
Договор за потребителски кредит № 40013640723 за отлагане на вноски. На
26.01.2023г. клиентът е заявил, че иска писмено отлагане на Вноска № 2 без
причина. Съгласно Общите условия и заявеното, клиента ще изплаща кредита
си по нов погасителен план и ще заплати отложените вноски в неговия край. В
Анекса е посочен Годишен процент на разходите (ГПР) по кредита в размер на
45.62%. Всички останали клаузи на договора за потребителски кредит остават
незасегнати.
Незадължителна услуга „Фаст“ е предоставена на клиента при
сключване на Договор № 40013640723. Редът за използване на
незадължителната допълнителна услуга „Флекси“ е подробно описан в
Общите условия на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД към договорите за
потребителски кредит на физически лица“.
Заемната сума е преведена от ищеца на ответника в 16:32:44 часа на
24.11.2022г., като при превода е удържана договорената сума за
рефинансиране, която е в размер на 3 291.44 лв.
Преводът е изпълнен по посочена от Д. М. М. сметка, регистрирана в
„ИзиПей“ АД. „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е превело на ответника
сума в размер на 1 708.56 лв.
Като доказателство за превода е приложено копие на документ №
4
29534086, който представлява Преводно нареждане за кредитен превод от дата
24.11.2022г., референция № 270PMWP22328000R.
Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
40013640723 е сключен на 24.11.2022г., като на Д. М. М. е отпусната главница
по кредита в размер на 5 000.00 лв. При кандидатстването си за потребителски
кредит Клиента изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна
услуга, която е посочена в т. V „Поискани от Клиента допълнителни
възможности“. Закупените допълнителни услуги са съответно: - „Фаст“ –
предоставя право на приоритетно разглеждане на потребителски кредит; -
„Флекси“ – предоставя право на промяна на погасителния план на
погасителния кредит. Ответникът дължи възнаграждение за допълнителна
незадължителна услуга „Фаст“ в размер на 2 000.00 лв. и възнаграждение за
допълнителна незадължителна услуга „Флекси“ в размер на 2 500.00 лв.
Размерът на вноската по закупена допълнителна услуга е 125.00 лв. и е
дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Във връзка с
усвояването на кредита е изготвен Погасителния план със закупена
допълнителна услуга, в който са определени падежните дати на месечните
погасителни вноски.
На 26.01.2023г. Д. М. М. е заявил писмено отлагане на вноски по
Погасителния план, като не е посочил причина за това. На 30.01.2023г. между
ищцовото дружество и ответника е сключен Анекс № 1 към Договор за
потребителски кредит № 40013640723 за отлагане на вноски.
Сумата, която ответникът дължи по процесния договор за кредит и
анекса към него е в общ размер на 13 226.73 лв. и включва задължения за: -
Главница – 5 000.00 лв.; - Договорна лихва – 3 726.73 лв.; - Услуга Фаст – 2
000.00 лв.; - Услуга Флекси – 2 500.00 лв. Д. М. М. не е заплащал в срок
задълженията по договора, като последната вноска в размер на 100.00 лв. е
изпълнена от него на дата 20.07.2023г. След тази дата няма постъпили
плащания и клиентът е изпаднал в забава.
На 11.03.2024г. ищецът е изпратил до ответника Уведомително писмо, с
което Д. М. е уведомен, че сключения между него и „Профи Кредит България“
ЕООД Договор за кредит № 40013640723, съгласно Общите условия към него
е обявен за предсрочно изискуем, считано от дата 06.03.2024г. В
уведомлението са посочени следните размери на начислени неплатени
задължения по кредита за: - Непогасена част от задължението съгласно
договора – 11 087.36 лв.; - Лихви за забава – 494.55 лв.; - Такса по тарифата –
500.00 лв. Уведомителното писмо е изпратено с писмо с обратна до адреса на
Д. М. М. в гр. Козлодуй, като същото е върнато на адресата като „непотърсена
поща“.
На 06.03.2024г. ищецът е преизчислил вземанията си по кредита,
отпуснат по Договор № 40013640723, в резултат на което те са променени
както следва: - Дължима главница – 4 882.49 лв.; - Договорна лихва – 1 954.87
лв.; - Общ размер на услугите Фаст и Флекси - 4 250.00 лв.; - Лихва за забава
от 26.12.2022г. до 06.03.2024г. – 473.31 лв.
В периода от 30.12.2022г. до 20.07.2023г. Д. М. е заплатил по Кредит №
40013640723/24.11.2022г. сума в общ размер на 767.60 лв., с които към
06.03.2024г. са погасени следните задължения за: - Главница – 117.51 лв.; -
Договорна лихва – 313.11 лв.; - Услуга Фаст и Флекси общо – 250.00 лв.; -
Такси по Тарифа – 30.00 лв.; - Лихви за забава – 56.98 лв.
5
За периода от 30.12.2022г. до 06.03.2023г. (датата на предсрочна
изискуемост) ответникът дължи следните суми по Договора за кредит: -
Неплатена главница – 4 882.49 лв. (5 000.00 лв. – 117.51 лв.); - Договорна
лихва за периода от 25.03.2023г. до 06.03.2024г. – 1 954.87 лв. (2 267.98 лв. –
313.11 лв.); - Общ размер на неплатеното задължение за закупените услуги
Фаст и Флекси – 4 250.00 лв. (4 500.00 лв. – 250.00 лв.); - Лихва за забава за
периода от 26.12.2022г. (датата на изпадане в забава по договор за
потребителски кредит № 40013640723) до 06.03.2024г. – 473.31 лв. (530.29 лв.
– 56.98 лв.); - Законна лихва, дължима от 06.03.2024г. (датата на обявяване на
предсрочна изискуемост) до 29.05.2024г. (датата на входиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК) – 360.86 лв. (106.18 лв. + 127.41 лв. + 127.27 лв.).
Възнаграждението за закупена допълнителната услуга Фаст е 2 000.00
лева, а възнаграждението за закупена допълнителна услуга Флекси е 2 500.00
лв. Общата сума, която се дължи за двете закупени допълнителни услуги е 4
500.00 лв.
В месечната погасителна вноска възнаграждението за закупените услуги
Фаст и Флекси не влиза в размера на дължимата главница.
За периода от отпускане на главницата до датата на обявяване на
предсрочна изискуемост договорната лихва е непроменена. Съгласно
погасителният план, за срока на кредита длъжникът е следвало да заплати
договорна лихва в общ размер на 3726.73 лева. След изпадане в забава и към
дата 06.03.2024г. изчислената от ССЕ договорна лихва в общ размер на
2267.98 лв. Стойността е сбор от размера на договорната лихва за периода от
25.12.2022г. до 06.03.2024г. (2 100.37 лв.) плюс размера на договорната лихва
по разсрочената втора погасителна вноска (167.61 лв.). За срока на действие
на Договор за потребителски кредит № 40013640723 и Анекс № 1 към него,
договореният лихвен процент в размер на 41.00 % не е променян.
Общият размер на месечната вноска по кредита съгласно Погасителния
план към Договор за потребителски кредит № 40013640723/24.11.2022г. и
Анекс № 1/30.01.2023г. включва определените суми за главница, лихва и
вноска по закупени допълнителни незадължителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Общият размер на месечната погасителна вноска и това е сумата от
367.40 лв. Договорната лихва е определена върху неплатените месечни
размери за главница за периода от 25.03.2023г. до 06.03.2024г. За същият
период законовата лихва, дължима при просрочие е изчислена върху общият
размер на месечната погасителна вноска, която освен месечните размери,
определени за главница и лихва, включва и дължимите суми за
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Върху възнаграждението за
закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“ е начислена само законова лихва.
Общият размер на неплатеното задължение за периода от 25.03.2023г. до
29.05.2024г. по Договор за потребителски кредит № 40013640723/24.11.2022г.
– сумата от 11 921.53 лв.
Годишният Процент на Разходите (ГПР) по Договор за потребителски
кредит № 40013640723/24.11.2022г. е 45.62 %. При изчисляване размера на
ГПР са взети предвид само общият размер на главницата (5 000.00 лева) и
размера на възнаградителната лихва (2 267.98 лева).
Действителният размер на Годишният Процент на Разходите (ГПР) по
Договор за потребителски кредит № 40013640723/24.11.2022г., определен след
включване на главницата, лихвата и закупените допълнителни услуги „Фаст“
6
и „Флекси“ по кредита е 104.35 % и надвишава петкратния размер на лихвата
по просрочени задължения.
Съгласно чл.15 от ОУ на ищцовото дружество са предвидени
допълнителни услуги, а именно:
- чл.15.1 – допълнителна услуга „ Фаст „ – всеки клиент пожелал и
закупил допълнителна незадължителна услуга „ Фаст „ получава приоритетно
разглеждане на искането си за отпускане на потребителски кредит преди
клиентите, без закупена допълнителна услуга „ Фаст „.След одобрение
отпуснатата сума се нарежда към клиента по избрания от него начин на
изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на подписаните от
клиента договор за потребителски кредит и неговите приложения;
- чл.15.2 - допълнителна услуга „ Флекси „ – всеки клиент пожелал и
закупил допълнителна незадължителна услуга „ Флекси „, получава правото
да променя погасителния си план при изпълнение на съответните специфични
изисквания, а именно – да поиска от кредитора да му отложи на части или
накуп допустимия брой погасителни вноски при посочени условия;
Производството по разглеждане на иск по чл.422 от ГПК е свързано с
производството по чл.410 и следващите от ГПК, като заведеният
установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е специален
установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен
срок, след като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от
длъжника, ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от
длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване
на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на
присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за
изпълнение или част от нея, представлява пречка за влизането й в сила.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание
чл.415, ал.1вр. чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да установи наличието на
валидно договорно отношение с ответника / че между него и ищцовото
дружество съществува валидно облигационно отношение /, както и наличието
на възникнали за последния задължения по този договор /, дължимостта на
претендираните суми - реалното предаване на договорената сума, редовността
при издаването на приложените към исковата молба извлечения, размера на
задължението, посочено в тях, начина му на формиране, периода на
дължимост, че задължението не е погасено от длъжника и че същото е
изискуемо /.
В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава
възраженията си, ако има такива, т.е. да докаже своите правоизключващи или
правопогасяващи задължения.
Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да
обусловят несъмнения извод, че ищцовото дружество и ответникът са
обвързани по силата на валидно сключен договор, а именно договор за
потребителски кредит № 40013640723/24.11.2022г.
7
Видно е от представения договор, че ответникът се е съгласил и е приел
общите условия на ищцовото дружество - кредитодател за взаимоотношения с
кредитополучателя.
Установява се още, че по силата на договора ищцовото дружество е
предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 5000.00лева,
представляваща главница по кредита за период от 36 месеца. По кредита били
начислени следните такси – възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ в размер на 2000.00 лева, която предоставяла правото на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит и възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2500.00 лева, която
предоставяла правото на промяна на погасителния план на потребителския
кредит.
Представения по делото договор за потребителски кредит №
40013640723/24.11.2022г. установява възникналото заемно правоотношение
по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищцовото дружество,
в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на
кредитополучател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на М. като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същия има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до
8
недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита
за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване
на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като
тази разборедба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7
– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
148 от ЗЗП.
Между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между ищцовото дружество и ответника е бил сключен
договор за кредит със съответното съдържание и уговорени условия, съгласно
които кредитополучателя дължи възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „ Фаст „ в размер на 2000.00 лева, която предоставяла правото на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ Флекси „ в размер на
2500.00 лева, която предоставяла правото на промяна на погасителния план на
потребителския кредит.Тези обстоятелства се установяват и от представените
по делото доказателства от ищцовото дружество, както и от заключението на
изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза.
Съобразно разпределената доказателствена тежест ищцовото дружество
безспорно доказа, че е превело на кредитополучателя М. главницата по
предоставена от него сметка.Също така от заключението на вещото лице се
установява, че по процесния кредит е заплатена сума в общ размер на 767.60
лв., с които към 06.03.2024г. са погасени следните задължения за: - Главница –
117.51 лв.; - Договорна лихва – 313.11 лв.; - Услуга Фаст и Флекси общо –
250.00 лв.; - Такси по Тарифа – 30.00 лв.; - Лихви за забава – 56.98 лв.
Съдът намира, че така уговорените възнаграждение за закупена
9
допълнителна услуга „ Фаст „ в размер на 2000.00 лева, която предоставяла
правото на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ Флекси „ в размер на
2500.00 лева, която предоставяла правото на промяна на погасителния план на
потребителския кредит, предвидени в договора за кредит са нищожни на
основание чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.чл.22 от ЗПК, чл.143,
ал.1, вр.чл.146, ал.1 от ЗПК, тъй като законът не допуска заплащането на такси
и комисионни за извършване на действия, свързани с усвояване и управление
на кредита.
Допълнителните такси по процесния договор по естеството си
представляват такси и поради накърняването на принципа на „добрите нрави „
по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, се достига до значителна неравностойност на
насрещните престации.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като
уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги „ Фаст „ и „
Флекси „, предвидени в договора за кредит, са нищожни на основание чл.146,
ал.1 от ЗЗД.В случая такава неравностойност е налице, тъй като сумата, която
се предоставя по така уговорените такси, представлява допълнителна сума,
която с оглед размера на отпуснатия кредит е в значителен размер.По този
начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост, и така
уговорените такси са във вреда на потребителя и води до неравновесие в
правата на страните по договора.
Също така, така уговорените възнаграждения за закупени допълнителни
услуги „ Фаст „ и „ Флекси „, предвидени в договора за кредит са нищожни и
поради това, че се стига до нарушение на нормативно предвидения размер на
ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД,
вр.чл.19, ал.4 от ЗПК.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил
посочен разхода за заплащане на уговорените възнаграждения за закупени
допълнителни услуги „ Фаст „ и „ Флекси „, предвидени в договора за кредит,
поради което съдът намира, че процесния договор за кредит само формално
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е
посочена само общата сума, която потребителя дължи.Размерите на
посочените в договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на
действителните такива изводимо от задълженията, които потребителят е поел,
тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включат
процесните две такси / възнаграждения за допълнителни услуги / ще бъде в
доста по - голям размер.В конкретния случай възнаграждението, което следва
да се заплати по така уговорените възнаграждения за закупени допълнителни
услуги „ Фаст „ и „ Флекси „ е в общ размер на 1950.00 лева и е трябвало да
бъде включено в ГПР.В този смисъл е и разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК и
§1 от ДР на ЗПК, а невключването му е единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК и ще се получи общ ГПР, надвишаващ
повече от пет пъти размера на законната лихва за забава.При това положение
нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя
не съществува яснота какъв е точния размер на задължението му и каква е
общата стойност на кредита.
Целта на посочените договорни клаузи е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата / т.н. скрита
възнаградителна лихва /, уговорена в противоречие с добрите нрави и с
10
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Поетото от кредитополучателя, в
качеството му на потребител задължение за заплащане на процесните такси е
довело до съществено оскъпяване на предоставения му кредит.Това
задължение по естеството си представлява скрита лихва, водеща до
неоправдано от законова гледна точка обогатяване на заемодателя.Този разход
е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е бил взет предвид от
кредитодателя при изчисляването на ГПР по договора за кредит.Разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е императивна по своя характер е в защита на
обществения интерес и цели потребителят да не бъде поставен в положение,
при което договорът за кредит да се явява свръх обременителен за него.В
случая обаче, предвиденото в договора за заем допълнително плащане на
възнаграждение за допълнителни услуги „ Фаст „ и „ Флекси „, заобикаля
изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК относно максималния размер на ГПР,
респективно клаузата е нищожна по смисъла на чл.19, ал.5 от ЗПК.При това
положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е недействителен на основание
чл.22 от ЗПК, тъй като в него липсва действителния процент на ГПР.
Също така, непредставянето на процесните такси не води до
претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно чл.16 от ЗПК, преди
сключването на договора за кредит, трябва да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави
кредит спазвайки изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а рискът от невръщане
на кредита да се генерира в уговорената по договора лихва.С уговарянето на
клауза, предвиждаща разходи по кредита, включващи търговската печалба и
всички останали разходи, които да надвишават 50% на годишна база от
стойността на кредита, потребителя, като по – слабата икономическа страна, е
бил поставен в неравностойно положение, тъй като същият не е имал
възможност да влияе на клаузите на договора.
Договорката за заплащане на процесните клаузи, при които е сключен
договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на потребителя и кредитора, поради което същите
представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Доказателствата по делото не обуславят извод кредитът да е бил
предоставен на кредитополучателя с оглед неговата търговска или
професионална дейност, в рамките на която да е сключен процесния
договор.Напротив, кредитополучателя попада в приложното поле на §13, т.1
от ЗЗП, поради което се ползва с потребителска защита.
Също така, процесните такси са уговорени в нарушение на разпоредбата
на чл.10а, ал.2 от ЗПК, доколкото същите са начислени за действие, свързано с
управление на кредита, а не за допълнителна услуга по чл.10а, ал.1 от ЗПК.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност.
На основание чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
11
изискванията на закона е нищожна.
В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено
допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит
разход по кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като
се касае за договор, с размер на действително ГПР – 104.35%, т.е. пъти по –
висок от размера на законната лихва по просрочени задължения, който ГПР не
е обявен на потребителя в действителния му размер, по който договор
потребителят е икономически по – слаб субект и не е могъл да влияе върху
съдържанието на договора, а рискът от неплатежоспособност остава
единствено за него.Свободата на договарянето съгласно чл.9 от ЗЗД не може
да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
договора за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни
принципи, включително и на добрите нрави.В случая уговорката за заплащане
на възнаграждение за допълнителни услуги „ Фаст „ и „ Флекси „ не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита, като се
дължи от кредитополучателя при всички положения – независимо дали ще се
стигне до ангажиране на отговорността му или не.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него.С оглед на това правило в
настоящия случай ответникът ще дължи само чистата стойност на кредита в
размер на 5000.00 лева, но не и договорна и наказателна лихва,
възнаграждение за допълнителните услуги „ Фаст“ и „ Флекси“, както и други
такси, предвидени в договора.
С оглед на обстоятелството, че по кредита е била внесена вноска в общ
размер на 767.60 лева, то дължимата по договора за кредит сума от ответника
към момента е в размер на 4232.40 лева.
Както вече беше отбелязано съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита – главницата, без да дължи лихва или други
разходи по кредита.Горепосоченото води до извод за основателност на иска по
чл.422 от ГПК за дължимата главница, дължима ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата.В
останалата част предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР №4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора раздели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Поради това в случая, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и разноските, направени по ЧГД №632/2024г. по описа на РС –
Козлодуй, съобразно уважената част на иска. Тук следва да се вземе предвид,
че от общо предявената сума в размер на 12417.48 лева, е уважен
установителен иск за сума в размер на 4882.49 лева, която сума е била
дължима за главница към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
12
в съда. При това положение, съответно на предявената и уважена част от
установителния иск, ответника следва да бъде осъден да заплати разноски в
заповедното производство в размер, както следва – 97.65 лева за държавна
такса, а за разликата над 97.65 лева до пълния предявен размер от 248.35лева,
претенцията следва да бъде отхвърлена и 50.00лева за юрисконсултско
възнаграждение.
В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на
988.35лева, от които 228.35 лева / двеста двадесет и осем лева и тридесет и пет
стотинки /, както следва – 228.35 лева / двеста двадесет и осем лева и тридесет
и пет стотинки / – държавна такса и 400.00 лева /четиристотин лева и нула
стотинки / - внесен депозит за вещо лице и 360.00 лева / триста и шестдесет
лева и нула стотинки / - юрисконсултско възнаграждение.
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на
делото от ищеца, съответно на уважената част от иска, а именно в размер на
351.00лева, като за разликата до пълния предявен размер от 988.35 лева,
претенцията следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, налице са и предпоставките да бъде уважено
направеното искане от адв.М. С. – процесуален представител на ответника,
адвокатското възнаграждение да бъде определено при условията на чл.38, ал.1
от ЗА.Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие, не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ
на материално затруднено лице, поради което адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение.Основанията, при които адвокатът може да оказва
безплатна правна помощ и съдействие, са предвидени в чл.38, ал.1 от
ЗАдв..Преценката дали да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е
материално затруднено или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на
договорна свобода между адвоката и клиента.Договорката по чл.38 от ЗА
касае вътрешните отношения между адвоката и клиента му, поради което не е
необходимо тя да се доказва.
Съгласно съдебната практиката, съдът следва да съобрази сложността на
действително извършеното от упълномощения адвокат по делото, като в тази
връзка може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер
предвиден в НМРАВ.
В случая определеното възнаграждение следва да се определи с оглед на
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която предвижда, че за процесуално
представителство, защита и съдействие при дела с интерес от 10 000 до 25 000
лева минималното адвокатско възнаграждение е 1300 лв. плюс 9 % за
горницата над 10 000 лева.
Искането за заплащане разноски направени в заповедното производство
от ответника, съобразно уважената част на иска е основателно за сумата от
121.36 лева.
С оглед отхвърлената част на иска, на процесуалния представител на
ответника се дължи възнаграждение в размер на 949.60 лева / деветстотин
четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки /.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
13
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. М. М., ЕГН:
********** от гр. Козлодуй, ул. Калина № 4, вземането на ищеца, предмет на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№398/31.05.2024г., издадена по ЧГД №632/2024г. по описа на РС – Козлодуй,
т.е., че ответникът дължи на ищеца по договор за потребителски кредит
№40013640723/ 24.11.2022г., сключен между „Профи кредит България „ ЕООД
и Д. М. М., ЕГН: **********, сума в размер на 4882.49 лева – главница, ведно
със законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на
подаване на заявлението 30.05.2024г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „ ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София за признаване
за установено по отношение на Д. М. М., ЕГН: ********** от гр.Козлодуй че
дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:*********, по договор
за потребителски кредит №40013640723/ 24.11.2022г., сключен между „Профи
кредит България „ ЕООД и Д. М. М., ЕГН: **********, относно договорно
възнаграждение в размер на 1954.87 лева, дължимо за периода от 25.03.2023г.
до 06.03.2024г. ; лихва за забава в размер на 473.31лева от 26.12.2022 г., дата
на изпадане на длъжника в забава до 06.03.2024 г. (дата на предсрочна
изискуемост) и законна лихва: 356.81 лева, дължима от 06.03.2024 г. - датата
на предсрочна изискуемост до 29.05.2024г.
ОТХВЪРЛЯ иска правно основание чл.79 от ЗЗД предявен от „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, за осъждане на Д. М. М., ЕГН: ********** от
гр.Козлодуй, да заплати на „ Профи кредит България „ ЕООД, както следва:
- възнаграждение за закупена услуга „ Фаст“ в размер на 1888.88 лева /
хиляда осемстотин осемдесет и осем лева и 88 стотинки /;
- възнаграждение за закупена услуга „ Флекси“ в размер на 2361.12 лева
/ две хиляди триста шестдесет и един лева и 12 стотинки /;
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН: ********** от гр.Козлодуй ДА ЗАПЛАТИ на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“, ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, направените от кредитора разноски в
заповедното производство, възлизащи на 97.65 лева държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“, ЕООД,
ЕИК:*********, за осъждане на Д. М. М., ЕГН: ********** от гр.Козлодуй ДА
ЗАПЛАТИ направените разноски в заповедното производство в останалата
част до пълния предявен размер от 508.35 лева / петстотин и осем лева и
тридесет и пет стотинки /направените, съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“, ЕООД, ЕИК:*********,
гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. М., ЕГН: ********** от гр.Козлодуй,
разноски направени в заповедното производство от ответника, съобразно
уважената част на иска за сумата от 121.36 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. М. М., ЕГН: **********
от гр.Козлодуй ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“, ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, сума в размер
на 351.00лева, направени разноски по делото от ищеца, съответно на
уважената част от иска.
14
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“, ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, за осъждане
на Д. М. М., ЕГН: ********** от гр.Козлодуй до пълния предявен размер от
988.35 лева- разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“, ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. С., сума в размер на 949.60
лева / деветстотин четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки /.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Да се публикува съгласно ВПОПСА в КРС.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
15