РЕШЕНИЕ
№ 732
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.............
при участието на секретаря ...........
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20211110149948
по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от .............., ЕИК:
..............., със седалище и адрес на управление: гр. ............... срещу И. Ц. Ч.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ................. и Ц. В. Д., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ................., с която са предявени обективно кумулативно и пасивно
субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае за
установено, че ответниците И. Ц. Ч. и Ц. В. Д. дължат на ищеца в условията
на разделна отговорност при квоти ¾ : ¼ следните суми: сумата от 3464,84
лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. в имот, находящ се в гр. ................., аб.
№ ............., ведно със законната лихва от 23.02.2021 г. до окончателното
плащане вземането, мораторна лихва в размер на 632,58 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 10.02.2021 г., сумата от 24,06 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г. до
31.05.2019 г., ведно със законна лихва от 23.02.2021 г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва в размер на 5,18 лв. за периода от
03.03.2018 г. до 10.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10687/2021 г. по описа на СРС, 59-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.
1 ЗЕ, като за процесния период са консумирали топлинна енергия на
процесната стойност, но не са я заплатили. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от
страна на ответниците с идентични възражения. Твърдят, че не са пасивно
материално легитимирани да отговарят по предявените искове, тъй като не са
потребители на топлинна енергия. Оспорват да са изпаднали в забава относно
заплащането на дължими суми за топлинна енергия и дялово разпределение.
Правят възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията за
заплащане на главница за задълженията с падеж преди 23.02.2018 г.
Претенцията за заплащане на лихви върху погасената по давност главница
също била неоснователна на основание чл. 119 ЗЗД. Искането към съда е да се
отхвърлят предявените искове. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Производството се развива
след постъпване на възражение в срок против заповед за изпълнение,
издадена в полза на ищеца и предвид изричната разпоредба на чл. 415 ГПК за
ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява
допустимо.
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 153 ЗЕ ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване възникването на облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за
процесния имот, както и реалната доставка на топлинна енергия на
посочената в исковата молба стойност.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на посочените норми се
налага изводът, че потребители/ клиенти на топлинна енергия, с които
възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна
енергия по силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право
на ползване на топлоснабдени имоти, в които ищцовото дружество доставя
топлинна енергия.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г., постановено по
тълк.д. № 2 по описа за 2017 г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна
2
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В настоящия случай от страна на ищеца не са ангажирани
доказателства, от които да се установява при условията на пълно доказване,
че ответниците И. Ц. Ч. и Ц. В. Д. през исковия период са били собственици
или вещни ползватели на процесния недвижим имот. От представения по
делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117
ЗТСУ с .................. , ......... се установява, че на 07.04.1983 г. апартамент №
........., е бил продаден на ........, но липсват доказателства правото на
собственост върху имота да е преминало в патримониума на ответниците по
силата на наследствено правоприемство или по друг начин.
По делото е представен Нотариален акт за учредяване на право на
ползване върху недвижим имот ........., с което Ц. В. Д. учредява на И. Ц. Ч.
пожизнено, безвъзмездно и безсрочно вещно право на ползване върху
собствената си ¼ ид.ч. от ап. № ......... Ответникът Д. е подписал същия в
качеството му на собственик на ¼ ид. ч. от имота. Същото обаче е само
индиция за правото на собственост, а не представлява титул за собственост на
имота и не доказва с категоричност, че Ц. Д. е придобил правото на
собственост върху ¼ ид.ч. от процесния апартамент и съответно, че към
исковия период е бил собственик на съответната ид.ч. Отделно от това
посоченият нотариален акт е от дата, следваща процесния период, поради
което не може да се направи категоричен извод, че Ц. Д. е бил собственик на
¼ ид. ч. от имота в продължение на процесния период, нито че ответницата И.
Ч. е била неин вещен ползвател в същия период.
Поради гореизложеното, съдът счита, че в настоящия случай
ответниците не са пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове,
доколкото по делото няма убедителни доказателства, че същите през
3
процесния период са били собственици или вещни ползватели на имота.
Поради което исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79
ЗЗД за незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение следва да бъдат
отхвърлени.
Неоснователни са и обусловените искове с правно основание чл. 422
ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски имат ответниците. Същите са направили в срок искане за
присъждане на разноски и са представили списък по чл. 80 ГПК.
Ответницата И. Ч. претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
общ размер на 740 лв., от които 440 лв. за процесуално представителство в
исковото производство и 300 лв. – в заповедното, а ответникът Ц. Д. – в общ
размер на 600 лв., от които 300 лв. за процесуално представителство в
исковото производство и още толкова в заповедното. По делото са
представени за всеки от ответниците договори за правна защита и съдействие
от 17.11.2021 г. и 25.05.2021 г., които служат за разписка за получаване на
описаната сума в брой, съгласно указанията в т. 1 на Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответниците, което съдът намира за неоснователно, тъй
като договореното и платено от ответниците възнаграждение не надвишава
минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2.
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на И. Ч. общо сумата от 740 лв. – разноски за исковото и
заповедното производство, а на Ц. Д. – общо сумата от 600 лв.
Водим от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от .............., ЕИК ..............., със седалище и
адрес на управление: гр. ......... срещу И. Ц. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр.
................. и Ц. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ................., искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците И. Ц. Ч. и Ц. В. Д.
дължат на ищеца в условията на разделна отговорност при квоти ¾ : ¼
следните суми: сумата от 3464,84 лв. представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. в
4
имот, находящ се в гр. ................., аб. № ............., ведно със законната лихва от
23.02.2021 г. до окончателното плащане вземането, мораторна лихва в размер
на 632,58 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 10.02.2021 г., сумата от 24,06 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2018 г. до 31.05.2019 г., ведно със законна лихва от
23.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на
5,18 лв. за периода от 03.03.2018 г. до 10.02.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10687/2021 г. по описа на
СРС, 59-ти състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА .............., ЕИК ..............., със седалище и адрес на
управление: гр. ...........да заплати на И. Ц. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр.
................., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 740,00 (седемстотин и
четиридесет) лева – разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство и в производството по ч.гр.д. № 10687/2021 г. на СРС, 59-ти
състав.
ОСЪЖДА .............., ЕИК ..............., със седалище и адрес на
управление: гр......... да заплати на Ц. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.
................., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600,00 (шестстотин)
лева – разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство и
в производството по ч.гр.д. № 10687/2021 г. на СРС, 59-ти състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5