Решение по дело №1249/2019 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е  

Номер                                                 18.01.2021 г.                                      гр.Разград                             

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Разградският районен съд                                                                            състав

На дванадесети януари                                          две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар   Даринка Димитрова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1605 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание чл.341 и сл. от ГПК.

            С решение по настоящото производство е допуснат до делба Поземлен имот - ЛИВАДА с площ от 1600 кв.м., трета категория, находящ се в землището на село Градина, Община Лозница, Област Разград, местността "Коджа Чаирлък", номер по предходен план 046046, при граници и съседи: 70069.10.141, 70069.10.140, 17498.46.45, 17498.46.156. Между М.А.Г., ЕГН********** и Н.М.Н., ЕГН********** при равни права. По отношение на другия допуснат до делба имот – нива с идентификатор 17498.40.4 , който се установява, че е поделям е постановено решение за обявяване окончателен на съставения по отношение на него разделителен протокол.

В първото с.з. след допускане на делбата, ищецът е предявил претенция по сметки срещу ответника, за заплащане на сумата от 2505,30лв.лв. представляваща арендна вноска за периода 2015г. -2020г. за ползването на поземления имот нива.

За установяване на факта за отдаване под наем на процесния имот от страна на ответника са приложените договори за наем от 26.07.2016г., 23.07.2017г.,  25.07.2018г. всеки за срок от една година, сключени между ответницата като наемодател и И. Н. И., както и заявления до ОСЗ гр.Лозница от името на И. Н. И., за ползване за имота през целия период.

Приложена е разписка от 26.02.2009г. за получена сума в размер от 1200лв., от З. А. Х. за уравнение на дела и съгласно съдебна спогодба по гр.д. №1230/2007г. на РРС.

            Според заключението на назначената по делото експертиза – поземления имот ливада с площ 1600кв.м. находящ се в землището на с.Градина, общ.Лозница, местност Коджа Чаирлък, не е реално поделяем между страните. Пазарната цена на имота е в размер на лв. По отношение на претенцията на ищеца за размера на пазарния наем, същото сочи, че средномесечния пазарен наем на арендованата нива за периода от м.10.2015г. до м.10.2020г. е  от м. 10.15г. до м.10.16г. - 3,50лв  месечно, от м.10.2016г. до м.10.17г. – 3,67лв. месечно, м.10.2017г. до м.10.18г. – 4лв. месечно, от м.10.18г. до м.10.19г.-4,17лв. месечно и от м.10.19г. до м.10.20г. – 4,42лв. месечно, или общо 237,12лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице, както компетентно, пълно обосновано и неоспорено от страните.

Предвид обстоятелството, че допуснатият до делба недвижим имот ливада с площ от 1600 кв.м., трета категория, находящ се в землището на село Градина, Община Лозница, област Разград, местността "Коджа Чаирлък", номер по предходен план 046046 не е реално поделяем и невъзможността между страните да бъде постигната спогодба, извършването на делбата следва да стане по реда на чл.348 от ГПК, като получената при публичната продан цена бъде разпределена по равно между двамата съсобственици.

По отношение на претенцията на ищеца по сметки, съдът намира същата с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС в размер на 2505,30лв. представляваща равностойност на ползите за стопанските 2015г.-до 2020г. и според, уточненото в с.з., ведно със законната лихва от 27.10.2020г. до окончателното и плащане.  Сочи, че ответницата ползвала общата вещ за стопански нужди, земята е обработвана, като ползването се изразява в получаване  на годишна арендна вноска, която определя на 50лв., при липса на оспорване. Като претендира за ползвана от ответника ½ ид. част на ищеца, годишна арендна вноска в размер на 417,55лв.  Ответната страна оспорва претенцията по основание и размер, както, че има представени договори за последните три години без последната. Прави възражение за изтекла давност, както и за прихващане, със сумата, която ответницата изплатила по съдебната спогодба по гр.д.№1230/2007г. на РРС и за всички съдебни разноски документирани по това дело, които праводателят на ответницата е заплащал от нейно име и за сметка на своя брат-ищеца по настоящото дело. Тази претенция в същност представлява стойността на действително събрани добиви и граждански плодове от съсобственика, който ползва вещта и който дължи на другите съсобственици частта, която им се следва съобразно размера на идеалната им част. Понятието ползи по смисъла на чл.30 ал.3 ЗС е с по-широко съдържание от понятието „използване на общата вещ“ по чл.31 ал.2 ЗС. Съгласно ТР №7/2012г. ОСГК ВКС – лично ползване  по смисъла на чл.31 ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, който възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират граждански плодове.  Поради което е неоснователно възражението на ответната страна, че се касае за иск с правно основание чл.31 ал.2 ЗС. В случая се установява, че ответницата е сключила договори за наем за имот №040004, като наемодател. Наемател в случая е бил И. Н. И., който през целия период е обработвал земята, съответно е подавал и заявления до ОСЗ гр.Лозница за ползването и. Това обстоятелство е безспорно,  тъй като и в подадения отговор/л.30/ Н.М.Н. сочи, че земята е обработвана от нейния свекър И. Н. И. - земеделски производител Целият доход от земята е получавала тя. Поради което за другия съсобственик възниква право върху припадащата му се част от наема. Ответницата дължи част от наема, съответстващ на размера на идеалната част от имота. Размерът на обезщетението следва да се определи в съответствие с полученото наемно възнаграждение, а при липса на данни за точния размер на получавания наем, съобразно пазарния наем, в какъвто смисъл е практиката и на ВКС/напр.  Решение №115/04.12.2018г. гр.д. №333/2018г. г.о. ВКС/. От представените договори, се установява, че за стопанската 2016г.-2017г. наемната цена е 50лв., за стопанската 2018г.-2019г. в размер на 20лв. /л.35, 37/ Тъй като за стопанската 2017г.-2018г. в договора не е посочена наемна цена, съдът намира, че за този период, както за стопанската 2015г.-2016г. и стопанската 2019г.-2020г., поради липса на писмени доказателства за уговорен наем, следва да се определи на базата на пазарния наем, установен от вещото лице, а именно 48лв. за стопанската м.10.17г.-м.10.18г., в размер на 42 лв. за м.10.2015г.-м.10.2016г. и в размер на 53лв. м.10.2019г.-м.10.2020г. Или общо за 16700 кв.м. процесния период в размер на 2556лв. В този размер се доказаха доходи от ползването на процесната нива за претендирания период. Съобразно обема на притежавана от ищеца ½ част, му се следва сумата 1278лв., а до първоначално предявения размер като недоказана следва да се отхвърли. Тук съдът намира да отбележи по отношение на развитото в пледоарията на ответната страна възражение, че квотите на страните са по ½ ид. част от м. 09.2020г., а до тогава ответницата е собственик на ¾ ид.ч., както и за приложението на чл.349 ал.6 ГПК. Последната разпоредба е неотносима и касае друг способ на делба - възлагане на неподеляемо жилище. Правата на страните не са в този обем от влизане в сила на решението за допускането до делба. Същите са такива от момента на постигнатата съдебна спогодба по гр.д. №1230/07г. на РРС и произтичат от нея, а не от съдебното решение по допускането на делбата. Същото ги установява, като решава спора между страните със сила на присъдено нещо.

Предвид уважения размер на претенцията по чл.30 ал.3 ЗС, Сседва да се произнесе по отношение направените възражения от ответната страна, на първо място за изтекъл давностен срок: Вземането по чл.30 ал.3 ЗС е изискуемо от получаването на престацията/наема/, като е приложим петгодишния давностен срок.  Неоснователно е възражението за прилагане на кратка тригодишна погасителна давност, тъй като обезщетението по чл.30, ал.3 ЗС не съставлява „вземане за наем“, няма характера на периодично повтарящо се плащане, поради което за него намира приложение общата петгодишна давност, която в случая не е изтекла. По отношение направеното възнаграждение за прихващане със сумата, която ответницата изплатила по съдебната спогодба по гр.д.№1230/2007г. на РРС и за всички съдебни разноски документирани по това дело, които праводателят на ответницата е заплащал, намира същото за неоснователно. Твърдените разходи, които се иска да бъдат  прихванати, следва да са извършени от ответницата, но да произтичат от съсобствеността. Съгласно ППВС 7/1973г. с което е прието, че подлежат на разглеждане искания за сметки, които имат връзка с общността предмет на делбата, като не подлежат на разглеждане искания от съделители във връзка със заем за закупуване на общата вещ. По аналогия с ППВС 7/73г., както и това, че в съдебната практика се приема, че имуществена претенция по сметки е тази, която е във връзка със запазването, съхранението или увеличаването на стойността на съсобствената вещ, твърдения от ответницата разход, не подлежи на прихващане. На следващо място не е доказано, че ответницата е заплатила сумата 1200лв., за уравнение дела на Зекие Алиева Хасанова-страната по съдебната делба по гр.д. 1230/07г. на РРС. По делото е приложена разписка, в която е посочено, че е заплатена сумата от останалите съдилители - И.М., К.А., Н.Н. и М. Гълъбов. Нито става ясно кой от тях каква точно сума е заплатил, нито както вече бе посочено такъв въпрос е относим към съсобствеността между страните по настоящото производство, в частност претенцията по сметки. Поради което намира и това възражение за неоснователно.

На ищеца се следват от направените разноски в общ размер на 450лв., съразмерно уважения размер от претендираната сума, а именно 229,50лв.

Съответно на ответника се следват разноски съразмерно отхвърлената част от иска. В случая е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800лв., като не се сочи каква част е за извършването на делбата и каква част за защита по претенцията по сметки, поради което намира, че сумата следва да се раздели по равно, като приема, че 400лв. са разноските по тази претенция. Поради което на ответника се следва разноски в размер на 196лв.

          Всеки от съделителите следва да внесе д.т. 4% /1/2 от 300лв./ върху стойността на своя дял, която за всяка от страните е в размер на 6 лв.

          Ищецът следва да внесе д.т. върху отхвърлената част от иска в размер на 49лв., а ответникът следва да заплати по сметка на РРС д.т. върху уважената чест в размер 51лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

           ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: ЛИВАДА с площ от 1600 кв.м./хиляда и шестотин квадратни метра/, трета категория, находящ се в землището на село Градина, Община Лозница, Област Разград, местността "Коджа Чаирлък", номер по предходен план 046046, при граници и съседи: 70069.10.141, 70069.10.140, 17498.46.45, 17498.46.156. Като получената при проданта сума бъде разпределена по равно между М.А.Г., ЕГН********** и Н.М.Н., ЕГН**********

          Пазарната стойност на имота е 300лв. /триста лева/            

ОСЪЖДА Н.М.Н., ЕГН**********, адрес *** да заплати на М.А.Г., ЕГН**********, адрес ***  сумата 1278лв./хиляда двеста седемдесет и осем лева/, представляваща равностойност на ползите от общата вещ за стопанските от 2015 година до 2020година включително, ведно със законната лихва считано от 27.10.2020г., до окончателното и изпащане, сумата 229,50лв./двеста двадесет и девет лева и петдесет стотинки/ за разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска до първоначалния му размер от 2505,30лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА М.А.Г., ЕГН**********, адрес ***  да заплати на Н.М.Н., ЕГН**********, адрес *** сумата196лв./сто деветдесет и шест лева/ за разноски

          ОСЪЖДА М.А.Г., ЕГН**********, адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС 6 лв. /шест лева/ д.т. върху стойността на дела си, както и 49лв/четиридесет и девет лева/ д.т. върху уважената претенция по сметки.

          ОСЪЖДА Н.М.Н., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС 6лв. /шест лева/ д.т. върху стойността на дела си, както и 51лв./петдесет и един лева/ за държавна такса върху уважения размер на претенцията по сметки.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: